„Тялото ми е само квартира на душата. Духът е важен.”

„ Тялото ми е единствено квартира на душата. Духът е значим.”
Николай Колев - Босия
Един човек се всеотдайност. Най-вече поради себе си, децата и внуците си, поради достойнството си. Но и поради нас. Прави го пред очите ни, прави го всеки ден. Опитва се да ни разсъни, да ни провокира, да ни раздруса, да ни разгневи, да ни направи повече жители.
Безсрочната гладна стачка на Николай Колев Босия наподобява обречена на крах в своите претенции – оставка на министъра на превоза и разформироване на Народното събрание.
Да приемем, че министърът на превоза подаде оставка. Притиснат от решителността на Босия, изплашен от вероятния драматичен край, който в очите на обществото ще се стовари на съвестта му тегобата на втора гибел, след тази на сина му неотдавна. Да приемем, че тази оставка бъде призната изцяло, а не като служебно танго – две стъпки напред, стъпка обратно. Дори и това да стане, второто искане на протестиращия е невероятно за осъществяване. Народните представители в своята непокътнатост няма да подадат оставки, Народното събрание няма да се разпусне. Тези двеста и четиридесет индивида са „ неуязвими” в груповата безнаказаност, или най-малко по този начин си мислят, всеки криейки се зад тила на другия, на другите, на Общото.
Тогава? Дали пък протестиращият не е помислил за това? Едва ли. Всички знаем, че той умее да мисли. Дали пък не си дава сметка, че сходна процедура е прекомерно последна за осъществяване, даже при положително стремежи. Едва ли. Този човек има опит и знае, че всичко е допустимо, когато има воля, мисъл и морал за това.
Този човек знае и още нещо. Че настояванията му няма да се изпълнят и той ще бъде разгласен за вманиачен от Тях. Дори и Те да не създадат това публично, ще пуснат жълто-кафява клевета посредством услужливите си медии с вярата да заблудят будната към момента част от обществото. И да ни успокоят, че откакто той е анормален, ние сме естествени и гражданската ни незаинтересованост е естественото ни и задоволително положение. Да ни внушат, че линеенето е нормалното ни национално положение и не постоянно от какавидата полита пеперуда, даже това да е Морфо.
Тук Босия още веднъж е крачка напред. Предвидил е обстоен психиатричен обзор, с цел да не падне и капка подозрение върху смисъла и цената на саможертвата му. За да не бъдат признати гладната стачка и най-много вероятният съдбовен край като суицидно деяние на тежко смутен човек с явни душевен отклонения.
„ Това незаконно Народно заседание ще си отиде, до момента в който ме има, или след това” – това са неговите безпощадни думи. Думи – присъда.
Ясно е че дейностите на Николай Колев Босия би трябвало незабавно, оптимално, безусловно да бъдат подкрепени от всички нас. Колкото огромните медии повече мълчат, толкоз повече ние, жителите, би трябвало да приказваме, да демонстрираме, да осветяваме случая. Трябва да крещим, да крещим до лудост. Защото ръководещата глутница обръгна и на самоубийства.
Ако въпреки всичко се случи най-страшното, да намерим сили и време да изпратим нашия нов Ян Палах в последния му път.
И най-важното. Да знаем авансово къде ще отидем след Това. Към Цитаделата на паветата с болно жълт цвят.


Автор : Калин Илиев