Тя е жена, надскочила с великанска крачка времето си, писател-историк

Тя е жена, надскочила с великанска крачка времето си, писател-историк с огромен гений и хубав разум. Но тя е и “нацистка кучка ” и “безсрамна шовинистка ”.

Той е мъжът до нея. Но също и индивидът, който прилежно изясни на литературните задръстеняци през 20-те, че конят би трябвало да е зелен “всеки път, когато пасе алена трева под жълт небе. ”

Заедно те са една от най-емблематичните интелектуални двойки от времето “преди и след ” 44-та, писатели с прекършени пера, само че не и с прекършени криле.

Съвременниците й разказват Фани Попова като фина, дребничка хубавелка, която постоянно се облича от глава до пети в обичания си виолетов цвят. И макар типично женската суетност, парфюмите, кожите и бижутата, които има в обилие, тя е надалеч от класическия имидж на повърхностна флиртаджийка. За разлика от празноглавите си връстнички, които се мотаят по парковете на разположение с наперени офицери и танцуват “мръсни ” танци по светските журове, тя избира да прекарва времето си като чете и се среща с историческите светини на родината си от първо лице, с цел да може по-късно да опише за тях по допустимо най-автентичен метод в книгите си. А те, книгите й, са безспорен шлагер и хората се блъскат в книжарниците, с цел да си ги купят.

Всъщност Фани разполага с всички предпоставки, с цел да живее живот, за който доста хора, изключително в родината й по това време, могат единствено да мечтаят. Родена е през 1902 година в Севлиево. Със сребърна лъжица в устата! На клоните на фамилното дърво са накацали все военни от висшия ешалон – татко й е военачалник Добри Попов, а чичо й – военачалник Стефан Нерезов. До дванайстата си година Фани живее в Торино – градът-седалище на династията Савой, италианският Париж, чийто въздух единствено да диша човек и към този момент е с една концепция по-възвишен и вселенски. Когато фамилията се връща в България, Фани е записана в Първа софийска девическа гимназия. В тези времена не е извънредно девойките да се омъжват още преди да са навършили пълноправие. Затова по никакъв начин не е озадачаващ фактът, че гимназистката Фани Попова се омъжва в годината, в която е и абитуриентка.

Голямата тийнейджърска обич на Фани Попова също е родом от Севлиево и с 13 години по-голям от нея. Когато се срещат, Чавдар Мутафов към този момент е натрупал на гърба си стабилен брой годинки в чужбина и житейски опит най-малко като за трима – учил е инжинерство в Мюнхен, бил се е в балканските войни и е издал цели две книги! Всъщност огромен шанс е, че не умира, раздран от шрапнели, тъй като другояче нямаше да се стигне до написването на “декоративния ” разказ “Дилетант. ” Чавдар работи върху книгата във време, когато цяла Европа е разтърсвана от национални произшествия. С belle epoque е свършено и Старият континент е изправен пред огромни тествания, които се отразяват и върху посоката, в която изкуството се развива. У нас Гео Милев запретва ръкави да “оправя ” поезията, а Чавдар Мутафов се захваща с нелеката задача да придвижи авангардизма в другояче много архаистичната българска прозаичност. С “Дилетант ” той цели да “взриви традицията ”. И значително съумява, тъй като основава текст, който му печели прозвището “Принца на парадокса ”. Всъщност на пробния му разказ не му потръгва първоначално. Чавдар обикаля с ръкописа под мишница сума ти издателства, само че на всички места му отхвърлят под предлог, че книгата е търговски нерентабилна. Иначе казано, никой не бил дал и две стотинки, с цел да си купи книга, в която героите единствено си беседват и философства, а нищо съответно не се случва. Младият публицист обаче не се отчайва и с оскъдните си спестявания самичък разгласява “Дилетант ”. Поради боязън от финансови загуби никой книжар не желае да продава романа, тъй че създателят раздава няколко екземпляра на близки и другари, а съвсем целият останал тираж остава да събира прахуляк в дома му. Другото му произведение от този интервал, “Марионетки ”, има почти същата орис като “Дилетант ” – излиза в скромните 21 екземпляра.

Снимка на български писатели, поети, литературни критици и общественици във връзка визитата в България на френския стихотворец Жул Ромен

Неминуемо е умната гимназистка с разностранни ползи да си падне по млад мъж не толкоз поради външността му, колкото поради истинското му мислене и пристрастеността му към литературата. Макар че и външността на този съответен млад мъж въобще не е за подценяване – той е хубав, грациозен и излъчва класа с аристократичните си обноски. Майката на Фани обаче не е по никакъв начин впечатлена от проекто-зетя и прави всичко допустимо, с цел да осуети сватбата. Само че дъщерята си стъпва на ината и отхвърля да се раздели с обичания. В последна сметка брак има и той е съвършен като приветствена картичка. До края на живота си обаче свекървата по този начин и не може да се отърси от възприятието на съмнение и злост, което изпитва към Чавдар.

Когато обмислят по какъв начин да продължат по-нататък взаимния си живот, младите разумно се стопират на Мюнхен. Двамата отпътуват за баварската столица, където Фани стартира да учи пиано в консерваторията, а Чавдар записва архитектура. Младото семейство живее съвсем в стила на европейската бохема – поддържа връзка с интелектуалци със сходни на техните ползи, слушат Вагнер, върви на спектакъл и изложения, пие и се радостни. За всички е видно, че двамата се обичат доста. Но също не им убягва фактът, че Чавдар избира да се движи в сянката на “Малката маркиза ”, както назовават брачната половинка му. Въпреки че Фани безусловно го поддържа и насърчава във всичките му инициативи, е явно, че тя е водещата персона в фамилията.

Въпреки че обожава музиката, писането несъмнено повече влече Фани. Дебютът си като писателка прави с описа “Малка приказка ”, който излиза във “Вестник за дамата ” през 1924 година Всъщност когато младоженците отпътуват за Германия, Чавдар към момента даже не подозира, че жена му има писателски упоритости. Първите й книги – “Жени ” и “Жената на приятеля ми ”, както подсказват заглавията им, са на женска тема и основават име на авторката си като на остроумен ценител на женската душeвност и психика. За разлика от брачна половинка си, първите й литературни опити носят на Фани незабравим триумф – освен измежду женската читателска публика, само че и в критическите среди. Истинският си пробив обаче прави с историческите си повести и романи. Със своите над 35 творби на историческа тема, издадени до 1944 година, тя се трансформира в най-популярната българска писателка. Отвсякъде валят суперлативи за впечатляващата й работливост (издава по книга на година) и необикновен гений. Поетът Кирил Христов даже я съпоставя с мъжете-писатели по качества и триумф!

През 1925 година Чавдар най-сетне се дипломира като проектант. През същата година се ражда синът им Добри и фамилията взема решение да се върне в България. Каквато е властна и строга в живота, такава се оказва Фани и като майка. В едно изявление, към този момент като възрастен, Добри си спомня: “Впрочем, аз като дете много съм страдал от това. Казано на недодялан език, тя много ме командореше, а аз, като всеки младеж, желаех повече независимост. Докато татко ми много-много не се интересуваше от това какво върша. Но в никакъв случай не възразяваше на майка ми по “педагогически въпроси ”.

През 1938 година Фани и Чавдар се причисляват към неотдавна учредената историко-научна организация “Ордата ”, чиято съществена цел е да извади на бял свят истината за античната българска история. Но единствено в случай че знаеха какви главоболия ще им донесе това участие в бъдеще…

По време на Втората Световна война Фани залита по националистичексите хрумвания и намерено демонстрира пристрастия към царското семейство (написва генеалогия на династията на Кобургите и книга за майката на цар Борис III). Лош избор на идоли, както се оказва след 1944-а! След промяната на политическия режим в България Фани се оказва бодил в окото на новата власт. Лепват й етикета “фашистка писателка ” и даже пускат слух за нея, че от немското посолство постоянно я “командировали ” до Берлин с държавни пари, където била засичана да се разхожда на разположение с Хитлер. Заради сходни клюки, а и тъй като е “провеждала, освен това користно прогерманска политика и е способствала да бъде насадено в нашата литература национал-социализма и българския национализъм ”, Народният съд на бърза ръка я осъжда на 7 години затвор. През същата 44-та година Чавдар е изключен от Съюз на българските писатели, а на идната година е въдворен в трудов лагер. Без съд и присъда.

Фани има шанс, че до момента в който е в болничното заведение на пандиза, за нея се грижи сестра, която е прочела множеството й книги и с помощта на нея нежната писателка оцелява. Помилвана е след 11 месеца поради тежката форма на астма, от която страда. Литературната й присъда обаче не предстои на преразглеждане. Върху всичко, което е написала до момента, комунистическите литературни цербери постановат желязно несъгласие.

Междувременно брачният партньор й е освободен от трудовия лагер и за малко се включва в редакцията на сп. “Архитектура ”. Скоро обаче още веднъж остава без работа и до гибелта му през 1947 година нито един негов текст не е оповестен.

Фани е оправдана чак през 1962 година Формалният мотив – нейната 60-годишнина, а фактическото изискване това да се случи – да напише самокритичен увод към новото, “подобрено ” издание на романа “Дъщерята на Калояна ”, както и да редактира по сгоден за властта метод всичките си останали книги. Фани дълго се колебае дали да склони – въпреки всичко това би означавало, че се отхвърли от всичко, в което е вярвала цялостен живот. Всъщност да се отхвърли от живота си. В последна сметка волята й е пречупена и “Дъщерята на Калояна ” е оповестена с поръчковия увод. Всички, които познават писателката персонално, са уверени, че тези чудовищни нелепости не са излезли отдолу под нейното перо, а някой различен е написал сякаш авторския увод. Много от върлите почитатели и близки другари на Мутафова са напряко потресени от поправеното наличие на романа. “Защо ни съобщи? ”, чете се в обвинителните им погледи.

Фани се затваря в дома си и плаче по цели нощи. Струвало ли си е въобще да съобщи човешкото си и креативно достолепие, с цел да възстановят участието й в Съюз на българските писатели и за няколко залъка благосклонност, подхвърлени от комунистическите номенклатурчици!

След гибелта на обичания мъж Фани е напълно сама. Всичките й тогавашни другари се вършат, че не я познават от боязън да не ги сметнат за поддръжници на фашисткия режим. Дълго време тя не смее да напусне дома си, даже с цел да си купи самун, тъй като е уверена, че Държавна сигурност зорко я следи. Всъщност да се назова “дом ” мизерната стаичка, в която живее, би било извънредно пресилване. Допотопното легло, на което спи с облеклата, като клошарка, е с железни тръби. Въпреки теснотията, стаята е препълнена с книги, в които Фани намира очакване в моментите, в които си мисли, че полудява.

Но не лудостта я довършва, а туберкулозата. Годината е 1977-а. Понеже положението й бързо се утежнява, в Медицинска академия не знаят какво да я вършат и единствено я трансферират от стая в стая. Последното й леговище е студено и неуютно помещение, в която берат душа още 23 други дами. Последното й предпочитание е да я погребат по църковния канон. Издъхва на 9 юли. Тялото идва да прибере някое си семейство Ножарови, които се показват за близки родственици. Те обаче си вършат оглушки за последното предпочитание на своята “сродница ” и я погребват по утвърждения от Партията цивилен обред. На погребението не участва нито един представител на Съюза на писателите. На другия ден остарелият й другар еспископ Партений отслужва опело без тялото.

В интервала 2007-2009 година четирилогията на Фани Мутафова “Асеновци ” излиза за първи път след 1945 година с достоверния си текст, от който са отстранени всички принудително наложени ремонти и добавки. Това добре. Говори се обаче, че двама писатели са разгласили от свое име неиздадени романи на писателката. Върви една такава легенда, съгласно която преди гибелта си Фани Попова-Мутафова прави наследство, пликът с което би трябвало да се отвори три месеца след погребението й. Когато това се случва, намират в плика различен плик, адресиран до Панталей Зарев. “Завещанието ” в действителност съставлява собственоръчно написан текст, в който Фани споделя, че тъй като е била репресирана от комунистическата власт, последните си два романа е дала за издание под имената на двама млади писатели. Името на единият е Стефан Дичев, а на романа – “За свободата ”. Другият е Антон Дончев. Вече над 40 години изказванието, че романът му “Време разделно ” в действителност е дело на Фани Мутафова, не стопира да циркулира в публичното пространство и да разбунва духовете. В обществените мрежи не престават да споделят историята като 100 % същинска и като в престъпен разказ да се показват “следи ”, които, в случай че се следват, биха довели до истинския ръкопис.

“Завещанието ” на Фани Мутафова обаче го няма. А може би и в никакъв случай не го е имало. Други писмени документи за авторството й на тези два романа също липсват. Изглежда, че всичко е вятър, мъгла и Facebook жълтини.

И въпреки всичко подозрението остава.