Тя има в колекцията си Оскар“, Сезар“, БАФТА, както и

Тя има в сбирката си „ Оскар “, „ Сезар “, БАФТА, както и оценки от трите огромни международни кино фестивала в Кан, Венеция и Берлин. Само след няколко месеца Жулиет Бинош ще навърши 60 години, а 40 от тях е посветила на киното.Харизмата, хубостта, класата и геният ѝ са завладявали генерации. Има мъчно детство, точно това я подтиква да търси способи да изрази страстите си. Така идва актьорството. То, както и киното, са фамилна традиция – татко ѝ и майка ѝ са артисти и режисьори. Паралелно с това в схемата влиза и любовта ѝ към рисуването, която остава и до през днешния ден.Пробивът ѝ e с “Hail Mary ” на Жан-Люк Годар, когато Бинош е единствено на 20 години. Следват голям брой сполучливи филми, измежду които класическата трилогия на полския режисьор Кшищоф Кешловски „ Три цвята “, като за „ Синьо “ Бинош печели премия „ Сезар “ за най-хубава актриса. През 1996 година идва и една от най-известните ѝ функции – на Хана във кино лентата „ Английският пациент “. Толкова е брилянтна, че никой не може да смъкна очите си от нея и страстта, която излъчва. Жулиет печели „ Оскар “ за най-хубава поддържаща актриса за тази роля, както и БАФТА, Европейска кино премия и доста други. Само четири години по-късно следва и ролята ѝ в „ Шоколад “. Отново е номинирана за „ Оскар “, а филмът става обичан за генерации наред. Самата Бинош нееднократно е споделяла, че не обича повторенията и с всеки нов филм опитва с нов вид персонаж. Освен себе си, Бинош има вяра, че хората би трябвало да трансформират и света, в който живеят. Въпреки дейните си цивилен позиции обаче тя продължава да вижда мястото си напълно в киното, а не в политическия активизъм. Впечатляващите ѝ функции са толкоз доста и в толкоз доста жанрове. Била е омъжена два пъти и е майка на Рафаел и Хана.С втория ѝ брачен партньор Беноа Мажимел вземат участие дружно в „ Страсти в кухнята “, без значение че от години към този момент са разграничени.  За него Тран Ан Хунг завоюва премията за постановка на тазгодишния кинофестивал в Кан. Жулиет Бинош е в ролята на Йожени, уважавана готвачка, сътрудник в кухнята и в живота на Доден Буфан – изискан чревоугодник и кулинарен началник. Проследяваме връзките им, до момента в който подготвят храна за защити посетители във време на приближаваща заплаха. Много красива и прочувствена история, преплетена с духа на епохата. Срещаме се с Жулиет Бинош в Кан, където дружно с Беноа Мажимел и Тран Ан Хунг показват кино лентата.    

Какво беше прекарването ти с готвенето във кино лентата? Това, че прекарахме толкоз време в готвене, ме накара да желая да сготвям. Иначе, когато мога, постоянно го заобикалям. Във кино лентата обаче готвенето е все едно го правиш за обичан човек или за другари, а не всекидневно обвързване. Как се приготви за това, то е като хореография? Имахме къси подготовки, само че сме артисти и трябваше да се приспособяваме бързо, в действителност е като танц. Стиковахме се между тях, както и с камерата.  После пробвах някои от рецептите – като граховата чорба, оказа се доста вкусна в действителност. Колегите, които ни помагаха, бяха съществени готвачи и когато не снимах, бях на уроци по готвене при тях. Най-важното, което научих, е с какъв брой доста масло може да се готви. Аз нормално употребявам олио, само че то не беше уместно за постигането на достоверен френски усет. Освен това страстта, която влагаш, постоянно се усеща. Твоята героиня приказва доста за слънцето. Какво разсънва слънцето в теб? Вярата, потребността да сътворявам, потребността да обичам и да виждам хубост. Хората имаме потребност от баланс и да сме тук-там, където се усещаме в мир със себе си. Кое е най-важното нещо във връзката сред двамата герои? Приближаващата се гибел изостря спешността във всичко, както и болката, от това, че ще се разделят. Самата аз постоянно съм имала забавна връзка с концепцията за гибелта, тя е част от живота и го прави по-истински. Да можеш да бъдеш прям със себе си и с другите, не всеки път е елементарно. Отново би трябвало да се разделиш със страха.