(Two Friends, 1912, by Egon Schiele) ~ Латентните хомосексуалистки Има

(Two Friends, 1912, by Egon Schiele)

~ Латентните хомосексуалистки

Има дами, склонни да се разпознават със света на мъже­те. Те развиват прекалено мъжкото начало у себе си за сметка на женското (умение да чакаш, самообладание, схващане, вътрешна сила).

В същото време те търсят да принизят другите дами, към които изпитват възприятие на предимство. Такива обик­новено са латентните хомосексуалистки. Търсят мъжки компании, само че не разрешават полова непосредственост. Често пъти -латентната им хомосексуалост остава несъзнавана.

При това състояние в какво се показва хомосексуалността? Половите връзки със брачна половинка са съпроводени от възприятие на омерзение и нетърпимост. Фригидността се схваща от единствено себе си. Вагинизмът е постоянно срещано явле­ние. Наблюдават се положения на меланхолия, обществена непригодност, мании, уплахи. Възможно е да се проявят пристъпи на задушаване, на гадене: алегорично „ повръ­щат “ мъжкия сексуален член.

Този вид дами са разкъсвани сред мъжествеността, ко­ято биха желали да имат, и женствеността, която все пак е налице. С други думи, тъй като хомосексу­алното надвива у тях, равновесието им ще зависи от реализирането на тази хомосексуалност. Но тя е изтласкана в несъзнаваното им, от което следва едно раздвояване на личността, пораждащо възприятие на нерешителност, на тревож­ност, на подтиснатост.

~ Опасното завръщане в пристана

Най-разпространеният тип хомосексуалност е по този начин нарече­ната нарцистична жена, т.е. жената-дете, чиято афективност е блокирала на стадия детство. Този тип хомосексуалистка търси сурогат на майката в лицето на дейната пар­тньорка. Ето по какъв начин стоят нещата нормално.

Главният воин. Майката, нещастна и унизена по някак­ва причина, работи по този начин, сякаш още веднъж желае да върне щерка си към и в себе си, да я задържи вечно, да я по­гълне, да унищожи нейната афективност.

Доста публикувана обстановка. Несъзнавано, нещаст­ната майка желае да разбие фамилията на щерка си. Чес­тите отсъствия на брачна половинка могат да оказват помощ в тази тенденция.

Надеждата й: При състояние, че се окаже нещастна и на собствен ред бъде „ изоставена “, дъщерята ще се почувства толкоз ощетена, че ще се върне при майката и напълно ще се сложи под майчината „ протекция “.

Несъзнаваният намек. „ Сама съм и съм изоставена, не­щастна и самотна. И ти също. Върни се при мен, стани от­ново дребното момиченце, което беше. Ще съберем нашите две несгоди и ще се съюзим против всички на самотния ос­тров, какъвто е нашият дом. “ В този случай майката е латентна хомосексуалната в афективен проект във връзка с щерка си.

Опасността. Ако дъщерята се върне обратно, тя още веднъж ще попадне под майчината настойчивост. С вързани ръце, закриля­на и изядена, дъщерята последователно напредва по ръба с риск всеки миг да залитне по посока на инфантилността или на патологичната хомосексуалност. Достатъчно е да срещ­не някоя дейна хомосексуалистка, с цел да направи фатална­та крачка.

~ Как да се избегне женската хомосексуалност?

След като хомосексуалността не е нищо друго с изключение на симп­том, би трябвало да предотвратим неврозата, на която се опира. Тук още веднъж би трябвало да повторим с риск да станем досадни, че афективността и сексуалността са едно и също нещо. Ето за какво по принцип незрялата афективност неизбежно на­мира отдушник в полови разстройства без значение от про­явите — мощни или слаби — на гениталността. Именно тази незрялост поражда възприятие на нерешителност, на дезадаптация, на тревога, които ще накарат този тип дами да се приютят в една илюзорна сигурност. В нашия случай ни интересува при „ кого “ ще потърсят тази сигурност. Хомосексуалистките постоянно постъпват по този метод.

Женската хомосексуалност не е „ противоестествена перверзия ". Основният проблем не е този, който си предста­вяме. Той не е от региона на „ секса “, а от региона на чув­ствата.

Съществува заплаха някои дами да се покажат много необективни, когато става дума за хомосексуалност при же­ните. Има такива, които изпитват толкоз жестоки предраз­съдъци към лесбийките, че просто минават всякаква ра­зумна граница. Обясних повода: изцяло несъзнавано те разпознават себе си в тях, което значи, че са изтлас­кали личните си хомосексуални пристрастености.

Обратното, други дами се демонстрират прекомерно доброже­лателни към лесбийките. Те също са необективни и в някои случаи търпимостта им намирисва на съучастие. Те­зи дами усещат у себе си хомосексуални склонности, а търпимостта им се изяснява с констатацията, че не са един­ствените в това състояние.

Следват видовете най-силно застрашени девойки:

•  Девойки-момиченца, пришити за полата на майка си.
•  Нарцистичните девойки.
•  „ Свръхженствените “ девойки.
•  Момичетата, които отхвърлят или се опасяват от бъде­щата си роля на дами.
•  Момичетата, които се отъждествяват с бащите си, мощно се опасяват от тях или ги ненавиждат, а също по този начин и момичета­та мъжкарани.
•  Когато родителите са причина за женската хомосексуалност — т.е. за съществуването на афективни разстройства, — обстановката е една от изброените по-долу:
•  Невротични родители.
•  Разведени родители.
•  Родители, за които гениталността е табу или нещо мръсно.
•  Брутален, лишен от схващане татко, апатичен, безли­чен, подтисник, човек, с който не може да се откри ника­къв контакт.
•  Баща, който ласкае щерка си.
•  Майка с прекомерно развито възприятие за владеене, слад­никава, властна, ощетена, нещастна, изискваща, инфантил­на, язвителна, прекомерно интелигентна, прекомерно хубава.

Става дума за родители, които основават у дъщерите си чувство за изтощение във връзка с живота, възприятие на самотност и малоценност. В същото време те ги тласкат да търсят вън от вкъщи ефикасната сигурност, която не могат да открият у дома.

Също по този начин доста постоянно родителите демонстрират смайваща непохватност. Какво да кажем за татко, който декларира на щерка си, че би желал да има момче, или пък я кара да почув­ства разочарованието си от това, че тя не е момче? Въпре­ки че сходен образец може да ви се коства демодиран, той е доста публикуван.

Ами оня ослепителен татко, който възпитава щерка си по метод, по който се възпитават нормално момчетата, освен това се надува от горделивост, че щерка му се стреми да го нас­тигне... само че по този метод се приближава до „ мъжката само­личност “? Какво да кажем за трети вид татко, предмет на ог­ромно удивление от страна на дъщерята, който оставя то­ва заслепяване да се развива единствено тъй като се усеща полас­кан?

Или пък тази настроена срещу бащата майка, която ста­ва „ съизвършител “ на щерка си срещу мъжете, стреми се да я „ върне “ назад в утробата си, да я задържи при себе си? Поведението на майките, които, съзнавано или не, отхвърлят да бъдат дами, се отразява върху възпитанието на дъщери­те. Каквото да създадат или да кажат, колкото и доброжела­телни и интелигентни да са, те са в положение да предадат единствено това, което усещат. Ето по какъв начин на девойката е отнета ра­достта да бъде жена

Законите принуждават хомосексуалистките да се изоли­рат и ги настройват враждебно по отношение на по този начин нареченото ор­тодоксално общество, което постоянно играе благопристойната роля и се придържа към едно безпределно закостеняло мисле­не. Защото Инквизицията към този момент я няма, само че инквизиторите не престават да се усещат добре. Получава се абсурд: все едно да приемем закон, забраняващ неврозата или тре­вожността!

Що се отнася до морализаторството, единственото, което може да реализира, е да ускори възприятието за виновност, за­щото виновността постоянно е съпътствала психическите разстройства.

Казаното дотук може да се формулира в две фрази:

За да може младото момиче да осъзнае смисъла на същинската женственост и нейната мощ, е нужно да пораства в спокойна и ведра среда, в афективно сплотено семейство, което добре се е приспособило към живота.

При всяка латентна, дейна или сублимирана хомосексуалистка откриваме дълбоки афективни спорове, несъзнавани в множеството случаи, коренящи се в детството или в юношеството, т.е. в изворите на всеки човешки живот.

Пред днешните девойки стои тежката задача още веднъж да станат дами, да престанат да бъдат рискови самки, от много време страшилища за мъжете.

Като виждам какъв брой доста от тях не могат да откри­ят същинския си образ, какви са раздърпани, безразлични и размъкнати, доста се колебая, че това ще стане по този начин скоро.

Богатството на света още веднъж ще се появи, когато полезностите на женствеността още веднъж се слеят с тези на мъжествеността.

Кой ще избави човечеството, в случай че не човешкото у нас? Превърнали се в огромна необичайност, същинските дами са действителните наследнички на човешкото у нас.

Не мисля, че пресилвам, когато споделям, че намеса­та им е въпрос на живот или на гибел. Жената не си задава въпроса дали нещо е допустимо, а дали е потребно. Мъжът прави тъкмо противоположното, даже с цената на са­моунищожението си. Огромната роля на дамата е още веднъж да придаде сми­съл на изпразнените от човечност хрумвания.

От: „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката “, Пиер Дако, Изд. „ Колибри “, 1999 година
Картина: Two Friends, 1912, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery