♥ Човек търси любовта, понеже без нея за него няма щастие…
(„ Two Lovers ” (Fragment), Vincent van Gogh, March 1888, Arles)
Миниатюрите на Елдар АХАДОВ
♥ Заради теб
Ако ти се случи, да изгубиш нещо, не се огорчавай, а се зарадвай за своя близък, тъй като той го е получил. У Бога всичко е пропорционално. Когато лишава от теб, дава другиму, а когато ти дава, другият към този момент има по-малко. И постоянно става по този начин. Затова не бързай да ликуваш и недей бързо да се огорчаваш, само че умей, да се радваш с другия и да тъгуваш с него по този начин, като че ли всички тези наслади и скърби са поради теб самия.
♥ Да живеем по този начин
Да живеем по този начин, като че ли всеки момент е финален и това, което можеш да кажеш на хората в последния момент от своя живот, при последния си мирис - само за това би трябвало да се говори…
А в края и след края има единствено едно: любов…
♥ Главното е да обичаш
Всеки човек желае да го обичат, да обичат точно него, съответно него и преди всичко него. Защото в действителност по този начин е организиран индивидът - за обич. Колкото и да казваш на хората: „ Възлюби своя близък! “, всеки от преобладаващото болшинство все едно, подсъзнателно чака обич и състрадание точно към самия себе си. Но уви, не постоянно го обичат и не на всички е прелестен, не могат всички да се харесват един на различен, някои и себе си не харесват, което, прочее, не им пречи, да чакат от другите обич и схващане. Така е организиран индивидът.
Но в случай че ти очакваш да получиш нещо извън, то самичък си задължен, освен постоянно да искаш, да бъдеш обичан, само че и да отвръщаш на другите със същото, да раздаваш на другите безкористно, с обич, тъй като, когато даваш с изгода това не е допустимо нито да се счита, нито да се назовава обич. В търговията за любовта има напълно друго разбиране.
В любовта няма никаква изгода. Ето ти обичаш, а теб не те обичат. И ти започваш да се обиждаш: по какъв начин по този начин? И в този момент, както си почнал да се обиждаш, надникни в душата си: в действителност ли обичаш, или просто искаш теб да обичат? И в случай че е по този начин, това значи, че там в дълбините на душата ти нямаш никаква обич към другите, само че има единствено такава - към себе си. Защото, истината е, че любовта не е обидчива и не чака нищо в подмяна, а нейната безкористна благотворителност е безпределна…
Човек търси любовта, тъй като без нея за него няма благополучие. Да му подари това благополучие е по силите на всеки от нас. А по неговите сили е, да го подари на нас. За да бъдеш благополучен, би трябвало да обичаш не себе си, а другите. Да обичаш, без да разсъждаваш дали са почтени или не. Всички са почтени. Нямаше да има по земята тъга, в случай че всеки от раждането си е обкръжен с обич. Всяко зло поражда точно там, където в миналото, някому не доближава обич.
Затова най-важното е - да обичаш освен себе си само че и другия. Да изпитваш съчувствие, освен и само към себе си, само че и към другите. Да цениш, освен и само себе си, само че и другите хора. Ако всички, освен това безкористно, сторят това, вероятно светът ще стане по-хубав…
Превод от съветски: Цветан Диковски
Картина: „ Two Lovers ” (Fragment), Vincent van Gogh, March 1888, Arles, es.wikipedia.org
