Силната жена
Тя може да се оправя с всевъзможни обстановки. Не пада духом. Бори се – за себе си и всички в близост. Понякога от многото й борбеност тези край нея се изкалпазаняват и се постанова тя да ги носи на тил, което си е чист мазохизъм. Сторъкият Шива в женски облик. Тя е проведена, не се оплаква, поема нови и нови отговорности. Вярва, че в случай че малко повече се стегне и още по-добре провежда времето си, ще се оправи с още една, пет, 10 задания. Има мощен дух, въпреки че и на нея й се случва да се плаши, тревожи и да си поплаче от време на време. Все отново е жена. Но последното го прави уединено, тъй като знае, че най-добре може сама да си помогне. Тя е оптимистка, усмихва се, когато й е мъчно, изключително красива е, когато й е тежко. Парадоксално? Ами точно компликациите я активизират и тази нейна вътрешна увереност се изписва на лицето й и го озарява. Тя оставя болките и подозренията единствено за себе си. Защо да тревожи другите, които обича. Пък и нали е мощна, ще се оправи. Не разпознаха ли доста от вас себе си?
Хем й харесва да разчита на силата си, хем от време на време усеща смазващата тежест на тази самобитна корона от тръни. Боде. Не постоянно сама е избрала да я надене. Често пъти просто не е имала избор или най-малко си има вяра, че е по този начин.
Интересно - таман силата й се оказва нейна уязвимост. Защото един път приела да е мощна, способна да взема решение проблемите без непозната помощ, все по-рядко й оферират поддръжка. Пък и за какво? Тя нали и по този начин съумява. А и на правилото за магарето и товарите, щом може да носи досегашните няколко дини под мишници, за какво да не й се прибавят още няколко? Тя може. Изобщо силата неизбежно се обръща против й, ощетената е тя. Нужно ли е да си предизвикваме такива неща?
Ала и в женската ни уязвимост има огромна мощ. Тази уязвимост може да разсъни у Него мъжа, покровителя, рицаря и да открием на какъв брой доста неща е кадърен той, щом има кой да го оцени. Разбира се, това е идеално средство за операция – ролята на глезлата, която за всичко се осланя на напомпания по този метод с повечко самочувствие Мъж, се среща постоянно в живота, само че това не е положителният избор. По-добре е да бъдем себе си – когато би трябвало – мощни и справящи се, когато можем да си го позволим - да се отпуснем на рамото му. От това то ще стане по-силно, ще заякне. Дали пък от многото мощни дами не се е нараснал и толкоз броят на кекавите мъже?
Вместо да роптаем недоволни от тях, дано си разрешаваме от време на време да сме слаби – да събудим кавалера у сътрудника, брачна половинка, обичания или у порасналия ни наследник. За да ни създадат път в асансьора, да ни държат палтото като се обличаме или да ни поносят тежкия багаж. Елементарно, само че готино – да ни обгрижват, поддържат, да усещаме вниманието им.
Често си споделяме, че което не ни убивало, ни правело по-силни. Нима би трябвало да стигнем лимита, с цел да кажем – това е, до тук? Дори да сме мощни дами, от време на време би трябвало да му поотпускаме края, ей по този начин за релакс, че другояче ще прегреем. Твърде изтощително е. Да почиваме отвреме-навреме, пък току виж ни се понрави. А и на мъжете може да им хареса да възвърнат силата си.
Хем й харесва да разчита на силата си, хем от време на време усеща смазващата тежест на тази самобитна корона от тръни. Боде. Не постоянно сама е избрала да я надене. Често пъти просто не е имала избор или най-малко си има вяра, че е по този начин.
Интересно - таман силата й се оказва нейна уязвимост. Защото един път приела да е мощна, способна да взема решение проблемите без непозната помощ, все по-рядко й оферират поддръжка. Пък и за какво? Тя нали и по този начин съумява. А и на правилото за магарето и товарите, щом може да носи досегашните няколко дини под мишници, за какво да не й се прибавят още няколко? Тя може. Изобщо силата неизбежно се обръща против й, ощетената е тя. Нужно ли е да си предизвикваме такива неща?
Ала и в женската ни уязвимост има огромна мощ. Тази уязвимост може да разсъни у Него мъжа, покровителя, рицаря и да открием на какъв брой доста неща е кадърен той, щом има кой да го оцени. Разбира се, това е идеално средство за операция – ролята на глезлата, която за всичко се осланя на напомпания по този метод с повечко самочувствие Мъж, се среща постоянно в живота, само че това не е положителният избор. По-добре е да бъдем себе си – когато би трябвало – мощни и справящи се, когато можем да си го позволим - да се отпуснем на рамото му. От това то ще стане по-силно, ще заякне. Дали пък от многото мощни дами не се е нараснал и толкоз броят на кекавите мъже?
Вместо да роптаем недоволни от тях, дано си разрешаваме от време на време да сме слаби – да събудим кавалера у сътрудника, брачна половинка, обичания или у порасналия ни наследник. За да ни създадат път в асансьора, да ни държат палтото като се обличаме или да ни поносят тежкия багаж. Елементарно, само че готино – да ни обгрижват, поддържат, да усещаме вниманието им.
Често си споделяме, че което не ни убивало, ни правело по-силни. Нима би трябвало да стигнем лимита, с цел да кажем – това е, до тук? Дори да сме мощни дами, от време на време би трябвало да му поотпускаме края, ей по този начин за релакс, че другояче ще прегреем. Твърде изтощително е. Да почиваме отвреме-навреме, пък току виж ни се понрави. А и на мъжете може да им хареса да възвърнат силата си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ