Уаики не е Уайкики, но е сбъдната мечта на всеки

Уаики не е Уайкики, само че е сбъдната фантазия на всеки обожател на виното. Пияният остров е границата сред фиордния залив на най-големия новозеландски град Оукланд и Тихия океан, малко преди меридиана, който дели датите. А визитата ни там е един от в действителност незабравимите турове от вида един път в живота.

От самия център на Оукланд се взема ферибот. Пристанището е и начало на основната улица, само че за прелестния град на края на света ще ви разкажем настрана.

Също настрана са класирани на опашки жителите на острова на винарните и редовите му гости – странна дискриминация в страна, която се води една от най-толерантните на света. Дотолкова, че всеки надпис е и на маорски, с изключение на на британски, нищо че никой не го приказва, с изключение на останалите представители на коренното население. А те са надалеч по-малочислени в Оукланд от китайците да вземем за пример.

Корабчето взема за 40 минути дистанцията сред града и пияния остров. Приключението стартира от врата, където авансово резервиралите визитите си туристи и локални винопийци вземат бус или рейс, който обикаля винарните.

Още първата спирка е една от най-хубавите от тях. Ние обаче избрахме втората, под която са прокарани „ тунелите на Джеймз Бонд ”. Приключенското подземие по нищо не проличава – напълно по шпионски, в спокойствието на винарските салони, обслужвани от стажуващ млад французин, последвал „ накрай света ” обичаната си и почнал работа тъкмо тук.

През стъклените стени се открива прелестната панорама, още по-красива от несравнимо зелената ливада, към фиорда и близките хълмове, която може да накара човек да остане през целия ден да съзерцава панорамата измежду безспорна тишина и редуващ чашите вино. По „ оклад ” са планувани по една розе, бяло и алено.

Същата е поредността в Стонридж – в сърцето на острова, която е считана за най-хубавата му винарна, с национална и интернационална популярност.Пасторалният пейзаж е в действителност несравним, а дребни дървени седалки, „ плъзнати по хълма, наред с всевъзможни типове столове и кресла са пръснати в градината на имението, с цел да обезпечат оптимално удоволствие.

Освен чудно вино, винарната, която е и втората най-стара на острова, има и добра кухня, което прави прекарването извънредно прелестно.

Последната от определените от нас винарни, на връхната точка на Уаики, посреща с „ мехурчета на щастието ” – пенливо вино. Тукашните искрящи са световноизвестни и се продават чудесно даже в личната си страна, където истинското брандирано френско шампанско – от Мое до Клико, е на супер преференциална цена, непозната другаде (чаша и в най-лъскавите заведения за хранене и хотелски питейни заведения коства колкото просеко, а на летището котировката на етикета е невероятно ниска)...

Ако човек не отлети с виното, до лозята в имението има и дребни самолети и хеликоптери, с които може напълно безусловно да го стори, отпрашвайки накъдето му видят очите, съзерцавайки отвисоко цялата естествена хубост на пейзажа.

Както на всички места на острова на винарните, интериорът е превъзходно решен в рустикален жанр, който хем е минималистичен, хем основава уют, хем естествено прелива в екстериора на чудесно поддържаната градина с може би най-хубавата панорама на острова.

За лукс и сомелиерката, която ни обгрижва е не просто французойка, а симпатична млада дама от Париж, родена във винарска провинция, както на драго сърце ни споделя, до момента в който сипва.

Времето лети с неподозирана скорост, съсем съгласно известната фраза за „ непоносимата лекост на битието ”, тъй че цялостен работен ден изтича незабелязано и доста прелестно, с възприятие на доволство, само че без да боли глава.

Борис Ангелов

Оукланд - София

създател: СЛАВА
...