Петър Стоянов: Русификацията е станала такава част от ежедневието ни, че вече не ѝ обръщаме внимание
„ У нас русификацията е станала такава част от всекидневието ни, че към този момент не ѝ обръщаме внимание. Хора от чужбина ни питат български ли е светецът Александър Невски, по-късно вижда Руския монумент, минава по бул. съветски, а президентството е на " Дондуков " 2. Ако се вглеждаме прекомерно в историята, ще изгубим посока. Руско-турската война е одобрявана като освободителна. След това с Русия имаме огромни проблеми при Съединението “. Това съобщи пред Нова ТВ президентът 1997-2002 година Петър Стоянов.
„ Нашите русофили би трябвало да се замислят по какъв начин да реагираме, когато ползите ни са радикално разнообразни от тези на Русия. Седмица, откакто се заклех като президент, подадохме молба за участие в НАТО, преди Мадридската среща, на която се решаваше кои да са претендентите за членове. Нямаше да сме в Европейски Съюз, в случай че не бяхме влезнали в НАТО. По това време президент беше Борис Елцин и очакванията бяха, че Русия ще тръгне по либерален път. Аз се срещнах с него и му обясних, че участието ни в НАТО не е ориентирана против Русия. Тогава излязохме с Елцин и той сподели, че сме се разбрали доста добре. В Русия тогава имаше финансова рецесия в стопанството и индустрията. Поисках му съвет като млад президент. Той се засмя и ми сподели единствено: „ знам, че и вие сте юрист “, спомня си Стоянов.
„ Аз върших президентска акция повече от 10 месеца, обиколих два пъти страната и повтарях, че в случай че стана президент, ще влезем в НАТО. Членството ни е извънредно значимо, тъй като вижте какво се случва в Украйна и в Молдова. Всички сега са извънредно деликатни. През 2008 година НАТО разгласи на политическо ниво, че може да одобри Украйна и Грузия. Малко по-късно генералният секретар посочи, че не са давани периоди за сходно решение и акцентира, че продължаваме да държим разговор с Русия. Не изключвам опцията това да е една от пропагандните цели на Кремъл. Една журналистка, близка до Кремъл, загатна, че ще ни докарат до нуклеарна война, след която руснаците щели да отидат в парадайса. България изрично трябваше да окаже въоръжена помощ. Ние се набутахме в дебрите на това, самолети ли ще даваме. Не, ще предоставим, каквото имаме. Нашият народен интерес е да пазиме дребните като нас. Ако едно болшинство реши да се отдели в обособена страна, не би трябвало ли да се замислим за Кърджали? “, попита реторично Стоянов.
„ Нашите русофили би трябвало да се замислят по какъв начин да реагираме, когато ползите ни са радикално разнообразни от тези на Русия. Седмица, откакто се заклех като президент, подадохме молба за участие в НАТО, преди Мадридската среща, на която се решаваше кои да са претендентите за членове. Нямаше да сме в Европейски Съюз, в случай че не бяхме влезнали в НАТО. По това време президент беше Борис Елцин и очакванията бяха, че Русия ще тръгне по либерален път. Аз се срещнах с него и му обясних, че участието ни в НАТО не е ориентирана против Русия. Тогава излязохме с Елцин и той сподели, че сме се разбрали доста добре. В Русия тогава имаше финансова рецесия в стопанството и индустрията. Поисках му съвет като млад президент. Той се засмя и ми сподели единствено: „ знам, че и вие сте юрист “, спомня си Стоянов.
„ Аз върших президентска акция повече от 10 месеца, обиколих два пъти страната и повтарях, че в случай че стана президент, ще влезем в НАТО. Членството ни е извънредно значимо, тъй като вижте какво се случва в Украйна и в Молдова. Всички сега са извънредно деликатни. През 2008 година НАТО разгласи на политическо ниво, че може да одобри Украйна и Грузия. Малко по-късно генералният секретар посочи, че не са давани периоди за сходно решение и акцентира, че продължаваме да държим разговор с Русия. Не изключвам опцията това да е една от пропагандните цели на Кремъл. Една журналистка, близка до Кремъл, загатна, че ще ни докарат до нуклеарна война, след която руснаците щели да отидат в парадайса. България изрично трябваше да окаже въоръжена помощ. Ние се набутахме в дебрите на това, самолети ли ще даваме. Не, ще предоставим, каквото имаме. Нашият народен интерес е да пазиме дребните като нас. Ако едно болшинство реши да се отдели в обособена страна, не би трябвало ли да се замислим за Кърджали? “, попита реторично Стоянов.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




