Не можеш да пишеш, без да си чел. Антония Апостолова, която облече в думи неназовимото
Тя е от тези писатели, за които езикът е съвсем всичко. Които постоянно прелистват синонимния речник, съветват се, мислят дълго по всяка фраза. Миналата седмица нейният разказ „ Нас, които ни няма “ беше отличен с втората от двете влиятелни награди за българска прозаичност на “Портал Култура ” за 2022 г.
Освен че самата тя написа, Антония Апостолова непрекъснато държи под око и българска лирика и прозаичност в уеб страницата си „ Литературни диалози “ . Същият към този момент от много години се е утвърдил като един от пристаните на смислена литературна рецензия в България. И като източник на информация какво си коства да се прочете от изобилието от заглавия, излизащи на книжния пазар.
Антония Апостолова е родена в Бургас, където приключва британска гимназия. Дипломира се като магистър по британска лингвистика в СУ “Климент Охридски “ и петнайсет години работи като редактор и публицист в БНР и други български медии.
В един миг взима решение да напусне и да сътвори лична медия – “Литературни диалози ”, в която разгласява рецензии на най-новите издавани у нас книги, изявленията с писатели и вести за идни заглавия. Така Антония трансформира обичаното си занятие – четенето, в своя работа.
„ Не можеш да пишеш, без да си чел, просто е невероятно. Това е безконечният спор – дали би трябвало да учиш това, за което имаш гений, или просто е задоволително да имаш гения. За мен е първото. И ученето ми е в четенето на качествена литература “, споделя тя пред Свободна Европа.
Като редактор постоянно вижда в дебютни текстове на млади създатели , че им липсва точно четенето, и вижда в тях по-скоро подражателство и съчиненост. За нея езикът би трябвало „ да е хрупкав и пресен като преди малко откъсната чушчица. “ Да носи хубост, страст, болежка, само че на първо място смисъл и лична история зад онази, за която се споделя. Думите би трябвало да пронизват сами по себе си, оттатък това, което споделят.
„ Тъжно ми е, че се предават ръкописи, които индивидът просто е „ излял “, мислейки си, че неговата работа е свършена. Не, един създател би трябвало самичък до абсолютния лимит да приготви книгата си, и чак тогава да се остави в ръцете на редактора, би трябвало да усеща, че е направил всичко по няколко пъти и повече не може “, прибавя Антония.
Разказваческо умеене
Наградата на „ Портал просвета “ за „ Нас, които ни няма “ (ИК „ Жанет 45 “, 2021) е връчена на Антония Апостолова „ поради разказваческото ѝ умеене да облече в думи неназовимото и по този начин да трансформира човешкия мирис в дихание нацяло потомство “.
Книгата е трета за писателката, само че е неин първи разказ, след стихосбирката „ Солена ябълка “ (1994) и сборника с разкази „ Потъване в мъртво море “ (ИК „ Жанет 45 “, 2019), с който през 2020 година печели националната премия „ Йордан Радичков “ за дебют и също е номинирана в късия лист за премиите на „ Портал Култура “.
„ Посветих книгата „ на моите обичани мъртви “ и ги съживих, като един от тях направих основния повествовател, оживял до през днешния ден, кадърен да опише. Така че този разказ е и възкресение на отминалото. И любовно пояснение. И автобиография, в която детайлите принадлежат не толкоз на паметта, а на въобразения наш вероятен живот “, споделя авторката.
Родният Бургас
Сюжетът на „ Нас, които ни няма “ е по този начин органично вплетен в родния град на писателката, че читателят му остава с чувството, че надали не той е един от персонажите в него.
„ Бургас за мен е и роден град, и кей, и място на доста болки, само че той е най-много метафора, положение, поетична фраза. Истината е, че малко се притеснявах да го загатна на корицата откъм гърба, тъй като се притеснявах книгата да не се сметне за „ районна “, споделя Антония.
Литературният критик обаче оборва изрично това нейно терзание. В рецензията си за „ Нас, които ни няма “ тя написа: „ Романът на Апостолова е някак европейски, нищо че в него има доста разпознаваеми реалии. Ще кажете, той е за България, за Бургас от 90-те, със знаковите места там, с жаргона, с създателите си, с облика си на град на поезията, място за влюбени. И ще сте прави, само че и не напълно. Защото макар локалните маркери романът е и световен, той съумява през локалното да адресира универсалното. А това към този момент е белег на майсторство, на достижение - по този начин вършат доста от положителните писатели. “
Посоката на българската литература
Като човек, професионално привързан с четенето на модерни български създатели, самата Апостолова счита, че се основават от ден на ден сюжети, които излизат от „ кухненското, народняшко локалното, етнографско патриотарското, заровеното във безконечния социализъм и преход “.
Според нея българската литература се обръща към света – не просто отвън България, а към света в индивида въобще. Същият, който, бидейки в съответно време и съответно място, може да съществува на всички места с контузиите си, с вълненията си и с търсенията си.
Но прибавя, че за жал изваждането на български създатели на международната литературна сцена не е обвързано тясно с техните достижения, а е по-конюктурен, съвсем административно свързан резултат.
„ Въпрос повече на достъп, на връзки, на реклама, на стратегии, в сравнение с чисто и единствено на качество. Има създатели, които пишат на европейско равнище, само че не са обговаряни, не са превеждани, нямат лични запаси за това “, споделя Антония Апостолова.
Освен че самата тя написа, Антония Апостолова непрекъснато държи под око и българска лирика и прозаичност в уеб страницата си „ Литературни диалози “ . Същият към този момент от много години се е утвърдил като един от пристаните на смислена литературна рецензия в България. И като източник на информация какво си коства да се прочете от изобилието от заглавия, излизащи на книжния пазар.
Антония Апостолова е родена в Бургас, където приключва британска гимназия. Дипломира се като магистър по британска лингвистика в СУ “Климент Охридски “ и петнайсет години работи като редактор и публицист в БНР и други български медии.
В един миг взима решение да напусне и да сътвори лична медия – “Литературни диалози ”, в която разгласява рецензии на най-новите издавани у нас книги, изявленията с писатели и вести за идни заглавия. Така Антония трансформира обичаното си занятие – четенето, в своя работа.
„ Не можеш да пишеш, без да си чел, просто е невероятно. Това е безконечният спор – дали би трябвало да учиш това, за което имаш гений, или просто е задоволително да имаш гения. За мен е първото. И ученето ми е в четенето на качествена литература “, споделя тя пред Свободна Европа.
Като редактор постоянно вижда в дебютни текстове на млади създатели , че им липсва точно четенето, и вижда в тях по-скоро подражателство и съчиненост. За нея езикът би трябвало „ да е хрупкав и пресен като преди малко откъсната чушчица. “ Да носи хубост, страст, болежка, само че на първо място смисъл и лична история зад онази, за която се споделя. Думите би трябвало да пронизват сами по себе си, оттатък това, което споделят.
„ Тъжно ми е, че се предават ръкописи, които индивидът просто е „ излял “, мислейки си, че неговата работа е свършена. Не, един създател би трябвало самичък до абсолютния лимит да приготви книгата си, и чак тогава да се остави в ръцете на редактора, би трябвало да усеща, че е направил всичко по няколко пъти и повече не може “, прибавя Антония.
Разказваческо умеене
Наградата на „ Портал просвета “ за „ Нас, които ни няма “ (ИК „ Жанет 45 “, 2021) е връчена на Антония Апостолова „ поради разказваческото ѝ умеене да облече в думи неназовимото и по този начин да трансформира човешкия мирис в дихание нацяло потомство “.
Книгата е трета за писателката, само че е неин първи разказ, след стихосбирката „ Солена ябълка “ (1994) и сборника с разкази „ Потъване в мъртво море “ (ИК „ Жанет 45 “, 2019), с който през 2020 година печели националната премия „ Йордан Радичков “ за дебют и също е номинирана в късия лист за премиите на „ Портал Култура “.
„ Посветих книгата „ на моите обичани мъртви “ и ги съживих, като един от тях направих основния повествовател, оживял до през днешния ден, кадърен да опише. Така че този разказ е и възкресение на отминалото. И любовно пояснение. И автобиография, в която детайлите принадлежат не толкоз на паметта, а на въобразения наш вероятен живот “, споделя авторката.
Родният Бургас
Сюжетът на „ Нас, които ни няма “ е по този начин органично вплетен в родния град на писателката, че читателят му остава с чувството, че надали не той е един от персонажите в него.
„ Бургас за мен е и роден град, и кей, и място на доста болки, само че той е най-много метафора, положение, поетична фраза. Истината е, че малко се притеснявах да го загатна на корицата откъм гърба, тъй като се притеснявах книгата да не се сметне за „ районна “, споделя Антония.
Литературният критик обаче оборва изрично това нейно терзание. В рецензията си за „ Нас, които ни няма “ тя написа: „ Романът на Апостолова е някак европейски, нищо че в него има доста разпознаваеми реалии. Ще кажете, той е за България, за Бургас от 90-те, със знаковите места там, с жаргона, с създателите си, с облика си на град на поезията, място за влюбени. И ще сте прави, само че и не напълно. Защото макар локалните маркери романът е и световен, той съумява през локалното да адресира универсалното. А това към този момент е белег на майсторство, на достижение - по този начин вършат доста от положителните писатели. “
Посоката на българската литература
Като човек, професионално привързан с четенето на модерни български създатели, самата Апостолова счита, че се основават от ден на ден сюжети, които излизат от „ кухненското, народняшко локалното, етнографско патриотарското, заровеното във безконечния социализъм и преход “.
Според нея българската литература се обръща към света – не просто отвън България, а към света в индивида въобще. Същият, който, бидейки в съответно време и съответно място, може да съществува на всички места с контузиите си, с вълненията си и с търсенията си.
Но прибавя, че за жал изваждането на български създатели на международната литературна сцена не е обвързано тясно с техните достижения, а е по-конюктурен, съвсем административно свързан резултат.
„ Въпрос повече на достъп, на връзки, на реклама, на стратегии, в сравнение с чисто и единствено на качество. Има създатели, които пишат на европейско равнище, само че не са обговаряни, не са превеждани, нямат лични запаси за това “, споделя Антония Апостолова.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ