Диана Димитрова от Лъжите в нас: Никой не е само добър или лош
Тя съумя да провокира интерес с облика си на „ неприятната сестра “ в новия сериал по NOVA “Лъжите в нас “. Появата ѝ в сериала размества пластовете на сюжетната линия и обръща с хастара наобратно комплицираните така и така взаимоотношения сред героите.
Диана прави облика мощен, тъй като знае по какъв начин да влияе на екран. Тя обича камерата и камерата обича нея. И няма по какъв начин да е другояче, защото изкуството е в кръвта ѝ.
За ролята си на Ирина в „ Лъжите в нас “, за двуличието в живота и за пътя сред актьорството и рисуването, пред Vesti.bg, приказва шлифованата душа на киното – Диана Димитрова.
Кое е новото предизвикателство за Вас в сериала „ Лъжите в нас “?
Предизвикателство беше като цяло ролята „ Ирина “, тъй като феновете бяха привикнали да ме гледат дълго време като позитивната и дружелюбна доктор Огнянова в „ Откраднат живот “. Ирина е подобен персонаж, от който бях обезпокоена по какъв начин ще се схване от феновете, тъй като героинята е доста друг характер от всеобщия облик. Предизвикателство беше също студуването и минусовите температури, когато снимахме.
В кой миг обликът на „ неприятния “ персонаж може да стартира да се харесва на феновете?
Актьорите имат независимост да интерпретират доколко даден персонаж може да е „ неприятен “ или „ позитивен “. Рискът да направя Ирина прекомерно негативен и еднопланов беше доста огромен, тъй като въпреки всичко, когато стартираме фотоси, поради размера на работа и многото подиуми, няма доста време да се мисли кое по какъв начин да се изиграе в съответната сцена. Аз за себе си желаех да не я пущам по тази повърхност - да бъде единствено „ неприятната “, тъй като това е скучно. Всъщност нито един човек няма по какъв начин да бъде единствено неприятен или единствено добър. На мен доста ми се искаше, макар вулгарното ѝ държание на моменти, феновете да стартират да ѝ съчувстват в някакъв миг. Това е обвързвано с доста работа, даже и отвън снимачната площадка. Извън работно време си пиша актьорските връзки от всеки един епизод. Описвам хронологично къде е била Ирина във всяка една сцена, с цел да мога да си изградя визия, какво тъкмо да върша.
Сериалът носи забавното заглавие „ Лъжите в нас “. Вие самата можете ли да простите неистина?
През годините съм се опарила от много неистини и към този момент доста по-трудно мога да ги прощавам.
В изявление през 2018-а казвате: „ Изпитвам злост към лъжите. Влюбването е една от лъжите. То не ти дава действителна визия, какво в действителност се случва “. Към днешна дата споделяте ли това?
О, да. Не съм си трансформирала мнението.
Някои хора биха споделили - има неточност, само че има и амнистия. Има ли непростима неистина?
Опитвам се да прощавам, само че мисля, че има неистини, на които няма по какъв начин да бъде простено. Има моменти, в които доверието се губи, когато нещо се „ счупи “ в връзките сред хората. Говоря за тези огромните неистини. Когато човек гради неистина доста дълъг интервал от време той си дава ясна сметка какво предизвиква на другия. И си мисля, че тъкмо тези лъже не бих дала прошка.
По подигравка на ориста сте родена на 1 април – известен като Ден на лъжата или на шегата...
Абсолютна подигравка. И моята специалност е обвързвана с това – да неистина безапелационно. (смее се)
Да поговорим за още една Ваша пристрастеност – театъра и ролята на Ирина от „ Тютюн “ на сцената. Това име като че ли Ви преследва...
За мен персонално, като прекарване, това е тежко зрелище. Предстои национално турне с „ Тютюн “. Ще обиколим съвсем цялата страна. Този месец имаме няколко представления. Сега на 12 април сме в Кърджали, на 21 април – във Варна, на 28 април – в София и на 29 април – в Панагюрище.
В тази връзка кой е обичаният Ви български разказ?
Като дребна не мога да кажа, че разбирах, защо става въпрос в „ Тютюн “. Да кажа, че това е и обичаният разказ на баба ми (бел. ред. - която я отглежда като малка). От днешна позиция, когато препрочетох няколко пъти романа, мисля, че е на международно равнище и има с какво да се гордеем. В момента идват доста младежи, в това число и възпитаници – за тях също е мъчно, тъй като размерът е огромен и героите са доста, само че по някакъв метод представлението ги „ пали “ и им става забавно и любопитно.
Коя е най-въздействащата имитация за Вас от „ Тютюн “?
Във финалната сцена имах огромни компликации, даже на четене на маса. Трябва да изиграя самоубийство, а това са доста комплицирани тематики. Там има една имитация, с която приключваме спектакъла, аз споделям: „ Знаеш ли, Павел, единственото хубаво нещо на този живот е, че ще ни надживее “. И по-късно финалът е явен на всички...
Как разбирате отдадеността към специалността?
Като казармен режим. Опитвам се постоянно да съм с теоретичен текст. Ставам 1 час по-рано. Ако снимаме в 7 ч., аз ставам в 4 ч., с цел да работя по текстовете и да съм оптимално готова. Опитвам да се държа по този начин, както бих желала и другите ми сътрудници да се държат с мен, когато сме на фотоси. След снимачен ден работата продължава, в случай че си оптимално предан. Иначе е доста елементарно да отидеш на терен, да ти подадат репликите и да ги кажеш обичайно. После да си получиш хонорара и да се прибереш у дома. Но това не е моята цел. Старая се да се държа оптимално професионално по отношение на моите разбирания.
Имала ли сте през годините международен модел на подражателство в тази специалност?
Хоакин Финикс. Поведението му отвън филмите, е скандално, само че ми харесва неговата освободеност и полуда.
Кога се сблъскахте с актьорската специалност очи в очи?
Може би още в ученическите ми години. Тогава основаха театрална студия в учебното заведение в Силистра. Тогава се отхвърлих, тъй като желаех да аплайвам в Художествената академия. Спомням си, че трябваше да изиграя „ Албена “ по Йовков. Уплаших се от всичко, което почувствах с придвижване в работата, а и въпреки всичко бях на 18 години. Исках да продължа с рисуването. Може би тогава беше по-сериозният ми първи опит с актьорството. Но в този момент сигурно знам, че не мога да фотографирам и по едно и също време с това и да рисувам. Опитах един път, само че резултатът в картините стана непълен и не бях задоволена от това. Затова, когато фотографирам, всичко останало с рисуването остава за по-напред във времето, с цел да мога да му се отдам напълно.
Четете ли мнения в Интернет за себе си?
Да. Дори мои другари ми изпращат от време на време мнения, само че не мисля, че това ми въздейства. Никога не съм желала и внимание от сътрудници, да вземем за пример да попитам: „ Кажи ми, апелирам те, по какъв начин играх? Хареса ли ти? “. За ролята на Ирина получих страхотни похвали от мои сътрудници, с които сме и разнообразни генерации, и това ме радва, само че не съм търсила внимание и рецензия. Каквото съм могла – съм направила за времето, което сме имали.
Коя аудитория е най-обективният съдник?
Мисля, че огромна част от мои сътрудници от гилдията, освен от актьорската, малко подценяват фена по отношение на елементи. Когато се снима в едно и също помещение да вземем за пример, то се преобразява, само че остават таваните или пък някакви отличителни белези. Някак всичко се замита под килима и се счита, че феновете няма по какъв начин да схванат. Аз по никакъв метод не недооценявам феновете. Мисля, че има доста интелигентни хора, които живеят в България и не споделям мнението, че за нищо не ставаме. Точно противоположното. Мисля си, че феновете не трябва да се подценяват, а ние актьорите би трябвало да бъдем малко по-взискателни към себе си и нашата работа. Тогава равнището ще бъде по-различно.
Имате ли храброст да се самокритикувате?
О, да. Аз съм от актьорите, които гледат, всичко, което съм направила под лупа и то не е заради това, че се одобрявам или пък не. Гледам го обективно. Мога да се абстрахирам от това, че съм аз. Може да звучи налудничаво, само че съумявам да го върша непрекъснато. Имам прочувствена памет и това доста ми оказва помощ. В случая за сериала „ Лъжите в нас “ започнахме фотоси през ноември 2021 година и приключихме през април 2022-ра. През това време епизодите се излъчват. Аз имам действителен спомен за това, какво съм правила актьорски преди няколко седмици или месеца. Затова виждам безусловно всичко.
Между актьорството и рисуването кое би избрала душата Ви?
Рисуването е доста друг свят. Може би от възприятие за самозапазване бих избрала и актьорството, тъй като рисуването е различен свят, когато си пред платното и когато действителността стартира да се размива от изтощителното изобразяване. Забравям да действам като човек с дни. До такава степен ме завладява. В подобен случай бих избрала и актьорството, тъй като тогава най-малко се срещам и поддържам връзка с хора.
Рисувате портрети. На кого към момента не сте, а пък бихте желала да нарисувате портрет?
Портретите останаха на малко по-заден проект. Те са строго самостоятелни. Не мога да кажа на кого бих нарисувала портрет. Това, което приготвям в този момент, ще бъде нещо друго. Концентрирала съм се върху тялото, а не толкоз върху портрета. В предходната ми галерия имах портрет на циганка, който беше строго самостоятелен. Купи го един доста почитан и скъп хирург. Той доста внимателно пристигна и си взе картината, а аз бях втрещена по какъв начин тъкмо това платно може да отиде при доктор.
Неотдавна споделихте, че сте измислила нова техника, която смятате да патентовате. Разкажете повече за нея.
Тази техника е обвързвана с това, че желаех да основа избран резултат с надраскване върху платната. Една вечер, към 3 часа през нощта, първата ми мисъл беше - „ Трябва ми маркуч “. Това нямаше по какъв начин да се случи, тъй като имаше заплаха да наводня съседите в кооперацията, в която пребивавам. Затова се озовах в банята, под душа, с картина в ръка и започнах да сътворявам този резултат, който желаех. Мисля, че се получи забавно. Ефектът е с вода и с лишаване на част от боите. Подготвям последваща независима галерия, която най-вероятно ще се случи към края на 2022-а.
Като човек на изкуството по какъв начин преодолявате разтърсвания на чисто прочувствено равнище?
Хората, които се занимават с изкуство имат особена сензитивност. Някои вести можем да одобряват 10 пъти по-тежко в сравнение с хора, които имат по-различна сензитивност или пък „ естествени “ специалности. Мисля, че хората на изкуството сме по-ранимата част от обществото, само че би трябвало и да сме по-твърдата, тъй като отговорността, която имаме, е огромна. Пандемията ни сподели, че когато всички се изолираха, изкуството беше това, което ни оказа помощ на душевно, извисяващо равнище, какъвто е и смисълът му.
Още от създателя:
Диана прави облика мощен, тъй като знае по какъв начин да влияе на екран. Тя обича камерата и камерата обича нея. И няма по какъв начин да е другояче, защото изкуството е в кръвта ѝ.
За ролята си на Ирина в „ Лъжите в нас “, за двуличието в живота и за пътя сред актьорството и рисуването, пред Vesti.bg, приказва шлифованата душа на киното – Диана Димитрова.
Кое е новото предизвикателство за Вас в сериала „ Лъжите в нас “?
Предизвикателство беше като цяло ролята „ Ирина “, тъй като феновете бяха привикнали да ме гледат дълго време като позитивната и дружелюбна доктор Огнянова в „ Откраднат живот “. Ирина е подобен персонаж, от който бях обезпокоена по какъв начин ще се схване от феновете, тъй като героинята е доста друг характер от всеобщия облик. Предизвикателство беше също студуването и минусовите температури, когато снимахме.
В кой миг обликът на „ неприятния “ персонаж може да стартира да се харесва на феновете?
Актьорите имат независимост да интерпретират доколко даден персонаж може да е „ неприятен “ или „ позитивен “. Рискът да направя Ирина прекомерно негативен и еднопланов беше доста огромен, тъй като въпреки всичко, когато стартираме фотоси, поради размера на работа и многото подиуми, няма доста време да се мисли кое по какъв начин да се изиграе в съответната сцена. Аз за себе си желаех да не я пущам по тази повърхност - да бъде единствено „ неприятната “, тъй като това е скучно. Всъщност нито един човек няма по какъв начин да бъде единствено неприятен или единствено добър. На мен доста ми се искаше, макар вулгарното ѝ държание на моменти, феновете да стартират да ѝ съчувстват в някакъв миг. Това е обвързвано с доста работа, даже и отвън снимачната площадка. Извън работно време си пиша актьорските връзки от всеки един епизод. Описвам хронологично къде е била Ирина във всяка една сцена, с цел да мога да си изградя визия, какво тъкмо да върша.
Сериалът носи забавното заглавие „ Лъжите в нас “. Вие самата можете ли да простите неистина?
През годините съм се опарила от много неистини и към този момент доста по-трудно мога да ги прощавам.
В изявление през 2018-а казвате: „ Изпитвам злост към лъжите. Влюбването е една от лъжите. То не ти дава действителна визия, какво в действителност се случва “. Към днешна дата споделяте ли това?
О, да. Не съм си трансформирала мнението.
Някои хора биха споделили - има неточност, само че има и амнистия. Има ли непростима неистина?
Опитвам се да прощавам, само че мисля, че има неистини, на които няма по какъв начин да бъде простено. Има моменти, в които доверието се губи, когато нещо се „ счупи “ в връзките сред хората. Говоря за тези огромните неистини. Когато човек гради неистина доста дълъг интервал от време той си дава ясна сметка какво предизвиква на другия. И си мисля, че тъкмо тези лъже не бих дала прошка.
По подигравка на ориста сте родена на 1 април – известен като Ден на лъжата или на шегата...
Абсолютна подигравка. И моята специалност е обвързвана с това – да неистина безапелационно. (смее се)
Да поговорим за още една Ваша пристрастеност – театъра и ролята на Ирина от „ Тютюн “ на сцената. Това име като че ли Ви преследва...
За мен персонално, като прекарване, това е тежко зрелище. Предстои национално турне с „ Тютюн “. Ще обиколим съвсем цялата страна. Този месец имаме няколко представления. Сега на 12 април сме в Кърджали, на 21 април – във Варна, на 28 април – в София и на 29 април – в Панагюрище.
В тази връзка кой е обичаният Ви български разказ?
Като дребна не мога да кажа, че разбирах, защо става въпрос в „ Тютюн “. Да кажа, че това е и обичаният разказ на баба ми (бел. ред. - която я отглежда като малка). От днешна позиция, когато препрочетох няколко пъти романа, мисля, че е на международно равнище и има с какво да се гордеем. В момента идват доста младежи, в това число и възпитаници – за тях също е мъчно, тъй като размерът е огромен и героите са доста, само че по някакъв метод представлението ги „ пали “ и им става забавно и любопитно.
Коя е най-въздействащата имитация за Вас от „ Тютюн “?
Във финалната сцена имах огромни компликации, даже на четене на маса. Трябва да изиграя самоубийство, а това са доста комплицирани тематики. Там има една имитация, с която приключваме спектакъла, аз споделям: „ Знаеш ли, Павел, единственото хубаво нещо на този живот е, че ще ни надживее “. И по-късно финалът е явен на всички...
Как разбирате отдадеността към специалността?
Като казармен режим. Опитвам се постоянно да съм с теоретичен текст. Ставам 1 час по-рано. Ако снимаме в 7 ч., аз ставам в 4 ч., с цел да работя по текстовете и да съм оптимално готова. Опитвам да се държа по този начин, както бих желала и другите ми сътрудници да се държат с мен, когато сме на фотоси. След снимачен ден работата продължава, в случай че си оптимално предан. Иначе е доста елементарно да отидеш на терен, да ти подадат репликите и да ги кажеш обичайно. После да си получиш хонорара и да се прибереш у дома. Но това не е моята цел. Старая се да се държа оптимално професионално по отношение на моите разбирания.
Имала ли сте през годините международен модел на подражателство в тази специалност?
Хоакин Финикс. Поведението му отвън филмите, е скандално, само че ми харесва неговата освободеност и полуда.
Кога се сблъскахте с актьорската специалност очи в очи?
Може би още в ученическите ми години. Тогава основаха театрална студия в учебното заведение в Силистра. Тогава се отхвърлих, тъй като желаех да аплайвам в Художествената академия. Спомням си, че трябваше да изиграя „ Албена “ по Йовков. Уплаших се от всичко, което почувствах с придвижване в работата, а и въпреки всичко бях на 18 години. Исках да продължа с рисуването. Може би тогава беше по-сериозният ми първи опит с актьорството. Но в този момент сигурно знам, че не мога да фотографирам и по едно и също време с това и да рисувам. Опитах един път, само че резултатът в картините стана непълен и не бях задоволена от това. Затова, когато фотографирам, всичко останало с рисуването остава за по-напред във времето, с цел да мога да му се отдам напълно.
Четете ли мнения в Интернет за себе си?
Да. Дори мои другари ми изпращат от време на време мнения, само че не мисля, че това ми въздейства. Никога не съм желала и внимание от сътрудници, да вземем за пример да попитам: „ Кажи ми, апелирам те, по какъв начин играх? Хареса ли ти? “. За ролята на Ирина получих страхотни похвали от мои сътрудници, с които сме и разнообразни генерации, и това ме радва, само че не съм търсила внимание и рецензия. Каквото съм могла – съм направила за времето, което сме имали.
Коя аудитория е най-обективният съдник?
Мисля, че огромна част от мои сътрудници от гилдията, освен от актьорската, малко подценяват фена по отношение на елементи. Когато се снима в едно и също помещение да вземем за пример, то се преобразява, само че остават таваните или пък някакви отличителни белези. Някак всичко се замита под килима и се счита, че феновете няма по какъв начин да схванат. Аз по никакъв метод не недооценявам феновете. Мисля, че има доста интелигентни хора, които живеят в България и не споделям мнението, че за нищо не ставаме. Точно противоположното. Мисля си, че феновете не трябва да се подценяват, а ние актьорите би трябвало да бъдем малко по-взискателни към себе си и нашата работа. Тогава равнището ще бъде по-различно.
Имате ли храброст да се самокритикувате?
О, да. Аз съм от актьорите, които гледат, всичко, което съм направила под лупа и то не е заради това, че се одобрявам или пък не. Гледам го обективно. Мога да се абстрахирам от това, че съм аз. Може да звучи налудничаво, само че съумявам да го върша непрекъснато. Имам прочувствена памет и това доста ми оказва помощ. В случая за сериала „ Лъжите в нас “ започнахме фотоси през ноември 2021 година и приключихме през април 2022-ра. През това време епизодите се излъчват. Аз имам действителен спомен за това, какво съм правила актьорски преди няколко седмици или месеца. Затова виждам безусловно всичко.
Между актьорството и рисуването кое би избрала душата Ви?
Рисуването е доста друг свят. Може би от възприятие за самозапазване бих избрала и актьорството, тъй като рисуването е различен свят, когато си пред платното и когато действителността стартира да се размива от изтощителното изобразяване. Забравям да действам като човек с дни. До такава степен ме завладява. В подобен случай бих избрала и актьорството, тъй като тогава най-малко се срещам и поддържам връзка с хора.
Рисувате портрети. На кого към момента не сте, а пък бихте желала да нарисувате портрет?
Портретите останаха на малко по-заден проект. Те са строго самостоятелни. Не мога да кажа на кого бих нарисувала портрет. Това, което приготвям в този момент, ще бъде нещо друго. Концентрирала съм се върху тялото, а не толкоз върху портрета. В предходната ми галерия имах портрет на циганка, който беше строго самостоятелен. Купи го един доста почитан и скъп хирург. Той доста внимателно пристигна и си взе картината, а аз бях втрещена по какъв начин тъкмо това платно може да отиде при доктор.
Неотдавна споделихте, че сте измислила нова техника, която смятате да патентовате. Разкажете повече за нея.
Тази техника е обвързвана с това, че желаех да основа избран резултат с надраскване върху платната. Една вечер, към 3 часа през нощта, първата ми мисъл беше - „ Трябва ми маркуч “. Това нямаше по какъв начин да се случи, тъй като имаше заплаха да наводня съседите в кооперацията, в която пребивавам. Затова се озовах в банята, под душа, с картина в ръка и започнах да сътворявам този резултат, който желаех. Мисля, че се получи забавно. Ефектът е с вода и с лишаване на част от боите. Подготвям последваща независима галерия, която най-вероятно ще се случи към края на 2022-а.
Като човек на изкуството по какъв начин преодолявате разтърсвания на чисто прочувствено равнище?
Хората, които се занимават с изкуство имат особена сензитивност. Някои вести можем да одобряват 10 пъти по-тежко в сравнение с хора, които имат по-различна сензитивност или пък „ естествени “ специалности. Мисля, че хората на изкуството сме по-ранимата част от обществото, само че би трябвало и да сме по-твърдата, тъй като отговорността, която имаме, е огромна. Пандемията ни сподели, че когато всички се изолираха, изкуството беше това, което ни оказа помощ на душевно, извисяващо равнище, какъвто е и смисълът му.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ