„Тяло с номер 757“. Как Русия изтезава и убива украински журналис...
Тяло с етикет „ чужд мъж “
На 14 февруари 2025 година Русия връща тела на украински военни. „ Тяло с номер 757 “ – това е формалното означение, под което Русия връща тялото на Виктория Рощина на Украйна. В съветските документи то е разказано като „ неустановено лице от мъжки пол “, с код „ СПАС “. Оказва се, че тялото е на жена. ДНК-анализ демонстрира 99% съвпадане с Виктория Рощина, написа Украинска истина.
Причината за гибелта не може да бъде открита заради напредналата мумификация. На тялото са открити голям брой следи от изтезания – синини, счупено ребро, пострадвания, хипотетично от електрошок. Липсват основният мозък, очните ябълки и част от трахеята.
Според специалисти това може да прикрива обстоятелството, че Виктория е била удушена. Абревиатурата „ СПАС “ евентуално значи „ сумарно увреждане на артериите на сърцето “ – формалната съветска версия.
Първи плен и завръщане в окупираните зони
От началото на пълномащабната война Виктория пътува най-малко четири пъти в окупираните от Русия региони. Тя има вяра, че би трябвало да споделя за живота на хората там. През март 2022 година попада за първи път в плен покрай Бердянск. ФСБ я държи 11 дни и я принуждава да запише видео, в което се отхвърля от искания към съветската страна.
След освобождението ѝ мнозина я молят да спре. Тя отхвърля. През юли 2023 година потегля още веднъж към окупираните зони. Последно се обажда на редакторите си на 28 юли от Мелитопол. Повече никой не чува от нея.
Арест в Енергодар и мъчения
Свидетелка, която е споделяла килия с Виктория, споделя, че тя е задържана в Енергодар, откакто над нея прелита дрон, а по-късно идва кола и я води.
В постройката на полицията в Енергодар, превърната в изтезателен център, други арестувани свидетелстват за тежки мъчения – побой, електрошок, унижения. Една от тях, Ирина Артюхова, служителка на ЗАЕЦ, е бита, заплашвана с обезчестяване и подлагана на ток. Същото претърпява и Вікторія – по ушите ѝ са прикачвани електроди.
Прехвърляне в Мелитопол
След няколко дни в Енергодар, Виктория е преместена в Мелитопол, където най-вероятно е държана в така наречен „ гаражи “ – неофициална тюрма покрай автогарата. Бивши пандизчии разказват ужасяващи условия – мрак, липса на вентилация, изтезания с електрошок и побой по време на разпити.
Адът в Таганрог
В началото на 2024 година Виктория е трансферирана в СИЗО №2 в Таганрог. Това място е измежду най-жестоките за украинските пленници. Свидетели настояват, че достъп на юристи или интернационалните организации няма. Задържаните са изолирани, подложени на апетит, побой, електрошок и душевен напън.
Според свидетелка, Виктория била толкоз отслабена, че не можела да се движи. В един миг е откарана в болница и върната в изолатора. Настанена е в независима килия. Води гладна стачка. Баща ѝ я моли по телефона да стартира да се храни, тъй като ѝ дали обещание освобождение. Тя дава обещание.
Последните часове
През септември 2024 година Виктория е изведена от килията си, с цел да бъде върната в Украйна посредством продан. Свидетели описват, че я готвят за пътуването. Но защитата споделя, че „ сама си е отговорна “ – обмяната не се реализира. Според украинското разузнаване тя умира по време на превозване.
Извън закона и човечността
Задържаните като Виктория са в юридически вакуум – без обвинявания, без връзка с родственици, без юристи. Русия не ги регистрира публично. Това ги прави невидими, незащитени, изоставени. Експерти като Людмила Янкина назовават това статус „ incommunicado “.
В случая на Виктория не става дума за изключение. Изтезанията са систематични, планувани, публично прикривани. От 2014 година насам Русия построява мрежа от секрети и публични места за задържане, изтезания и напън върху украински жители.
Според журналистическо следствие, основано на изявленията с някогашни чиновници от Федералната работа за осъществяване на наказванията (ФСИН), спецподразделения са били командировани в пандизите с ясна задача: да мъчат пленници.
Подразделения като „ Грозний “ са засечени в десетки затвори – от Таганрог до Борисоглебск и Камишин. Охраната е сменяна на ротационен принцип, изтезанията – координирани с ФСБ. Камери за наблюдаване липсват. На личния състав е било казано: „ Правете каквото желаете “.
Документираната свирепост
Данните от 29 доказани пандиза демонстрират: във всички има побои, в множеството – електрошок. В две трети от тях се практикуват удушаване, полово принуждение, апетит, отнемане от сън и изолираност. В Таганрог са починали най-малко 15 украинци.
Журналистът Дмитро Хилюк е различен образец – държан в Пакіно, Володимирска област, подложен на апетит и хуманни унижения. Полонените са били принуждавани да пеят химна на Русия, да търпят служебни кучета, да се откажат от татуировки.
Към април 2025 година е известно за 186 места, където се държат украинци – военни и цивилни. В 29 от тях мъченията са постоянна процедура. Реалният брой евентуално е по-висок.
Историята на Виктория Рощина е освен роман за журналистка, убита в плен. Тя е документ за построена от съветската страна система на изтезания, репресии и безотговорност. За свирепост, превърната в институционална норма.
На 14 февруари 2025 година Русия връща тела на украински военни. „ Тяло с номер 757 “ – това е формалното означение, под което Русия връща тялото на Виктория Рощина на Украйна. В съветските документи то е разказано като „ неустановено лице от мъжки пол “, с код „ СПАС “. Оказва се, че тялото е на жена. ДНК-анализ демонстрира 99% съвпадане с Виктория Рощина, написа Украинска истина.
Причината за гибелта не може да бъде открита заради напредналата мумификация. На тялото са открити голям брой следи от изтезания – синини, счупено ребро, пострадвания, хипотетично от електрошок. Липсват основният мозък, очните ябълки и част от трахеята.
Според специалисти това може да прикрива обстоятелството, че Виктория е била удушена. Абревиатурата „ СПАС “ евентуално значи „ сумарно увреждане на артериите на сърцето “ – формалната съветска версия.
Първи плен и завръщане в окупираните зони
От началото на пълномащабната война Виктория пътува най-малко четири пъти в окупираните от Русия региони. Тя има вяра, че би трябвало да споделя за живота на хората там. През март 2022 година попада за първи път в плен покрай Бердянск. ФСБ я държи 11 дни и я принуждава да запише видео, в което се отхвърля от искания към съветската страна.
След освобождението ѝ мнозина я молят да спре. Тя отхвърля. През юли 2023 година потегля още веднъж към окупираните зони. Последно се обажда на редакторите си на 28 юли от Мелитопол. Повече никой не чува от нея.
Арест в Енергодар и мъчения
Свидетелка, която е споделяла килия с Виктория, споделя, че тя е задържана в Енергодар, откакто над нея прелита дрон, а по-късно идва кола и я води.
В постройката на полицията в Енергодар, превърната в изтезателен център, други арестувани свидетелстват за тежки мъчения – побой, електрошок, унижения. Една от тях, Ирина Артюхова, служителка на ЗАЕЦ, е бита, заплашвана с обезчестяване и подлагана на ток. Същото претърпява и Вікторія – по ушите ѝ са прикачвани електроди.
Прехвърляне в Мелитопол
След няколко дни в Енергодар, Виктория е преместена в Мелитопол, където най-вероятно е държана в така наречен „ гаражи “ – неофициална тюрма покрай автогарата. Бивши пандизчии разказват ужасяващи условия – мрак, липса на вентилация, изтезания с електрошок и побой по време на разпити.
Адът в Таганрог
В началото на 2024 година Виктория е трансферирана в СИЗО №2 в Таганрог. Това място е измежду най-жестоките за украинските пленници. Свидетели настояват, че достъп на юристи или интернационалните организации няма. Задържаните са изолирани, подложени на апетит, побой, електрошок и душевен напън.
Според свидетелка, Виктория била толкоз отслабена, че не можела да се движи. В един миг е откарана в болница и върната в изолатора. Настанена е в независима килия. Води гладна стачка. Баща ѝ я моли по телефона да стартира да се храни, тъй като ѝ дали обещание освобождение. Тя дава обещание.
Последните часове
През септември 2024 година Виктория е изведена от килията си, с цел да бъде върната в Украйна посредством продан. Свидетели описват, че я готвят за пътуването. Но защитата споделя, че „ сама си е отговорна “ – обмяната не се реализира. Според украинското разузнаване тя умира по време на превозване.
Извън закона и човечността
Задържаните като Виктория са в юридически вакуум – без обвинявания, без връзка с родственици, без юристи. Русия не ги регистрира публично. Това ги прави невидими, незащитени, изоставени. Експерти като Людмила Янкина назовават това статус „ incommunicado “.
В случая на Виктория не става дума за изключение. Изтезанията са систематични, планувани, публично прикривани. От 2014 година насам Русия построява мрежа от секрети и публични места за задържане, изтезания и напън върху украински жители.
Според журналистическо следствие, основано на изявленията с някогашни чиновници от Федералната работа за осъществяване на наказванията (ФСИН), спецподразделения са били командировани в пандизите с ясна задача: да мъчат пленници.
Подразделения като „ Грозний “ са засечени в десетки затвори – от Таганрог до Борисоглебск и Камишин. Охраната е сменяна на ротационен принцип, изтезанията – координирани с ФСБ. Камери за наблюдаване липсват. На личния състав е било казано: „ Правете каквото желаете “.
Документираната свирепост
Данните от 29 доказани пандиза демонстрират: във всички има побои, в множеството – електрошок. В две трети от тях се практикуват удушаване, полово принуждение, апетит, отнемане от сън и изолираност. В Таганрог са починали най-малко 15 украинци.
Журналистът Дмитро Хилюк е различен образец – държан в Пакіно, Володимирска област, подложен на апетит и хуманни унижения. Полонените са били принуждавани да пеят химна на Русия, да търпят служебни кучета, да се откажат от татуировки.
Към април 2025 година е известно за 186 места, където се държат украинци – военни и цивилни. В 29 от тях мъченията са постоянна процедура. Реалният брой евентуално е по-висок.
Историята на Виктория Рощина е освен роман за журналистка, убита в плен. Тя е документ за построена от съветската страна система на изтезания, репресии и безотговорност. За свирепост, превърната в институционална норма.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ