Тя е може би най-популярната подправка у нас и общо

Тя е може би най-популярната фалшификация у нас и общо взето към каквото и българско ядене да я добавите, все ще го направи вкусно. Дали знаем задоволително за нея, обаче? Оказва се, че чубрицата е и изключително сполучлив лек при някои болести.

Чубрицата е една от най-старите подправки в света. Ароматът и усетът й са били обичани още на античните римляни, които били осведомени и с лечебните и свойства. Освен това я считали за мощен афродизиак. През Средновековието пък с нея подправяли даже сладкиши.

“Латинското й название е Satureja и значи „ трева на сатирите ”. ”

Сатирите били митични същества, на половина хора, на половина кози, които се славели с непокорния си манталитет. Те се движели в опиянена навалица към господ Дионис и фактически дъхът на прясната чубрица е мощен и опияняващ. Чубрицата принадлежи към семейство Устноцветни и е една от най-широко публикуваните по целия свят подправки. Произхожда от земите към Средиземно море и Близкия Изток.

В кулинарията се употребяват главно два типа чубрица. Единият е Satureja hortensis - лятна (градинска) чубрица, а другият- Satureja montana- балканска (планинска) чубрица. В обичайна медицина най-често се употребяват Satureja thymbra – по Средиземноморието и нашите географски ширини и Satureja douglasii – в Америка.

Полезен състав на чубрицата

Листата на чубрицата, както и пресните и стъбла съдържат огромно количество химични съставни елементи, известни с антиоксидантното си деяние. В състава и влизат диетични фибри, натрий, желязо, калций, цинк, магнезий и манган. Витамините в чубрицата са главно А, С (цели 83% в 100 грама) и няколко от групата В – В1, В3 и В6. Особено значими за отбелязване, в състава й са тимолът и карвакролът. Тимолът е едно от най-важните есенциални масла със мощни антисептични и противогъбични свойства. Карвакролът е скъпа добавка, пречеща на размножаването на бактерии като ешерихия коли и бацилус цереус



Лечебно деяние на чубрицата като билка

Освен мощното си противогъбично деяние, чубрицата се слави и като зимен лек при болки в гърлото и бронхит.

Натрият в нея пък спомага да възстановяваме кръвното си налягане и сърдечния темп.

Желязото е от изключително значение за алените ни кръвни телца.

Чубрицата се употребява още за улеснение на храносмилателния развой, както и за понижаване на газовете, при лекуване на гастроентерит.

Успешно отстранява признаците на гадене.

Тази билка облекчава и болки при ревматизъм.

Помага при нарушавания в менструалния цикъл.

Грижи за чубрицата

Чубрицата обича слънчевите места и има междинна потребност от поливане. Засява се с разсад от семена към месец май и към юли, според от климатичните условия, може да се радвате на добре завършени ароматни храстчета. Чубрицата се бере малко преди и към цъфтежа й. Още щом се покажат дребните лилави цветчета, подгответе мястото, където ще сушите чубрица. Тя се бере, като се отрязват храстчетата е основата им и се закачват на въже да се сушат във въздуха.

Те стоят на изсъхнало място, не на директна слънчева светлина и им би трябвало най-вече седмица изцяло да се изсушат. Това клонките се претриват и сухата маса пада от тях. Като множеството ароматни подправки, чубрицата се съхранява в компактно затворен съд, с цел да се резервира ароматът й. После се прибавя на обичайни ястия - като гювеч, кавърма, капама, супи, на месо за скара и пица и сандвичи.