Последствията продължават от съобщението на канадския премиер Джъстин Трюдо, че неговото правителство разследва „достоверни твърдения за потенциална връзка“ между индийското правителство и убийството на сикх лидер в Британска Колумбия.
Ако тези обвинения се докажат, експертите казаха, че убийството на Хардип Сингх Ниджар от 18 юни ще представлява целенасочено, извънсъдебно убийство на чужда територия – и ще отбележи грубо нарушение на международното право.
Продължавайте да четете
списък от 3 елемента Сикхски и мюсюлмански лидери призовават за действие, докато Канада разследва убийството на сикхския лидерИндия предупреждава гражданите на Канада да пътуват на фона на спора за убийството на сикхския лидерИндия убила ли е сикх активист в Канада?край на списъка„Начинът, по който Канада избере да се справи с това, ще покаже колко сериозно приема този въпрос“, каза Аманда Гахремани, канадски адвокат по международни наказания, пред Al Jazeera.
Индия категорично отхвърли всякакво участие в смъртоносната стрелба пред сикхски храм в Съри, наричайки коментарите на Трюдо в канадския парламент в понеделник „абсурдни“ и политически мотивирани.
Ню Делхи също обвини Отава, че не е успяла да предотврати сикхския „екстремизъм“, тъй като преди това индийските власти бяха определили Ниджар – виден лидер, който подкрепи създаването на независима сикхска държава в Индия – за „терорист“.
Канада беше изправена пред призиви да предостави доказателства в подкрепа на твърденията си. В четвъртък Трюдо избегна въпросите на репортерите по въпроса, като каза, че правителството му е „недвусмислено относно важността на върховенството на закона и недвусмислено относно важността на защитата на канадците“.
Индия от години обвинява Канада, че укрива „екстремистки“ поддръжници на така нареченото движение Халистан, което търси независима родина за сикхите в съвременния индийски щат Пенджаб.
Докато наблюдатели казват, че движението до голяма степен е достигнало своя връх през 80-те години на миналия век, правителството на индийския премиер Нарендра Моди и неговите поддръжници редовно са представяли сикхския сепаратизъм като неотложен въпрос за националната сигурност.
Експерти по международно право казаха пред Ал Джазира, че информацията, която се появява през следващите дни, може да бъде ключова за разкриването на естеството на възможните връзки между Индия и убийството на Ниджар. Може също да покаже дали Канада възнамерява да потърси защита и ако да, как.
Гахремани каза, че подходът на канадското правителство ще зависи от „какъв вид послание иска да изпрати, не само към Индия, но и към всяка друга страна, която възнамерява потенциално да извърши този тип акт в Канада“.
Какви нарушения на международното право може да са били извършени?
В Камарата на общините в понеделник Трюдо подчерта, че всяко убийство на канадска земя под егидата на чуждо правителство би представлявало нарушение на суверенитета на страната.
Марко Миланович, професор по международно публично право в Университета на Рединг в Обединеното кралство, обясни, че това твърдение за нарушение на суверенитета – ако се докаже, че е вярно – би представлявало нарушение на това, което е известно като „обичайно международно право“.< /p>
Според Cornell Law School този термин се отнася до „международни задължения, произтичащи от установена международна практика“, а не от договори.
„По същество една държава няма право да изпраща свои агенти на територията на друга държава без разрешението на това правителство“, каза Миланович пред Ал Джазира. „Каквото и да правят – те не могат да отидат и да се занимават с градинарство, но също така не могат да отидат и да извършат убийство.“
Гахремани добави, че ако Индия е замесена, убийството ще наруши Устава на ООН, който гласи, че „всички членове трябва да се въздържат в международните си отношения от заплаха или използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на всяка държава“.
Тя също така обясни, че докато международното право очертава „отговорността на държавите към други държави“, международната система за правата на човека „включва отговорности към отделните лица“. Например Канада и Индия са страни по Международния пакт за граждански и политически права (ICCPR), договор, който закрепва „правото на живот“.
Това означава, че такова убийство „не е просто нарушение на международното право, то е и нарушение на международното право за правата на човека“, каза Гахремани. Тя обаче добави, че в миналото страните са цитирали самоотбраната като оправдание за убийството на хора на чужда територия.
Това се видя, след като администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп извърши убийство с дрон на иранския генерал Касем Солеймани в Ирак през 2020 г., както и когато администрацията на бившия президент Барак Обама уби Осама бин Ладен в Пакистан през 2011 г.
Ghahremani каза, че ситуацията в Канада ще представлява „толкова невероятен пример за нарушаване на държавен суверенитет – убийство на някого без никакъв вид съдебен процес на територията на друга държава – че ми е трудно да мисля за възможна защита“.< /p>
„Мисля, че най-вероятната ситуация е Индия да отрече участие“, каза тя.
Какъв иск може да използва Канада в международен план?
Канада не е свързала окончателно Индия с убийството, нито е публикувала каквито и да е доказателства, за да подкрепи решението си да оповести публично разследването на предполагаемата връзка.
Позовавайки се на правителствени източници, канадската обществена телевизия CBC съобщи в четвъртък, че разузнавателните данни, събрани от канадските власти по случая на Ниджар, включват комуникации, включващи индийски служители и индийски дипломати, базирани в Канада.
В доклада се казва, че част от разузнавателната информация идва от неназован съюзник в така наречения алианс за споделяне на разузнавателна информация „Петте очи“, съставен от Канада, Съединените щати, Австралия, Обединеното кралство и Нова Зеландия.
В зависимост от това докъде Трюдо и неговото правителство планират да прокарат проблема – и ако се появят по-категорични доказателства – те евентуално биха могли да заведат дело в Международния съд (МС), главният съдебен орган на ООН, каза Миланович.
Въпреки това, както Канада, така и Индия направиха декларации, в общи линии, съгласно статута на съда, че съдът няма да има юрисдикция по отношение на спорове между страните-членки на Британската общност, каза той.
„Така че дори по принцип, единственият начин, по който даден случай може да стигне до Международния съд, е ако индийското правителство се съгласи с това, а те няма да се съгласят с това.“
Канада може също така да се стреми да разреши спора си с Индия в международен форум за правата на човека, ако са изпълнени правилните критерии, според Ghahremani. „В този случай, тъй като актът е нарушение на Международния пакт за граждански и политически права, вероятно ще бъде чрез Комитета по правата на човека на ООН“, каза тя.
„Това не е съдебен случай, така че няма да е съдебно решение, но ще бъде процес, който ще разреши проблема между двете държави.“
Ще стигне ли дотам?
Все пак ще трябва да се извършат няколко стъпки, преди даден случай да бъде решен в международен съд, съгласиха се и Гахремани, и Миланович.
Такава ескалация ще зависи до голяма степен от доказателствата, които се появяват, политическата воля на Отава и реакцията на Ню Делхи, наред с други фактори.
„Трябва да имаме предвид, че преди дори да стигнем до потенциално дело в ICJ, Канада може просто да се ангажира двустранно с Индия, за да поиска компенсация или други репарации, като декларация за неповтаряне“, каза Гахремани пред Al Jazeera.
Миланович също така отбеляза, че само „много малка част от международните спорове отиват в съдебна зала“, а вместо това процесите за разрешаване на конфликти – ако бъдат преследвани – обикновено се управляват чрез директни разговори и преговори.
Информацията, която се появява през следващите дни – както по официални, така и по неофициални канали – вероятно ще започне да показва пътя, който Канада планира да поеме, каза той.
„Ако получим малко или никаква допълнителна информация за това, ще бъде достатъчно ясно, че канадското правителство просто ще иска да изчака това да приключи и всичко да умре от естествена смърт“, каза той.
Но ако се появят повече факти, „това ще бъде индикатор, че канадското правителство наистина иска да продължи да настоява за това.“
Има ли друга налична помощ?
В зависимост от това какви доказателства са публикувани, Ghahremani каза, че има и няколко вътрешни възможности за обжалване срещу Индия, най-основната от които ще бъде търсене на наказателна отговорност за тези, които са извършили директно убийството.
Канадската полиция съобщи, че издирва трима заподозрени.
„[Канадските власти] биха могли също потенциално да преследват интелектуалния автор, ако успеят да свържат това с някого, включително някой в индийското правителство, който може да е направил поръчката или да е планирал атаката“, каза тя.
Ghahremani добави, че семейството на Nijjar вероятно също може да заведе гражданско дело срещу Индия, тъй като убийството е извършено на канадска земя; в резултат на това вероятно няма да им бъде забранено да го правят съгласно канадски закон, който не позволява на жертвите на нарушения на човешките права в чужбина да завеждат „искове срещу чужди правителства и чуждестранни агенти в Канада“.
Все пак Гахремани каза, че вижда полза в това Канада да търси дело в международен форум, тъй като това би създало правен прецедент. „Мисля, че Канада ще си направи услуга, като заеме много силна позиция тук, за да предотврати подобно поведение в бъдеще от всяка друга държава“, каза тя.
Източник: Ал Джазира
