Проф. Ивайло Дичев: Пандемията е като медиен феномен. Не мислим за другия като за себе си
У нас пандемията наподобява като медиен феномен. Хората не имат вяра. Особено отвън София като излезете, виждате, че нямат доста отношение към тази неволя. Трябва да възпитаваме взаимност със света, с болните, с хората, които страдат. Да се научим на емпатия малко. Това липсва на нашата нация. Не мислим за другия като за себе си
Това разяснява пред БНР Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в разбор на поколенческия профил на рецесиите.
" Това, че в този момент и през днешния ден младите са по-малко застрашени, не значи, че в други обстановки не е било таман противоположното – да вземем за пример при СПИН, върна се към 80-те години Ивайло Дичев, наричайки го „ различен тайнствен вирус, който до ден сегашен не е разгадан напълно и нямаме ваксина “.
" Различни беди, разнообразни бедствия, които човечеството минава, слагат поколенията в разнообразни връзки – ту едните са по-засегнати, ту другите и е доста значимо да удържим този пакт, това доверие сред едните и другите ", означи Дичев.
" Трябва да имаме малко памет и чувство, че сме едно човечество и че би трябвало да бъдем солидарни ", акцентира антропологът.
„ В историческа вероятност това, което ни се случва в този момент, не е доста трагично. Изпитанията са разнообразни. Всяко потомство минава през нещо. Мога да напомня прехода, 90-те години. Тези младежи, които тогава бяха възпитаници, бяха деца – доста от тях претърпяха доста тежък интервал, доста тежки 10 години. Бащата и майката отпътували в чужбина да работят, няма самун, няма ток и така нататък Непрекъснато има някакви тествания. Не би трябвало да мислим, че ще пристигна миг, в който всичко ще бъде щастливо и безоблачно. “
Не бива тези екзистенциални беди, които ни се стоварват по една или друга причина, безусловно да бъдат трансформирани политически и да бъдат политизирани, счита Ивайло Дичев.
Много хора считат, че светът ще се промени коренно и ще минем към режим на по-голяма взаимност, че ще има повече тъждество, добави Ивайло Дичев, съгласно който няма да има основна смяна.
„ Цената на човешкия живот се подвигна ужасно доста. Ние сега реагираме авансово, защитни ограничения взимаме за нещо, което въпреки всичко не се е случило в този мащаб, който в предишното сме го преживявали. И това е ужасно хубаво. Парадоксът е, че по-късно хората ще кажат – за какво беше всичко, откакто не умряха толкоз хора. Те не умряха, тъй като взехме защитни средства. Този абсурд на ограниченията, които по-късно се оказват непотребни, тъй като са съумели. “, сподели още антропологът.
Това разяснява пред БНР Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в разбор на поколенческия профил на рецесиите.
" Това, че в този момент и през днешния ден младите са по-малко застрашени, не значи, че в други обстановки не е било таман противоположното – да вземем за пример при СПИН, върна се към 80-те години Ивайло Дичев, наричайки го „ различен тайнствен вирус, който до ден сегашен не е разгадан напълно и нямаме ваксина “.
" Различни беди, разнообразни бедствия, които човечеството минава, слагат поколенията в разнообразни връзки – ту едните са по-засегнати, ту другите и е доста значимо да удържим този пакт, това доверие сред едните и другите ", означи Дичев.
" Трябва да имаме малко памет и чувство, че сме едно човечество и че би трябвало да бъдем солидарни ", акцентира антропологът.
„ В историческа вероятност това, което ни се случва в този момент, не е доста трагично. Изпитанията са разнообразни. Всяко потомство минава през нещо. Мога да напомня прехода, 90-те години. Тези младежи, които тогава бяха възпитаници, бяха деца – доста от тях претърпяха доста тежък интервал, доста тежки 10 години. Бащата и майката отпътували в чужбина да работят, няма самун, няма ток и така нататък Непрекъснато има някакви тествания. Не би трябвало да мислим, че ще пристигна миг, в който всичко ще бъде щастливо и безоблачно. “
Не бива тези екзистенциални беди, които ни се стоварват по една или друга причина, безусловно да бъдат трансформирани политически и да бъдат политизирани, счита Ивайло Дичев.
Много хора считат, че светът ще се промени коренно и ще минем към режим на по-голяма взаимност, че ще има повече тъждество, добави Ивайло Дичев, съгласно който няма да има основна смяна.
„ Цената на човешкия живот се подвигна ужасно доста. Ние сега реагираме авансово, защитни ограничения взимаме за нещо, което въпреки всичко не се е случило в този мащаб, който в предишното сме го преживявали. И това е ужасно хубаво. Парадоксът е, че по-късно хората ще кажат – за какво беше всичко, откакто не умряха толкоз хора. Те не умряха, тъй като взехме защитни средства. Този абсурд на ограниченията, които по-късно се оказват непотребни, тъй като са съумели. “, сподели още антропологът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ