Възможно ли е досието Улоф Палме да бъде затворено?
Убийството на шведския министър-председател остава неразкрито и до през днешния ден.
На български език излиза сензационното романизирано следствие „ Архивът на Стиг Ларшон” от Ян Стокласа, което отваря още веднъж кутията на Пандора и възкресява най-разследваното ликвидиране в света: случая „ Улоф Палме”.
На 28 февруари 1986 година незнайно лице прострелва министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Той е един от най-известните ръководещи в света в средата на 80-те и има многочислени врагове – в борба е със Съединени американски щати поради абсурда Иран-Контра, с режима на апартейда в ЮАР и с десните в Швеция, които го подозират в благосклонности към Съюз на съветските социалистически републики.
Дръзкото ликвидиране шокира целия свят, в това число и младия публицист Стиг Ларшон, който години наред прави лично следствие, откакто полицията не обръща внимание на неговите съмнения. Ларшон е в действителност един от най-смелите шведски публицисти през 80-те и 90-те и не се опасява да да се рови в тъмната страна на обществото и политиката в Швеция – тъкмо както неговия знаков воин Микаел Блумквист. Затова и постоянно остава подозрение към гибелта му, когато той умира ненадейно през 2004 година към излизането на първата си книга „ Мъжете, които мразеха дамите “.
Откривайки, че фамозният създател и публицист е разследвал неразкритото ликвидиране, неговият сътрудник Ян Стокласа открива къде се съхранява неговия голям списък, с цел да продължи работата – и даже съумява да се срещне при сериозен риск с хората, които Ларшон е смятал за най-вероятни причинители на закононарушението.
„ Архивът на Стиг Ларшон” е майсторски написано романизирано следствие, което се основава на голямо количество документи, оставени от Ларшон. Ян Стокласа подхваща редица пътувания, намира се с близки на журналиста, негови сътрудници и хора, които са помагали на изследванията му.
Описвайки пътуванията си до Южна Африка, където беседва с някогашни сътрудници на тайните служби, през Прага, където се среща с съдбовна хубавица, която употребява като стръв, с цел да се добере до евентуалния палач, до Кипър, където се среща с основен очевидец, който в никакъв случай не е бил разпитван от полицията, последователно създателят се трансформира в воин, сходно на своя предходник. Реалността и фикцията се смесват изцяло, а архивът се трансформира в средството да се разкрие една десетилетна загадка. И в действителност шведската полиция стартира ново следствие поради откритията, предстаевени в „ Архивът на Стиг Ларшон” – и даже една от основните фотоси бе неразрешена за издание.
„ Когато открих забравения списък на Стиг Ларшон, се потопих в свят, цялостен с хора и събития, които като че ли бяха извадени от романите на Стиг. Персонажите бяха също толкоз крайни, колкото Лисбет Саландер и Алексан дър Залаченко. Само че същински. Убийци и жертви. Шпиони, които шпионират други шпиони. Убити дами и деца. Хакнати компютри, секрети записи, задачи под прикритие. И гибел. Зла, неочаквана гибел.”
На български език излиза сензационното романизирано следствие „ Архивът на Стиг Ларшон” от Ян Стокласа, което отваря още веднъж кутията на Пандора и възкресява най-разследваното ликвидиране в света: случая „ Улоф Палме”.
На 28 февруари 1986 година незнайно лице прострелва министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Той е един от най-известните ръководещи в света в средата на 80-те и има многочислени врагове – в борба е със Съединени американски щати поради абсурда Иран-Контра, с режима на апартейда в ЮАР и с десните в Швеция, които го подозират в благосклонности към Съюз на съветските социалистически републики.
Дръзкото ликвидиране шокира целия свят, в това число и младия публицист Стиг Ларшон, който години наред прави лично следствие, откакто полицията не обръща внимание на неговите съмнения. Ларшон е в действителност един от най-смелите шведски публицисти през 80-те и 90-те и не се опасява да да се рови в тъмната страна на обществото и политиката в Швеция – тъкмо както неговия знаков воин Микаел Блумквист. Затова и постоянно остава подозрение към гибелта му, когато той умира ненадейно през 2004 година към излизането на първата си книга „ Мъжете, които мразеха дамите “.
Откривайки, че фамозният създател и публицист е разследвал неразкритото ликвидиране, неговият сътрудник Ян Стокласа открива къде се съхранява неговия голям списък, с цел да продължи работата – и даже съумява да се срещне при сериозен риск с хората, които Ларшон е смятал за най-вероятни причинители на закононарушението.
„ Архивът на Стиг Ларшон” е майсторски написано романизирано следствие, което се основава на голямо количество документи, оставени от Ларшон. Ян Стокласа подхваща редица пътувания, намира се с близки на журналиста, негови сътрудници и хора, които са помагали на изследванията му.
Описвайки пътуванията си до Южна Африка, където беседва с някогашни сътрудници на тайните служби, през Прага, където се среща с съдбовна хубавица, която употребява като стръв, с цел да се добере до евентуалния палач, до Кипър, където се среща с основен очевидец, който в никакъв случай не е бил разпитван от полицията, последователно създателят се трансформира в воин, сходно на своя предходник. Реалността и фикцията се смесват изцяло, а архивът се трансформира в средството да се разкрие една десетилетна загадка. И в действителност шведската полиция стартира ново следствие поради откритията, предстаевени в „ Архивът на Стиг Ларшон” – и даже една от основните фотоси бе неразрешена за издание.
„ Когато открих забравения списък на Стиг Ларшон, се потопих в свят, цялостен с хора и събития, които като че ли бяха извадени от романите на Стиг. Персонажите бяха също толкоз крайни, колкото Лисбет Саландер и Алексан дър Залаченко. Само че същински. Убийци и жертви. Шпиони, които шпионират други шпиони. Убити дами и деца. Хакнати компютри, секрети записи, задачи под прикритие. И гибел. Зла, неочаквана гибел.”
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ