Покров Богородичен Е! Почитаме Чудесата На Света Богородица!
Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя възвишен Син. Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал безшумно ученика си:
- Виждаш ли, брате, по какъв начин света Богородица се моли?
Епифаний дал отговор:
- Виждам, отче свети, и се потресвам!
Това привидение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а по-късно и на целия град. По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника " Покров Богородичен ".
2. Св. Роман Сладкопевец - Преподобни Роман живял през петия и през първите 10 години на шестия век. Той бил клисар в цариградската черква " Св. София ”. Бил необразован, само че се отличавал с благодетелен живот и с ревнивост към Църквата.
Цариградският патриарх Евтимий го обикнал за кротостта и благочестието му. На това завидели някои църковни чиновници. Присмивали му се, че бил необразован. Казвали му, че щом не знае да чете, няма право да служи дружно с тях. За да го огорчат още повече, те създали опит да го изложат. На тържествената вечерня против Рождество Христово, в наличието на императорското семейство и на голямо голям брой богомолци, те завели Роман в средата на храма и му дали богослужебна книга да чете. Роман нищо не можал да прочете. Засрамил се.
След службата той останал самичък в просторния храм. Застанал на колене пред иконата на св. Богородица, молел се и плакал дълго. Късно през нощта, изтощен от дългата и пламенна молитва, задрямал. Насън му се явила Божията Майка и му дала свитък. Заповядала му да го изяде. Пробудил се, изпълнен с неизказана наслада. Почувствал, че схванал Свещеното Писание и че душата му е цялостна с дълбока мъдрост. Със сълзи на очи благодарил на своята небесна Учителка.
Рано на другия ден с радостно сърце той отишъл в храма. По време на светата Литургия, която църковните чиновници трябвало поред да пеят, той застанал на средата и със сладостен глас запял: " Днес Дева ражда Свръхестествения и земята сервира пещера на Непристъпния. Ангели с пастири славословят, а мъдреци със звездата пътешестват, тъй като поради нас се роди Отроче младо – Предвечния Бог! ”.
Патриархът с изненада слушал песента. Когато Роман престанал да пее, извикал го при себе си и го запитал от кое място е научил тая дивна ария. Роман разказал по какъв начин го просветила небесната Учителка. Църковните чиновници се засрамили от своята постъпка и поискали амнистия. Патриархът ръкоположил Роман за дякон. И той почнал да учи тия, които по-рано го укорявали в незнание. Св. Роман написал доста кондаци, които и в този момент се пеят в черква. В 510 година той умрял в дълбока напреднала възраст.
3. Св. Йоан Кукузел Ангелогласният (роден ок. 1280 - † сред 1360 и 1375) - Този популярен артист и композитор, преподобни Йоан Кукузел, живял през дванадесетия век. Той е по генезис българин. Родил се в град Дирахий (или Дурацо, през днешния ден Дуръс в Албания - б.р.).
Той оставил майка си вдовица в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Проявил огромни дарования. Заради прелестния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв артист при своя двор. Своята тъга по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в истинска комбинация, която самичък нарекъл “Полиелей на българката ”.
Отегчен от суетата на столицата, скрито от императора, Йоан отпътувал за Атон. Влязъл като послушник в лаврата на преподобни Атанасий Атонски. Братята го приели като чужд елементарен човек и го назначили за овчар. По-късно, като разбрали неговото извънредно дарование, постригали го в монашество.
Като духовник към този момент, преподобният си построил вън от манастира килия с дребна черква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в усамотение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска черква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир.
Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето снизхождение. Веднъж даже го възнаградила за въодушевеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо положение, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до през днешния ден, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се назовава с неговото име “Кукузелиса ”.
Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцаване, молитва и пост. Удостоил се да планува деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в издигнатата от него архангелска черква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста.
Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров. Светата черква го е канонизирала като светец. Съставени са му работа, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.
- Виждаш ли, брате, по какъв начин света Богородица се моли?
Епифаний дал отговор:
- Виждам, отче свети, и се потресвам!
Това привидение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а по-късно и на целия град. По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника " Покров Богородичен ".
2. Св. Роман Сладкопевец - Преподобни Роман живял през петия и през първите 10 години на шестия век. Той бил клисар в цариградската черква " Св. София ”. Бил необразован, само че се отличавал с благодетелен живот и с ревнивост към Църквата.
Цариградският патриарх Евтимий го обикнал за кротостта и благочестието му. На това завидели някои църковни чиновници. Присмивали му се, че бил необразован. Казвали му, че щом не знае да чете, няма право да служи дружно с тях. За да го огорчат още повече, те създали опит да го изложат. На тържествената вечерня против Рождество Христово, в наличието на императорското семейство и на голямо голям брой богомолци, те завели Роман в средата на храма и му дали богослужебна книга да чете. Роман нищо не можал да прочете. Засрамил се.
След службата той останал самичък в просторния храм. Застанал на колене пред иконата на св. Богородица, молел се и плакал дълго. Късно през нощта, изтощен от дългата и пламенна молитва, задрямал. Насън му се явила Божията Майка и му дала свитък. Заповядала му да го изяде. Пробудил се, изпълнен с неизказана наслада. Почувствал, че схванал Свещеното Писание и че душата му е цялостна с дълбока мъдрост. Със сълзи на очи благодарил на своята небесна Учителка.
Рано на другия ден с радостно сърце той отишъл в храма. По време на светата Литургия, която църковните чиновници трябвало поред да пеят, той застанал на средата и със сладостен глас запял: " Днес Дева ражда Свръхестествения и земята сервира пещера на Непристъпния. Ангели с пастири славословят, а мъдреци със звездата пътешестват, тъй като поради нас се роди Отроче младо – Предвечния Бог! ”.
Патриархът с изненада слушал песента. Когато Роман престанал да пее, извикал го при себе си и го запитал от кое място е научил тая дивна ария. Роман разказал по какъв начин го просветила небесната Учителка. Църковните чиновници се засрамили от своята постъпка и поискали амнистия. Патриархът ръкоположил Роман за дякон. И той почнал да учи тия, които по-рано го укорявали в незнание. Св. Роман написал доста кондаци, които и в този момент се пеят в черква. В 510 година той умрял в дълбока напреднала възраст.
3. Св. Йоан Кукузел Ангелогласният (роден ок. 1280 - † сред 1360 и 1375) - Този популярен артист и композитор, преподобни Йоан Кукузел, живял през дванадесетия век. Той е по генезис българин. Родил се в град Дирахий (или Дурацо, през днешния ден Дуръс в Албания - б.р.).
Той оставил майка си вдовица в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Проявил огромни дарования. Заради прелестния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв артист при своя двор. Своята тъга по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в истинска комбинация, която самичък нарекъл “Полиелей на българката ”.
Отегчен от суетата на столицата, скрито от императора, Йоан отпътувал за Атон. Влязъл като послушник в лаврата на преподобни Атанасий Атонски. Братята го приели като чужд елементарен човек и го назначили за овчар. По-късно, като разбрали неговото извънредно дарование, постригали го в монашество.
Като духовник към този момент, преподобният си построил вън от манастира килия с дребна черква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в усамотение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска черква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир.
Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето снизхождение. Веднъж даже го възнаградила за въодушевеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо положение, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до през днешния ден, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се назовава с неговото име “Кукузелиса ”.
Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцаване, молитва и пост. Удостоил се да планува деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в издигнатата от него архангелска черква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста.
Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров. Светата черква го е канонизирала като светец. Съставени са му работа, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ