Ухажваната за изборите изселническа маса от България може да стимулира турския европеизъм
„ Турция ще продължи да бъде част от това периферно на Запада пространство. След като Ердоган не чака идващ мандат, евентуално ще бъде доста по-близо до тесния и необятния Близък изток - съседите в Иран, Персийския залив и Египет, Русия “.
Това сподели арабистът професор Владимир Чуков в изявление за уеб страницата btvnovinite.bgслед успеха на Реджеп Таийп Ердоган на президентските избори в Турция.
Войната в Украйна
Не се чака пробив на Турция за реализиране на мир в Украйна. „ Ще се употребяват положителните връзки сред Москва и Анкара и двамата водачи – Путин и Ердоган, само че е нереално да се чака прелом или знамение “, сподели
професор Владимир Чуков.
Ердоган получи доста мощна поддръжка от Русия на изборите, споделя той.
Отношенията на Турция с НАТО и Европейски Съюз
Очаква се Турция да утвърди участието на Швеция в НАТО. В телефонен диалог сред Байдън и Ердоган е станало ясно, че американският президент чака бърза ратификация на кандидатурата на Швеция, а Ердоган - Американският конгрес да утвърди бързо продажбата на F-16 за турската войска.
„ Прави усещане, че след поста в Туитър на Джо Байдън, Ердоган му се е обадил по телефона и те са разменили мисли, което подсказва, че и от двете страни ще се положат старания проблемите преди изборите да бъдат решени “, сподели проф. Чуков.
След съветската инвазия в Украйна Швеция и Финландия подадоха молба за участие в НАТО. Решението за приемане на нов член обаче би трябвало да бъде взето с единогласие от съществуващите членове. Турция разреши на Финландия да стане член на НАТО през април, само че към момента блокира кандидатурата на Швеция, изяснява арабистът.
Отношенията с България
В българо-турските връзки ще се резервира най-хубавото. По думите на проф. Чуков има огромен стопански капацитет, дейни търговски и транспортни взаимоотношения.
„ Ще има последователност, не можем да приказваме за двустранни връзки на персонална основа, по този начин както бяха връзките сред Ердоган и Бойко Борисов. Ще има положително съдействие на институционална основа. На равнище Министерство на вътрешните работи би трябвало да продължи и ще продължи съдействието за битка с противозаконната миграция “, добави специалистът.
Той обърна внимание, че на тези избори се следи „ ухажване на големите изселнически маси, пристигнали от България и Балканите “ - фактор, който до тозимомент не е съществувал.
„ Този контингент би могъл да играе основна роля във вътрешнополитическия живот в Турция, тази маса може да излъчи лице на политик, което да се трансформира в деен мост за стимулиране на турския европеизъм “, сподели проф. Чуков.
Напрежението сред Турция и Сирия
В близко бъдеще Турция желае нормализация на връзките със Сирия, само че има нейните условия, показва Владимир Чуков.
„ Башар Асад съобщи изрично, че ще възстановят връзките единствено когато Турция се отдръпна от окупираните северни елементи. Нещо, което не удовлетворява на този стадий Анкара. В североизточните елементи пък са кюрдските бойци, които се поддържат от Съединени американски щати и европейските сътрудници. Там обстановката остава доста комплицирана “, добави той.
Бежанците
Част от предизборните обещания на Реджеп Ердоган беше доброволното връщане на 1 млн. сирийски бежанци в тяхната татковина.
„ Не смятам, че обещанията, които бяха дадени от Ердоган и неговата партия, доста бързо ще бъдат осъществени. Ако има някакви бежански потоци, те няма да бъдат по посока на Сирия, а в противоположна посока, чрез утъпканите пътища на трафикантите, пуснали дълбоки корени в турското общество. В Истанбул даже може да си избирате трафикант, който да ви прекара през гръцката или българската граница на път за Германия или друга западноевропейска страна “, сподели проф. Владимир Чуков.
По думите му тази тематика ще остане неразрешена още дълги години. Икономика или сигурност – кое е по-важно за гласоподавателите? Оказва се, че стопанската система не е главният претекст за турския гласоподавател да гласоподава за един или различен претендент.
„ В социологическа анкета се питат турските гласоподаватели за какво са дали своят вот за Ердоган или Кълъчдароглу. По отношение на Кълъчдароглу 18 от 48% споделят, че той би могъл да се оправи по-добре с стопанската система, в сравнение с Ердоган. Останалите споделят, че са дали своят вот за Кълъчдароглу защото са за промяна на Ердоган – това е отрицателен избор. Тоест той е повече в сравнение с вярата, че Кълъчдароглу ще се оправи с стопанската система “, изясни проф. Чуков.
Защо по-голямата част от гласоподавателите на Ердоган гласоподават за него?
„ Повече от 25% споделят, че те гласоподават за Ердоган, тъй като Кълъчдароглу е сключил съюз с кюрдите, ПКК. В Турция главният аршин се оказва сигурността, страхът от тероризъм и атентати. Това е нещо, което беше доста мощно моделирано като публично схващане от държавните медии, следени от Ердоган. Той ги притискаше в ъгъла, като постановяваше своята изразителност, говорейки за тероризъм, бежанци, а не за стопанска система. Това в действителност беше казусът на опозицията “, добави анализаторът.
Какво значи историческият балотаж?
За първи път Турция избра президента си на балотаж. Реджеп Ердоган завоюва 52,18% от гласовете на гласоподавателите, а водачът на обединената съпротива – Кемал Кълъчдароглу - 47,82%. Според проф. Чуков историческия балотаж демонстрира, че структурата на турското общество се е трансформирала.
„ Оформи се една консервативна класа, междинна класа, която доста мощно гледа към религиозните полезности, също по този начин примесена с локалните националисти, които се съюзиха с Ердоган. От друга страна, имаме градски пластове, образовани, по- добре платени с доста ясни контакти с Европа и европейски сътрудници – там имаме увеличение на електората на опозицията “, изясни професорът.
След загубата на изборите водачът на Републиканска национална партия Кемал Кълъчдароглу съобщи „ Преживяхме най-нечестните избори през последните години “.
Според проф. Чуков изборите бяха правилно преброени, само че не правилно поднесени.
„ Изборите бяха доста ловко дирижирани – 90% от медиите бяха в ръцете на Ердоган, целият държавен уред, полицията, вътрешният министър. Всичко, което въплъщава страната беше в интерес на Ердоган. Кълъчдароглу е прав, че тези избори бяха най-нечестните, само че има доста мощна смяна в настроенията на турското общество, фокусиране на една каста от обществото във връзка с рационализация, изповядване на европейските полезности, които не съумяха да намерят положителната електорална агитация, тъй че тези 48% да станат повече от 50 “, сподели арабистът Владимир Чуков.
Той акцентира, че до момента в който през 2019 година огромните градове са били про-Ердоган, в този момент в Анкара и Истанбул, Кълъчдароглу е водил и на двата тура. По думите, в случай че претендент за президент на опозицията е бил кметът на Истанбул или Анкара, евентуално те щяха да победят Ердоган.
Това сподели арабистът професор Владимир Чуков в изявление за уеб страницата btvnovinite.bgслед успеха на Реджеп Таийп Ердоган на президентските избори в Турция.
Войната в Украйна
Не се чака пробив на Турция за реализиране на мир в Украйна. „ Ще се употребяват положителните връзки сред Москва и Анкара и двамата водачи – Путин и Ердоган, само че е нереално да се чака прелом или знамение “, сподели
професор Владимир Чуков.
Ердоган получи доста мощна поддръжка от Русия на изборите, споделя той.
Отношенията на Турция с НАТО и Европейски Съюз
Очаква се Турция да утвърди участието на Швеция в НАТО. В телефонен диалог сред Байдън и Ердоган е станало ясно, че американският президент чака бърза ратификация на кандидатурата на Швеция, а Ердоган - Американският конгрес да утвърди бързо продажбата на F-16 за турската войска.
„ Прави усещане, че след поста в Туитър на Джо Байдън, Ердоган му се е обадил по телефона и те са разменили мисли, което подсказва, че и от двете страни ще се положат старания проблемите преди изборите да бъдат решени “, сподели проф. Чуков.
След съветската инвазия в Украйна Швеция и Финландия подадоха молба за участие в НАТО. Решението за приемане на нов член обаче би трябвало да бъде взето с единогласие от съществуващите членове. Турция разреши на Финландия да стане член на НАТО през април, само че към момента блокира кандидатурата на Швеция, изяснява арабистът.
Отношенията с България
В българо-турските връзки ще се резервира най-хубавото. По думите на проф. Чуков има огромен стопански капацитет, дейни търговски и транспортни взаимоотношения.
„ Ще има последователност, не можем да приказваме за двустранни връзки на персонална основа, по този начин както бяха връзките сред Ердоган и Бойко Борисов. Ще има положително съдействие на институционална основа. На равнище Министерство на вътрешните работи би трябвало да продължи и ще продължи съдействието за битка с противозаконната миграция “, добави специалистът.
Той обърна внимание, че на тези избори се следи „ ухажване на големите изселнически маси, пристигнали от България и Балканите “ - фактор, който до тозимомент не е съществувал.
„ Този контингент би могъл да играе основна роля във вътрешнополитическия живот в Турция, тази маса може да излъчи лице на политик, което да се трансформира в деен мост за стимулиране на турския европеизъм “, сподели проф. Чуков.
Напрежението сред Турция и Сирия
В близко бъдеще Турция желае нормализация на връзките със Сирия, само че има нейните условия, показва Владимир Чуков.
„ Башар Асад съобщи изрично, че ще възстановят връзките единствено когато Турция се отдръпна от окупираните северни елементи. Нещо, което не удовлетворява на този стадий Анкара. В североизточните елементи пък са кюрдските бойци, които се поддържат от Съединени американски щати и европейските сътрудници. Там обстановката остава доста комплицирана “, добави той.
Бежанците
Част от предизборните обещания на Реджеп Ердоган беше доброволното връщане на 1 млн. сирийски бежанци в тяхната татковина.
„ Не смятам, че обещанията, които бяха дадени от Ердоган и неговата партия, доста бързо ще бъдат осъществени. Ако има някакви бежански потоци, те няма да бъдат по посока на Сирия, а в противоположна посока, чрез утъпканите пътища на трафикантите, пуснали дълбоки корени в турското общество. В Истанбул даже може да си избирате трафикант, който да ви прекара през гръцката или българската граница на път за Германия или друга западноевропейска страна “, сподели проф. Владимир Чуков.
По думите му тази тематика ще остане неразрешена още дълги години. Икономика или сигурност – кое е по-важно за гласоподавателите? Оказва се, че стопанската система не е главният претекст за турския гласоподавател да гласоподава за един или различен претендент.
„ В социологическа анкета се питат турските гласоподаватели за какво са дали своят вот за Ердоган или Кълъчдароглу. По отношение на Кълъчдароглу 18 от 48% споделят, че той би могъл да се оправи по-добре с стопанската система, в сравнение с Ердоган. Останалите споделят, че са дали своят вот за Кълъчдароглу защото са за промяна на Ердоган – това е отрицателен избор. Тоест той е повече в сравнение с вярата, че Кълъчдароглу ще се оправи с стопанската система “, изясни проф. Чуков.
Защо по-голямата част от гласоподавателите на Ердоган гласоподават за него?
„ Повече от 25% споделят, че те гласоподават за Ердоган, тъй като Кълъчдароглу е сключил съюз с кюрдите, ПКК. В Турция главният аршин се оказва сигурността, страхът от тероризъм и атентати. Това е нещо, което беше доста мощно моделирано като публично схващане от държавните медии, следени от Ердоган. Той ги притискаше в ъгъла, като постановяваше своята изразителност, говорейки за тероризъм, бежанци, а не за стопанска система. Това в действителност беше казусът на опозицията “, добави анализаторът.
Какво значи историческият балотаж?
За първи път Турция избра президента си на балотаж. Реджеп Ердоган завоюва 52,18% от гласовете на гласоподавателите, а водачът на обединената съпротива – Кемал Кълъчдароглу - 47,82%. Според проф. Чуков историческия балотаж демонстрира, че структурата на турското общество се е трансформирала.
„ Оформи се една консервативна класа, междинна класа, която доста мощно гледа към религиозните полезности, също по този начин примесена с локалните националисти, които се съюзиха с Ердоган. От друга страна, имаме градски пластове, образовани, по- добре платени с доста ясни контакти с Европа и европейски сътрудници – там имаме увеличение на електората на опозицията “, изясни професорът.
След загубата на изборите водачът на Републиканска национална партия Кемал Кълъчдароглу съобщи „ Преживяхме най-нечестните избори през последните години “.
Според проф. Чуков изборите бяха правилно преброени, само че не правилно поднесени.
„ Изборите бяха доста ловко дирижирани – 90% от медиите бяха в ръцете на Ердоган, целият държавен уред, полицията, вътрешният министър. Всичко, което въплъщава страната беше в интерес на Ердоган. Кълъчдароглу е прав, че тези избори бяха най-нечестните, само че има доста мощна смяна в настроенията на турското общество, фокусиране на една каста от обществото във връзка с рационализация, изповядване на европейските полезности, които не съумяха да намерят положителната електорална агитация, тъй че тези 48% да станат повече от 50 “, сподели арабистът Владимир Чуков.
Той акцентира, че до момента в който през 2019 година огромните градове са били про-Ердоган, в този момент в Анкара и Истанбул, Кълъчдароглу е водил и на двата тура. По думите, в случай че претендент за президент на опозицията е бил кметът на Истанбул или Анкара, евентуално те щяха да победят Ердоган.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ