Краси, личната треньорка на златните момичета
Тя е измежду най-авторитетните съдии на интернационално равнище
В залата я е привлякъл чарът на легендата Жулиета Шишманова
За Елизабет и другите националки Краси е била треньорката фантазия – мека, топла, сърдечна, човечна
Тя е дамата, която 18 години е извайвала най-фините придвижвания на още неукрепналите момичешки тела от златното потомство на художествената гимнастика в нейния най-бляскав интервал – от 1980 до 1998 година
Готвила е международни шампионки като персонален треньор на Диляна Георгиева, Лили Игнатова, Елизабет Колева, Диана Попова, Мария Петрова и доста други.
Камерите обаче рядко са показвали Красимира Филипова, тъй като е стояла зад старши треньора на националния ни тим Нешка Робева, като неин заместител. Затова пък постоянно е била компактно до девойките като техен персонален треньор, в най-тежките им моменти преди и по време на виновни международни и европейски шампионати. “Не й се обаждайте, желаеме тази публикация да е изненада за нея ”, помолиха някогашните шампионки Елизабет Колева и Юлия Мумджиева. В тайната са отдадени и дъщерята и синът на рожденичката, Диляна и Милан Гълъбови.
Елизабет реши да събере всички възпитанички и близки другари на Красимира на 2 февруари. Споделя с Илиана Раева, тя прегръща концепцията, а приятелката й Юлия оказва помощ в организацията. Бяха подготвили специфична изненада на Краси по случай юбилея. Когато приказват за своята обичана треньорка, я назовават „ Краси “, другояче не престават да се обръщат към нея с „ госпожо “, с обич и почитание. На празненството в столичен ресторант участваха всички гимнастички, на които е била персонален треньор. Тези, които са в чужбина, й бяха подготвили видеообръщения. Събрани в мултимедия дружно с доста фотоси, те демонстрираха благи мемоари на девойките и най-бляскавите триумфи на юбилярката.
Красимира Филипова е едно от златните девойки на художествената ни гимнастика от тройката с Мария Гигова и Нешка Робева. На международните и европейски шампионати нормално златните медали се печелят от Мария, а Красимира и Нешка завоюват среброто и бронза. Красимира Филипова е родена в фамилията на огромния ни състезателен активист и първи професор по спорт Живко Филипов. Той е бил играч по спортна гимнастика, лекоатлет с доста награди, първият треньор по джиу-джицу у нас и първият квалифициран теляк.
“Дядо ми, светла му памет, беше доста дейна персона и стойностен човек и е дал доста положително образование на мама, надлежно тя на нас ”, споделя за него Диляна Гълъбова.
Красимира е споделяла преди, че в залата я е привлякъл чарът на легендата Жулиета Шишманова, която е била неин треньор в националния тим, и която умира трагично при самолетна злополука през 1977 година Филипова е някогашна състезателка на “Славия ”, като е и първата му шампионка по художествена гимнастика, участничка е на международни шампионати и европейски шампионати. На тях е спечелила 5 медала – 2 сребърни и 3 бронзови. Голямото й другарство с Нешка Робева стартира през 1967 година, когато в Амстердам двете са трети с идентичен резултат. Това е първият орден на Краси в съчетанието без апарат на международно състезание. По азбучен ред първо е името на Нешка, оповестяват го, само че пропущат да извикат на почетната стълбичка и Краси. Настава блъсканица, Нешка смъква медала си и го окачва на врата на Краси, тя на собствен ред го смъква и го връща на Нешка… По-късно уредниците й се извиняват и й дават още един орден.
След 11 години като народен играч Красимира Филипова става помощник-треньор на Нешка Робева в националния тим и персонален треньор на доста от златните ни девойки. Това прави 18 години – от 1980 до 1998 т. Междувременно приключва стопанска система в УНСС. Почти паралелно с работата си като треньор тя се популяризира и като един от най-авторитетните съдии на интернационално равнище. Председател е на съдийската комисия към федерацията ни по художествена гимнастика до 2016 година, когато взема решение да даде път на по-младите. От доста години управлява личен клуб по художествена гимнастика “Феникс 10 ”, в който е посветила цялата си обич, ентусиазъм и професионализъм на най-малките – деца от 4 до 10 години. Възпитаничките й печелят доста призове на шампионати у нас и в чужбина.
За златното момиче Елизабет Колева Красимира е освен персонален треньор, само че и непосредствен човек, с който всичко е могла да показа. Елизабет е от поколението дружно с Адриана Дунавска и Бианка Панова. Има общо 12 медала от международни и европейски шампионати, от които 7 златни. Само на 18 години, в апогея си, тя е принудена да се откаже от дейна спортна активност поради доста тежка контузия на гърба. През 2006 година Елизабет основава собствен личен клуб по художествена гимнастика – “Ритмика ”. В него упражняват деца от 4 до 16 години, които също печелят призови места по шампионати.
За Елизабет и другите националки Краси е била треньорката фантазия – мека, топла, сърдечна, човечна. “Красимира беше за мен 6 години и персонален треньор, и майка, и всичко – вълнува се Елизабет. – И до момента се обръщам към нея с “госпожо ”, имам необикновен почит и оценявам всичко, което е възпитала в мен. Като втора майка ми е, пое ме, когато бях в IV клас безусловно си ме отгледа в залата. ”
В този кондензиран напрегнато народен тим Краси е постоянно усмихната и умее да извади от златните ни девойки най-хубавата мотивация, споделя Елизабет. Не като диво и необмислено нахъсване, че в случай че не станат международни шампионки, ще “свърши светът ”, а по някакъв неин си, неповторим метод. Подходът на Красимира към гимнастичките е по-различен – не със строгостта и наказванията, а с добрина и мекост, с които ги стимулира да дадат най-хубавото от себе си. “В националния тим всички треньори бяха доста строги и взискателни – продължава Елизабет. – Но Краси беше друга. Колкото е по-добричка и по-мека с теб, толкоз повече пък ти се стараеш да направиш всичко по най-хубавия метод, с цел да й се харесаш. ”
Елизабет споделя, че по същия метод се старае да работи с нейните деца от клуба. Да ги възпитава на дисциплинираност, отговорност, само че без прекомерна суровост, без да ги насилва. “Най се веселя, когато децата, към този момент пораснали, ми се обаждат и споделят: “Госпожо, вие ни научихте на това, на това… ” Същото сме казвали ние на Краси. А тя възпита у нас и нещо доста скъпо – да не се вземаме прекомерно насериозно. Да, доста е хубаво да стнеш международен първенец, само че по-важното е да станеш добър и виновен човек. Днес на 70 години е все по този начин дейна, съдийства, работи с децата от клуба си, непрестанно ги води по турнири… ”
В този народен тим, към който постоянно са били отправени очакванията на българите за медали и национална горделивост, Краси е била индивидът, който се е опитвал да брани девойките от проблемите и напрежението, съпътстващи огромните упования на всички. Опитвала се е да ги запази, да им икономисва непотребни натоварвания, да не ги преуморява. “Бранеше ни от всичко. Веднъж видя, че си говорехме с момчета във фоаето на хотела, и незабавно ни заключи по стаите – смее се Елизабет. – Всичко това не трябва да прозвучи като укор към Нешка по тази причина, че от време на време беше по-рязка. Все отново тя носеше цялата отговорност за нашата подготовка и реализация и на нея й държаха сметка за всичко ”, споделя Елизабет.
За строгите диети и гладуването на златните ни девойки се носеха митове. “Истината е малко по-различна – споделя Елизабет. – Да, някои девойки в действителност гладуваха, тъй като най-силните ни години бяха тъкмо в пубертета и тогава се засилваше апетитът. Но когато влизаш в подготвителен лагер, нямаше по какъв начин да качиш килограми, като тренираш по 8-10-12 часа на ден. Мереха ни непрестанно – преди първа подготовка и по-късно, преди втора подготовка и по-късно, преди лягане. С Адриана Дунавска имахме шанс, че бяхме извънредно слаби и дори ни хранеха. Аз бях с анемия и ми даваха мед и орехи, непрекъснато пиех някакви витамини. Момичетата, които повече си хапваха, ги мереха непрекъснато. Госпожа Робева беше доста прецизна, и за 50 грама от горната страна правеше проблем. Но не сме изпадали в такива крайности, дето описват, че девойки пили вода от вазата… ”
Дъщерята на Краси – Диляна Гълъбова, също стартира да тренира художествена гимнастика. “С брат ми от мънички бяхме в залата и по лагери с нея. В началото нямах интерес, само че в един миг то е неизбежно – влюбваш се в спорта и пожелаваш да станеш като майка си ”, споделя Диляна. На 15 години се отхвърля поради сериозна контузия на гърба, само че след това взе участие във всички спектакли на Нешка Робева. Диляна работи в администрацията на огромен холдинг, сега чака второ дете и в края на март ще подари Краси с още един внук след първия, Борис.
“Винаги е била прелестна майка за мен и брат ми, само че до момента в който упражнявах, към мен беше по-строга, по-рязка в тренировките, с цел да не помислят другите, че съм привилегирована – спомня си Диляна. – Най-ценното, което ми е предала? Тя е извънредно обективна. Никога не е работила с любимци, не е показвала желания към някое момиче. Друг толкоз почтен човек като мама не познавам. ”
В залата я е привлякъл чарът на легендата Жулиета Шишманова
За Елизабет и другите националки Краси е била треньорката фантазия – мека, топла, сърдечна, човечна
Тя е дамата, която 18 години е извайвала най-фините придвижвания на още неукрепналите момичешки тела от златното потомство на художествената гимнастика в нейния най-бляскав интервал – от 1980 до 1998 година
Готвила е международни шампионки като персонален треньор на Диляна Георгиева, Лили Игнатова, Елизабет Колева, Диана Попова, Мария Петрова и доста други.
Камерите обаче рядко са показвали Красимира Филипова, тъй като е стояла зад старши треньора на националния ни тим Нешка Робева, като неин заместител. Затова пък постоянно е била компактно до девойките като техен персонален треньор, в най-тежките им моменти преди и по време на виновни международни и европейски шампионати. “Не й се обаждайте, желаеме тази публикация да е изненада за нея ”, помолиха някогашните шампионки Елизабет Колева и Юлия Мумджиева. В тайната са отдадени и дъщерята и синът на рожденичката, Диляна и Милан Гълъбови.
Елизабет реши да събере всички възпитанички и близки другари на Красимира на 2 февруари. Споделя с Илиана Раева, тя прегръща концепцията, а приятелката й Юлия оказва помощ в организацията. Бяха подготвили специфична изненада на Краси по случай юбилея. Когато приказват за своята обичана треньорка, я назовават „ Краси “, другояче не престават да се обръщат към нея с „ госпожо “, с обич и почитание. На празненството в столичен ресторант участваха всички гимнастички, на които е била персонален треньор. Тези, които са в чужбина, й бяха подготвили видеообръщения. Събрани в мултимедия дружно с доста фотоси, те демонстрираха благи мемоари на девойките и най-бляскавите триумфи на юбилярката.
Красимира Филипова е едно от златните девойки на художествената ни гимнастика от тройката с Мария Гигова и Нешка Робева. На международните и европейски шампионати нормално златните медали се печелят от Мария, а Красимира и Нешка завоюват среброто и бронза. Красимира Филипова е родена в фамилията на огромния ни състезателен активист и първи професор по спорт Живко Филипов. Той е бил играч по спортна гимнастика, лекоатлет с доста награди, първият треньор по джиу-джицу у нас и първият квалифициран теляк.
“Дядо ми, светла му памет, беше доста дейна персона и стойностен човек и е дал доста положително образование на мама, надлежно тя на нас ”, споделя за него Диляна Гълъбова.
Красимира е споделяла преди, че в залата я е привлякъл чарът на легендата Жулиета Шишманова, която е била неин треньор в националния тим, и която умира трагично при самолетна злополука през 1977 година Филипова е някогашна състезателка на “Славия ”, като е и първата му шампионка по художествена гимнастика, участничка е на международни шампионати и европейски шампионати. На тях е спечелила 5 медала – 2 сребърни и 3 бронзови. Голямото й другарство с Нешка Робева стартира през 1967 година, когато в Амстердам двете са трети с идентичен резултат. Това е първият орден на Краси в съчетанието без апарат на международно състезание. По азбучен ред първо е името на Нешка, оповестяват го, само че пропущат да извикат на почетната стълбичка и Краси. Настава блъсканица, Нешка смъква медала си и го окачва на врата на Краси, тя на собствен ред го смъква и го връща на Нешка… По-късно уредниците й се извиняват и й дават още един орден.
След 11 години като народен играч Красимира Филипова става помощник-треньор на Нешка Робева в националния тим и персонален треньор на доста от златните ни девойки. Това прави 18 години – от 1980 до 1998 т. Междувременно приключва стопанска система в УНСС. Почти паралелно с работата си като треньор тя се популяризира и като един от най-авторитетните съдии на интернационално равнище. Председател е на съдийската комисия към федерацията ни по художествена гимнастика до 2016 година, когато взема решение да даде път на по-младите. От доста години управлява личен клуб по художествена гимнастика “Феникс 10 ”, в който е посветила цялата си обич, ентусиазъм и професионализъм на най-малките – деца от 4 до 10 години. Възпитаничките й печелят доста призове на шампионати у нас и в чужбина.
За златното момиче Елизабет Колева Красимира е освен персонален треньор, само че и непосредствен човек, с който всичко е могла да показа. Елизабет е от поколението дружно с Адриана Дунавска и Бианка Панова. Има общо 12 медала от международни и европейски шампионати, от които 7 златни. Само на 18 години, в апогея си, тя е принудена да се откаже от дейна спортна активност поради доста тежка контузия на гърба. През 2006 година Елизабет основава собствен личен клуб по художествена гимнастика – “Ритмика ”. В него упражняват деца от 4 до 16 години, които също печелят призови места по шампионати.
За Елизабет и другите националки Краси е била треньорката фантазия – мека, топла, сърдечна, човечна. “Красимира беше за мен 6 години и персонален треньор, и майка, и всичко – вълнува се Елизабет. – И до момента се обръщам към нея с “госпожо ”, имам необикновен почит и оценявам всичко, което е възпитала в мен. Като втора майка ми е, пое ме, когато бях в IV клас безусловно си ме отгледа в залата. ”
В този кондензиран напрегнато народен тим Краси е постоянно усмихната и умее да извади от златните ни девойки най-хубавата мотивация, споделя Елизабет. Не като диво и необмислено нахъсване, че в случай че не станат международни шампионки, ще “свърши светът ”, а по някакъв неин си, неповторим метод. Подходът на Красимира към гимнастичките е по-различен – не със строгостта и наказванията, а с добрина и мекост, с които ги стимулира да дадат най-хубавото от себе си. “В националния тим всички треньори бяха доста строги и взискателни – продължава Елизабет. – Но Краси беше друга. Колкото е по-добричка и по-мека с теб, толкоз повече пък ти се стараеш да направиш всичко по най-хубавия метод, с цел да й се харесаш. ”
Елизабет споделя, че по същия метод се старае да работи с нейните деца от клуба. Да ги възпитава на дисциплинираност, отговорност, само че без прекомерна суровост, без да ги насилва. “Най се веселя, когато децата, към този момент пораснали, ми се обаждат и споделят: “Госпожо, вие ни научихте на това, на това… ” Същото сме казвали ние на Краси. А тя възпита у нас и нещо доста скъпо – да не се вземаме прекомерно насериозно. Да, доста е хубаво да стнеш международен първенец, само че по-важното е да станеш добър и виновен човек. Днес на 70 години е все по този начин дейна, съдийства, работи с децата от клуба си, непрестанно ги води по турнири… ”
В този народен тим, към който постоянно са били отправени очакванията на българите за медали и национална горделивост, Краси е била индивидът, който се е опитвал да брани девойките от проблемите и напрежението, съпътстващи огромните упования на всички. Опитвала се е да ги запази, да им икономисва непотребни натоварвания, да не ги преуморява. “Бранеше ни от всичко. Веднъж видя, че си говорехме с момчета във фоаето на хотела, и незабавно ни заключи по стаите – смее се Елизабет. – Всичко това не трябва да прозвучи като укор към Нешка по тази причина, че от време на време беше по-рязка. Все отново тя носеше цялата отговорност за нашата подготовка и реализация и на нея й държаха сметка за всичко ”, споделя Елизабет.
За строгите диети и гладуването на златните ни девойки се носеха митове. “Истината е малко по-различна – споделя Елизабет. – Да, някои девойки в действителност гладуваха, тъй като най-силните ни години бяха тъкмо в пубертета и тогава се засилваше апетитът. Но когато влизаш в подготвителен лагер, нямаше по какъв начин да качиш килограми, като тренираш по 8-10-12 часа на ден. Мереха ни непрестанно – преди първа подготовка и по-късно, преди втора подготовка и по-късно, преди лягане. С Адриана Дунавска имахме шанс, че бяхме извънредно слаби и дори ни хранеха. Аз бях с анемия и ми даваха мед и орехи, непрекъснато пиех някакви витамини. Момичетата, които повече си хапваха, ги мереха непрекъснато. Госпожа Робева беше доста прецизна, и за 50 грама от горната страна правеше проблем. Но не сме изпадали в такива крайности, дето описват, че девойки пили вода от вазата… ”
Дъщерята на Краси – Диляна Гълъбова, също стартира да тренира художествена гимнастика. “С брат ми от мънички бяхме в залата и по лагери с нея. В началото нямах интерес, само че в един миг то е неизбежно – влюбваш се в спорта и пожелаваш да станеш като майка си ”, споделя Диляна. На 15 години се отхвърля поради сериозна контузия на гърба, само че след това взе участие във всички спектакли на Нешка Робева. Диляна работи в администрацията на огромен холдинг, сега чака второ дете и в края на март ще подари Краси с още един внук след първия, Борис.
“Винаги е била прелестна майка за мен и брат ми, само че до момента в който упражнявах, към мен беше по-строга, по-рязка в тренировките, с цел да не помислят другите, че съм привилегирована – спомня си Диляна. – Най-ценното, което ми е предала? Тя е извънредно обективна. Никога не е работила с любимци, не е показвала желания към някое момиче. Друг толкоз почтен човек като мама не познавам. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ