Убедена съм, че всяка от нас има такива моменти, в

Убедена съм, че всяка от нас има такива моменти, в които и се хапва нещо, само че не знае какво тъкмо. Има дни, в които в действителност ни омръзва от всички до болежка познати храни. И желаеме нещо ново, свежо, вкусно и за предпочитане диетично, а за какво не и потребно. В магазина постоянно не им обръщаме внимание или ги гледаме с съмнение, тъй като не знаем какъв е усетът им. Но какво ни пречи да опитаме, с цел да разберем. И с цел да съм ви потребна, ще ви споделя за техния усет, качества, генезис и потребни съставки- на тях- екзотичните плодове, които обзалагам се, най-малко 80% от вас още не са докосвали.

Бабако
Родина на този толкоз незнаен за нас плод е Еквадор. Можем да го назовем братовчед на по-известната ни папая. Бабако има жълт цвят, тънка кора и извънредно забавен мирис на ягода, ананас и банан, слети в едно. Всъщност, в случай че сте опитвали папая, този усет няма да ви се стори доста по-различен. Този плод съдържа витамин C в много огромно количество, което е и повода да не потъмнява, когато е нарязан. Друга значима съставна част е папаинът- фермент, подпомагащ храносмилането. Бабако се отличава и с огромна продължителност - устоя до четири седмици без изстудяване.

Драконов плод ( питахая )
Семейство Кактуси ни показва по този начин наречената ягодова круша или “лунното цвете ”.
В Китай го назовават по този начин, тъй като красивите му цветове се виждат единствено нощем. Този неповторимо забавен и хубав плод вирее главно в Югоизточна Азия и Южна Америка, има продълговата форма, жълт или червеникав цвят и бяла, не доста сладка месеста част. Съдържанието на вода в него е към 90%, което го прави доста апетитен и освежителен. Питахаята има много потребни свойства- спомага за изчистването на стомашно-чревния тракт, понижава кръвното налягане, даже защищава от ракови болести заради съдържащия се фитоалбумин, който е мощен антиоксидант. Екстракт от нея се употребява и в козметичните кремове, защото е потвърдено, че забавя стареенето на кожата.

Гранадила
Много близка до по-познатата ни маракуя. Отглежда се главно в Южна Америка. Отличава се с блестящо оранжева кора и е извънредно ароматна и сочна. Има внимателен усет, който обаче няма по какъв начин да не ви подейства освежаващо. Този плод е богат на калий, желязо, фосфор, витамин А, B1, B2 и C.

Гуава
Родината му е Южна Америка, а полезността му е неоспорима. Този жълтозелен плод с блестящо розова вътрешност е доста сладостен и благоуханен и в това време нискокалоричен, богат на фибри, витамин А и C. Мощен антиоксидант, намаляващ кръвното налягане, нормализиращ храносмилателната активност, понижаващ равнището на кръвната захар и снижаващ риска от рак на гърдата, заради съдържащите се антиоксиданти и ликопен. Гуавата съдържа още магнезий, манган и мед.

Кумкуат
Символ на остров Корфу, този малък, оранжев цитрус изобщо не е за подценяване. Вкусът му е сходен на портокал, само че с лека горчиво-кисела нотка. Можете умерено да го хапвате с кората, само че в случай че въпреки всичко не ви харесва изключително, прибавете малко захар и ще се влюбите в него. Използвайте го и с цел да си приготвите отлично сладко за палачинки, да вземем за пример. Но по-голям е обстоятелството, че този “гръцки ” лимон е доста богат на витамин A, C и E, както и на калций, магнезий, желязо и цинк.

Личи
Дребен плод с червеникав цвят, доста благоуханен и апетитен. Консумира се месестата му част, над огромната семка в средата на плода. Произхожда от Южен Китай и съгласно китайците е събрал в себе си силата Ян- тази на силата и светлината. Личи съдържа витамин C, оказва помощ при невралгии, анемия, стабилизира равнището на кръвната захар, възстановява функционалностите на бъбреците и черния дроб.

Пепино
И на този незнаен за нас плод родината е Южна Америка и по-конкретно скатовете на Андите. Наричат го пъпешово дърво, родственик на картофите и доматите. Плодовете му са жълти с кафеникави линии по тях, с форма, усет и мирис на пъпеш и с размера на гъше яйце. Пепино е извънредно богат на витамин А и C.

Тамарило
Още един член на семейство картофови, приближаващ отново от там- Южна Америка. Тамарило не има типичния усет на плод. Той е апетитен и сладостен, само че има леко солено-пушени нотки, които не са по усета на всеки. Това е и повода да се употребява като гарнитура на месни и рибни ястия, да се прибавя в салати. Сокът му е обичайната напитка в планинските страни на Южна Америка, заради огромното си наличие на витамин C, калций и фосфор.

Във всяка храна, която опитваме, търсим нещо ново и в това време нещо познато, с което да я съпоставим. И въпреки всичко няма по какъв начин да разберем преди да сме пробвали. Екзотичните плодове, с които се запознахте нагоре можете да намерите във всеки един по-голям хипермаркет и то не на невероятно високи цени. Затова за какво да не ги опитате най-малко. Редица проучвания потвърждават, че постоянната консумация на плодове, богати на витамин C оказва помощ в битката с разнообразни възпаления, инфекции и защищава от развиването на ракови болести. А от гореизброените май нямаше нито един, който да не съдържа витамини, нали? Затова, когато още веднъж ви се похапва нещо друго, по-добре посегнете към някой другоземен плод, а не към новите бисквити с усет на банан, да вземем за пример. Може пък и да ви хареса!