Яна Язова - писателката, на която не простиха за таланта и красотата
Тя е на 18 години, красива като привидение – водопад от бухнали коси, извити лястовичи вежди, нацупени черешови устни, основани за целувки. Талантът блика даже от първите й неумели стихове, които му занася в пет, компактно изписани училищен тетрадки. Той е на 51 година невисок, дундест и повърхностно облечен, разсеяността му е мотив за десетки вицове, ексцентричното му държание и изострен език са му спечелили безчет фенове и врагове. Но пък е талантлив!
Така стартира една история за обич, лирика, гений, младост, свирепост и давност...
Edna предлага Аксесоар за заплащане
Днешните млади читатели надали са чували нейното име, а учебните и университетските учебници не я загатват даже. През 1932 година обаче американският вестник “Крисчън Сайънс Монитор” оповестява, че тя е едно от двете или трите имена в българската литература, които би трябвало да се запомнят. Бранислав Нушич си кореспондира с нея. Кирил Христов е обуздан от хубостта и гения й.
Обич обгърната в митове - обречената обич сред Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева
Още през 1936 година (след две стихосбирки и един роман) тя попада в обзорна публикация за българската литература в Голямата енциклопедия на Ларус. Андрей Николов й прави бронзов бюст. Десанка Максимович я превежда. Д. Б. Митов и Петър Динеков пишат за нея, че има “страшно въображение” и “непознато шесто чувство”.
Яна Язова, книжовен псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, е родена в Лом през 1912 година Майка й Рада е от изтъкнат калоферски жанр, а татко й доктор Тодор Ганчев е потомък на болярски жанр, избавил се в Сухиндол след рухването на Търново под турска власт. Той е приключил философия в Цюрих, и двамата са учители.
През 1930 година фамилията на Яна се реалокира в София и тя приключва Първа девическа гимназия в столицата. През същата тази година, още ученичка, тя занася на проф. Александър Балабанов пет тетрадки със стихове и животът й в околните месеци радикално се трансформира, дружно с името й. Дебютната й стихосбирка с името “Язове”, редактирана точно от Балабанов, провокира сензация, тя е наречена детето - знамение на българската литература.
Завършва славянска лингвистика в Софийския университет. Любовният й разказ с професора, трийсет години по-възрастен от нея, фамилен и с огромни дъщери, поставя трагичен отпечатък както върху творчеството й, по този начин и върху персоналната й орис.
Много известен, само че и конфликтен, любим на студентите, другар на царя и на Елин Пелин, само че с доста врагове, нерядко подлаган на остра рецензия, обсипван с ругатни и въвличан в политически и литературни разпри и интриги, професорът естествено вкарва в тези среди и младата си обаятелна другарка.
Невена Коканова и Раде Маркович - историята на една невъзможна обич, която изпепелява
Наричат Язова „ правописната неточност на Балабанов”. (Професорът е прочут с предаността си към вярната граматика и нееднократно е бил залавян от полицията да поправя изписани върху стените лозунги – б.а.). Карикатуристите злостно се упражняват върху силуетите им - изящната като тръстика госпожица и валчестия знаменит академик. Любовта им ескалира до публичен скандал. Едни му се чудят на акъла, други му се подиграват, трети му съчувстват, четвърти завиждат.
Понякога в няколко вестника по едно и също време излизат ехидни рисунки: елегантна госпожица с кожа от лисица на изящната си шия се извисява над тантурестия, неприветлив професор с чанта под мишница, от която надничат луканки или бутилка вино. Балабанов е прочут с влечението си към пийването и мезето.
Пътуванията й в Чехия, Германия и Югославия, пътешествието й до Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция и остров Родос оставят усещането за бърза и сполучлива кариера, проведена от влюбения Балабанов. Малцина са тези, които обективно регистрират нейния неоспорим гений и изключителна продуктивност – тя написа и стихове, и прозаичност, и детска лирика, и драматургия, и журналистика, превежда. През 1937 година отпътува за Париж да учи френски в Сорбоната и там претърпява любовно премеждие с милионера фабрикант Джон Табаков, който й предлага незабавно брак, само че Балабанов го осуетява.
Елисавета Багряна - обичаната, отричаната и безконечната
По това време връзките й с Балабанов търпят рецесия заради нежеланието му да се разведе, по тази причина Яна Язова е склонна да се омъжи за Табаков. Дългогодишният й ухажор проваля обаче сватбата й, като изобретателно съумява да я убеди, че ситият живот на богата брачна половинка не е за нея, че по този метод ще съсипе гения и бъдещето си на публицист. По същия метод, година по-късно, с противен скандал, а съгласно някои - и с побой над противника – той ще осуети в Созопол зараждащата се обич сред Яна и художника Марио Жеков.
Въпреки голямата си обич, Язова и Балабанов се нараняват взаимно, споделят си непростими неща, разделят се и се събират, терзаят душите си и изгарят в любовен жар . Срещат се по секрети квартири, открадват си няколко дни в провинцията или в чужбина, разменят си тонове любовни писма.
Едва през 1943 година, съвсем скрито от Балабанов, 31-годишната поетеса ще подписа брак с инж. Христо Йорданов. И въпреки бракът да е очевидно добър, оттук насетне в живота на тогавашното “гениално дете” липсват насладите.
Дора Габе - поетесата, която всички мъже обичаха
Умират сестра й, родителите й, умира проф. Балабанов, който тя продължава да обича – с горчива и нежна любов, до дъно, умира брачният партньор й. Настъпват години на цялостна изолираност. Яна Язова не е човек, който ще преклони глава и ще се покае пред новата власт за неточности и грехове, каквито в действителност няма.
Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения. В съвсем цялостна самотност тя основава трилогията “Балкани”, включваща романите “Левски”, “Бенковски” и “Шипка” – грамаден труд, поради който години наред прекарва в библиотеки и архиви, броди по манастири.
Въпреки ласкавите мнения на тези, които са чели фрагменти от него – измежду тях са Димитър Талев и Георги Томалевски, – тя не съумява да ги разгласява приживе. Не съумява да издаде и събраните афоризми и карикатури на Александър Балабанов.
Лора Каравелова - момичето, което умря от обич
Тайната към гибелта й и до момента смущава и тревожи сърцето и съвестта на някои хора. Намират я при започване на август 1974 година в дребния апартамент, останал завещание от родителите й – измъчвана и след това удушена с колана на халата си, вероятно тровена преди този момент, а всичките ѝ движимости - откраднати.
Фактът, че досието на Яна Язова, цялостно с доноси срещу нея и материали по убийството й и разграбването на имуществото й, не е открито и до момента, е красноречиво доказателство, че не крадци и изнудвачи са влезнали в дома на писателката.
"Хубавата и странна Яна Язова ", както я назовава френският професори Жорж Ато, е обречена да бъде нещастна в любовта и в живота, даже и в гибелта... А връзката й с проф. Александър Балабанов е нейното благополучие и проклинание по едно и също време.
Така стартира една история за обич, лирика, гений, младост, свирепост и давност...
Edna предлага Аксесоар за заплащане Днешните млади читатели надали са чували нейното име, а учебните и университетските учебници не я загатват даже. През 1932 година обаче американският вестник “Крисчън Сайънс Монитор” оповестява, че тя е едно от двете или трите имена в българската литература, които би трябвало да се запомнят. Бранислав Нушич си кореспондира с нея. Кирил Христов е обуздан от хубостта и гения й.
Обич обгърната в митове - обречената обич сред Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева
Още през 1936 година (след две стихосбирки и един роман) тя попада в обзорна публикация за българската литература в Голямата енциклопедия на Ларус. Андрей Николов й прави бронзов бюст. Десанка Максимович я превежда. Д. Б. Митов и Петър Динеков пишат за нея, че има “страшно въображение” и “непознато шесто чувство”.
Яна Язова, книжовен псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, е родена в Лом през 1912 година Майка й Рада е от изтъкнат калоферски жанр, а татко й доктор Тодор Ганчев е потомък на болярски жанр, избавил се в Сухиндол след рухването на Търново под турска власт. Той е приключил философия в Цюрих, и двамата са учители.
През 1930 година фамилията на Яна се реалокира в София и тя приключва Първа девическа гимназия в столицата. През същата тази година, още ученичка, тя занася на проф. Александър Балабанов пет тетрадки със стихове и животът й в околните месеци радикално се трансформира, дружно с името й. Дебютната й стихосбирка с името “Язове”, редактирана точно от Балабанов, провокира сензация, тя е наречена детето - знамение на българската литература.
Завършва славянска лингвистика в Софийския университет. Любовният й разказ с професора, трийсет години по-възрастен от нея, фамилен и с огромни дъщери, поставя трагичен отпечатък както върху творчеството й, по този начин и върху персоналната й орис.
Много известен, само че и конфликтен, любим на студентите, другар на царя и на Елин Пелин, само че с доста врагове, нерядко подлаган на остра рецензия, обсипван с ругатни и въвличан в политически и литературни разпри и интриги, професорът естествено вкарва в тези среди и младата си обаятелна другарка.
Невена Коканова и Раде Маркович - историята на една невъзможна обич, която изпепелява
Наричат Язова „ правописната неточност на Балабанов”. (Професорът е прочут с предаността си към вярната граматика и нееднократно е бил залавян от полицията да поправя изписани върху стените лозунги – б.а.). Карикатуристите злостно се упражняват върху силуетите им - изящната като тръстика госпожица и валчестия знаменит академик. Любовта им ескалира до публичен скандал. Едни му се чудят на акъла, други му се подиграват, трети му съчувстват, четвърти завиждат.
Понякога в няколко вестника по едно и също време излизат ехидни рисунки: елегантна госпожица с кожа от лисица на изящната си шия се извисява над тантурестия, неприветлив професор с чанта под мишница, от която надничат луканки или бутилка вино. Балабанов е прочут с влечението си към пийването и мезето.
Пътуванията й в Чехия, Германия и Югославия, пътешествието й до Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция и остров Родос оставят усещането за бърза и сполучлива кариера, проведена от влюбения Балабанов. Малцина са тези, които обективно регистрират нейния неоспорим гений и изключителна продуктивност – тя написа и стихове, и прозаичност, и детска лирика, и драматургия, и журналистика, превежда. През 1937 година отпътува за Париж да учи френски в Сорбоната и там претърпява любовно премеждие с милионера фабрикант Джон Табаков, който й предлага незабавно брак, само че Балабанов го осуетява.
Елисавета Багряна - обичаната, отричаната и безконечната
По това време връзките й с Балабанов търпят рецесия заради нежеланието му да се разведе, по тази причина Яна Язова е склонна да се омъжи за Табаков. Дългогодишният й ухажор проваля обаче сватбата й, като изобретателно съумява да я убеди, че ситият живот на богата брачна половинка не е за нея, че по този метод ще съсипе гения и бъдещето си на публицист. По същия метод, година по-късно, с противен скандал, а съгласно някои - и с побой над противника – той ще осуети в Созопол зараждащата се обич сред Яна и художника Марио Жеков.
Въпреки голямата си обич, Язова и Балабанов се нараняват взаимно, споделят си непростими неща, разделят се и се събират, терзаят душите си и изгарят в любовен жар . Срещат се по секрети квартири, открадват си няколко дни в провинцията или в чужбина, разменят си тонове любовни писма.
Едва през 1943 година, съвсем скрито от Балабанов, 31-годишната поетеса ще подписа брак с инж. Христо Йорданов. И въпреки бракът да е очевидно добър, оттук насетне в живота на тогавашното “гениално дете” липсват насладите.
Дора Габе - поетесата, която всички мъже обичаха
Умират сестра й, родителите й, умира проф. Балабанов, който тя продължава да обича – с горчива и нежна любов, до дъно, умира брачният партньор й. Настъпват години на цялостна изолираност. Яна Язова не е човек, който ще преклони глава и ще се покае пред новата власт за неточности и грехове, каквито в действителност няма.
Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения. В съвсем цялостна самотност тя основава трилогията “Балкани”, включваща романите “Левски”, “Бенковски” и “Шипка” – грамаден труд, поради който години наред прекарва в библиотеки и архиви, броди по манастири.
Въпреки ласкавите мнения на тези, които са чели фрагменти от него – измежду тях са Димитър Талев и Георги Томалевски, – тя не съумява да ги разгласява приживе. Не съумява да издаде и събраните афоризми и карикатури на Александър Балабанов.
Лора Каравелова - момичето, което умря от обич
Тайната към гибелта й и до момента смущава и тревожи сърцето и съвестта на някои хора. Намират я при започване на август 1974 година в дребния апартамент, останал завещание от родителите й – измъчвана и след това удушена с колана на халата си, вероятно тровена преди този момент, а всичките ѝ движимости - откраднати.
Фактът, че досието на Яна Язова, цялостно с доноси срещу нея и материали по убийството й и разграбването на имуществото й, не е открито и до момента, е красноречиво доказателство, че не крадци и изнудвачи са влезнали в дома на писателката.
"Хубавата и странна Яна Язова ", както я назовава френският професори Жорж Ато, е обречена да бъде нещастна в любовта и в живота, даже и в гибелта... А връзката й с проф. Александър Балабанов е нейното благополучие и проклинание по едно и също време.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ