На крилете на Байрактар: каква е тайната на бързия възход на турската отбранителна индустрия
Турция съумя да сътвори втората по величина войска в НАТО и най-боеспособните въоръжени сили в района на Близкия изток. През последните 10 години страната направи същински пробив в производството на военна техника, а думата " Байрактар " стана нарицателна. Ето каква е тайната на турския триумф и в какво може да се препъне управлението на страната в устрема си да стане районен боен водач.
Западна технология за източни упоритости
Военно-политическите упоритости на Анкара могат да бъдат разказани с известната фраза на един турски политолог: „ Напомняме на всички, че сме потомци на империята, която трансформира Средиземно море в турско езеро “. Един от главните принадлежности за осъществяване на външнополитическия курс са въоръжените сили на страната, които вземат участие доста интензивно в споровете в Близкия изток.
Военната машина на Турция набира скорост всяка година, само че към този момент може да се съпостави с дрон Bayraktar TB2, който се трансформира в знак на националните милитаристични високи технологии. Ако го погледнете " под капака ", се оказва, че БЛА не е напълно турски. Факт е, че множеството от главните му съставни елементи се създават в Европа, в Съединени американски щати и Канада: моторът е на австрийската компания Rotax, камерите и лазерните системи за ориентиране L-3 Wescam CMX-15D са канадски, сателитните информационни системи са американски, ракетите са създадени взаимно с германците от TDW... Военно-промишленият комплекс на Република Турция към момента е сериозно подвластен от доставките на западни оръжия и прехвърлянето на технологии.
Въоръжените сили на Анкара в този момент превъзхождат всички армии на НАТО като се изключи Съединените щати. Според бюлетина The Military Balance персоналният състав на турската войска наброява към 355 хиляди души, още към 380 хиляди са резервисти, плюс 156 хиляди души са в паравоенни формирования, общо над 890 хиляди души. За съпоставяне: идната по величина войска на Северноатлантическия алианс, френската, наброява 203 хиляди души, дружно с резервистите и паравоенните - 375 хиляди души.
Ерата на военните преврати
Армията и нейният върховен офицерски корпус играят основна роля в политическия живот на Турция в продължение на доста години, позиционирайки се като основни пазители на политическата традиция на Ататюрк. Това трансформира армията в главната противопоставяща се на политическия ислямизъм мощ. Армейското управление от време на време показва своите антиислямистки рекомендации под формата на недодялан ултиматен напън върху гражданската администрация. Това докара до три сполучливи военни преврата (1960, 1971 и 1980 г.) и редица несполучливи опити. Издигането на власт на ислямистите, водени от Ердоган, усложни връзките сред ръководещата партия и армията, което докара до всеобщи чистки в армията, основаване на военни терористични организации и по-късно несполучлив опит за прелом през лятото на 2016 г.> Опит за боен прелом в Турция, 2016 година, Емрах Гюрел/АП/ТАСС
Турция разполага с най-големия танков парк в Европа (с изключение на Руската федерация) от 3,5 хиляди транспортни средства. Германия има малко по-малко от 1100 танка, Англия - единствено 227, а Франция - 220. Вярно е, че има колорит: германците, британците и французите са въоръжени с най-новите танкове - Leopard-2 A6 / A7, Challenger-2 и " Leclerc, а турският танков боеприпас е най-вече остарели вносни транспортни средства (американски M48, M60 и немски Leopard-1). Най-модерните модели в турската войска са немските Leopard-2 A4, от които Анкара имаше малко повече от 300 бройки през 2020 година Обещаващ танк от личен дизайн Altay би трябвало да влезе в армията в края на тази година.> Танкове на турската войска по време на учения, 2017 г., АП/ТАСС
Подобно е ситуацията и със самолетите. Основата на турските Военновъздушни сили са американски тактически изтребители F-16C/B – общо над 240 самолета. Транспортната авиация е показана от испано-канадските самолети CN-235, американските Hercules C-130B / E и A400M Atlas от Airbus Military. Самолетите за радиолокационно разузнаване са американски Boeing 737 със система AWACS, Boeing KC-135 Stratotanker. За да е цялостна картината, дано прибавим тук старите американски хеликоптери UH-1H и френските AS-332 Super Puma.
Основните триумфи на турския военно-промишлен комплекс
За чест на турците би трябвало да се каже, че те въобще не имат намерение да се помиряват с това положение на нещата. Както отбелязват военни специалисти, Турция обичайно разчита на развиването на националното произвеждане и изместването на вносноориентирания капитал - това беше друга част от доктрината на Ататюрк.
От 2013 година Анкара извършва дълготрайна стратегия за военно строителство, която е създадена за 20 години и би трябвало да завърши през 2033 година Страната има един от най-големите военни бюджети измежду страните от НАТО (в съответствие с БВП). През 2020 година той беше 2,6% от Брутният вътрешен продукт, през 2021 година тази цифра спадна до 2,1% (по оценка на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира, SIPRI). За съпоставяне: военният бюджет на Англия е 2,2% от Брутният вътрешен продукт, на Франция - 1,9%, на Германия - 1,3%. Вярно е, че в безусловно изражение военният бюджет на Турция губи от водещите стопански системи на Северна Америка и Европа.
Въпреки това през последните десетилетия турският военно-промишлен комплекс (ВПК) сподели доста забележителен напредък. Особен триумф е реализиран в региона на корабостроенето, производството на лека военна бронирана техника, високоточно ракетно оръжие и, несъмнено, безпилотни летателни апарати (БЛА) - става дума за към този момент упоменатите Bayraktars.
Заемането и прехвърлянето на модерни механически и софтуерни решения от цялостен свят на лични обекти може да се смята за самобитен „ трик “ на турския военно-промишлен комплекс. Ето няколко образеца.
През 2013 година турските въоръжени сили одобряват нова картечница (според западната подредба " бойна пушка " ) MKEK MPT-76 с патрон 7,62x51 НАТО. Структурно тя се основава на немската пушка HK417, която се смята за един от най-модерните типове самостоятелни оръжия.
От 2008 година турската компания Otokar, взаимно с южнокорейската Hyundai Motor Company, създава нов главен военен танк Altay въз основата на корейския танк четвърто потомство K2 Black Panther. Съвместно с англо-италианската компания AgustaWestland, турската държавна аерокосмическа компания TUSAS създаде и пусна в произвеждане лекия ударен хеликоптер T129 ATAK (прототип за него беше италианският A129 Mangusta).
Турските дронове Bayraktar в действителност имат доста западни съставни елементи, само че турските производители са си сложили задачата да стартират производството на БЛА в два разновидността: със и без вносни съставни елементи. „ Вторият вид ще има по-лошо качество и характерности, само че в случай че се наложи, турците постоянно ще могат да произведат много добра безпилотна система “, изясняват специалистите. Изключително значимо е, че Турция има забележителен опит в бойното потребление на този комплекс: той се употребява интензивно в Сирия, Либия, Ирак, по-късно в Нагорни Карабах, а в този момент и в Украйна. Само Съединени американски щати и вероятно Израел имат сходен опит. Междувременно един от главните съставни елементи на такива системи не е хардуерът, а софтуерите за ръководството му в бойни условия.
Как се биха " байрактарите "
По време на военната интервенция в Сирия безпилотните самолети Bayraktar, съгласно турската страна, са унищожили минимум 3,3 хиляди единици жива мощ, 155 танка, 102 артилерийски единици, 95 леки бронирани машини, 8 зенитно-ракетни системи и две ракетни установки. Независими специалисти оцениха триумфа на Байрактарите по-скромно: 190 убити и 293 ранени, 23 танка, 16 бойни машини на пехотата и 9 ракетни установки. На фотосите и видеозаписите, оповестени от Сирия и Турция, наблюдаващи са преброили към 55 танка, минимум 22 унищожени сирийски БМП-1, 13 самоходни установки " Гвоздика " и 5 самоходни установки " Акация ". Основните триумфи на " Байрактара " са реализирани в първите 4-5 дни на боевете. Но откакто сирийците донесоха системи за противовъздушна защита и електронна война на фронтовата линия, след което успеваемостта на турските " байрактари " фрапантно понижа.
Подобна картина беше маркирана по време на военния спор в Украйна. До началото на съветската специфична интервенция Киев разполагаше с до 20 Bayraktar TB2, които бяха употребявани за промяна на артилерийския огън и нанасяне на удари. Беше маркирана специфичната успеваемост на БЛА против незащитени конвои и съоръжение. С разгръщането на системите за противовъздушна защита обаче успеваемостта на безпилотните самолети внезапно спадна и загубите им се усилиха. Според съветските военни до края на май са били свалени към 90 Байрактара. Особено ефикасни в битката с тях се оказаха системите Панцир-С, Тор-М2 и Бук.
Ахилесова пета
Успехът на военното строителство на Анкара има три съставния елемент. Първо, в продължение на десетилетия армията и военно-промишленият комплекс са част от политическия дневен ред на турските управляващи и им се обръща особено внимание. Второ: Турция, макар сложността на връзките с Европа и Съединени американски щати, остава част от груповия Запад, затова има достъп до модерни технологии и личен състав, както и опция да образова свои експерти на западни полигони. И най-после, Анкара организира самостоятелна външна отбранителна политика, като постоянно работи на няколко военни театъра по едно и също време, без да разчита на други членове на НАТО, а от време на време даже срещу волята на алианса.
Благодарение на тази процедура военната конструкция на страната стана по-управляема и гъвкава. Освен това турското управление схваща нуждата от оптимално заменяне на вноса във военната сфера.
Турската отбранителна промишленост съумява освен да усили производството за личните си потребности, само че и да усили наличието си на външните пазари. През последните 15 години износът на турско оръжие в стойностно изражение се е нараснал съвсем четири пъти, а софтуерната му трудност, съгласно SIPRI, се е нараснала пет-шест пъти.
Разбира се, турският военно-промишлен комплекс към момента има доста нерешени проблеми. „ Ахилесовата пета “ на турското военното произвеждане, е двигателостроенето. „ Това е доста комплицирана тематика, като цяло има пет-шест страни, които имат цялостен набор от пълномощия в тази област “, обясняват специалисти. Друго едва място са системите за Противовъздушна отбрана, които Анкара внася, в това число и от Русия. Задачата за дейно противопоставяне на актуалните бойни авиационни системи от Турция към момента не е решена. И най-после, производството на подводници също е сериозен и неуреден проблем, за който турците интензивно търсят донори на технологии.
Но главният въпрос за вероятностите на военното развиване даже не е в това, а в положението на стопанската система. Държавата съумява да поддържа доста порядъчен растеж на Брутният вътрешен продукт - предходната година той възлиза на 11% (това е много). От другата страна на везната - голямата инфлация и спадащото ползване в страната. През 2021 година показателят на цените надвиши 36%, лирата потъна със 142% по отношение на щатския $. Според Forbes през август 2022 година инфлацията е достигнала 80% на годишна база (въпреки че Брутният вътрешен продукт е повишен със 7,6%). Цените на дребно в Истанбул са нарастнали с съвсем 100% на годишна база, цените на храните са се повишили с повече от 90%, а силата със 121,7%.
В същото време Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (един от значимите индикатори за стандарта на живот) в Турция през 2021 година възлиза на едвам 9,4 хиляди $, съгласно МВФ - това дефинира на Турция 71-во място в света. Сред страните от НАТО единствено Албания, Северна Македония и Черна гора имат по-ниски проценти.
През 2023 година в Турция ще се проведат избори и ще стане ясно дали популацията е готово да продължи да поддържа дейната външна политика на Ердоган, жертвайки стандарта си на живот.> Източник:
>
Западна технология за източни упоритости
Военно-политическите упоритости на Анкара могат да бъдат разказани с известната фраза на един турски политолог: „ Напомняме на всички, че сме потомци на империята, която трансформира Средиземно море в турско езеро “. Един от главните принадлежности за осъществяване на външнополитическия курс са въоръжените сили на страната, които вземат участие доста интензивно в споровете в Близкия изток.
Военната машина на Турция набира скорост всяка година, само че към този момент може да се съпостави с дрон Bayraktar TB2, който се трансформира в знак на националните милитаристични високи технологии. Ако го погледнете " под капака ", се оказва, че БЛА не е напълно турски. Факт е, че множеството от главните му съставни елементи се създават в Европа, в Съединени американски щати и Канада: моторът е на австрийската компания Rotax, камерите и лазерните системи за ориентиране L-3 Wescam CMX-15D са канадски, сателитните информационни системи са американски, ракетите са създадени взаимно с германците от TDW... Военно-промишленият комплекс на Република Турция към момента е сериозно подвластен от доставките на западни оръжия и прехвърлянето на технологии.
Въоръжените сили на Анкара в този момент превъзхождат всички армии на НАТО като се изключи Съединените щати. Според бюлетина The Military Balance персоналният състав на турската войска наброява към 355 хиляди души, още към 380 хиляди са резервисти, плюс 156 хиляди души са в паравоенни формирования, общо над 890 хиляди души. За съпоставяне: идната по величина войска на Северноатлантическия алианс, френската, наброява 203 хиляди души, дружно с резервистите и паравоенните - 375 хиляди души.
Ерата на военните преврати
Армията и нейният върховен офицерски корпус играят основна роля в политическия живот на Турция в продължение на доста години, позиционирайки се като основни пазители на политическата традиция на Ататюрк. Това трансформира армията в главната противопоставяща се на политическия ислямизъм мощ. Армейското управление от време на време показва своите антиислямистки рекомендации под формата на недодялан ултиматен напън върху гражданската администрация. Това докара до три сполучливи военни преврата (1960, 1971 и 1980 г.) и редица несполучливи опити. Издигането на власт на ислямистите, водени от Ердоган, усложни връзките сред ръководещата партия и армията, което докара до всеобщи чистки в армията, основаване на военни терористични организации и по-късно несполучлив опит за прелом през лятото на 2016 г.> Опит за боен прелом в Турция, 2016 година, Емрах Гюрел/АП/ТАСС
Турция разполага с най-големия танков парк в Европа (с изключение на Руската федерация) от 3,5 хиляди транспортни средства. Германия има малко по-малко от 1100 танка, Англия - единствено 227, а Франция - 220. Вярно е, че има колорит: германците, британците и французите са въоръжени с най-новите танкове - Leopard-2 A6 / A7, Challenger-2 и " Leclerc, а турският танков боеприпас е най-вече остарели вносни транспортни средства (американски M48, M60 и немски Leopard-1). Най-модерните модели в турската войска са немските Leopard-2 A4, от които Анкара имаше малко повече от 300 бройки през 2020 година Обещаващ танк от личен дизайн Altay би трябвало да влезе в армията в края на тази година.> Танкове на турската войска по време на учения, 2017 г., АП/ТАСС
Подобно е ситуацията и със самолетите. Основата на турските Военновъздушни сили са американски тактически изтребители F-16C/B – общо над 240 самолета. Транспортната авиация е показана от испано-канадските самолети CN-235, американските Hercules C-130B / E и A400M Atlas от Airbus Military. Самолетите за радиолокационно разузнаване са американски Boeing 737 със система AWACS, Boeing KC-135 Stratotanker. За да е цялостна картината, дано прибавим тук старите американски хеликоптери UH-1H и френските AS-332 Super Puma.
Основните триумфи на турския военно-промишлен комплекс
За чест на турците би трябвало да се каже, че те въобще не имат намерение да се помиряват с това положение на нещата. Както отбелязват военни специалисти, Турция обичайно разчита на развиването на националното произвеждане и изместването на вносноориентирания капитал - това беше друга част от доктрината на Ататюрк.
От 2013 година Анкара извършва дълготрайна стратегия за военно строителство, която е създадена за 20 години и би трябвало да завърши през 2033 година Страната има един от най-големите военни бюджети измежду страните от НАТО (в съответствие с БВП). През 2020 година той беше 2,6% от Брутният вътрешен продукт, през 2021 година тази цифра спадна до 2,1% (по оценка на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира, SIPRI). За съпоставяне: военният бюджет на Англия е 2,2% от Брутният вътрешен продукт, на Франция - 1,9%, на Германия - 1,3%. Вярно е, че в безусловно изражение военният бюджет на Турция губи от водещите стопански системи на Северна Америка и Европа.
Въпреки това през последните десетилетия турският военно-промишлен комплекс (ВПК) сподели доста забележителен напредък. Особен триумф е реализиран в региона на корабостроенето, производството на лека военна бронирана техника, високоточно ракетно оръжие и, несъмнено, безпилотни летателни апарати (БЛА) - става дума за към този момент упоменатите Bayraktars.
Заемането и прехвърлянето на модерни механически и софтуерни решения от цялостен свят на лични обекти може да се смята за самобитен „ трик “ на турския военно-промишлен комплекс. Ето няколко образеца.
През 2013 година турските въоръжени сили одобряват нова картечница (според западната подредба " бойна пушка " ) MKEK MPT-76 с патрон 7,62x51 НАТО. Структурно тя се основава на немската пушка HK417, която се смята за един от най-модерните типове самостоятелни оръжия.
От 2008 година турската компания Otokar, взаимно с южнокорейската Hyundai Motor Company, създава нов главен военен танк Altay въз основата на корейския танк четвърто потомство K2 Black Panther. Съвместно с англо-италианската компания AgustaWestland, турската държавна аерокосмическа компания TUSAS създаде и пусна в произвеждане лекия ударен хеликоптер T129 ATAK (прототип за него беше италианският A129 Mangusta).
Турските дронове Bayraktar в действителност имат доста западни съставни елементи, само че турските производители са си сложили задачата да стартират производството на БЛА в два разновидността: със и без вносни съставни елементи. „ Вторият вид ще има по-лошо качество и характерности, само че в случай че се наложи, турците постоянно ще могат да произведат много добра безпилотна система “, изясняват специалистите. Изключително значимо е, че Турция има забележителен опит в бойното потребление на този комплекс: той се употребява интензивно в Сирия, Либия, Ирак, по-късно в Нагорни Карабах, а в този момент и в Украйна. Само Съединени американски щати и вероятно Израел имат сходен опит. Междувременно един от главните съставни елементи на такива системи не е хардуерът, а софтуерите за ръководството му в бойни условия.
Как се биха " байрактарите "
По време на военната интервенция в Сирия безпилотните самолети Bayraktar, съгласно турската страна, са унищожили минимум 3,3 хиляди единици жива мощ, 155 танка, 102 артилерийски единици, 95 леки бронирани машини, 8 зенитно-ракетни системи и две ракетни установки. Независими специалисти оцениха триумфа на Байрактарите по-скромно: 190 убити и 293 ранени, 23 танка, 16 бойни машини на пехотата и 9 ракетни установки. На фотосите и видеозаписите, оповестени от Сирия и Турция, наблюдаващи са преброили към 55 танка, минимум 22 унищожени сирийски БМП-1, 13 самоходни установки " Гвоздика " и 5 самоходни установки " Акация ". Основните триумфи на " Байрактара " са реализирани в първите 4-5 дни на боевете. Но откакто сирийците донесоха системи за противовъздушна защита и електронна война на фронтовата линия, след което успеваемостта на турските " байрактари " фрапантно понижа.
Подобна картина беше маркирана по време на военния спор в Украйна. До началото на съветската специфична интервенция Киев разполагаше с до 20 Bayraktar TB2, които бяха употребявани за промяна на артилерийския огън и нанасяне на удари. Беше маркирана специфичната успеваемост на БЛА против незащитени конвои и съоръжение. С разгръщането на системите за противовъздушна защита обаче успеваемостта на безпилотните самолети внезапно спадна и загубите им се усилиха. Според съветските военни до края на май са били свалени към 90 Байрактара. Особено ефикасни в битката с тях се оказаха системите Панцир-С, Тор-М2 и Бук.
Ахилесова пета
Успехът на военното строителство на Анкара има три съставния елемент. Първо, в продължение на десетилетия армията и военно-промишленият комплекс са част от политическия дневен ред на турските управляващи и им се обръща особено внимание. Второ: Турция, макар сложността на връзките с Европа и Съединени американски щати, остава част от груповия Запад, затова има достъп до модерни технологии и личен състав, както и опция да образова свои експерти на западни полигони. И най-после, Анкара организира самостоятелна външна отбранителна политика, като постоянно работи на няколко военни театъра по едно и също време, без да разчита на други членове на НАТО, а от време на време даже срещу волята на алианса.
Благодарение на тази процедура военната конструкция на страната стана по-управляема и гъвкава. Освен това турското управление схваща нуждата от оптимално заменяне на вноса във военната сфера.
Турската отбранителна промишленост съумява освен да усили производството за личните си потребности, само че и да усили наличието си на външните пазари. През последните 15 години износът на турско оръжие в стойностно изражение се е нараснал съвсем четири пъти, а софтуерната му трудност, съгласно SIPRI, се е нараснала пет-шест пъти.
Разбира се, турският военно-промишлен комплекс към момента има доста нерешени проблеми. „ Ахилесовата пета “ на турското военното произвеждане, е двигателостроенето. „ Това е доста комплицирана тематика, като цяло има пет-шест страни, които имат цялостен набор от пълномощия в тази област “, обясняват специалисти. Друго едва място са системите за Противовъздушна отбрана, които Анкара внася, в това число и от Русия. Задачата за дейно противопоставяне на актуалните бойни авиационни системи от Турция към момента не е решена. И най-после, производството на подводници също е сериозен и неуреден проблем, за който турците интензивно търсят донори на технологии.
Но главният въпрос за вероятностите на военното развиване даже не е в това, а в положението на стопанската система. Държавата съумява да поддържа доста порядъчен растеж на Брутният вътрешен продукт - предходната година той възлиза на 11% (това е много). От другата страна на везната - голямата инфлация и спадащото ползване в страната. През 2021 година показателят на цените надвиши 36%, лирата потъна със 142% по отношение на щатския $. Според Forbes през август 2022 година инфлацията е достигнала 80% на годишна база (въпреки че Брутният вътрешен продукт е повишен със 7,6%). Цените на дребно в Истанбул са нарастнали с съвсем 100% на годишна база, цените на храните са се повишили с повече от 90%, а силата със 121,7%.
В същото време Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (един от значимите индикатори за стандарта на живот) в Турция през 2021 година възлиза на едвам 9,4 хиляди $, съгласно МВФ - това дефинира на Турция 71-во място в света. Сред страните от НАТО единствено Албания, Северна Македония и Черна гора имат по-ниски проценти.
През 2023 година в Турция ще се проведат избори и ще стане ясно дали популацията е готово да продължи да поддържа дейната външна политика на Ердоган, жертвайки стандарта си на живот.> Източник:
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ