Едит Пиаф - животът на едно врабче
Тя претърпява мъчно, съвсем гладно детство, гибелта на детето си, две автомобилни произшествия, седем интервенции, пристъпи на делириум, пристъпи на безумство, опит за самоубийство, три коми, две международни войни. Единствената борба, която не претърпява, е рака на черния дроб, който лекарите й откриват две години преди да напусне този свят. Нейната история е разтърсваща до болежка и всякога, когато ви се прииска да се оплачете от ориста, спомнете си за " врабчето " на Париж, дамата, която до последния си мирис, продължаваше напред без да се предава, покорявайки сърцата на милиони. Благословената със силата да обича Едит Пиаф.
Едит Джована Гасион се ражда на 19 декември 1915 година В същият този ден, майката й – несъстоялата се актриса Анита Майер, поверява грижите и възпитанието на новородената си щерка на своята майка. Нямайки потребност от плачещо дете в близост, " любящата " баба го успокоявала с разредено вино. Грижа, която четири години по-късно дала резултат – Едит изцяло ослепяла.
Когато бащата й, Луи Гасион, схваща за това, той взема решение да остави дребното момиче в ръцете на своята майка, която държи обществен дом. Независимо от това, тя обиква Едит и поставя доста грижи за нея – най-вече, с цел да може внучка й още веднъж да прогледне. Това се случва през 1925 година Когато към този момент няма никаква вяра, бабата я води в базиликата " Света Тереза " в Лизио. И чудото станало. Самата Едит си спомня с думите: " Моят живот стартира с знамение. На 4 години се разболях и ослепях. Баба ме заведе в Лизио и пред олтара на Света Тереза, я помоли за моето избавление. Оттогава, аз в никакъв случай не се деля с облика на Светицата и Исус. Защото съм вярваща, по тази причина в никакъв случай не се опасявам от гибелта. Имаше интервал в живота ми, когато след гибелта на обичан човек, сама пожелах гибелта. Бях изгубила всякаква вяра. Спаси ме вярата ".
В учебно заведение Едит била ненавиждана от всички – никой не харесвал момичето, живеещо в обществен дом. Тя не съумяла да понесе този товар, а татко й я прибрал при себе си в Париж. На 9 години, Едит почнала да работи с татко си по уличните площади. Той показвал акробатични номера, а тя пеела. На 15 години, Едит се среща със сестра си – 11-годишната Симон, която също почнала да пее с нея. Отново събралото се семейство имало големи финансови компликации. Едит пособия с каквото можела, само че малко по-късно идва мига, в който тя напуща татко си. Завинаги.
Едит продължава с осъществяванията по улиците, където я виждат и я канят да пее в кабаре. 16-годишна, Едит се среща с Луи Дюпон, който ще стане татко на единствената й щерка – Марсел. Бракът им не е благополучен – Дюпон упорства Едит да се откаже от пеенето. Разделят се, а дребната Марсел остава с майка си. Без нейно познание, една вечер бащата прибира щерка си в своя дом – с желанието да принуди Едит още веднъж да се върне при него. Но тя не се връща. Марсел заболява от менингит, от който се разболява и Пиаф, която оздравява. Дъщеричката й обаче умира. Едит в никакъв случай към този момент не става майка.
20-годишна, тя е видяна от Луи Лепле, който я кани да пее на Шанз-Елизе. Той е индивидът, който играе голяма роля в живота и кариерата й - учи я да сортира песните си, да пее с съпровод, изяснява й смисъла на костюма, мимиките, държанието на сцената. Именно Лепле я трансформира в Пиаф (piaf – врабче – fr.) – псевдонимът, който по този начин й подхожда. Още на улицата тя пее: " Родих се като врабче, живях като врабче, ще умра като врабче ". На афиша написали тъкмо по този начин " Момичето Врабче ". Успехът бил величествен. Но не за дълго. Малко по-късно, Луи Лепле е погубен, а съмненията падат върху Едит - тъй като й е оставил крупна сума пари. Но всичко завършва наред, а Пиаф се среща с Раймон Ассо – мъжът, направил я същинска звезда. Той е индивидът, който урежда присъединяване на Пиаф в мюзикхола АВС – мястото, което дава " бойно кръщение " за бъдещи звезди.
На идващият ден, Едит се трансформира в същинска звезда. Благодарение на Раймон, тя се къпе в популярност и триумф и поддържа връзка с най-популярните персони на своето време – Чарли Чаплин, Марлене Дитрих, Айзенхауер, британската кралица.
По време на Втората международна война, тя се среща с Жан Кокто, който й предлага роля в пиесата " Равнодушният красавец ". За пръв път тя е показана през 1940 година, а по-късно е направена и кино акомодация, в която Едит играе основната роля. Нейният гений трансферира границите на родната й Франция и буди екстаз и удивление на всички места по света. Нестихващи овации за дребната жена, която владее цялата сцена.
Самата Пиаф оказва помощ на доста млади гении. Шарл Азнавур, Ив Монтан, Еди Константин... все имена, прочули се, с помощта на " врабчето ".
В следвоенните години, Едит се среща с боксьора Марсел Сердан, който се трансформира в нейното най-голямо благополучие и най-опустошителна тъга. Любов, обречена от ориста, която още веднъж подлага на тестване нежната жена с голямо сърце. През 1949 година, Сердан лети от Ню Йорк към Париж, с цел да прегърне обичаната си Едит. Но в никакъв случай не стига - самолетът се разрушава в жестока авиокатастрофа, Марсел умира. Пиаф изпада в тежка меланхолия – морфинът става най-хубавия й другар, постоянно припада, за малко не пада от прозореца на жилището си. Съкрушена, тя още веднъж се връща на улицата, а нощите си споделя с разнообразни непознати мъже.
Макар и постепенно, Едит се връща към предходния си живот и кариера. И даже съумява да се влюби още веднъж. Но щастието още веднъж не е за дълго. През 1952 година, тя претърпява две произшествия и оцелява с фрактури на съвсем всички ребра и двете си ръце. Макар творчеството към този момент да не й носи същата наслада, Едит се вкопчва в работата си, с цел да не се потъне в самосъжаление. През 1954 година се снима в историческия филм Royal Affairs in Versailles. Следва изтощително 11-месечно турне в Америка, а след това във Франция. На едно от тях, Едит припада, а от устата й се стича кръв. Лекарите откриват, че има рак на черния дроб. Жестока и закъсняла диагноза, която не смъква Едит от сцената до самия край. В последните й години, до нея е 27-годишния Тео, последната обич на Пиаф. Половин година преди гибелта си, Едит изнася своя финален концерт – залата е на крайници, аплодисментите не стихват, публиката е покорена – за финален път. На 10 октомври, светът узнава, че дребното " врабче " на Париж е отлетяло вечно. 40 000 души, изпращат великата Пиаф в последния й път. Движението в Париж стопира за един ден.
На 19 декември се навършват 99 години от рождението на Едит Пиаф, чиято религия е по-голяма от самия живот - " Тази навалица, уповавам се, да ме изпрати и в последния ми път - тъй като не обичам самотата. Ужасната самотност, която те прегръща в обятията си нощем, когато се питаш – коства ли си още да живееш, и защо да живееш? ".
Снимки: theredlist.com, pinterest.com
