За здравето и щастието от една жена на 103 години ~ Хеда БОЛГАР
Тя се ражда на 19 август 1909 година в Швейцария. Дипломира се във Виенския университет и е измежду студентите, имали щастието да посетят завладяващите лекции на Фройд в австрийската столица. Хеда Болгар се посвещава на психотерапията и е жена, която работи до последния ден на своя дълъг и богат на събития живот. След 50-годишна възраст, Хеда работи интензивно още 53 години. Когато е на 100, тя приема по 20 пациенти на седмица. На 64, основава лична психотерапевтична клиника. Създава и две школи за следдипломно образование за психоаналитици и преподава в тях съвсем 40 години. На 99, Хеда стартира да се занимава с йога. Умира на 13 май 2013 година в дома си в Лос Анджелис.
За житейското благополучие, непотребните паники и подаръците на възрастта, споделено от Хеда Болгар.
Животът след 50
След като навършите 50, е добре да се научите да не се привързвате много-много към нещата и да не си създавате упования. Това е необикновено мъчно, само че убеждавам ви, толкоз облекчава живота. След 50-те, при мен настъпиха доста промени. Разбрах, че животът е непредсказуем. Никога не знаеш, кой от приятелите ти ще си отиде пръв, не знаеш, какво ще се случи със здравето ти. Никой не може да бъде сигурен в това, че утрешния ден няма да унищожи всичките му проекти. Научих се да пребивавам с това, което ми предлага самият живот.
За страховете и загубите
След 50-те, аз се уверих – множеството неща, от които се опасяваме, по този начин и не се случват в никакъв случай. Всичко, което можем да създадем, е да се любуваме на живота, без да се тревожим, че ще ни се случи нещо извънредно.
Аз съм на 103 години и желая да ви кажа – в живота всичко тече и се трансформира, никой не знае бъдещето. Затова възрастта дава напълно нов взор към предишното. Научих се да схващам живота си като една цялостна история. В нощите, когато не мога да заспя, лежа в тъмното и си мисля за миналите години, за това, по какъв начин едни събития са довели до други, и по какъв начин всичко е обвързвано. Мислено беседвам със своя брачен партньор, който умря преди съвсем 40 години. Ние бяхме толкоз близки един с различен, по тази причина и мога да си показва по какъв начин той би отвърнал на някои мои думи. Един от огромните проблеми на възрастта след 50-те, е загубата. Налага ни се да претърпяваме гибелта на обичани хора. Аз открих метод да се оправям с моите загуби.
За младостта, още веднъж
Не, не желая още веднъж да връщам младостта. Когато си млад, животът е толкоз комплициран! В младостта се тревожиш, какво мислят за теб, безпокоиш се задоволително ли си интелигентен и хубав, надарен. Опитваш се да схванеш, какъв желаят да те видят другите хора. След 50-те е доста по-просто. Никой към този момент не те учи по какъв начин да живееш. Тогава разбираш – в действителност не е значимо по какъв начин хората се отнасят към теб, значимо е по какъв начин ти се отнасяш към хората. Достатъчно добър ли си с тях? Какво положително можеш да направиш за своите близки? Това са в действителност значимите въпроси. С възрастта, животът ти сервира доста удоволствия.
Простите правила за благополучие на Хеда
Помнете, че огромна част от вашите кошмари живеят най-вече във въображението ви.
Доставяйте си наслада като поддържате връзка с хора, които са ви симпатични и приятни.
След 50-те, ние се снабдявам с удивителна самостоятелност от мнението и съжденията на останалите хора. Възползвайте се по-често от нея и не се безпокойте за непознатите приказки.
Източник: theageofhappiness.com
Снимки: articles.latimes.com, vida-estilo.estadao.com.br
