Твърдата и ясна позиция на Кирил Петков и Асен Василев

Твърдата и ясна позиция на Кирил Петков и Асен Василев по проблемите, свързани с рецесията в Украйна, прекъсването на съветския газ за България и за нужните решения, които България би трябвало да одобри като част от една интернационална общественост, е доста добра вест, която чакаме от дълго време. Давам си сметка за извънредно сложната политическа формула, която стои зад настоящето държавно управление, както и за арогантната корист с нежната основа на единодушие в него от страна навън прокремълските партии на Българска социалистическа партия (Нинова) и на Румен Радев. Формулата на властта бе основана по този метод – с необятни компетенции за промосковските кръгове да изнудват безмилостно проевропейските и проатлантическите партии в болшинството и в кабинета. Това, че Петков и Василев са прогледнали обществено за това статукво обаче не е опрощение за упорития им отвод да го създадат по-рано от през вчерашния ден и да спестят – и на себе си, и на България – месеци на безплодни разногласия, безпринципни взаимни отстъпки и пукотевица с халостни патрони в направления, които не са от първостепенно значение за ръководството на страната. Политиката е комплицирано изкуство, само че в нея има и елементарни неща. Като да вземем за пример парламентарната аритметика. Когато зад теб е болшинство, изначално „пробито“ от проруските позиции на Българска социалистическа партия и на ментора Радев, първото и главно обвързване на европейските водачи в болшинството е да си обезпечат гъвкава поддръжка в пленарна зала от страна на по-широки евентуални формули за настоящи болшинства. За да не звучи толкоз комплицирано – Петков и Василев трябваше да си обезпечат атмосфера на допустима поддръжка от най-малко две от трите опозиционни партии в Народно събрание – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тук незабавно чуваме аргумента – „Те са корумпирани и не са законни сътрудници за управление“. Добре – а вие какво оферирате? За през днешния ден, за на следващия ден, за след шест месеца? Аз предлагам нещо, което не е от сферата на аритметиката, само че би могло да работи. То се назовава съвместяване – на битката за правосъдна промяна, на устрема да се почисти страната от корупция по високите етажи на властта, с целите на една ефикасна държавна позиция по тематиките, произлизащи от главната заплаха през днешния ден – експанзията против Украйна. Кои са тези тематики? Енергийна политика в подтекста на съветски шантаж, доставка на оръжие за Украйна – политическо и морално обвързване на европейските демократични страни, застрашени от съветската настъпателност, политики на компенсиране дългогодишния вакуум в системата на националната защита от страна на поредност държавни управления след 2002-2004 година Това съвместяване се реализира посредством правилен политически звук и атмосфера на политическо съревнование – в това число и в връзките с опозицията. Защото правилният звук НЕ Е отричане на политическата битка в интерес на гореизброените цели – антикорупционни, за реформиране на обществените институции и т.н. Той е развой на основаване на удобна среда, в която ръководството може настоящо да провежда своите цели в съответни политически обстановки. От тази гл. точка, задържането на водача на опозицията Б. Борисов – без съществено обвиняване, без доказателства и причини, способни да устоят един развой на съответно правораздаване – бе непотребен разкош, проявен под диктата на някакви страсти, неприемливи в сериозната политика. Арестът на Борисов – с цялата му драматургия на пейоративна „закачка“ създаде яд, оскърбление и изкопа бездна – там, където можеше да има пространство за селективно партньорство по съвпадащи цели и ползи. Аз знам, че Б. Борисов не е заслужил поддръжка и доверие от страна на силите на смяната (каквото и да значи това). Но гласовете на ГЕРБ и на Движение за права и свободи по основни национални проблеми заслужават внимание и изискват надлежно цивилизовано отношение сред партиите и водачите, с цел да се случат нужните ситуационни болшинства по проблеми, изброени нагоре. През 1997 година в Народно събрание имаше стабилно, устойчиво болшинство на СДС-ОДС откакто жителите прогониха Българска социалистическа партия от властта поради злополуката, провокирана от кабинета на Виденов. СДС-ОДС можеше да неглижира опозицията и да си ръководи както пожелае. Вместо това Иван Костов построи така наречен „реформаторско мнозинство“, което би могло да взима решения с 2/3 от гласовете по основни национални проблеми – участие в НАТО, участие в Европейски Съюз и така нататък В това болшинство с изключение на Евролевицата и Движение за права и свободи влезе и … самата Българска социалистическа партия, която одеве се бе сринала позорно във властта. Смятате ли, че Българска социалистическа партия през 1997 година е изглеждала по-добре от ГЕРБ през 2022 година? Отговорът е НЕ – ГЕРБ, при всички искания към ръководството на тази партия, не е предизвиквала национална злополука – изключително с размерите на тази при Виденов. Ако желаят да удържат позициите си във властта и да се опитат да осъществят най-малко част от своите декларирани програмни цели, водачите на Политическа партия би трябвало да трансформират тона на другарство в обществените институции на страната, и изобщо в обществения спор. Не съществува опция Петков и Василев да убедят Нинова и Радев да припознаят българските национални цели във връзка с войната в Украйна като цели на естествена европейска страна. Тези политически фигури произлизат от партия, прекарала последните 103 години във вярна работа на Москва. Ще кажете – но той и Бойко им построи газопровод, рисуваше платноходки в Черно море и така нататък Вярно е. Както е правилно и че българската политическа система е на границата на цялостно блокиране. Не на последно място заради това, че страсти и „червени линии“ заместват нуждата от съществено правене на политика. Готови ли са ГЕРБ да поддържат решения като това за изпращане на оръжие на Украйна – подготвени са. Готови ли са да разискват други проблеми, свързани с национална сигурност, както и вероятни решения в други сфери на ръководството? Мисля, че да. Ще имат ли искания за някакви бонуси на властта с цел да дадат сходна поддръжка? На този стадий, коства ми се, не – не им е време да влизат още веднъж във властта… Това може да звучи неприятно за сантименталните революционери на смяната – да влизат в съглашателство с тези, с които се бориха допреди няколко месеца, на улицата и на избори. Така е господа – демократичната политика е това. Съперничеството и съдействието са еднообразно законни принадлежности – и се употребяват когато се налага… Няма да скрия, че изпитах задоволство от метода, по който Асен Василев квалифицира позицията на Румен Радев – „позор“. Тя е позорна не от през вчерашния ден. Ако не бяха подкрепили Радев, а проф. Герджиков на президентските избори, силите на смяната през днешния ден щяха да имат мощен съдружник в ръководството на страната. Защото проф. Герджиков бе не претендент на ГЕРБ – той бе претендент, който ГЕРБ бяха принудени да поддържат, тъй като техен претендент не би имал никакви шансове. Да виждате през днешния ден проф. Герджиков във или към ГЕРБ? Няма и да го видите… Ако бе получил поддръжка и бе определен за президент, проф. Герджиков имаше шанса да се окаже един сполучлив народен водач в условия на рецесия. Какъвто водач бе Петър Стоянов в годините след злополуката от 1997-ма… Между другото – водачи като Стоянов, Иван Костов и Филип Димитров би трябвало да бъдат привличани от днешните политици – в случай че не за друго, то най-малко с цел да имат опцията да огледат своите дейности, отразени в познанията и опита на тези хора, които изведоха България от стопанска и обществена злополука и я сложиха на картата на Европа и света, осигуриха й участие в Европейски Съюз и НАТО. Къде бяхме, до каква степен стигнахме… Огнян Минчев, коментар във фейсбук