Тя е родена в Пловдив, репетира с групата си тук,

Тя е родена в Пловдив, репетира с групата си тук, само че извънредно рядко можем да я забележим на пловдивска сцена. Керана и Космонавтите идват на 11 април в Пловдив за концерт в Plovdiv Event Center. 

Керана приключва актьорско майсторство в НАТФИЗ, само че музиката постоянно е била съществена част от нейния креативен път. Публиката я познава от присъединяване ѝ в телевизионния формат " Гласът на България ", където впечатли журито и феновете със своята екстравагантност и артистичност. Впроследствие основа групата „ Керана и космонавтите “, с която интензивно концертира в страната, съчетавайки фънк, рок, джаз и поп детайли в един неповторим жанр.
Прочетете още
Паралелно с музикалната си кариера, Керана се изявява и на театрална и оперна сцена – постоянно взе участие в мюзикъли и музикално-сценични планове, където съчетава актьорската игра с вокални осъществявания. В последните години е и лице на телевизионно предаване. Керана е актьор, който не се вмества в рамки – тя е глас, визия и душа, които се разпознават незабавно. 

Преди концерта тя отговори на въпросите на TrafficNews.

-Здравей, Керана! В петък с Космонавтите кацате на сцената на Plovdiv Event Center. С какво ще изненадате публиката?

– Всъщност с това, че вършим концерт в Пловдив. Това единствено по себе си е изненадващо, имайки поради, че ние сме пловдивска група – идваме от Пловдив и тук се създадохме. Тук ни е репетиционната, тук ни е базата – мястото, на което се събираме всяка седмица, с цел да свирим. Но в действителност не вършим постоянно концерти в Пловдив, което си е много необичайно!

Малко е комплицирано, бих споделила – в Пловдив това с концертите. Нямаме доста мощна клубна просвета, за мое най-голямо страдание. Има доста хора, които идват и ужасно се забавляват, само че има и такива, които още не могат да се провиснал изцяло.

В Пловдив има доста нощни заведения, само че преживяването е друго. В дискотеката се събираш към маса, имаш си място да седнеш, а постоянно хората даже не стават да танцуват. Докато когато е клубно, когато е концерт, хората са обърнати към сцената – има нещо, което желаят да гледат, на което да се любуват. И е доста хубаво, когато от самото начало вземат участие, танцуват, пеят. А в местата, където клубната просвета не е добре развита, хората се тормозят. Надявам се в Пловдив да има от ден на ден такива концерти, да се развие тази просвета, само че това ще стане единствено в случай че ние, музикантите, вършим концерти.

- Но на оперната сцена в Пловдив имаш много фенове. Как съчетаваш участията в оперни постановки с твоето поп и рок творчество?

- Изключително доста ме забавляват и двете неща. Те са доста идентични и в същото време доста разнообразни. Основната разлика е, че когато сме на сцена с групата, поддържам връзка от самото начало с публиката – контактът е пряк. Обръщаш се към тях, разказваш им истории, и в никакъв случай не е толкоз ужасно. Дори да объркаш нещо, постоянно можеш да го неглижираш или да спреш групата и да кажеш: „ Хайде да стартираме тази ария изначало, нали? “ Има една по-спокойна атмосфера. А в операта излизаш в роля – и в случай че се объркаш, излизаш от тази роля и пречиш на публиката да влезе в приказката, която постановката споделя.

Освен това, там си обвързван със ужасно доста други хора – има оркестър, балет, и в случай че сбъркаш, никой не може да спре, с цел да се съобрази с теб. Просто би трябвало да се намериш. Това е огромна отговорност. В постановките се опитваш да изтриеш себе си и да покажеш героя. А когато съм на сцена с групата – просто демонстрирам себе си.

- Как операта въздейства на твоята музикална кариера?

- Аз в действителност не вземам участие в класическа опера. Рок операта и мюзикълите са нещо по-различно, само че напоследък се старая да се развъртвам повече в тази посока. Смятам, че това е един доста хубав и верен метод на пеене, който единствено може да помогне да се развиеш като вокалист и реализатор. Какъвто и жанр музика да започнеш да изучаваш, няма по какъв начин да ти навреди – единствено те обогатява. Разширява палитрата, диапазона – изразяваш се доста по-лесно.

- Освен музиката, водиш и предаване по малкия екран. Какво те въодушеви да влезеш в тази роля и по какъв начин се чувстваш пред камера?

- Никога не съм виждала разлика сред това да съм пред камера и да съм пред аудитория. И двете схващам като среща с хора. Камерата не е просто неодушевен предмет – знам, че от другата ѝ страна стоят хора. Просто се чудя по какъв начин да се свържа с тях. Това беше следващо предизвикателство, с което не знаех дали ще се оправя, само че ми оказа помощ да се развия.

Паралелно с предаването преговарям и втората си театрална режисура в Младежкия спектакъл – „ Горчиво “, с Христо Гърбов, Александър Хаджиангелов и Мариана Миланова.

- Имало ли е моменти в кариерата ти, в които си се чувствала несигурна?

- О, непрекъснато се усещам несигурна – във всичко, което върша. Дори в връзките с хората. Все се чудя какъв е верният метод, какво е най-хубавото решение и в случай че сгреша, по какъв начин да го избегна в бъдеще. Притеснявам се за всичко. А хората споделят, че не ми проличава. Радвам се на това. Но още от дете съм била по този начин – и не съм го надраснала.

- Как разбираш, че си на прав път?

- Не можеш да знаеш. Става с струпване. Просто се движиш в някаква посока и правиш нещо – не знаеш дали е вярно, само че е по-добре от това да не правиш нищо. И даже да си удовлетворен от резултата, отново не можеш да си сигурен, че е било „ вярно “, тъй като не знаеш какви други благоприятни условия си изпуснал. Всичко е въпрос на позиция и избор – избираш да вярваш, че е вярно, и продължаваш напред.

- Доверяваш ли се на инстинкта си?

- Честно казано, в последно време не съм сигурна дали го слушам. Прекалено доста мисля. И шумотевицата към и в мен пречи. Инстинктът е спокоен глас, а над него постоянно крещят други неща. Не съм сигурна дали решенията ми са инстинктивни или просто премислени прекомерно дълго.

- Социалните мрежи са част от живота на артистите. Какво е твоето отношение към тях – инструмент, развлечение или задължение?

- Абсолютно задължение. Никога не съм ги харесвала. Дълго време не ги използвах. Instagram нямах, а във Фейсбук единствено Messenger – без изявления, със остаряла фотография. Социалните мрежи ме натоварват, само че в този момент ми се постанова да ги употребявам. Благодарна съм, че имам тази опция – дават независимост и самостоятелност. Но се усещам като маймуна, която търси по какъв начин да притегли внимание, с цел да каже: „ Елате на концерта! “ Отнема време, старания и сила.

- Успяваш ли да съхраниш персоналния си живот в цифровото пространство?

- Абсолютно. Никога не съм изпитвала потребност да го споделям. Не давам отзиви, не описвам за всекидневието си. Всичко, което качваме, е обвързвано с работата.

- Би ли употребила изкуствен интелект в основаването на музика или визуализации?

- Ние постоянно си вършим нещата по допустимо най-трудния метод. Дори записваме барабаните – не използваме бийтове. Звучи безумно, само че по този начин го усещаме. AI е инструмент и по този начин или другояче ще навлезе. Не можем да го спрем. Аз не го употребявам интензивно, само че Митко – нашият барабанист – се забавлява с него. Пращам му песни с глас, той ги пуска през AI и се връщат аранжирани в разнообразни стилове. Засега единствено се смеем. Но скоро ще се развие съществено.

- Какво няма да може да размени AI в креативния развой?

- Не съм сигурна, че има нещо, което да не може.

- Страхуваш ли се, че ще промени метода, по който публиката възприема артистите?

- Все още се усещам спокойна, тъй като най-щастлива съм на сцена – там е мястото ми. Но в бъдеще нещата евентуално ще се трансформират. Може би всички специалности ще бъдат сменени. Надявам се до тогава просто да съм умряла.

- Какви промени виждаш на българската музикална сцена? Какви са трендовете?

- Не мисля, че се е трансформирало доста. Преди 20 години бяха съвременни мъжките хип-хоп дуети – Румънеца и Енчев, след това Павел и Венци Венц, Скандау, а в този момент Молец. Женското наличие е по-слабо в поп промишлеността. Това не е инцидентно. Майкъл Джексън споделя, че Мадона му се е сърдила, тъй като като жена я слушат дами, а него – и дами, и мъже.

Радвам се, че нашата аудитория не е хомогенна – тя е на разнообразни възрасти. Напоследък няма и доста групи. Това е фино изкуство. Радвам се, че сме разкрили баланс с моята група и съумяваме да го съхраним. Много мъчно се гради, доста елементарно се разрушава.

- Пожелавам ви да съхраните това, което сте основали, и сполучлив концерт в Пловдив!