Ярослава Магучих, която скочи по-високо от Стефка Костадинова
Тя усъвършенства един от най-дълго непобедените върхове в историята на леката атлетика. Самата Стефка Костадинова я разказа като огромен гений. Тя е Ярослава Магучих и популяризира по света родината си, която към този момент две години е разтърсена от война.
Когато Ярослава Магучих се ражда през 2001 година , международният връх в скока на височина на Стефка Костадинова е към този момент на 14 години. Точно 36 години и 10 месеца най-високото достижение на атлетка в тази дисциплинираност в света остава 209 см.
Това завършва на 7 юли 2024 година, когато 22 -годишното момиче от Днипро, Украйна , преодолява 210 см от първия си опит на тази височина. Това се случва на шампионата от Диамантената лига по лека атлетика в Париж .
„ Тези 210 см потвърждават, че човешките благоприятни условия са без граница и оборват песимистите с техните изказвания преди време, че някои върхове в атлетиката ще са безконечни “, споделя самата Костадинова, откакто научава за триумфа на Магучих.
Двете последно са се виждали преди месец, когато българката връчва златен орден на украинката на Европейското състезание по лека атлетика в Рим .
„ По време на церемонията мощно я прегърнах и ѝ прошепнах в ухото, че е подготвена за международен връх “, Костадинова, представена от Българския олимпийски комитет (БОК).
На шампионата Магучих избухва в радостни възгласи и подскоци, откакто бележи международния връх, и бърза да прегърне дългогодишната си треньорка Татяна Степанова .
„ Идвайки на това съревнование, имах чувството, че мога да скоча 2.07 или може би 2.10 м. Най-после записах Украйна в историята на леката атлетика “, споделя Магучих пред медиите след достижението си.
Магучих носи грим в цветовете на украинското знаме – жълто и синьо, а косата ѝ е сплетена на рибена кост. Тази прическа е нейна запазена марка, която, с изключение на за улеснение, се оказва и част от ритуала ѝ за реализиране на централизация преди съревнование. Това споделя самата на идните Олимпийски игри в Париж, за които е считана за любимец за златен орден.
Ярослава Магучих е родена на 19 септември 2001 година в украинския град Днипро . От дребна обича да спортува и демонстрира гений, само че в началото се насочва към други дисциплини като карате. На 13 години бележи първите си триумфи в дисциплината висок скок, когато стартира да работи с досегашната си треньорка Степанова.
Участията ѝ в огромни интернационалните надпревари стартират през 2016 година, а триумфите не закъсняват. На 16 -годишна възраст Магучих слага първия си международен връх за висок скок при младежите, а на идната година печели кръг от Диамантената лига в Доха .
Печели бронзов орден на Олимпискийте игри в Токио през 2020 година , а по-късно и злато на два европейски шампионата – в Мюнхен през 2022 година и Будапеща през 2023 година
Когато Русия атакува Украйна на 24 февруари 2022 година, Магучих е вкъщи и тренира за Световното състезание в Белград . Напуска родината си, с цел да може да се състезава по света, и до през днешния ден продължава да живее в Европа. Украйна обаче остава значима за нея и има вяра, че със своите достижения способства към славата на страната си и подкрепя духа на хората на фронта.
„ Ние всички се борим за нашия народ, за нашите бойци “, споделя тя предишния месец пред публицисти, откакто пази европейската си купа.
„ Искаме да покажем на всеки човек по света, че ще продължим да се бием, че войната в Украйна за жалост не е завършила. Трябва да се бием във всяка област, с цел да покажем, че Украйна е най-силната “, споделя още Магучих, представена от.
Когато Ярослава Магучих се ражда през 2001 година , международният връх в скока на височина на Стефка Костадинова е към този момент на 14 години. Точно 36 години и 10 месеца най-високото достижение на атлетка в тази дисциплинираност в света остава 209 см.
Това завършва на 7 юли 2024 година, когато 22 -годишното момиче от Днипро, Украйна , преодолява 210 см от първия си опит на тази височина. Това се случва на шампионата от Диамантената лига по лека атлетика в Париж .
„ Тези 210 см потвърждават, че човешките благоприятни условия са без граница и оборват песимистите с техните изказвания преди време, че някои върхове в атлетиката ще са безконечни “, споделя самата Костадинова, откакто научава за триумфа на Магучих.
Двете последно са се виждали преди месец, когато българката връчва златен орден на украинката на Европейското състезание по лека атлетика в Рим .
„ По време на церемонията мощно я прегърнах и ѝ прошепнах в ухото, че е подготвена за международен връх “, Костадинова, представена от Българския олимпийски комитет (БОК).
На шампионата Магучих избухва в радостни възгласи и подскоци, откакто бележи международния връх, и бърза да прегърне дългогодишната си треньорка Татяна Степанова .
„ Идвайки на това съревнование, имах чувството, че мога да скоча 2.07 или може би 2.10 м. Най-после записах Украйна в историята на леката атлетика “, споделя Магучих пред медиите след достижението си.
Магучих носи грим в цветовете на украинското знаме – жълто и синьо, а косата ѝ е сплетена на рибена кост. Тази прическа е нейна запазена марка, която, с изключение на за улеснение, се оказва и част от ритуала ѝ за реализиране на централизация преди съревнование. Това споделя самата на идните Олимпийски игри в Париж, за които е считана за любимец за златен орден.
Ярослава Магучих е родена на 19 септември 2001 година в украинския град Днипро . От дребна обича да спортува и демонстрира гений, само че в началото се насочва към други дисциплини като карате. На 13 години бележи първите си триумфи в дисциплината висок скок, когато стартира да работи с досегашната си треньорка Степанова.
Участията ѝ в огромни интернационалните надпревари стартират през 2016 година, а триумфите не закъсняват. На 16 -годишна възраст Магучих слага първия си международен връх за висок скок при младежите, а на идната година печели кръг от Диамантената лига в Доха .
Печели бронзов орден на Олимпискийте игри в Токио през 2020 година , а по-късно и злато на два европейски шампионата – в Мюнхен през 2022 година и Будапеща през 2023 година
Когато Русия атакува Украйна на 24 февруари 2022 година, Магучих е вкъщи и тренира за Световното състезание в Белград . Напуска родината си, с цел да може да се състезава по света, и до през днешния ден продължава да живее в Европа. Украйна обаче остава значима за нея и има вяра, че със своите достижения способства към славата на страната си и подкрепя духа на хората на фронта.
„ Ние всички се борим за нашия народ, за нашите бойци “, споделя тя предишния месец пред публицисти, откакто пази европейската си купа.
„ Искаме да покажем на всеки човек по света, че ще продължим да се бием, че войната в Украйна за жалост не е завършила. Трябва да се бием във всяка област, с цел да покажем, че Украйна е най-силната “, споделя още Магучих, представена от.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ