Екатерина Анева: Когато Темида е избирателно сляпа
Убиецът от ул. „ Гурко “ е на независимост. Насилникът от Перник – прокурорският наследник - и той. Убиецът на българско момче Джок Полфрийман от дълго време се рее безгрижен някъде по света. Убиецът от бул. „ Сливница “ и той си е у тях. Съдът умува по какъв начин Дебора, нарязана 400 пъти, е получила черепно-мозъчна контузия (да забележим дали пловдивските съдии ще имат храброст още веднъж да създадат опит да шиканират делото).
Мога да продължа още и още, само че това са единствено последните, избрани от обществото, като „ скандални “ случаи на принуждение – на пътя, вкъщи, на улицата…
А помните ли Сотиря? Онова село, което осъмна с изнасилено и брутално убито 7-годишно момиченце? Насилникът се оказа пуснат предварително от пандиза рецидивист. Сигурно още веднъж ще го пуснат след година-две „ за положително държание “.
Или Пловдив – детето с изчезнал скалп, измъчвано от пастрока и биологичната си майка, която и до ден сегашен е на независимост, тъй като още веднъж съдът взема решение, че тя няма потребност да е зад решетките.
Много образци още ми минават като на кино лента пред очите, само че няма да ви ги напомням. Това задължение на информативен садизъм дано остане в главата ми.
Искам обаче да споделя гневните си мисли за закононарушението и наказването. Лично аз съм възмутена до дъното на душата си от грозната далавера с термини като „ правосъдна промяна “, „ битка с корупцията “ и „ нов морал “. Грозни политически мантри, които изпразват от наличие и дехуманизират правосъдната система, законите, правосъдните зали, употребявайки човешката покруса за заслон на пошли подмолни игри.
Помня, когато се появи концепцията за връщане на смъртното наказване при изключително тежки закононарушения и потвърден рецидив с неспособност за превъзпитание на причинителя в затвор или психиатрична клиника. Или концепцията за химическа кастрация на педофилите.
Същите тези морализатори, натикващи ни шаблоните „ правосъдна промяна “ и „ законодателни промени “, които направиха спешно за един ден, промени за домашното принуждение, погазвайки Правилника на Народно събрание и оставяйки след себе си по – огромни вреди от тези, които завариха в клетото ни законодателство, първи скочиха и се развикаха, че това било „ нечовешко “ и „ не кореспондирало с тежестта на осъществените действия “.
Говорим за жестоки, брутални убийства, за подигравка и обезчестяване на дребни деца, за стотици, за хиляди погубени души и вечно живи заровени фамилии.
И пожизнен затвор даже не бил човечен, видите ли, за сходни изверги. Те си имали права.
Едни „ правозащитници “ и техните избушени проксита в политиката (умишлено не ги споделям поименно), доведоха до там българското правораздаване с долните си игрички, че през днешния ден сходни изроди се разхождат на независимост. Ето това е тъжното и жалкото.
Ще употребявам откъс от сегашния министър на правораздаването Петър Славов: “Трябва от смяна в закони и процедури да преминем към неоправдателни присъди ”.
Добре казано “де юре ”, само че на светлинни години от осъществяване “де факто ”.
И до момента в който политици, съдии, прокурори, юристи и “правозащитни ” Неправителствени организации не смъкват финансово-лобистките си мантии, правораздаване за елементарния човек в България в никакъв случай няма да има.
И ще вървим като бледи сенки по улиците, разчитайки на милостта на извергите децата ни, майките и бащите ни, околните ни, ние самите да не сме следващия “случай ”, следващото име в черната престъпна хроника.
Номер на дело, в което само значимо за правосъдния състав ще е живият причинител “с права ”. А жертвата – следващото име от фотография – към този момент безправно.
И аз няма да спра да дублирам, че не, не е извънредно и нечовешко да искаш съразмерно отмъщение за палач, изнасилвач или принудител. Крайно и нечовешко е да реабилитираш в обществото сходни оскотели ментално и физически човеци и да се прибереш да целунеш жена си/ мъжа си, детето си и да легнеш умерено “на завет ”.
Ако това не се промени, няма да е надалеч денят, в който ще се върнат законите на улицата – “око за око ”…
Мога да продължа още и още, само че това са единствено последните, избрани от обществото, като „ скандални “ случаи на принуждение – на пътя, вкъщи, на улицата…
А помните ли Сотиря? Онова село, което осъмна с изнасилено и брутално убито 7-годишно момиченце? Насилникът се оказа пуснат предварително от пандиза рецидивист. Сигурно още веднъж ще го пуснат след година-две „ за положително държание “.
Или Пловдив – детето с изчезнал скалп, измъчвано от пастрока и биологичната си майка, която и до ден сегашен е на независимост, тъй като още веднъж съдът взема решение, че тя няма потребност да е зад решетките.
Много образци още ми минават като на кино лента пред очите, само че няма да ви ги напомням. Това задължение на информативен садизъм дано остане в главата ми.
Искам обаче да споделя гневните си мисли за закононарушението и наказването. Лично аз съм възмутена до дъното на душата си от грозната далавера с термини като „ правосъдна промяна “, „ битка с корупцията “ и „ нов морал “. Грозни политически мантри, които изпразват от наличие и дехуманизират правосъдната система, законите, правосъдните зали, употребявайки човешката покруса за заслон на пошли подмолни игри.
Помня, когато се появи концепцията за връщане на смъртното наказване при изключително тежки закононарушения и потвърден рецидив с неспособност за превъзпитание на причинителя в затвор или психиатрична клиника. Или концепцията за химическа кастрация на педофилите.
Същите тези морализатори, натикващи ни шаблоните „ правосъдна промяна “ и „ законодателни промени “, които направиха спешно за един ден, промени за домашното принуждение, погазвайки Правилника на Народно събрание и оставяйки след себе си по – огромни вреди от тези, които завариха в клетото ни законодателство, първи скочиха и се развикаха, че това било „ нечовешко “ и „ не кореспондирало с тежестта на осъществените действия “.
Говорим за жестоки, брутални убийства, за подигравка и обезчестяване на дребни деца, за стотици, за хиляди погубени души и вечно живи заровени фамилии.
И пожизнен затвор даже не бил човечен, видите ли, за сходни изверги. Те си имали права.
Едни „ правозащитници “ и техните избушени проксита в политиката (умишлено не ги споделям поименно), доведоха до там българското правораздаване с долните си игрички, че през днешния ден сходни изроди се разхождат на независимост. Ето това е тъжното и жалкото.
Ще употребявам откъс от сегашния министър на правораздаването Петър Славов: “Трябва от смяна в закони и процедури да преминем към неоправдателни присъди ”.
Добре казано “де юре ”, само че на светлинни години от осъществяване “де факто ”.
И до момента в който политици, съдии, прокурори, юристи и “правозащитни ” Неправителствени организации не смъкват финансово-лобистките си мантии, правораздаване за елементарния човек в България в никакъв случай няма да има.
И ще вървим като бледи сенки по улиците, разчитайки на милостта на извергите децата ни, майките и бащите ни, околните ни, ние самите да не сме следващия “случай ”, следващото име в черната престъпна хроника.
Номер на дело, в което само значимо за правосъдния състав ще е живият причинител “с права ”. А жертвата – следващото име от фотография – към този момент безправно.
И аз няма да спра да дублирам, че не, не е извънредно и нечовешко да искаш съразмерно отмъщение за палач, изнасилвач или принудител. Крайно и нечовешко е да реабилитираш в обществото сходни оскотели ментално и физически човеци и да се прибереш да целунеш жена си/ мъжа си, детето си и да легнеш умерено “на завет ”.
Ако това не се промени, няма да е надалеч денят, в който ще се върнат законите на улицата – “око за око ”…
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ