Диана Чолакова – жената с две награди „Българин на годината в САЩ”
Тя е основател на първото българско учебно заведение в Мичиган, публицист, сценичен критик, дизайнер на бижута и дрехи, преподавател, художник, сценограф, озвучител, режисьор, кукловод, треньор по художествена гимнастика… Тя е Диана Чолакова от Мичиган – една изключителна българка с неотклонен търсещ дух, будител и патриот, който ревниво показва на света родната просвета и триумфите на гениите ни зад граница. За което два пъти е обявявана за „ Българин на годината в САЩ”.
Диана Чолакова счита, че е извънреден късмет да се роди и израсне в Бургас, откъдето са тръгнали доста наши поети, писатели, музиканти, художници. Попила е от тази артистична атмосфера още от дете. Малката Диана е дете-чудо. Свири на пиано, мандолина и китара, диригент е на Детския мандолинен оркестър в Бургас. Успешно взе участие в състезания с изобразяване и рецитации, играе в спектакъл, тренира художествена гимнастика…
Когато е в VII клас, другари поучават майка й да запише своето дете-чудо в единственото в България Средно особено художествено учебно заведение за театрални фрагменти в Пловдив. Там учи история на международния спектакъл, на музиката, изобразителното изкуство, киното, костюма, перуките, грима, постановка, актьорско майсторство, кинооператорство, снимка и непознати езици. Годината 1989-а е празна за специалността във ВИТИЗ, която е избрала – театрална рецензия. За да натрупа нужния стаж от 8 месеца, работи в Центъра за художествена самоинициатива в Бургас, води детски театрални сформира.
През 1990 година е призната в класа по театрална рецензия на доцент Севелина Гьорова. Пише в издания още като студентка. Сътрудничи в стратегия „ Христо Ботев” на БНР и в предаването на Живка Гичева „ Вариант 3″, работи в „ Демокрация” и „ Сега”, в стратегия „ Хоризонт” на БНР и е редактор в предаванията „ 12 плюс 3″ и „ Закуска на тревата”. Води „ Нощен Хоризонт” и „ Хоризонт след обед”. Успоредно с ВИТИЗ приключва и публицистика в СУ.
През 1999 година отпътува за Рим като сътрудник на в. „ Сега” и националното радио. Живее в семейство на доктори в центъра на Рим, като употребява стая против гледане на децата им. „ Беше доста тежко като ти се обадят от радиото да се включиш, а си с децата. Те крещят, а ти би трябвало да намериш безусловно безшумно място. Случвало ми се е да предавам от банята”, спомня си Диана.
В Италия среща мъжа на живота си
– проф. Боян Димитров, някогашен декан на Математическия факултет в СУ. Диана би трябвало да го посрещне, настани и разноски из Рим, където той идва за конференция. „ Бях доста сюрпризирана от метода, по който Боян се държи и поддържа връзка свободно, тъй като той много години преди този момент беше живял в чужбина. Беше доста сияен, доброжелателен, открит… Мъж, какъвто до този миг не бях виждала нито в България, нито в Италия”, споделя дамата.
Двамата влюбени поддържат връзка близо половин година по телефоните, той от Америка, тя от Рим, до момента в който в един миг Боян й споделя, че „ не може по този начин повече да се измъчват” и да замине при него. Тя е изправена пред сложен избор – Боян или Италия. Избира Любовта. През 2001 година отпътува за Детройт и продължава да написа за издания в Съединени американски щати и България. Ражда се дъщерята й Дария-Бояна, тя остава известно време у дома. После, когато Дария потегля на учебно заведение, Диана прави клуб за италиански език и просвета. Две години учи американчета от I до V клас на италиански език, води и часове по изобразително изкуство, среща ги с забавни обстоятелства от историята и културата на страната.
После стартира да провежда истински и нетрадиционни тържества – рождени дни с куклени спектакли. Диана е занаятчия на куклите и параваните, сценограф, музикален оформител, осветител, експерт по образните резултати, режисьор, кукловод. „ Веднъж една жена пристигна зад паравана и сподели: „ Ти си като човека-оркестър – с едната ръка държиш куклата, с крайници си вдигаш другата кукла, с другата ръка натискаш копче да светне нещо, с другия крайник натискаш касетофона да пуснеш музика. Зави ми се свят да те виждам, като многоръкия господ Шива си”, разказва през смях дамата.
Диана
основава първото българско учебно заведение в Детройт
– Школа по български език, обичаи и изкуство „ Аз съм българче”. Дотогава никой не се наема да го направи, тъй като българите са пръснати в разнообразни дребни градчета и села. Разстоянията сред тях са огромни и българите би трябвало да пътуват по 2 часа в едната посока, с цел да водят децата си на занятия. Диана обаче не се огъва пред компликациите. Събира първо група българчета в залата на една македоно-българска черква в градчето Диърборд. Тогава македонците от църковното настоятелство, типично по балкански, подвигат олелия и са срещу българчетата да си имат учебно заведение. Диана го мести в различен град, след това отново и пак…
Училището просъществува 5 години и когато просветителното ни министерство стартира да отделя средства за българските учебни заведения в чужбина, група сънародници от Детройт й оферират да аплайват. „ Те ме поканиха, оповестиха пред министерството името и данните на моето учебно заведение, а след това, като завоюваха финансирането с помощта на славата на моето учебно заведение, си направиха друго и културен център”, възмущава се Диана. Известно време двете учебни заведения действат редом, след това тя закрива своето.
Тогава прави школа по художествена гимнастика. За американците това е безусловно чужд спорт. Около 3 години Диана образова американчета и българчета в състезателен клуб, благосъстоятелност на българи. „ Спрях, тъй като се уморих да пътувам по 2 часа в едната посока – споделя тя. – Зимата тук е призрачен сън, доникъде на април имахме сняг и температурите бяха към нулата.”
През една друга тежка зима, когато си остава у дома, тя взема решение да прави бижута от полускъпоценни камъни, само че я заболяват очите и стопира. Тогава
стартира да плете бижута на една кука
с цел да показа пред американците един обичайно български поминък. Тя вплита претекстове от ажурните карета, познати от баба й, в изящни огърлици, гривни, обеци, колани, акценти към шапки. „ Като дребна се научих на всичко – плетене на една и две куки, бродиране, тъкане – споделя Диана. – Бащата на майка ми е бил шивач и е имал ателие за мъжки костюми, баба ми по майчина линия ужасно доста плетеше, тъчеше, шиеше и може би съм взела нещо от тях.”
В Америка има взрив за сходни бижута и приятелки предизвикват Диана да взе участие в ревюта, само че е мъчно изящните й творения да се съчетават с другите тоалети на дизайнерите. „ Така без да желая или бленувам, станах фешън дизайнер, започнах да върша и тоалети”, смее се Диана. Моделите й са смели, дръзки, авангардни. Една от най-хитовите й сбирки е „ Икони”. „ В България, като видяха модела „ Икона ”, ме нарекоха “Боянската дизайнерка ”, нещо като Боянския занаятчия, тъй като им припомня за фреските от Боянската църква”, смее се дамата. Моделът, както и цялата сбирка, са ушити от плат с щампи на мозайки, фрески и икони, поръчани особено от нея. От 2 години работи и върху костюми за спектакли. Нейни бижута на една кука са в магазина на централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк, където се излагат произведения на художествените занаяти от целия свят.
През 2017 година печели оскар на съпътстващите награди Red Carpet Concierge International в Чикаго. Преди това получава и премията „ Руми” за най-хубав изобретателен дизайнер на интернационалния конкурс в Сан Франциско.
Откакто е в Америка, Диана поставя доста старания, с цел да научат американците какви изключителни гении са българите в Съединени американски щати. Тя е част от отбора, който тази година е определил номинациите за съпътстващите оскари Red Carpet Concierge International. Интернационален координатор е и на изданието на премиите – сп. Red Silk Carpet Magazine. От номинираните от нея 10 българи от щата Мичиган тази година четирима получиха оскари, включително и тя – този път за изобретателна публицистика в обществените медии.
Да те забележи Лолита Николова
През 2007 година двамата със брачна половинка й проф. Боян Димитров са определени за „ Българи на годината в САЩ” от Института по антропология в Солт Лейк Сити, щата Юта. Там една неуморна българка – професорът по генеалогия Лолита Николова – от години събира истории на надарени и сполучливи сънародници. „ За премиите номинирахме българи в разнообразни категории и Диана направи изключителна акция за тези номинации, като се стараеше за всеки българин от щата Мичиган да откри нещо хубаво – сподели Лолита Николова. – Миналата година тя реализира невероятни триумфи с гения си и по тази причина изцяло справедливо я номинирахме за повторно.”
През юни излиза книга за Диана Чолакова, готова от Лолита Николова. В трите й елементи са включени текстове от работата на Диана като публицист, изявления за нея самата, нейната история и фотоси от богатата й активност. „ Наскоро Лолита ми сподели, че желае да опише и за брачна половинка ми и щерка ми, защото счита, че сме забавно семейство и гениите ни „ блъскат” от всички страни”, смее се Диана.
Трима в лодката
Диана и фамилията й живеят в градчето Гранд Бланк в хубава къща на два етажа с двор. „ Много посетители ни идват, вратата ни постоянно е отворена за гости”, споделя Диана. Обичат доста и да пътуват. „ Мъжът ми приема умерено многочислените ми задължения, не роптае, а в противен случай, постоянно ми е помагал по време на всичките тези театри, учебни заведения, художествена гимнастика. Винаги съм била с доста атрибут и с доста багаж и той ми е бил постоянният носач и водач. Боян ме е финансирал за всичко и съм му доста признателна за поддръжката. Надявам се да е вложил вярно в мен”, смее се дамата.
Дъщеря й Дария-Бояна е на 14 години и също като нея се развива в доста направления. „ Тя също ме поддържа, доста ми оказва помощ във всичките ми инициативи и е най-безкомпромисният ми критик. Тя е моето ентусиазъм и аз нейното. Дария към този момент има премия като най-младия дизайнер в Мичиган. С нея правихме взаимно фешън ревю и се представихме блестящо”, споделя щастливата майка.
Диана Чолакова счита, че е извънреден късмет да се роди и израсне в Бургас, откъдето са тръгнали доста наши поети, писатели, музиканти, художници. Попила е от тази артистична атмосфера още от дете. Малката Диана е дете-чудо. Свири на пиано, мандолина и китара, диригент е на Детския мандолинен оркестър в Бургас. Успешно взе участие в състезания с изобразяване и рецитации, играе в спектакъл, тренира художествена гимнастика…
Когато е в VII клас, другари поучават майка й да запише своето дете-чудо в единственото в България Средно особено художествено учебно заведение за театрални фрагменти в Пловдив. Там учи история на международния спектакъл, на музиката, изобразителното изкуство, киното, костюма, перуките, грима, постановка, актьорско майсторство, кинооператорство, снимка и непознати езици. Годината 1989-а е празна за специалността във ВИТИЗ, която е избрала – театрална рецензия. За да натрупа нужния стаж от 8 месеца, работи в Центъра за художествена самоинициатива в Бургас, води детски театрални сформира.
През 1990 година е призната в класа по театрална рецензия на доцент Севелина Гьорова. Пише в издания още като студентка. Сътрудничи в стратегия „ Христо Ботев” на БНР и в предаването на Живка Гичева „ Вариант 3″, работи в „ Демокрация” и „ Сега”, в стратегия „ Хоризонт” на БНР и е редактор в предаванията „ 12 плюс 3″ и „ Закуска на тревата”. Води „ Нощен Хоризонт” и „ Хоризонт след обед”. Успоредно с ВИТИЗ приключва и публицистика в СУ.
През 1999 година отпътува за Рим като сътрудник на в. „ Сега” и националното радио. Живее в семейство на доктори в центъра на Рим, като употребява стая против гледане на децата им. „ Беше доста тежко като ти се обадят от радиото да се включиш, а си с децата. Те крещят, а ти би трябвало да намериш безусловно безшумно място. Случвало ми се е да предавам от банята”, спомня си Диана.
В Италия среща мъжа на живота си
– проф. Боян Димитров, някогашен декан на Математическия факултет в СУ. Диана би трябвало да го посрещне, настани и разноски из Рим, където той идва за конференция. „ Бях доста сюрпризирана от метода, по който Боян се държи и поддържа връзка свободно, тъй като той много години преди този момент беше живял в чужбина. Беше доста сияен, доброжелателен, открит… Мъж, какъвто до този миг не бях виждала нито в България, нито в Италия”, споделя дамата.
Двамата влюбени поддържат връзка близо половин година по телефоните, той от Америка, тя от Рим, до момента в който в един миг Боян й споделя, че „ не може по този начин повече да се измъчват” и да замине при него. Тя е изправена пред сложен избор – Боян или Италия. Избира Любовта. През 2001 година отпътува за Детройт и продължава да написа за издания в Съединени американски щати и България. Ражда се дъщерята й Дария-Бояна, тя остава известно време у дома. После, когато Дария потегля на учебно заведение, Диана прави клуб за италиански език и просвета. Две години учи американчета от I до V клас на италиански език, води и часове по изобразително изкуство, среща ги с забавни обстоятелства от историята и културата на страната.
После стартира да провежда истински и нетрадиционни тържества – рождени дни с куклени спектакли. Диана е занаятчия на куклите и параваните, сценограф, музикален оформител, осветител, експерт по образните резултати, режисьор, кукловод. „ Веднъж една жена пристигна зад паравана и сподели: „ Ти си като човека-оркестър – с едната ръка държиш куклата, с крайници си вдигаш другата кукла, с другата ръка натискаш копче да светне нещо, с другия крайник натискаш касетофона да пуснеш музика. Зави ми се свят да те виждам, като многоръкия господ Шива си”, разказва през смях дамата.
Диана
основава първото българско учебно заведение в Детройт
– Школа по български език, обичаи и изкуство „ Аз съм българче”. Дотогава никой не се наема да го направи, тъй като българите са пръснати в разнообразни дребни градчета и села. Разстоянията сред тях са огромни и българите би трябвало да пътуват по 2 часа в едната посока, с цел да водят децата си на занятия. Диана обаче не се огъва пред компликациите. Събира първо група българчета в залата на една македоно-българска черква в градчето Диърборд. Тогава македонците от църковното настоятелство, типично по балкански, подвигат олелия и са срещу българчетата да си имат учебно заведение. Диана го мести в различен град, след това отново и пак…
Училището просъществува 5 години и когато просветителното ни министерство стартира да отделя средства за българските учебни заведения в чужбина, група сънародници от Детройт й оферират да аплайват. „ Те ме поканиха, оповестиха пред министерството името и данните на моето учебно заведение, а след това, като завоюваха финансирането с помощта на славата на моето учебно заведение, си направиха друго и културен център”, възмущава се Диана. Известно време двете учебни заведения действат редом, след това тя закрива своето.
Тогава прави школа по художествена гимнастика. За американците това е безусловно чужд спорт. Около 3 години Диана образова американчета и българчета в състезателен клуб, благосъстоятелност на българи. „ Спрях, тъй като се уморих да пътувам по 2 часа в едната посока – споделя тя. – Зимата тук е призрачен сън, доникъде на април имахме сняг и температурите бяха към нулата.”
През една друга тежка зима, когато си остава у дома, тя взема решение да прави бижута от полускъпоценни камъни, само че я заболяват очите и стопира. Тогава
стартира да плете бижута на една кука
с цел да показа пред американците един обичайно български поминък. Тя вплита претекстове от ажурните карета, познати от баба й, в изящни огърлици, гривни, обеци, колани, акценти към шапки. „ Като дребна се научих на всичко – плетене на една и две куки, бродиране, тъкане – споделя Диана. – Бащата на майка ми е бил шивач и е имал ателие за мъжки костюми, баба ми по майчина линия ужасно доста плетеше, тъчеше, шиеше и може би съм взела нещо от тях.”
В Америка има взрив за сходни бижута и приятелки предизвикват Диана да взе участие в ревюта, само че е мъчно изящните й творения да се съчетават с другите тоалети на дизайнерите. „ Така без да желая или бленувам, станах фешън дизайнер, започнах да върша и тоалети”, смее се Диана. Моделите й са смели, дръзки, авангардни. Една от най-хитовите й сбирки е „ Икони”. „ В България, като видяха модела „ Икона ”, ме нарекоха “Боянската дизайнерка ”, нещо като Боянския занаятчия, тъй като им припомня за фреските от Боянската църква”, смее се дамата. Моделът, както и цялата сбирка, са ушити от плат с щампи на мозайки, фрески и икони, поръчани особено от нея. От 2 години работи и върху костюми за спектакли. Нейни бижута на една кука са в магазина на централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк, където се излагат произведения на художествените занаяти от целия свят.
През 2017 година печели оскар на съпътстващите награди Red Carpet Concierge International в Чикаго. Преди това получава и премията „ Руми” за най-хубав изобретателен дизайнер на интернационалния конкурс в Сан Франциско.
Откакто е в Америка, Диана поставя доста старания, с цел да научат американците какви изключителни гении са българите в Съединени американски щати. Тя е част от отбора, който тази година е определил номинациите за съпътстващите оскари Red Carpet Concierge International. Интернационален координатор е и на изданието на премиите – сп. Red Silk Carpet Magazine. От номинираните от нея 10 българи от щата Мичиган тази година четирима получиха оскари, включително и тя – този път за изобретателна публицистика в обществените медии.
Да те забележи Лолита Николова
През 2007 година двамата със брачна половинка й проф. Боян Димитров са определени за „ Българи на годината в САЩ” от Института по антропология в Солт Лейк Сити, щата Юта. Там една неуморна българка – професорът по генеалогия Лолита Николова – от години събира истории на надарени и сполучливи сънародници. „ За премиите номинирахме българи в разнообразни категории и Диана направи изключителна акция за тези номинации, като се стараеше за всеки българин от щата Мичиган да откри нещо хубаво – сподели Лолита Николова. – Миналата година тя реализира невероятни триумфи с гения си и по тази причина изцяло справедливо я номинирахме за повторно.”
През юни излиза книга за Диана Чолакова, готова от Лолита Николова. В трите й елементи са включени текстове от работата на Диана като публицист, изявления за нея самата, нейната история и фотоси от богатата й активност. „ Наскоро Лолита ми сподели, че желае да опише и за брачна половинка ми и щерка ми, защото счита, че сме забавно семейство и гениите ни „ блъскат” от всички страни”, смее се Диана.
Трима в лодката
Диана и фамилията й живеят в градчето Гранд Бланк в хубава къща на два етажа с двор. „ Много посетители ни идват, вратата ни постоянно е отворена за гости”, споделя Диана. Обичат доста и да пътуват. „ Мъжът ми приема умерено многочислените ми задължения, не роптае, а в противен случай, постоянно ми е помагал по време на всичките тези театри, учебни заведения, художествена гимнастика. Винаги съм била с доста атрибут и с доста багаж и той ми е бил постоянният носач и водач. Боян ме е финансирал за всичко и съм му доста признателна за поддръжката. Надявам се да е вложил вярно в мен”, смее се дамата.
Дъщеря й Дария-Бояна е на 14 години и също като нея се развива в доста направления. „ Тя също ме поддържа, доста ми оказва помощ във всичките ми инициативи и е най-безкомпромисният ми критик. Тя е моето ентусиазъм и аз нейното. Дария към този момент има премия като най-младия дизайнер в Мичиган. С нея правихме взаимно фешън ревю и се представихме блестящо”, споделя щастливата майка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ