Тя е в подрастваща възраст и не харесва тялото си.

Тя е в подрастваща възраст и не харесва тялото си. На масата рови в чинията и пресмята калориите по скица, която е принтирала от уеб страниците „ за намаляване ”. Дали това влиза в графата на нормалните тинейджърски опити или е сериозен мотив за паника?

Днес доста родители, са обхванати от психозата, че децата им, които внезапно трансформират държанието си през пубертета, вероятно страдат от анорексия. Този боязън се подгрява от безбройните журналистически фотоси на безтелесни манекенки, шокиращи фотосесии, отдадени на заболяването и алармиращи публикации. Разбира се, добре е да бъдем осведомени по тематиката и да сме нащрек, само че належащо ли е да изпадаме в суматоха? Нека погледнем трезво на ситуацитята – надалеч не всяка тинейджърка е застрашена от анорексия. Статистиката демонстрира, че признаци на това нервно разтройство има при 1-2 % от подрастващите девойки.

За да разграничим естественото държание от заболяването би трябвало да знаем, че анорексията има малко общо с модата на слабите девойки и не минава с възрастта, както останалите тинейджърски проблеми. Става дума за нервно разстройство, с което лекарите са се сблъсквали още преди епохи. Действително през последните 50 години случаите внезапно са се усили, само че повода е не толкоз модата, колкото измененията в фамилните връзки, настъпили в резултат на актуалният метод на живот.

„ Anorexis ” на гръцки безусловно значи безапетитие. Името обаче неопределено отразява същността на болестта. Водещо в тази ситуация е не неналичието на вкус, а стремежът да се реализира някакво съвършенство, без значение какъв брой потресаващо наподобява то в очите на близките. В по-напредналите етапи на анорексията болната развива омерзение към тези храни, които съгласно нея я отдалечават от идеала, до момента в който най-после не и остава нищо „ разрешено ” за ястие. И надалеч не става дума единствено за физическо съвършенство - подбудите са надълбоко психически, а най-голямото предизвикателство за болното момиче е да слага волята си на тестване и при триумф да се любува на своята самостоятелност и превъзходство.

Защо през пубертета?
Търсенето на личната еднаквост през този интервал, основава в младите девойки вътрешно несъгласие. Те изпитват нужда сами да бъдат господарки на живота си и в това време се боят да станат възрастни. А за второто непрекъснато им припомнят внезапните промени във фигурата – тя се заобля и да става по-женствена. Момичето стартира да ненавижда „ новото ” си тяло и това възприятие завладява целия му прочувствен живот.

Кой е отговорен?
Според множеството експерти в основата на анорексията са комплицираните връзки сред майка и щерка. И не инцидентно формата на митинг е гладът. Подсъзнателно храната се асоциира с майката, защото през първите месеци от живота си (когато формираме визиите си), тя е нашият източник на храна. Отказвайки да яде, момичето декларира своята самостоятелност от прекомерно властната, изискваща или безразлична майка.

В други случаи заболяването се отключва при някое травматично събитие – гибел на непосредствен човек, бракоразвод на родителите, промяна на местоживеенето, спор в учебно заведение. Причините могат да бъдат доста и нормално са сложни, в това число и личностни. По предписание девойките, които развиват анорексия са доста впечатлителни, мнителни и взискателни, а през пубертета тези черти се обострят.

Продължава: Анорексия или просто диета - II