Тутанкамон, лорд Волдемор, Джеймс Холмс - тези имена би трябвало

Тутанкамон, лорд Волдемор, Джеймс Холмс - тези имена би трябвало да са обречени на забвение, а в действителност са се настанили трайно в паметта ни. Защо са несполучливи опитите за заличаване от съзнанието на имената на злодеите?

Както предлагат и Барак Обама, и Йенс Столтенберг - имената на убийците би трябвало да бъдат обречени на безмълвие. Дори не би трябвало да споменяваме хора като Джеймс Холмс, прострелял 12 души в град Аурора, или Андерш Брайвик, който аргументи гибелта на 77 души в Норвегия. Според американския президент причинителите не заслужават да се приказва за тях, а по-скоро би трябвало да се отдаде съответната респект на жертвите. И норвежкият министър-председател счита, че вниманието би трябвало да е ориентирано към тези, които го заслужават.

Именно заради това мнозина в Съединени американски щати назовават нарушителя от Аурора единствено " обвинения А ". Също и в Норвегия към този момент не приказват за Андерш Брайвик от Осло, а единствено за " причинителя ".

Обама и Столтенберг в действителност не са разкрили нищо ново - изкуството на заличаването напълно не е ново. Още от античността хората са се опитвали да " отхвърлен " по този метод от съзнанието си нещата, които не са разбирали и от които са се плашели. Само че, както демонстрира опитът, това не оказва помощ. Вместо да бъде погубен споменът за някой палач, при наложена възбрана за споменаването му той единствено се вкопчва по-силно в груповата памет. В сходство със остарялото предписание - в случай че не би трябвало да мислиш за нещо или да приказваш за него, то компактно се настанява в мислите и словата ти.

Damnatio memoriae

Тутанкамон - един от най-ярките образци за несполучлив опит за наложена давност

Тутанкамон е евентуално най-популярният египетски фараон - въпреки името му да е било заличено от всички публични документи. И татко му Ехнатон, и фараонката Хатшепсут са надживели хилядолетията - макар направените опити за заличаване на имената им от паметта на поколенията. А наред с Цезар най-известен от римските императори е Нерон - въпреки и неговото споменаване да е било неразрешено. Паметта за жестокия владетел обаче се оказва жилава - в доста по-голяма степен, в сравнение с за мъдреци като Марк Аврелий.

Който мълчи, се опасява от това, че нещо неприятно или някой неприятен човек може да се завърне и още веднъж да разгърне злокобните си сили. Това възприятие не се е трансформирало през годините. И в най-съвременната литуратура, в света на основания от Джоан Роулингс чирак-магьосник Хари Потър, има един неприятен вълшебник, от който се боят всички. Никой не смее да изрече името му, всеки шепне, когато става дума за него. Страхът от него наподобява още по-голям от това, че никой не дръзва да изрече името му. Само че мълчанието не понижава силата на ужаса, а единствено я усилва. А силата на Хари се вижда и в това, че той просто изговаря името на магьосника - Волдемор.

Сред най-известните от предишното истории със неразрешени имена на злодеи е тази с Херострат, който преди 2 300 години подпалва Храма на Артемида в Ефес - едно от седемте чудеса на света. Той прави това кощунствено дело, тъй като желае да бъде запомнен за безконечни времена. Но градът не желае да извърши желанието му и не разрешава споменаването на името му под опасността от смъртно наказване. Но това не свършва никаква работа - Херострат даже се трансформира в нарицателно за тези, които се пробват да се популяризират посредством делата си.

Обратен резултат

Сталин опитва с ретуширане да заличи загатна за Троцки (негово ляво)

Тази поука обаче не пречи на диктаторите от предишното до наши дни да се упражняват в изкуството на наложената давност. Най-яркото доказателство позитивно е Сталин, който се пробва да изтрие от паметта ни Троцки като поръчва ретуширани пропагандни фотоси, на които Троцки е до Ленин. За зла орис обаче фотографията на Ленин и Троцки на площада пред Болшой спектакъл е била толкоз известна тогава, че доста хора хващат измамата с ретуша.

Днес този тип метод не е използван - във времената на интернет би могъл по-скоро да се реализира противоположен резултат: непрекъснатото споменаване. Всяко изказване остава вечно в мрежата, откъдето изтриването му е съвсем невероятно. А и модерните терористи търсят особено такива обекти, където закононарушението им би могло да се предава непосредствено - както в тази ситуация с нападението против Световния търговски център в Ню Йорк. Но и това не е ново - и по-рано за атентаторите е било значимо да бъдат запомнени. Последното предпочитание преди изтезанието на младата Шарлот Корде, умъртвила Марат в банята, било да бъде увековечена в картина - с цел да не я не помнят.

АГ, ЗЦ, Агенция Франс Прес, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов