Тя идва от страната на ABBA, Roxette, Europe, Ингви Малмстийн,

Тя идва от страната на ABBA, Roxette, Europe, Ингви Малмстийн, Opeth, Лорийн, Авичи, Ace of Base, Д-р Албан... Но няма нищо общо с нито едно от тези имена. Тя е ново потомство, чиято музика зависи само от естетическите критерии на самия актьор.

На сцената Анна Арко отваря аутлет за страсти, като самобитно продължение на душата й, минала през всички вероятни стадии на страданието и болката. А това, което излиза от гласа й и цялото й създание, е отдушник за благополучие, от което можеш да черпиш с цялостни шепи...

Решава да се кръсти Анна Арко, до момента в който слуша „ някакъв “ подкаст за анархията в метрото. Далеч от историческата същина на анархията, тя остава обвързвана по едно и също време със свободата като полет на мисълта, съзнанието и творчеството, и с приемствеността – като запалител към бъдещето...

България 2 мин. Разменените бебета: Съдът реши „ Шейново “ да заплати 70 000 лева на другата майка Съдържание от партньори 2 мин. А1 закупи правата за Lega Serie A за идващите три сезона Светът 3 мин. Извънредно състояние в Курска област след нахлуването на украински войски Тази сутрин 4 мин. Д-р Ненков за прегледа на дете за 1450 лева: Колегата се е надценил, няма такава цена Светът 4 мин. Отмениха концерти на Тейлър Суифт във Виена поради планувана терористична офанзива Тази сутрин 3 мин. Заградиха екопътека към Витоша с железни огради, готвят терена за градеж Тази сутрин 3 мин. „ Нетрадиционна полова ориентировка “: Какво следва от признатите промени от Народното събрание? България 2 мин. Разменените бебета: Съдът реши „ Шейново “ да заплати 70 000 лева на другата майка Съдържание от партньори 2 мин. А1 закупи правата за Lega Serie A за идващите три сезона Светът 3 мин. Извънредно състояние в Курска област след нахлуването на украински войски Тази сутрин 4 мин. Д-р Ненков за прегледа на дете за 1450 лева: Колегата се е надценил, няма такава цена Светът 4 мин. Отмениха концерти на Тейлър Суифт във Виена поради планувана терористична офанзива Тази сутрин 3 мин. Заградиха екопътека към Витоша с железни огради, готвят терена за градеж Тази сутрин 3 мин. „ Нетрадиционна полова ориентировка “: Какво следва от признатите промени от Народното събрание?

Снимка: Даниел Димитров

Анна Арко, в диалог с Даниел Димитров – за музиката, детството и Ленард Коен, за тъгата, самотата и равноправието, за джаза като „ отклоняване “ и за какво се гордее с Швеция.

Разкажете ми за родния си град Упсала и за най-милия спомен от детството там?

- Упсала е най-хубавият академични град. Намира се на половин час път, северно от Стокхолм. Най-милият ми детски спомен... (Замисля се – бел. а.) Това беше да отида с майка ми на работа. Тя преподаваше креативно писане в едно учебно заведение, на 15 минути с кола от Упсала. Самото учебно заведение е ситуирано до езеро, има феодален палат, японска градина... Отивайки там, срещах хора, които стават поети, писатели, музиканти, артисти. Това беше толкоз вдъхновяваща среда, в която попаднах като дете...

Този дребен град с толкоз богата история отразява ли се по някакъв метод на музиката, която създавате?

- (Замисля се – бел. а.) Вероятно. Упсала има една в действителност академична душа... Аз се интересувам от езика, думите и поезията, евентуално тъй като съм от този град. Разбира се, въздействие имат и родителите ми, които са учители по езици. Така че – да, Упсала безусловно е повлиял на интереса ми към университетските среди и към езика.

Казвате, че дължите всичко на родителите си и на Ленард Коен...

- Ленард Коен постоянно е бил мой воин. Не съм слушала джаз, до момента в който растях. Слушахме Ленард Коен, Карол Кинг, Пол Саймън, Beatles, несъмнено...

Снимка: Даниел Димитров

Ленард Коен за мен постоянно е бил моето най-голямо въздействие. Заради мъдрите си текстове, които боготворя. Мисля, че той има употребява метафората по необикновен метод. (Запява част от Hey, That's No Way to Say Goodbye – бел. а.) Your hair upon the pillow like a sleepy golden storm... (Косата ти върху възглавницата като сънлива златна стихия – бел. а.) Леле! Кой може да напише това? Обичам го!

Имахте ли опция да го срещнете онлайн, да отидете да негов концерт?

- Не, в никакъв случай...

Как Анна Берглунд се трансформира в Анна Арко? Продължавате ли да слушате подкасти за анархията?

- (Смее се – бел. а.) Да си актьор, значи да поддържаш баланс – сред персоналното си пространство и публичността. Исках да запазя дребното си име, само че към него да има нещо в допълнение. Арко основава съвършената отдалеченост, и по този начин оставам себе си – поради Анна, тъй като това не е псевдоним, това съм аз (Усмихва се – бел. а.).

Иначе, не преставам да чувам доста подкасти. Аз обичам подкастите, изключително, когато са отдадени на други реализатори. Харесва ми, когато се споделя за разнообразни креативен процеси.

Защо Ви назовават DIY-artist (DIY-artist – do-it-yourself artist е актьор, който прави всичко самичък – бел. а.). Музиката не е ли колкото самотно, толкоз и групово занятие?

- Преди време имах възпитаник, който сподели, че много по-правилно е да се споделя DIT – do-it-together (Нещо, което правиш, дружно с други хора – бел. а.). И това ми се струваше много мъдро. Винаги научавате най-хубавите неща от учениците си (Смее се – бел. а.).

Снимка: Даниел Димитров

Но за мен това е самотна работа, в доста връзки. Сама съм, когато пиша музиката, когато пиша текста, когато аранжирам. Сама продуцирам музиката си и я издавам в личната си звукозаписна компания. Сама провеждам концертите си и цялата логистиката. Освен това, би трябвало да се погрижа моите музиканти да се усещат добре и несъмнено. Искам да кажа, че това е доста работа за мен, огромно натоварване. Това е и повода в Банско да е единственият ми концерт тази година.

Правя всичко сама, само че има доста хора към мен, 99 % от приятелите ми също са музиканти. Така че не работя напълно сама, само че си нося тежестта на DIY-artist. Ето, да вземем за пример, в Банско, доста бих се радвала, в случай че можех да се съсредоточа единствено върху идния концерт, а не върху разправии с багажа и диалози по организацията. Освен това, се тормозя дали Саймън (Саймън Льофстед – китаристът на Анна Арко, бел. а.) е добре... И тъкмо, когато бих желала да направя някои вокални извършения или да медитирам, се постанова да бъда управител....

Факт е, че, в случай че имах управител, щях да имам повече време да бъда актьор...

Казвате, че музиката Ви е за човешкия опит. В това фразеология човешки опит, кое е по-силно – човешкото или опитът?

- Добър въпрос... (Замисля се – бел. а.) Може би човешкото. Защото, в последна сметка, всичко опира до това да си човек. По доста и най-различни способи. Независимо, че ние, явно, сме свързани със земята и околната среда… Човешкото надвива.

Когато Ви чувам да пеете, имам чувството, че плачете без глас...

- Да... Благодаря Ви, че го казахте. Определено е по този начин... Мисля, че доста от песните ми излизат от мен като молебствия. Повечето от тях са тъжни. Но в действителност употребявам гласа си като отдушник на страстите, които мъчно се изясняват единствено с думи. Пеенето е като транспортен съд...

Музиката оказва помощ ли на тъгата?

- Да, на 100 %. И това е един в действителност забавен феномен. Научно потвърдено е, че, в случай че слушате тъжни песни, може да станете по-щастливи. Защото тъжните песни са като огледало, в което може да видите лично си отражение, да се разпознаете посредством някой различен. Това, че не си самичък в страданието, те успокоява. Има и нещо друго – всеки обича да си поплаква, и то добре. Винаги се чувстваш по-добре, откакто си плакал...

Важно ли е, до момента в който пеете, публиката да Ви следи, или предпочитате да е по-съсредоточена върху слушането?

- Хм... Никога не съм мислила за това. Много е друго, когато си на сцена и имаш пряк контакт с публиката. Това е необикновено прекарване. За мен музиката е връзка, тя желае да приказва с някого или с нещо... Предпочитам и да ме гледат, и да ме слушат, без значение дали става дума за концерт онлайн или онлайн. Всъщност, публиката сама би трябвало да реши по какъв начин най-добре възприема музиката...

Защо напуснахте света на джаз музиката? Казвате, че джазът е бил „ отклоняване “ в кариерата Ви...

- Мисля, че джаз сцената, най-малко в Швеция, е в действителност тясна. Ако желаете да съумеете там като джаз вокалист, доста по-лесно е да правиш единствено обичайни неща. Моят първи албум беше комбинация от джаз ритми. Харесвах Гретчен Парлато, Есперанза Сполдинг, Black Radio на Робърт Гласпър. Чувствах, че няма кой да слуша този вид музика в Швеция, само че желаех да бъда в Швеция и в Стокхолм по това време. Швеция е една от най-равноправните страни в света, само че не и в това отношение. Не желая да се помирявам с това. Адски уморително е, по тази причина взех решение да насоча силата си другаде.

Кое е нещото, с което се гордеете в шведската просвета? Любопитен съм дали ще съвпадне с моите догатки...

- (Замисля се – бел. а.) Искате ли първо да споделите Вашите?

Не, тъй като при мен надали ще има изненада...

- Имаме прогрес с равенството. Разликата е огромна и се вижда, в случай че просто отидете в Дания. Става дума както за равенството сред половете, по този начин и за други типове дискриминация. Така че това евентуално е добър отговор на Вашия въпрос (Усмихва се – бел. а.).

Снимка: Даниел Димитров

Гордея се с образованието, което Швеция дава на хората и помощта към младите – да си платят наема, да вземем за пример. При нас има и нещо като обучение за възрастни, което е гратис, и дава опция да се учат изкуства, да вземем за пример. Това е нещо неповторимо и го имаме единствено в Швеция. Мисля, че това е един от отговорите за какво има толкоз страхотни музиканти в Швеция.

Има ли дума, която Ви дефинира най-добре като човек?

- (Замисля се, след това се смее – бел. а.) Търсещ човек, може би…

Как бихте траяли изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Кучета.

Американският пианист е измежду участниците в джаз феста, в Банско