Фалшивите новини - новото нормално според повечето българи
Убеждението, че всеки ден срещаме подправена информация, е към този момент съвсем автоматизирано в обществото ни. Това е заключението на социологическа организация " Мяра " от изследване, извършено на 16 и 17 януари измежду 800 души.
Ограниченията в обществените мрежи са забележими за болшинството ползватели на " Facebook " - към 17% настояват, че са ги изпитвали персонално.
Засега " Тикток " разсънва по-скоро инстинкт за ограничаване, само че няма задоволително ясна социална картина и осведоменост.
" Мяра " показва, че цялостното съмнение към информацията върви дружно с публично схващане за ограничавания и даже с стремежи за нови.
60,7% от българите настояват, че на процедура попадат всеки ден или съвсем всеки ден на вести, които могат да се дефинират като неистинен, лъжливи или най-общо като подправени . Сериозният дял демонстрира, че това, което в последно време се назовава подправени вести, на процедура се трансформира в " новото обикновено ". Тези близо 61% са и удостоверение какво в действителност мислят българите за осведомителната среда, в която живеем. 17,5% настояват, че срещат подправени вести по-рядко, само че най-малко един път или няколко пъти месечно, 12,8% пък свидетелстват за по-рядка среща с лъжата, а 5,6% считат, че на практика не са се натъквали на нея.
42,6% от интервюираните, които имат профил във " Facebook ", декларират, че най-малко един път им се е случвало да се натъкват на проблеми с ограничавания в мрежата . Други 15,8% пък споделят, че това се е случвало и на тях самите. 1,3% от ползвателите на платформата пък споделят, че са получавали ограничавания, само че не са виждали това да се случва с различен. Така общо 17,1% от имащите профил във " Facebook " у нас смятат, че в миналото са били обект на някакво ограничаване. От друга страна, 39,8% от потребителите не са ставали очевидци и не са изпитвали персонално нещо сходно.
При лабораторно тествана концепция за възможна възбрана на мрежата " Тикток " у нас 43,1% реагират позитивно към възбрана, 28,4% са срещу възбрана, а 26,6% признават, че не са задоволително осведомени, с цел да образуват ясна позиция. Към тях могат да се прибавят още 1,9%, които не дават отговор.
" Мяра " отбелязва, че очевидно мненията към този момент са по-скоро скептични към " Тикток ", като евентуално сработва и прочут поколенски инстикт. В същото време запознатостта към тематиката надали е най-високата, даже и при новинарския поток, обвързван с Румъния или Съединени американски щати.
Изводът от сондажа е, че разбирането за всеобщо разпространяване на подправена информация върви ръка за ръка с разбирането за ограничавания и може би на собствен ред поражда хрумвания за нови ограничавания. Масовото схващане по-скоро реагира с инстинкт към повече забрани, а не с инстинкт към повече независимост. Вероятно става дума и за присъщите на общество с по-сериозни процеси на стареене репресивни настройки.
Ограниченията в обществените мрежи са забележими за болшинството ползватели на " Facebook " - към 17% настояват, че са ги изпитвали персонално.
Засега " Тикток " разсънва по-скоро инстинкт за ограничаване, само че няма задоволително ясна социална картина и осведоменост.
" Мяра " показва, че цялостното съмнение към информацията върви дружно с публично схващане за ограничавания и даже с стремежи за нови.
60,7% от българите настояват, че на процедура попадат всеки ден или съвсем всеки ден на вести, които могат да се дефинират като неистинен, лъжливи или най-общо като подправени . Сериозният дял демонстрира, че това, което в последно време се назовава подправени вести, на процедура се трансформира в " новото обикновено ". Тези близо 61% са и удостоверение какво в действителност мислят българите за осведомителната среда, в която живеем. 17,5% настояват, че срещат подправени вести по-рядко, само че най-малко един път или няколко пъти месечно, 12,8% пък свидетелстват за по-рядка среща с лъжата, а 5,6% считат, че на практика не са се натъквали на нея.
42,6% от интервюираните, които имат профил във " Facebook ", декларират, че най-малко един път им се е случвало да се натъкват на проблеми с ограничавания в мрежата . Други 15,8% пък споделят, че това се е случвало и на тях самите. 1,3% от ползвателите на платформата пък споделят, че са получавали ограничавания, само че не са виждали това да се случва с различен. Така общо 17,1% от имащите профил във " Facebook " у нас смятат, че в миналото са били обект на някакво ограничаване. От друга страна, 39,8% от потребителите не са ставали очевидци и не са изпитвали персонално нещо сходно.
При лабораторно тествана концепция за възможна възбрана на мрежата " Тикток " у нас 43,1% реагират позитивно към възбрана, 28,4% са срещу възбрана, а 26,6% признават, че не са задоволително осведомени, с цел да образуват ясна позиция. Към тях могат да се прибавят още 1,9%, които не дават отговор.
" Мяра " отбелязва, че очевидно мненията към този момент са по-скоро скептични към " Тикток ", като евентуално сработва и прочут поколенски инстикт. В същото време запознатостта към тематиката надали е най-високата, даже и при новинарския поток, обвързван с Румъния или Съединени американски щати.
Изводът от сондажа е, че разбирането за всеобщо разпространяване на подправена информация върви ръка за ръка с разбирането за ограничавания и може би на собствен ред поражда хрумвания за нови ограничавания. Масовото схващане по-скоро реагира с инстинкт към повече забрани, а не с инстинкт към повече независимост. Вероятно става дума и за присъщите на общество с по-сериозни процеси на стареене репресивни настройки.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ