Открит и отново изгубен: Сахара пази най-големия метеорит, намиран на Земята
Твърди се, че в Сахара съществува астероид, който би предиздвикал всички останали астероиди да наподобяват като дребни камъчета. Обектът е с размерите на небостъргач и е регистриран през 1916 година от западни наблюдаващи, само че по-късно изчезва безследно. Сега учени от Обединеното кралство са се заели да разгадаят загадката благодарение на радарни данни и модели на релефа.
Историята звучи като от приключенията на младия Индиана Джоунс. През 1916 година френският консулски чиновник Гастон Рипърт, намиращ се в Мавритания (тогава под френски контрол), оповестява на сътрудниците си, че е станал очевидец на голям астероид в пустинята край град Чингуети. След като сякаш подслушал диалог сред водачи на камили, разкриващи за мистериозен " желязна планина ", Риперт подхванал нощна задача с локален водач, който съгласно преводите или му забранил да носи компас, или му завързал очите. По-късно вождът е токсичен.
The World’s Biggest Space Rock Was Found – And Lost – In The Sahara In 1916. Did It Ever Exist?
— IFLScience (@IFLScience)
Секретността сигурно е била оправдана - в случай че имаме вяра на историята - тъй като разказите на Рипърт разказват астероид, който е толкоз огромен, че той го разказва като " желязна планина ". Той е бил дълъг най-малко 100 метра (330 фута) и висок 40 метра (130 фута). За съпоставяне, най-големият прочут доказан астероид, наименуван Хоба, е с диаметър 2,7 метра (8,9 фута).
Рипърт дава завладяващи описания на тази " желязна планина " и даже съумява да отчупи откъс с тегло към 4,5 кг, който учените по това време афишират за значимо изобретение. Въпреки това последващите търсения на астероида, почнали през 1924 година, не съумяват да го намерят. Рипърт го разказва като съвсем затрупан с пясък, тъй че е допустимо в този момент да е заровен под пясъка на Сахара.
От десетилетия учените се интересуват дали този стоманен рид фактически съществува. Сега, в нова публикация, която следва да бъде рецензирана, Робърт Уорън, Стивън Уорън и Екатерини Протопапа са предложили метод да се откри един път вечно дали е съществувал и даже къде може да бъде открит.
Новата работа съчетава данни от радари, цифрови модели на релефа и изявленията с ездачи на камили, с цел да се стеснят вероятните локации на този обект. Ако той в действителност съществува, би трябвало да е затрупан от дюна с височина най-малко 40 метра , настояват те.
Те са поискали магнитни данни от въздуха от Министерството на петролната сила и мините на Мавритания, само че неговите данни не са им били предоставени. Все отново екипът счита, че едно триседмично изследване би трябвало да им разреши да обзет региона, който съгласно тях крие астероида. Всъщност те са изследвали дребна част от района пешком в продължение на три дни, само че без триумф.
" Възможно е астероидът да е бил затрупан с пясък в границите на няколко години след първичното изобретение ", пишат Уорън и другите от екипа.
" И защото първичните търсения са били в неверна посока, е допустимо астероидът да е бил пропуснат и да е останал прикрит във високите дюни, към момента очаквайки да бъде открит. ", допълват учените.
Но какво, в случай че Рипърт е сбъркал? Проучване от 2010 година стига до заключението, че неговата част от астероида, която в този момент се намира в Националния природонаучен музей на Съединени американски щати, е била отчупена от различен огромен обект, не по-голям от 1,6 метра, което опонира на изказванието му. И въпреки всичко той разказва съществуването на железни иглички, които са били прекомерно пластични, с цел да може да получи проба, като се опита да ги отчупи с длето. Богати на никел структури, които са сходно пластични, са доказани в стоманени астероиди през 2003 година, само че през 1916 година са били непознати на науката.
Изследователите са сигурни, че магнитните данни ще разрешат загадката - и въпреки всичко, в случай че под пясъка не съществува огромен астероид, Рипърт въпреки всичко е събрал проба от астероид отнякъде и се е оказало, че разказва метеоритни пластични игли, които няма да бъдат доказани още 87 години.
" [А]еромагнитните данни в региона южно от Чингуети... могат най-сетне да решат дефинитивно въпроса за съществуването на астероида Чингуети ", заключават те.
" Ако резултатът е негативен, обяснението на историята на Рипърт обаче ще остане неразгадано и ще останат проблемите с дуктилните игли и инцидентното разкриване на мезосидерита. ", допълват учените.
Изследването е налично тук: .
Историята звучи като от приключенията на младия Индиана Джоунс. През 1916 година френският консулски чиновник Гастон Рипърт, намиращ се в Мавритания (тогава под френски контрол), оповестява на сътрудниците си, че е станал очевидец на голям астероид в пустинята край град Чингуети. След като сякаш подслушал диалог сред водачи на камили, разкриващи за мистериозен " желязна планина ", Риперт подхванал нощна задача с локален водач, който съгласно преводите или му забранил да носи компас, или му завързал очите. По-късно вождът е токсичен.
The World’s Biggest Space Rock Was Found – And Lost – In The Sahara In 1916. Did It Ever Exist?
— IFLScience (@IFLScience)
Секретността сигурно е била оправдана - в случай че имаме вяра на историята - тъй като разказите на Рипърт разказват астероид, който е толкоз огромен, че той го разказва като " желязна планина ". Той е бил дълъг най-малко 100 метра (330 фута) и висок 40 метра (130 фута). За съпоставяне, най-големият прочут доказан астероид, наименуван Хоба, е с диаметър 2,7 метра (8,9 фута).
Рипърт дава завладяващи описания на тази " желязна планина " и даже съумява да отчупи откъс с тегло към 4,5 кг, който учените по това време афишират за значимо изобретение. Въпреки това последващите търсения на астероида, почнали през 1924 година, не съумяват да го намерят. Рипърт го разказва като съвсем затрупан с пясък, тъй че е допустимо в този момент да е заровен под пясъка на Сахара.
От десетилетия учените се интересуват дали този стоманен рид фактически съществува. Сега, в нова публикация, която следва да бъде рецензирана, Робърт Уорън, Стивън Уорън и Екатерини Протопапа са предложили метод да се откри един път вечно дали е съществувал и даже къде може да бъде открит.
Новата работа съчетава данни от радари, цифрови модели на релефа и изявленията с ездачи на камили, с цел да се стеснят вероятните локации на този обект. Ако той в действителност съществува, би трябвало да е затрупан от дюна с височина най-малко 40 метра , настояват те.
Те са поискали магнитни данни от въздуха от Министерството на петролната сила и мините на Мавритания, само че неговите данни не са им били предоставени. Все отново екипът счита, че едно триседмично изследване би трябвало да им разреши да обзет региона, който съгласно тях крие астероида. Всъщност те са изследвали дребна част от района пешком в продължение на три дни, само че без триумф.
" Възможно е астероидът да е бил затрупан с пясък в границите на няколко години след първичното изобретение ", пишат Уорън и другите от екипа.
" И защото първичните търсения са били в неверна посока, е допустимо астероидът да е бил пропуснат и да е останал прикрит във високите дюни, към момента очаквайки да бъде открит. ", допълват учените.
Но какво, в случай че Рипърт е сбъркал? Проучване от 2010 година стига до заключението, че неговата част от астероида, която в този момент се намира в Националния природонаучен музей на Съединени американски щати, е била отчупена от различен огромен обект, не по-голям от 1,6 метра, което опонира на изказванието му. И въпреки всичко той разказва съществуването на железни иглички, които са били прекомерно пластични, с цел да може да получи проба, като се опита да ги отчупи с длето. Богати на никел структури, които са сходно пластични, са доказани в стоманени астероиди през 2003 година, само че през 1916 година са били непознати на науката.
Изследователите са сигурни, че магнитните данни ще разрешат загадката - и въпреки всичко, в случай че под пясъка не съществува огромен астероид, Рипърт въпреки всичко е събрал проба от астероид отнякъде и се е оказало, че разказва метеоритни пластични игли, които няма да бъдат доказани още 87 години.
" [А]еромагнитните данни в региона южно от Чингуети... могат най-сетне да решат дефинитивно въпроса за съществуването на астероида Чингуети ", заключават те.
" Ако резултатът е негативен, обяснението на историята на Рипърт обаче ще остане неразгадано и ще останат проблемите с дуктилните игли и инцидентното разкриване на мезосидерита. ", допълват учените.
Изследването е налично тук: .
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ