Тя е една от многото Марии, тъчащи нишката на големия

Тя е една от многото Марии, тъчащи нишката на огромния ни жанр – на дядо ми е братова жена. С моята баба Мария си бяха по-мили и близки от родни сестри, и по този начин, до последния й мирис. Тях двете, като с пъпна шнур ги свързваше освен името, а и любовта към земята, цветята и националните песни. Тази баба Мария остана мощна и изправена през годините, които отнемаха обичаните ни хора. Умът й е напълно избистрен, походката пъргава, ръцете работни. Тя е жена, дето умее да бае и безшумно да шепне целебни думи, да пуска с черните въгленчета всичките ти страхове във водата, с цел да се почувстваш рафиниран човек. Винаги съм се възхищавала на мистичната мощ, с която баба Мария върви през времето и до ден сегашен е непоклатима опора за фамилията си. Затова взех решение да я попитам, кой е нейният извор на живот. И знаете ли, няма огромни секрети и засукани предписания за дългоденствие – нещата са простички. От китния двор на село Бъта и баба Мария, на която постоянно й викат Минка – с висок дух и обич към живота, особено за Web Stage.

Как минава всекидневието ти в последно време?

Сутрин ставам по студ, към шест и половина. Така е през лятото, когато зеленчуковата градина ме чака – сея домати, краставици, тиквички, чушки. После се грижа да ги прекопая, вържа, полея. Към осем и половина, като слънцето почне да прежуря, се прибирам на студ у дома. И си предприемам другите действия – я плетка ще оплитам, я постна манджичка ще си сготвя, може и телевизия да погледам.

За всички вкъщи ли готвиш? Ти по какъв начин се храниш?

Останалите в къщи ядат повече месо – кебапчета, кюфтета. Затова аз си сварявам елементарна супичка – доматена, картофена, от едновремешните. Много обичам „ сладки ” манджи – със сирене, кашичка. Може филийка с масло да си намажа или с лютеничка, айрян да пийна. Стар човек не може да яде по доста. Вечер похапвам кисело мляко, чайче със сиренце. Кафе в никакъв случай не съм пила. Виж ракийка – до момента в който бяхме млади, с баба ти Мария си глътвахме по една дребна чашка греяна ракийка и си варяхме качамак. Ама едно време…

За любовта какво ще кажеш? Кое е най-важно за двама души?

Най-важно от всичко е да се обичат. Нищо друго не е забавно – нито парите, нито парцела. Да се обичат – това е. Да се погаждат, да могат да си карат живота добре. Винаги има проблеми – ние преди време се справяхме с взаимни отстъпки - единият ще отстъпи, другият ще отстъпи. И по този начин. Аз се омъжих като бях на 23. Две години бях избраница, през една къща живеехме с дядо ти Деян, познавахме се, обичахме се. Живяхме дружно 35 години. На 50 той се пенсионира от мината, след това беше пастир. Беше на 58 години като умря.

Ти по какъв начин преживяваш тежките моменти в живота, загубата на обичан човек?

Ами по какъв начин се преживява…, мъчно се претърпява. В живота постоянно има тествания и тъжни моменти. Преживяват се с работа и околните до теб – единствено такава. Сам човек няма да издържи. Ние от дребни бяхме по къра. По мрачно още – качат ни на талигата и айде на равнищата. Там пасем воловете. Като понаякнахме, почнахме да жънем. Докато бях по-малка, на мен ми даваха най-хубавото – по средата на равнищата. Много хубаво време беше – работа, пеене, смях със дамите.

За тебе земята какво е?

Най-важното е земята. Без земята – по какъв начин ще живеем. Земята - тя ни храни. Аз по тази причина и обичам да се грижа за нея – на мен ми е занимание копането, поливането, такава работа. Ама към този момент не ми дават, че ми не било по силите. А аз им крещя – не ме закачайте, това си ми е здраве.

Какво си мислиш, до момента в който си работиш?

Като си копая, си мисля за някоя песничка и си карам, карам браздата, и тя по-лесно върви.

Какво те уморява?

Ми какво ще ме уморява?! Като пресиля работата, изтощавам се. Особено на тия години. Като бях по-млада не усещах отмалялост. Ама в този момент си почивам, след това отново.

В какво вярваш?

Ами имам вяра, че като си в напрежение, би трябвало да мислиш за хубави работи и да работиш интензивно. Вярвам в хубавото - не мисли неприятно, мисли хубаво и върви напред.

Имаш ли си обичано цвете?

Карамфил. От ония дъхавите, дребничките.

А обичана ария?

Ми те всичките национални песни са ми обичани.

Вярваш ли в Бог?

Да, имам вяра. И съм научена всяка вечер да си се прекръстя, да се помоля на Господ и да си прекръстя леглото – това баба ти ми го сподели. Вярвам.

Какво те прави щастлива?

Сега съм щастлива с деца, внуци и правнуци. И очаквам и други.

Имало ли е нещо дето си желала да направиш, а не си могла?

Не, няма. Аз постоянно си върша проекти. Едно време, като легна вечер и не мога да заспя, върша проекти за другия ден. Мисля си, по какъв начин първо ще стана, ще вляза да пусна кокошките, при прасетата ще ида, ще издоя козите, овцете ще изкарам и ще вляза в къщи да сготвям. После ще помета. Тоя проект си го правех всяка вечер, та дори и в този момент. Сега си мисля – би трябвало да вържа доматите, да ги полея. Или пипера. И това ще ми е работа денем. Животът е работа. Като не работиш нищо – за какво ще живееш. Работата крепи индивида. Доволна съм от живота. Благодаря на Господ, че ми е дал тия години – 89 навършени, на крайници съм, с акъла съм си, удовлетворена съм.

Кой е най-големият урок дето научи в живота?

Да не прекаляваш със нищо – да работиш по малко, да се храниш по малко и по-редовно. Да не завиждаш и да не си алчен – за пари. И да не падаш духом – в никакъв случай да не се отчайваш. Така е в живота.

Интервю на Мария ТОНЕВА
Снимки: Калин ГЕОРГИЕВ