Ампутираха и двата й крака, но тя намери сили и продължи
Тя е на върха на кариерата си като модел, когато поради заболяване ампутират и двата ѝ крайници. Но не се отхвърля - и през днешния ден Лорън Уосър се явява по стилните сцени със своите златни протези, написа Deutsche Welle.
През октомври 2012-а година американката Лорън Уосър изпада в дълбока меланхолия. Тя е издирван модел на върха на кариерата си - и внезапно се разболява тежко. Последствията от болестта трансформират живота ѝ дотам, че тя нееднократно изпитва желанието просто да го приключи.
Десет години по-късно дамата написа есе за списание " Vogue ", в което споделя за претърпяното. " Когато се разсъниха с непоносими болки от изкуствената кома, напряко не можах да се позная. Цялата ми еднаквост беше отнета - красотата и тялото ми, които - както си мислех тогава, ме бяха създали това, което съм. "
Лекарите оповестяват на Лорън Уосър, която тогава е на 24 години, че има гангрена на единия крайник и той би трябвало да бъде ампутиран. Но по какъв начин се стига до такава степен?
На трети октомври 2012-а година тя е открита в безсъзнание в дома ѝ, след което е откарана в болница. Там ѝ слагат диагнозата " синдром на отровен потрес " - положение, провокирано от прекалено високата централизация на бактерии в организма. Това може да се случи в това число при потреблението на тампони. Последиците за Лорън били ужасни - два сърдечни пристъпа и бъбречна непълнота. Шансовете за оцеляването ѝ били оценени едвам на един %.
Между депресията и самолюбието
Първоначално новата действителност ѝ се сторила невъзможна. Уосър била прекарала живота си в света на модата, нейните родители също били модели. Тя се появила за пръв път на фотография в италианското издание на " Vogue " като двумесечно бебе с майка си. В Калифорния се трансформирала в супермодел от ранга на Наоми Кембъл и Синди Крауфорд.
В есето си тя споделя какъв брой тъгувала за крайници си и се питала за какво и по какъв начин се е случило всичко това. " Мислех, че в никакъв случай повече няма да бъда обичана. Мислех си, че към този момент няма да бъда мечтана. И бях сигурна, че светът на модата няма да ме одобри повече. "
Тя изпаднала в дълбока меланхолия и даже мислела за самоубийство. Но любовта към по-малкия ѝ брат, който тогава бил на 13 години, и вярата ѝ в себе си предотвратили най-лошото. Лорън Уосър почнала да се бори. " Трябваше да се принудя да навляза надълбоко в себе си, с цел да открия, че хубостта не е единствено във външността, а и в метода, по който влияем на другите и света. " Това осъзнаване ѝ помогнало да одобри ориста си.
Посоката е единствено напред!
Когато няколко години по-късно изгубила и другия си крайник, Лорън към този момент се чувствала доста по-силна - искала да гледа напред и да превърне нещастието си в своя запазена марка. Уосър решила, че протезите, които би трябвало да носи, ще бъдат специфични - общоприетите медицински модели не били вид за нея. " Винаги съм обичала златото, по тази причина взех решение да направя от краката си бижута, умишлено да основа нещо, което хората да виждат и да му се възхищават. Резултатът, съгласно мен, е много непосредствен до изкуството ", написа Уосър във " Vogue ". Планът ѝ бил толкоз сполучлив, че тя отново изгряла на стилния подиум и получила прякора " момичето със златните крайници ". Тя дефилира още веднъж за огромни фешън марки като Louis Vuitton или Dolce&Gabbana, редовно се появява във " Vogue " и " Elle ".
В есето си Уосър се връща към финала на ревюто на пролетната сбирка на Louis Vuitton. " Като рицар в блестящи доспехи - по този начин се усещах при закриването на ревюто в Сан Диего през май предходната година. Излязох в дълго до земята сребристо палто, краката ми под сребристите къси панталони блестяха в златисто като вечерна светлина. " Последвали други нейни запаметяващи се изяви, а тя се впуснала да употребява статута си в света на модата, с цел да даде ново определение на хубостта и да упорства за приемане на разнообразието.
В мир със себе си
" През последното десетилетие следих по какъв начин браншът стана по-либерален, но не си правете неправилни изводи - трябваше настойчиво да се боря за мястото си ", обобщава тя.
През октомври 2012-а година американката Лорън Уосър изпада в дълбока меланхолия. Тя е издирван модел на върха на кариерата си - и внезапно се разболява тежко. Последствията от болестта трансформират живота ѝ дотам, че тя нееднократно изпитва желанието просто да го приключи.
Десет години по-късно дамата написа есе за списание " Vogue ", в което споделя за претърпяното. " Когато се разсъниха с непоносими болки от изкуствената кома, напряко не можах да се позная. Цялата ми еднаквост беше отнета - красотата и тялото ми, които - както си мислех тогава, ме бяха създали това, което съм. "
Лекарите оповестяват на Лорън Уосър, която тогава е на 24 години, че има гангрена на единия крайник и той би трябвало да бъде ампутиран. Но по какъв начин се стига до такава степен?
На трети октомври 2012-а година тя е открита в безсъзнание в дома ѝ, след което е откарана в болница. Там ѝ слагат диагнозата " синдром на отровен потрес " - положение, провокирано от прекалено високата централизация на бактерии в организма. Това може да се случи в това число при потреблението на тампони. Последиците за Лорън били ужасни - два сърдечни пристъпа и бъбречна непълнота. Шансовете за оцеляването ѝ били оценени едвам на един %.
Между депресията и самолюбието
Първоначално новата действителност ѝ се сторила невъзможна. Уосър била прекарала живота си в света на модата, нейните родители също били модели. Тя се появила за пръв път на фотография в италианското издание на " Vogue " като двумесечно бебе с майка си. В Калифорния се трансформирала в супермодел от ранга на Наоми Кембъл и Синди Крауфорд.
В есето си тя споделя какъв брой тъгувала за крайници си и се питала за какво и по какъв начин се е случило всичко това. " Мислех, че в никакъв случай повече няма да бъда обичана. Мислех си, че към този момент няма да бъда мечтана. И бях сигурна, че светът на модата няма да ме одобри повече. "
Тя изпаднала в дълбока меланхолия и даже мислела за самоубийство. Но любовта към по-малкия ѝ брат, който тогава бил на 13 години, и вярата ѝ в себе си предотвратили най-лошото. Лорън Уосър почнала да се бори. " Трябваше да се принудя да навляза надълбоко в себе си, с цел да открия, че хубостта не е единствено във външността, а и в метода, по който влияем на другите и света. " Това осъзнаване ѝ помогнало да одобри ориста си.
Посоката е единствено напред!
Когато няколко години по-късно изгубила и другия си крайник, Лорън към този момент се чувствала доста по-силна - искала да гледа напред и да превърне нещастието си в своя запазена марка. Уосър решила, че протезите, които би трябвало да носи, ще бъдат специфични - общоприетите медицински модели не били вид за нея. " Винаги съм обичала златото, по тази причина взех решение да направя от краката си бижута, умишлено да основа нещо, което хората да виждат и да му се възхищават. Резултатът, съгласно мен, е много непосредствен до изкуството ", написа Уосър във " Vogue ". Планът ѝ бил толкоз сполучлив, че тя отново изгряла на стилния подиум и получила прякора " момичето със златните крайници ". Тя дефилира още веднъж за огромни фешън марки като Louis Vuitton или Dolce&Gabbana, редовно се появява във " Vogue " и " Elle ".
В есето си Уосър се връща към финала на ревюто на пролетната сбирка на Louis Vuitton. " Като рицар в блестящи доспехи - по този начин се усещах при закриването на ревюто в Сан Диего през май предходната година. Излязох в дълго до земята сребристо палто, краката ми под сребристите къси панталони блестяха в златисто като вечерна светлина. " Последвали други нейни запаметяващи се изяви, а тя се впуснала да употребява статута си в света на модата, с цел да даде ново определение на хубостта и да упорства за приемане на разнообразието.
В мир със себе си
" През последното десетилетие следих по какъв начин браншът стана по-либерален, но не си правете неправилни изводи - трябваше настойчиво да се боря за мястото си ", обобщава тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ