10 години без „Желязната лейди“: Тачър издигна Великобритания, Победи Аржентина и бе в основата на разпада...
Тя е и първата жена министър председател в историята на Англия и в цяла Европа, като заема този пост повече от 10 години.
Отива си от този свят на 8 април 2013 година
Тачър е една от тези единствено 25 дами, които през 1959 са определени в английския парламент. В Англия дами депутатки има още от 1919, само че единственото, което е направено до тогава за интеграцията им, е тоалетната за " дамите депутатки ". Политиката към момента е мъжко занятие.
Тачър напълно трансформира това.
По време на своето ръководство, поставяйки в основата на политиката си осъзнатият шовинизъм, тя подхваща големи и съвременни стопански и обществени промени и съумява да върне вярата на британците в техните обичайни полезности и във опцията страната да възвърне най-малко частично позициите си на международната политическа сцена. Тя връща славата на Англия, а стопанската система по нейно време е 4-а и 5-а в света.
Величествената дама на британската политика постоянно е наричана „ Желязната лейди " – название, което тя приема със удовлетворение и което я съпътства до края на живота й.
Твърдият имидж на Тачър бива ненадейно за мнозина вкоренен от Съюз на съветските социалистически републики. По мотив една нейна тирада вестникът на военното министерство в Москва " Красная звезда " я жигосва като " желязната лейди " и по този начин несъзнателно основава един мит. С този си имидж тя печели парламентарните избори през май 1976 и става първата жена министър-председател в Европа - изненада освен за англичаните, само че и за целия свят.
След като в течение на годините Тачър завоюва още два пъти изборите, нейната дамска чанта - в началото знак на женска уязвимост - се трансформира в знак на нейната неограничена власт. Веднъж нейните министри отиват на съвещание при министър-председателката и виждат аксесоара на масата пред празния стол на Тачър. " Да започваме ", споделил един от тях. " Чантата е тук. "
Маргарет Тачър почина на 87-годишна възраст на 8 април 2013 година и беше изпратена с церемониално заравяне с церемониални военни почести.
***
Маргарет Тачър (1925 – 2013) е първата жена министър-председател на Англия. Ръководи държавното управление от 1979 до 1990 година, като преди този момент е заемала поста министър на образованието.
В книгата си В столицата на Великия английски остров, Кирил Костов, някогашен шеф на компанията на Български морски флот в Лондон Balkan and Black Sea Shipping Company и някогашен търговски представител на България в Лондон, споделя, че като министър на образованието (1970-74) Тачър “често ” идвала на приемите в българското посолство. По самодейност на тогавашния дипломат Янков било проведено нейно посещаване в България. (Това посещаване става през 1971 г.) След като се върнала от България (където посещава британските гимназии в София и Варна, и професионалното учебно заведение по химия в Стара Загора) Маргарет Тачър споделила, че:
“Българите имат една вяра – учението, и една черква – учебното заведение. ”
* * *
През март 2015 година в диалог с българи в книжарница Waterstone Picadilly англичанинът Найджъл Мидълмис, преподавател по британски език през 70-те години в русенската британска гимназия, описа, че след визитата на Маргарет Тачър в България, от Англия били изпратени книги като подаяние на българските британски гимназии. Такива книги пристигнали и в гимназията в Русе. Те били основно на британски класици. На книгите пишело, че са подаяние от министерството на образованието на Англия и били подписани от Маргарет Тачър като министър на образованието. Найджъл Мидълмис показа, че бил доста сюрпризиран, когато научил, че имало заповед да бъдат откъснати всички страници с подписа на Тачър. Заповедта била изпълнена.
* * *
Бившият консултант на Желю Желев и някогашен дипломат във Англия Стефан Тафров си спомня за няколко срещи сред Желев и Маргарет Тачър: През 1990 година Желю Желев, тогава отпред на българската съпротива, взима присъединяване в конференция на шотландската консервативна партия в Абърдийн. По време на заключителната тирада Маргарет Тачър, по това време министър-председател на Англия и началник на Консервативната партия, споделя: „ Тук измежду нас има борци за независимост от България. Искам всички да аплодирате Свободна България. ” Участниците в конференцията стават на крайници и скандират „ Free Bulgaria! ”
***
През 1991 година Желев и Маргарет Тачър имат среща в Лондон. По това време Тачър към този момент не е министър-председател. “Желязната лейди ” пристигнала по-рано в хотела, където била срещата с Желев. Желев бил подготвен да я одобри незабавно, само че Thatcher не желала да тормози президента на България и изчакала във фоайето, до момента в който стане време за срещата. Така известният български посланик отбелязва стила на първата жена министър-председател на Англия.
Тази хроника употребява информация от публикацията " Тачър отказала обяд в Стара Загора поради час по химия ", оповестена на 20 април 2013 година във вестник 24 часа, публикацията е на Стефан Тафров: Тачър накара съпартийците си да скандират „ Свободна България! ” .
***
Григорий Карасин, заместник-министър на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики по времето на Тачър:
„ Г-жа Маргарет Тачър първа сподели, че не търси борба със Съветския съюз. Но точно тя изигра решаваща роля в разпадането на Съветския съюз. Жертва на нейния сексапил и просветеност попадна Михаил Горбачов, тогава общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Маргарет Тачър в никакъв случай не е била последовател на мощен Съюз на съветските социалистически републики, само че не е била гръмък критик на Кремъл. Тя съумя доста мъдро да се трансформира в един от главните идеолози на разговор със " стратегическия зложелател ". Тя го направи с точност и грациозност по собствен метод. Всъщност това е политическо изкуство.
Тя внуши концепциите за публичност и за перестройката. Това предшества икономическите промени в Съюз на съветските социалистически републики. Всичко това бе по този начин, само че знаете ли, интернационалните връзки са доста комплициран и многопластов развой, това се прави от генерации хора, особено подготвени и възпитани в тази традиция.
Тогава съвкупността от дейности на западните сътрудници докара до добре прочут резултат. Съветския съюз стартира да се демократизира, само че не съм уверен, че страната бе подготвена за подобен развой. Може би Тачър надцени опциите на руското управление да се оправи с проблемите на икономическите, политическите и обществените промени. Съветското общество прекомерно дълго бе живяло в режим на ограничения… “
bulgariansinlondon.com
***
Война на Фолклендските острови, също именуван Фолклендската война, Малвинска война, или Южноатлантическа война, малко недекларирано война води война сред Аржентина и Англия през 1982 година за надзор над Фолкландски острови (Islas Malvinas) и обвързваните с тях островни зависимости, написа bg.gov-civ-guarda.pt.
Избухването на спор
Аржентина беше декларирала суверенитет над Фолклендските острови, които се намират на 300 благи (480 км) източно от брега му, от началото на 19 век, само че Англия завзема островите през 1833 година, изгонвайки дребното останали аржентински окупатори и от този момент поредно отхвърля изказванията на Аржентина. В началото на 1982 година аржентинската военна хунта, водена от Lieut. Генерал Леополдо Галтиери се отхвърли от продължителни договаряния с Англия и вместо това стартира инвазия на островите. Решението за навлизане беше основно политическо: хунтата, която беше подложена на критика за икономическо неприятно ръководство и човешки права злоупотреби, вярвали, че възобновяване на островите ще сплоти аржентинците зад държавното управление в родолюбив жар. Елитни сили за инвазия се образоват в загадка, само че графикът им е скъсен на 19 март, когато избухва спор на следения от Англия остров Южна Джорджия, където аржентинските спасители са издигнали аржентинския байрак, на 800 благи (1300 км) източно от Фолклендските острови. Военноморските сили бяха бързо мобилизирани.
Аржентински войски нахлуха във Фолклендските острови на 2 април, бързо преодолявайки дребния гарнизон от английски морски пехотинци в столицата Стенли (Порт Стенли); те се подчиниха на заповедите да не нанасят английски жертви, макар загубите на личните си елементи. На идващия ден аржентински морски пехотинци завзеха обвързвания с него остров Южна Джорджия. Към края на април Аржентина е разположила над 10 000 военнослужещи на Фолклендските острови, макар че по-голямата част от тях са зле подготвени военнослужещи и не са били снабдени с подобаваща храна, облекла и заслон за наближаващата зима.
Както се очакваше, аржентинското население реагира благосклонно, като огромни тълпи се събраха на Плаза де Майо (пред президентския дворец), с цел да показват поддръжка за военните самодейност. В отговор на нашествието английското държавно управление при министър-председателя Маргарет Тачър разгласи военна зона за 200 благи (320 км) към Фолклендите. Правителството бързо събра военноморска оперативна група, построена към два самолетоносача, 30-годишният HMS Хермес и новия HMS Непобедим лек транспортьор и два круизни кораба, въведени в употреба като превозвачи на войски, " Кралица Елизабет 2 " и " Канбера ". Превозвачите отплаваха от Портсмут на 5 април и бяха подсилени по пътя. Повечето европейски сили показаха поддръжка за Англия, а европейските военни съветници бяха изтеглени от аржентинските бази. Повечето латиноамерикански държавни управления обаче симпатизираха на Аржентина. Забележително изключение беше Чили, която поддържаше положение на подготвеност против съседката си поради спор за островите в канала Бийгъл. Възприеманата опасност от Чили подтикна Аржентина да задържи по-голямата част от елитните си войски на континента, надалеч от театъра на Фолкленд. Освен това аржентинските военни уредници се довериха, че Съединени американски щати ще останат неутрални в спора, само че след несполучливи опити за ходатайство, Съединени американски щати предложиха цялостна поддръжка на Англия, позволявайки на своя съдружник от НАТО да употребява нейните ракети въздух-въздух, информационно съоръжение, авиационно гориво и други военни ресурси на държания от Англия остров Възнесение, както и съдействие с военното разузнаване.
Англия разгроми аржентинските военни елементи. Войната продължи единствено няколко седмици. Цялата организация и ентусиазъм на английските военни са дело на Маргарет Тачър. Авторитетът и в целия свят доближава невиждани до този миг висоти.
Отива си от този свят на 8 април 2013 година
Тачър е една от тези единствено 25 дами, които през 1959 са определени в английския парламент. В Англия дами депутатки има още от 1919, само че единственото, което е направено до тогава за интеграцията им, е тоалетната за " дамите депутатки ". Политиката към момента е мъжко занятие.
Тачър напълно трансформира това.
По време на своето ръководство, поставяйки в основата на политиката си осъзнатият шовинизъм, тя подхваща големи и съвременни стопански и обществени промени и съумява да върне вярата на британците в техните обичайни полезности и във опцията страната да възвърне най-малко частично позициите си на международната политическа сцена. Тя връща славата на Англия, а стопанската система по нейно време е 4-а и 5-а в света.
Величествената дама на британската политика постоянно е наричана „ Желязната лейди " – название, което тя приема със удовлетворение и което я съпътства до края на живота й.
Твърдият имидж на Тачър бива ненадейно за мнозина вкоренен от Съюз на съветските социалистически републики. По мотив една нейна тирада вестникът на военното министерство в Москва " Красная звезда " я жигосва като " желязната лейди " и по този начин несъзнателно основава един мит. С този си имидж тя печели парламентарните избори през май 1976 и става първата жена министър-председател в Европа - изненада освен за англичаните, само че и за целия свят.
След като в течение на годините Тачър завоюва още два пъти изборите, нейната дамска чанта - в началото знак на женска уязвимост - се трансформира в знак на нейната неограничена власт. Веднъж нейните министри отиват на съвещание при министър-председателката и виждат аксесоара на масата пред празния стол на Тачър. " Да започваме ", споделил един от тях. " Чантата е тук. "
Маргарет Тачър почина на 87-годишна възраст на 8 април 2013 година и беше изпратена с церемониално заравяне с церемониални военни почести.
***
Маргарет Тачър (1925 – 2013) е първата жена министър-председател на Англия. Ръководи държавното управление от 1979 до 1990 година, като преди този момент е заемала поста министър на образованието.
В книгата си В столицата на Великия английски остров, Кирил Костов, някогашен шеф на компанията на Български морски флот в Лондон Balkan and Black Sea Shipping Company и някогашен търговски представител на България в Лондон, споделя, че като министър на образованието (1970-74) Тачър “често ” идвала на приемите в българското посолство. По самодейност на тогавашния дипломат Янков било проведено нейно посещаване в България. (Това посещаване става през 1971 г.) След като се върнала от България (където посещава британските гимназии в София и Варна, и професионалното учебно заведение по химия в Стара Загора) Маргарет Тачър споделила, че:
“Българите имат една вяра – учението, и една черква – учебното заведение. ”
* * *
През март 2015 година в диалог с българи в книжарница Waterstone Picadilly англичанинът Найджъл Мидълмис, преподавател по британски език през 70-те години в русенската британска гимназия, описа, че след визитата на Маргарет Тачър в България, от Англия били изпратени книги като подаяние на българските британски гимназии. Такива книги пристигнали и в гимназията в Русе. Те били основно на британски класици. На книгите пишело, че са подаяние от министерството на образованието на Англия и били подписани от Маргарет Тачър като министър на образованието. Найджъл Мидълмис показа, че бил доста сюрпризиран, когато научил, че имало заповед да бъдат откъснати всички страници с подписа на Тачър. Заповедта била изпълнена.
* * *
Бившият консултант на Желю Желев и някогашен дипломат във Англия Стефан Тафров си спомня за няколко срещи сред Желев и Маргарет Тачър: През 1990 година Желю Желев, тогава отпред на българската съпротива, взима присъединяване в конференция на шотландската консервативна партия в Абърдийн. По време на заключителната тирада Маргарет Тачър, по това време министър-председател на Англия и началник на Консервативната партия, споделя: „ Тук измежду нас има борци за независимост от България. Искам всички да аплодирате Свободна България. ” Участниците в конференцията стават на крайници и скандират „ Free Bulgaria! ”
***
През 1991 година Желев и Маргарет Тачър имат среща в Лондон. По това време Тачър към този момент не е министър-председател. “Желязната лейди ” пристигнала по-рано в хотела, където била срещата с Желев. Желев бил подготвен да я одобри незабавно, само че Thatcher не желала да тормози президента на България и изчакала във фоайето, до момента в който стане време за срещата. Така известният български посланик отбелязва стила на първата жена министър-председател на Англия.
Тази хроника употребява информация от публикацията " Тачър отказала обяд в Стара Загора поради час по химия ", оповестена на 20 април 2013 година във вестник 24 часа, публикацията е на Стефан Тафров: Тачър накара съпартийците си да скандират „ Свободна България! ” .
***
Григорий Карасин, заместник-министър на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики по времето на Тачър:
„ Г-жа Маргарет Тачър първа сподели, че не търси борба със Съветския съюз. Но точно тя изигра решаваща роля в разпадането на Съветския съюз. Жертва на нейния сексапил и просветеност попадна Михаил Горбачов, тогава общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Маргарет Тачър в никакъв случай не е била последовател на мощен Съюз на съветските социалистически републики, само че не е била гръмък критик на Кремъл. Тя съумя доста мъдро да се трансформира в един от главните идеолози на разговор със " стратегическия зложелател ". Тя го направи с точност и грациозност по собствен метод. Всъщност това е политическо изкуство.
Тя внуши концепциите за публичност и за перестройката. Това предшества икономическите промени в Съюз на съветските социалистически републики. Всичко това бе по този начин, само че знаете ли, интернационалните връзки са доста комплициран и многопластов развой, това се прави от генерации хора, особено подготвени и възпитани в тази традиция.
Тогава съвкупността от дейности на западните сътрудници докара до добре прочут резултат. Съветския съюз стартира да се демократизира, само че не съм уверен, че страната бе подготвена за подобен развой. Може би Тачър надцени опциите на руското управление да се оправи с проблемите на икономическите, политическите и обществените промени. Съветското общество прекомерно дълго бе живяло в режим на ограничения… “
bulgariansinlondon.com
***
Война на Фолклендските острови, също именуван Фолклендската война, Малвинска война, или Южноатлантическа война, малко недекларирано война води война сред Аржентина и Англия през 1982 година за надзор над Фолкландски острови (Islas Malvinas) и обвързваните с тях островни зависимости, написа bg.gov-civ-guarda.pt.
Избухването на спор
Аржентина беше декларирала суверенитет над Фолклендските острови, които се намират на 300 благи (480 км) източно от брега му, от началото на 19 век, само че Англия завзема островите през 1833 година, изгонвайки дребното останали аржентински окупатори и от този момент поредно отхвърля изказванията на Аржентина. В началото на 1982 година аржентинската военна хунта, водена от Lieut. Генерал Леополдо Галтиери се отхвърли от продължителни договаряния с Англия и вместо това стартира инвазия на островите. Решението за навлизане беше основно политическо: хунтата, която беше подложена на критика за икономическо неприятно ръководство и човешки права злоупотреби, вярвали, че възобновяване на островите ще сплоти аржентинците зад държавното управление в родолюбив жар. Елитни сили за инвазия се образоват в загадка, само че графикът им е скъсен на 19 март, когато избухва спор на следения от Англия остров Южна Джорджия, където аржентинските спасители са издигнали аржентинския байрак, на 800 благи (1300 км) източно от Фолклендските острови. Военноморските сили бяха бързо мобилизирани.
Аржентински войски нахлуха във Фолклендските острови на 2 април, бързо преодолявайки дребния гарнизон от английски морски пехотинци в столицата Стенли (Порт Стенли); те се подчиниха на заповедите да не нанасят английски жертви, макар загубите на личните си елементи. На идващия ден аржентински морски пехотинци завзеха обвързвания с него остров Южна Джорджия. Към края на април Аржентина е разположила над 10 000 военнослужещи на Фолклендските острови, макар че по-голямата част от тях са зле подготвени военнослужещи и не са били снабдени с подобаваща храна, облекла и заслон за наближаващата зима.
Както се очакваше, аржентинското население реагира благосклонно, като огромни тълпи се събраха на Плаза де Майо (пред президентския дворец), с цел да показват поддръжка за военните самодейност. В отговор на нашествието английското държавно управление при министър-председателя Маргарет Тачър разгласи военна зона за 200 благи (320 км) към Фолклендите. Правителството бързо събра военноморска оперативна група, построена към два самолетоносача, 30-годишният HMS Хермес и новия HMS Непобедим лек транспортьор и два круизни кораба, въведени в употреба като превозвачи на войски, " Кралица Елизабет 2 " и " Канбера ". Превозвачите отплаваха от Портсмут на 5 април и бяха подсилени по пътя. Повечето европейски сили показаха поддръжка за Англия, а европейските военни съветници бяха изтеглени от аржентинските бази. Повечето латиноамерикански държавни управления обаче симпатизираха на Аржентина. Забележително изключение беше Чили, която поддържаше положение на подготвеност против съседката си поради спор за островите в канала Бийгъл. Възприеманата опасност от Чили подтикна Аржентина да задържи по-голямата част от елитните си войски на континента, надалеч от театъра на Фолкленд. Освен това аржентинските военни уредници се довериха, че Съединени американски щати ще останат неутрални в спора, само че след несполучливи опити за ходатайство, Съединени американски щати предложиха цялостна поддръжка на Англия, позволявайки на своя съдружник от НАТО да употребява нейните ракети въздух-въздух, информационно съоръжение, авиационно гориво и други военни ресурси на държания от Англия остров Възнесение, както и съдействие с военното разузнаване.
Англия разгроми аржентинските военни елементи. Войната продължи единствено няколко седмици. Цялата организация и ентусиазъм на английските военни са дело на Маргарет Тачър. Авторитетът и в целия свят доближава невиждани до този миг висоти.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ