Торта Сахер - неустоима виенска класика
Тя е може би най-голямата конкуренция на прословутия „ Гараш ”. Вкусът и е също толкоз неудържим, а приготвянето и не е по никакъв начин комплицирано, стига да сте в действителност огромни фенове на усета и. Разбира се, истинската рецепта е строго защитавана загадка, само че прелестният усет на това сладко знамение, не е нещо, което не можем да си „ позволим ” и вкъщи. „ Сахер ” е преживяване, до което би трябвало да се докоснете. Историята на тази торта не е по никакъв начин къса, а любовта към нея сигурно ще остане безконечна. У нас ще ви я предложат в прекалено много сладкарници, само че за жал с много друг усет. Оригиналът, обаче е един.
Символът на Виена - кафе и " Сахер "
Виена е място, което може да ви предложи задоволително забележителности и прекарвания, само че в случай че сте били там, няма по какъв начин да сте пропуснали сладкарниците. Тук ще срещнете безчет виртуозни осъществявания на сладкото, като едно от най-емблематичните е тъкмо тази торта. Направена преди към 180 години, „ Сахер ” е едно от най-известните сладки изкушения в света. Към днешна дата във Виена се създават над 300 000 торти годишно, които се продават в многочислените виенски кафенета или се пращат по съвсем всички краища на света - най-вече в Германия, Съединени американски щати и Япония, а неотдавна и към Близкия изток. В сладкарския завод, наименуван Симеринг, пък се пекат по 1000 торти „ Сахер ” на ден.
За тази прословута рецепта, както и за произхода на тортата са водени към 25 години правосъдни разногласия, като последното решение, излязло през 1963 година, гласи, че името Original Sacher Torte ( което се изписва върху кръговиден шоколадов орден, подложен върху всяко едно парче) може да стои само върху сладкиши, сервирани в хотел " Сахер " във Виена. Всички останали торти са оповестени за реплика на оригинала. Неслучайно тортата Сахер е толкоз прецизно защитавана загадка и обект на правосъдни битки - с изключение на за въпрос на национална еднаквост, се касае и за доста пари. В магазина на хотела пък може да си закупите разнообразни размери от тортата на цени сред 20 и 40 евро.
Историята на фамозната торта
Годината е далечната 1832 година и в австро-унгарския двор свети княз Клеменс декор Метерних - един от най-видните държавници в историята на империята. Той бил фамозен с това, че употребявал кулинарното изкуство за своите политически цели. Всяка вечер в имперския двор се събирали голям брой посетители, които опитвали от още по-голямото голям брой от изискани ястия. Веднъж князът поръчал нов тип десерт, с който желал да впечатли значими гости. Оказало се, обаче че основният готвач е болен и никой не дръзвал да го замести. Осмелил се само едвам 16-годишният чирак Франц Сахер, който общо-взето решил да забърка сладкиш с продуктите, с които разполагал.
Гостите били очаровани, а 16 години по-късно Франц разкрил собствен магазин за деликатеси. Тогава почнала и да добива известност фамозната торта. През 1876 година, синът на Франц- Едуард, открива хотел „ Сахер ” в центъра на Виена, откакто доразвива рецептата на сладкото прелъщение, добавяйки към нея кайсиевото сладко.
Интересното тук е фамозната сладкарница „ Демел ”, която също придобива правата за произвеждане на сладкиша. Това става, с помощта на един от внуците на Франц, който бил лишен от завещание.
За възмездие той продава истинската рецепта на един прочут виенски сладкар на име Демел. И след към този момент упоменатите дълги правосъдни разногласия, Демел се снабдява с опцията да бъде един от най-големите и известни производители на торти „ Сахер ”. Патент върху наименованието получава фамилията на Франц, само че това не пречи към днешна дата „ Демел ” да създава 50 000 торти годишно. Майстор-сладкарят им твърди, че тайната е само в качествения шоколад. Други спорят към момента над това дали кайсиевото сладко би трябвало да се слага единствено от горната страна под глазурата или е належащо да участва и сред пластовете на тортата.
Общоприета рецепта за " Сахер "
Разбивате 130 гр. меко краве масло със 110 гр. пудра захар и две ванилии. Постепенно добавяте 6 жълтъка при непрестанно разтрошаване. След това наливате и към 130гр. шоколад, разтопен на водна баня, като не спирате да бъркате.
Шестте белтъка разбивате на пяна като към тях добавяте 110 гр. захар. Сместа, която би трябвало да ви се получи е извънредно плътна.
Изсипвате я при другата примес, добавяте 130 грама брашно и още веднъж разбърквате хубаво.
Покривате дъното на кръгла форма- към 25 см диаметър с хартия за печене и оставяте на 170 градуса за съвсем два часа.
Взимате блата от формата, откакто е изцяло изстинал, и го разрязвате с конец през средата на две елементи.
Загрявате 200 грама кайсиево сладко. С него намазвате блатовете и страните им и ги оставяте да засъхнат върху решетка - за няколко часа или даже за цяла нощ.
Следва глазурата:
От 200 г захар и 1/8 л вода сварявате сироп и го оставяте да се охлади. Разтопявате на водна баня към 150 гр. шоколад и по-късно последователно в него добавяте захарния сироп, при непрестанно бъркане. Готовата глазура би трябвало да е течна и да се излее незабавно върху блата.
И по този начин – тортата ви е подготвена. Важно е да помните, че шоколадът, който употребявате, и за тестото, и за глазурата, би трябвало да бъде с над 60% какао. Може би не тъкмо в рецептата, колкото в качествените първични материали се крие тайната на " Сахер ".
Във Виена ще ви я поднесат наложително с разрушена неподсладен сметана.
Едва ли има нещо толкоз предизвикателно, колкото това да се опитаме сами да пресъздадем този исторически, кайсиево-шоколадов сладкиш. И даже истинската рецепта да остане вечно в загадка, тази няма по какъв начин да не ви плени с усета си. Тя просто е знак на класа и австрийската респект към сладкишите и кафе-културата.
Символът на Виена - кафе и " Сахер "
Виена е място, което може да ви предложи задоволително забележителности и прекарвания, само че в случай че сте били там, няма по какъв начин да сте пропуснали сладкарниците. Тук ще срещнете безчет виртуозни осъществявания на сладкото, като едно от най-емблематичните е тъкмо тази торта. Направена преди към 180 години, „ Сахер ” е едно от най-известните сладки изкушения в света. Към днешна дата във Виена се създават над 300 000 торти годишно, които се продават в многочислените виенски кафенета или се пращат по съвсем всички краища на света - най-вече в Германия, Съединени американски щати и Япония, а неотдавна и към Близкия изток. В сладкарския завод, наименуван Симеринг, пък се пекат по 1000 торти „ Сахер ” на ден.
“Автентичната рецепта на този ръчно подготвен сладкиш се съхранява в сейф, а личният състав наложително подписва съглашение за конфиденциалност. ”
За тази прословута рецепта, както и за произхода на тортата са водени към 25 години правосъдни разногласия, като последното решение, излязло през 1963 година, гласи, че името Original Sacher Torte ( което се изписва върху кръговиден шоколадов орден, подложен върху всяко едно парче) може да стои само върху сладкиши, сервирани в хотел " Сахер " във Виена. Всички останали торти са оповестени за реплика на оригинала. Неслучайно тортата Сахер е толкоз прецизно защитавана загадка и обект на правосъдни битки - с изключение на за въпрос на национална еднаквост, се касае и за доста пари. В магазина на хотела пък може да си закупите разнообразни размери от тортата на цени сред 20 и 40 евро.
Историята на фамозната торта
Годината е далечната 1832 година и в австро-унгарския двор свети княз Клеменс декор Метерних - един от най-видните държавници в историята на империята. Той бил фамозен с това, че употребявал кулинарното изкуство за своите политически цели. Всяка вечер в имперския двор се събирали голям брой посетители, които опитвали от още по-голямото голям брой от изискани ястия. Веднъж князът поръчал нов тип десерт, с който желал да впечатли значими гости. Оказало се, обаче че основният готвач е болен и никой не дръзвал да го замести. Осмелил се само едвам 16-годишният чирак Франц Сахер, който общо-взето решил да забърка сладкиш с продуктите, с които разполагал.
Гостите били очаровани, а 16 години по-късно Франц разкрил собствен магазин за деликатеси. Тогава почнала и да добива известност фамозната торта. През 1876 година, синът на Франц- Едуард, открива хотел „ Сахер ” в центъра на Виена, откакто доразвива рецептата на сладкото прелъщение, добавяйки към нея кайсиевото сладко.
Интересното тук е фамозната сладкарница „ Демел ”, която също придобива правата за произвеждане на сладкиша. Това става, с помощта на един от внуците на Франц, който бил лишен от завещание.
За възмездие той продава истинската рецепта на един прочут виенски сладкар на име Демел. И след към този момент упоменатите дълги правосъдни разногласия, Демел се снабдява с опцията да бъде един от най-големите и известни производители на торти „ Сахер ”. Патент върху наименованието получава фамилията на Франц, само че това не пречи към днешна дата „ Демел ” да създава 50 000 торти годишно. Майстор-сладкарят им твърди, че тайната е само в качествения шоколад. Други спорят към момента над това дали кайсиевото сладко би трябвало да се слага единствено от горната страна под глазурата или е належащо да участва и сред пластовете на тортата. Общоприета рецепта за " Сахер "
Разбивате 130 гр. меко краве масло със 110 гр. пудра захар и две ванилии. Постепенно добавяте 6 жълтъка при непрестанно разтрошаване. След това наливате и към 130гр. шоколад, разтопен на водна баня, като не спирате да бъркате. Шестте белтъка разбивате на пяна като към тях добавяте 110 гр. захар. Сместа, която би трябвало да ви се получи е извънредно плътна. Изсипвате я при другата примес, добавяте 130 грама брашно и още веднъж разбърквате хубаво. Покривате дъното на кръгла форма- към 25 см диаметър с хартия за печене и оставяте на 170 градуса за съвсем два часа. Взимате блата от формата, откакто е изцяло изстинал, и го разрязвате с конец през средата на две елементи. Загрявате 200 грама кайсиево сладко. С него намазвате блатовете и страните им и ги оставяте да засъхнат върху решетка - за няколко часа или даже за цяла нощ. Следва глазурата:
От 200 г захар и 1/8 л вода сварявате сироп и го оставяте да се охлади. Разтопявате на водна баня към 150 гр. шоколад и по-късно последователно в него добавяте захарния сироп, при непрестанно бъркане. Готовата глазура би трябвало да е течна и да се излее незабавно върху блата.
И по този начин – тортата ви е подготвена. Важно е да помните, че шоколадът, който употребявате, и за тестото, и за глазурата, би трябвало да бъде с над 60% какао. Може би не тъкмо в рецептата, колкото в качествените първични материали се крие тайната на " Сахер ".
Във Виена ще ви я поднесат наложително с разрушена неподсладен сметана.
Едва ли има нещо толкоз предизвикателно, колкото това да се опитаме сами да пресъздадем този исторически, кайсиево-шоколадов сладкиш. И даже истинската рецепта да остане вечно в загадка, тази няма по какъв начин да не ви плени с усета си. Тя просто е знак на класа и австрийската респект към сладкишите и кафе-културата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ