Нашето детство е нашето утро ♥ Туве ЯНСОН
Тя е дамата, сътворила славната Муминска котловина с цялото й население от муминтроли, мюмли, хемули, хатифнати, мори, филифьонки и други чудесни същества. Родена в фамилията на ваятел и художничка от говорещото шведски малцинство във Финландия, по-голяма сестра на братя, които стават бележит фотограф и книжовник, Туве Янсон още приживе добива статут на национално богатство. Вдъхновена за персонажите от своите близки, от 1945 до 1970 година Янсон разгласява муминтролската поредност от собственоръчно илюстрирани детски романи. Следват преводи на повече от 30 езика, телевизионни сериали, пиеси, песни, опера, музей, тематични паркове във Финландия и Япония и – измежду множеството други награди – най-високото интернационално отличие за детска литература Ханс Кристиан Андерсен (1966). Междувременно Янсон рисува в разнообразни жанрове – от подигравка до фреска, илюстрира Алиса в страната на чудесата на Луис Карол и Хобитът на Толкин.
(1914 ~ 2001)
Опитваш се да пишеш звучащи по детски истории може би не тъкмо за децата, а за себе си. Но след това внезапно героите, които описваш, порастват, трансформират се. Не споделям, че се развиват, само че се трансформират, по този начин както и ти самият се променяш с течение на годините. И ненадейно към този момент не пишеш за деца. Тогава би трябвало да спреш, стигаш до миг, когато ползите ти се трансформират... Все още скърбя, че не продължих да пиша за муминтролите, само че беше безусловно невероятно, щеше да бъде подмолно. Дойде един предел, една пауза, мислех да се върна към рисуването. Сякаш не можех да продължа нататък. А след това последователно, с ужасни старания и суматоха, започнах да пиша разкази, романи и други сходни. Така стана.
Трябва да тръгнеш на дълго странствуване, с цел да осъзнаеш какъв брой превъзходен е домът.
Искам единствено да пребивавам в мир, да сея картофи и да бленувам.
Трябва да се успокоя малко. В противоположен случай ще избухна от благополучие.
Никога не можеш да си напълно свободен, в случай че се възхищаваш на някого прекомерно доста.
Може би пристрастеността ми не е нищо изключително, само че най-малко е моя.
Да започнеш странствуване през нощта е най-чудесното нещо на света.
Има един интервал от живота, който няма потребност да бъде развалян от безпокойствие и отговорности. Начинът, по който се разсънваме е значим, тъй като би трябвало да се оправим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.
Нещата наподобяват много несигурни и тъкмо това ме прави спокойна.
Имам потребност да опиша своите наблюдения. Дори най-малките. Те са най-важни.
За известно време мислеше да бъде болна, само че след това тя си промени решението.
София се възползва от най-лесния излаз за нуждаещите се и ужасените – тя заспа.
Има нещо изключително в питейните заведения, не мислите ли? Те са място краткотрайно, на опциите, леговище по сложния път сред „ би трябвало “ и „ би трябвало “.
Не гледай толкоз ядосано – прошепна бабата. – Това е обществен живот и би трябвало да се изтърпи.
Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и към този момент не можеха да поддържат връзка между тях, караха се погрешно.
Изведнъж усети такава наслада, че му се дощя да остане самичък. Запъти се постепенно към бараката за дърва. А когато към този момент никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто по този начин, тъй като беше благополучен и не мислеше за безусловно нищо.
Снимки: en.wikipedia.org
