Производителите на олио плашат с фалит, министерството не иска да ги чуе
Тя идва откакто през днешния ден стана ясно, че украинският президент Володимир Зеленски е изискал в среща с шефката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен от 15 септември да бъде вдигната възбраната за импорт на украинско зърно, която бе въведена от пет страни (сред които и България).
Това не е първият път, в който производителите на слънчогледово олио желаят у нас да влиза зърно от Украйна. Още преди възбраната да бъде въведена, те настояха за това и предизвестиха, че ги грози банкрут, в случай че такава възбрана бъде въведена.
Според Яне Янев, ръководител на Сдружението, предприятията са пред затваряне поради неналичието на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху целия бранш, националната стопанска система и обществената политика. Той декларира, че българските аграрни производители отхвърлят да продават слънчоглед на цените, избрани от интернационалния пазар сега.
Според Янев единствена опция на този стадий за обезпечаване на суровина на пазарни цени оставя вносът от Украйна, който обаче е неразрешен. Той изяснява, че е нужен импорт на слънчоглед от най-малко 1.5 млн. тона годишно, огромната част от който поради комерсиалния баланс в региона можела да пристигна само от Украйна.
Три писма са изпратени към Министерството на земеделието от 9 юни, само че ведомството не е дало отговор. От организацията са се обърнали и към премиера Николай Денков. Настоява се да бъде разискван проект и да се набележат ограничения в поддръжка на промишлеността.
В подтекста на проблемите с достъпа до суровина сдружението упорства за среща с присъединяване и на представители на министерствата на земеделието и храните, на стопанската система и промишлеността и на финансите, с цел да бъдат разисквани последствията от въвеждането на ограничаващите ограничения във връзка с вноса на селскостопанска продукция от Украйна досега и желанията за продължаването им след 15 септември 2023 година, за да бъде образувана национално виновна позиция по въпроса.
Припомняме, че разрешението украинският импорт на зърно да бъде неразрешен бе обещано от Брюксел поради апелите на петте страни, измежду които и България, които се оплакаха от логистични проблеми и препълнени хранилища. Четири от петте наранени страни постановиха едностранни забрани за импорт на голям брой украински храни. Зърнопроизводителите бяха безапелационни, че украинското зърно подбива родната продукция, която залежава по складовете.
Забраната стана факт откакто важи до 15 септември и се отнася единствено за пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе. Петте страни би трябвало да обезпечават единствено директен транспорт на четирите артикули. Украйна неведнъж стачкува против възбраната и упорства за премахването й.
Според Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти до този миг не е направена оценка за въздействието на ограничаващата мярка върху националната стопанска система, за пропуснатите доходи в бюджета и ограничението на експортния дял и капацитет на страната.
Това не е първият път, в който производителите на слънчогледово олио желаят у нас да влиза зърно от Украйна. Още преди възбраната да бъде въведена, те настояха за това и предизвестиха, че ги грози банкрут, в случай че такава възбрана бъде въведена.
Според Яне Янев, ръководител на Сдружението, предприятията са пред затваряне поради неналичието на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху целия бранш, националната стопанска система и обществената политика. Той декларира, че българските аграрни производители отхвърлят да продават слънчоглед на цените, избрани от интернационалния пазар сега.
Според Янев единствена опция на този стадий за обезпечаване на суровина на пазарни цени оставя вносът от Украйна, който обаче е неразрешен. Той изяснява, че е нужен импорт на слънчоглед от най-малко 1.5 млн. тона годишно, огромната част от който поради комерсиалния баланс в региона можела да пристигна само от Украйна.
Три писма са изпратени към Министерството на земеделието от 9 юни, само че ведомството не е дало отговор. От организацията са се обърнали и към премиера Николай Денков. Настоява се да бъде разискван проект и да се набележат ограничения в поддръжка на промишлеността.
В подтекста на проблемите с достъпа до суровина сдружението упорства за среща с присъединяване и на представители на министерствата на земеделието и храните, на стопанската система и промишлеността и на финансите, с цел да бъдат разисквани последствията от въвеждането на ограничаващите ограничения във връзка с вноса на селскостопанска продукция от Украйна досега и желанията за продължаването им след 15 септември 2023 година, за да бъде образувана национално виновна позиция по въпроса.
Припомняме, че разрешението украинският импорт на зърно да бъде неразрешен бе обещано от Брюксел поради апелите на петте страни, измежду които и България, които се оплакаха от логистични проблеми и препълнени хранилища. Четири от петте наранени страни постановиха едностранни забрани за импорт на голям брой украински храни. Зърнопроизводителите бяха безапелационни, че украинското зърно подбива родната продукция, която залежава по складовете.
Забраната стана факт откакто важи до 15 септември и се отнася единствено за пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе. Петте страни би трябвало да обезпечават единствено директен транспорт на четирите артикули. Украйна неведнъж стачкува против възбраната и упорства за премахването й.
Според Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти до този миг не е направена оценка за въздействието на ограничаващата мярка върху националната стопанска система, за пропуснатите доходи в бюджета и ограничението на експортния дял и капацитет на страната.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ