Първи балотаж за президент в 100-годишната история на Турция: Избор на статуквото или път към промяна
Турция се насочва през днешния ден към съдбоносен, втори тур на изборите за президент. Това е първият балотаж на президентски избори в 100-годишната история на страната.
На първия тур на президентските и парламентарни избори, извършен на 14 май, за сегашния президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган - на власт от 2003 година и непобеден допълнително от дузина национални гласувания - гласоподаваха 49,52% от имащите право на глас 64 190 651 турски жители. Основният му конкурент Кемал Кълъчдароглу получи 44,88% от гласовете на гласоподавателите. На трето място е претендентът на Алианса АТА Синан Оган, който печели 5,17%.
Съобщената изборна интензивност доближи 90% в това, което се трансформира в референдум за най-дългогодишния водач на Турция и неговата партия с ислямски корени.
Тъй като нито един от претендентите не си обезпечи нужното болшинство на президентските избори, на 28 май на балотаж един против различен ще се изправят двамата съществени
съперници Ердоган и Кълъчдароглу
Синан Оган, ултранационалистът от партията Алианс АТА, който приключи на трето място на изборите в Турция, поддържа президента Реджеп Тайип Ердоган преди историческия втори тур на изборите този уикенд.
Докато Кемал Кълъчдароглу се срещаше с ръководителя на Партията на успеха Юмит Йозджаг, президентът Реджеп Тайип Ердоган, който направи неочакван ход няколко часа след тази среща, се срещна с Оган в офиса си в Долмабахче. Оган, който се кандидатира като самостоятелен, се радва на новопридобита популярност поради евентуалното пренасочване на гласоподавателите си към някой от двамата любимци на балотажа. На идния втори тур на изборите на 28 май битката ще бъде извънредно сред Ердоган и Кълъчдароглу, а поддръжката на третата партия може да промени хода на конкуренцията.
Турските жители, живеещи в чужбина, започнаха да гласоподават преди дни. Те можеха да упражнят правото си на избор до 24 май. След тази дата искащите да гласоподават на граничните пунктове ще могат да пуснат бюлетини до късния следобяд на 28 май. Турция е основала изборни секции в дипломатическите си задачи в 73 страни и на граничните пунктове за към 3,4 млн. гласоподаватели с право на глас. Според информацията на Министерството на външните работи за втория тур са сложени общо 3461 урни. На изборите на 14 май в чужбина гласоподаваха над 1,8 млн. турски гласоподаватели.
Двамата кандидати приканиха своите поддръжници както в страната, по този начин и в чужбина, да гласоподават, като всеки насочи своите апели в духа на предизборните си пропаганди.
„ Турция ще преодолее всички проблеми и дружно ще забележим още по-добри дни “, съобщи в Туитър президентът Реджеп Тайип Ердоган, който се обърна към младежите в навечерието на решаващите президентски избори на 28 май. Ердоган похвали турската юноша за това, че " отстоява волята си, свободно отразява своя избор в урните и поема отговорност за нашата народна власт ".
Той също по този начин съобщи, че неговата ислямска ръководеща партия и нейните ултранационалистически съдружници са завоювали ясно болшинство в Народното събрание.
Неговият противник Кълъчдароглу също насочи сходен апел към турските младежи, като по-рано в понеделник в поредност от туитове даде уверения, че ще " облекчи паниките им ".
" Докато ние спорим, те към този момент са се обединили против вас. Сега дано да забележим какво имаме в ръцете си в края на деня. Бездънна мрачевина... Имаме 12 дни, с цел да се измъкнем от този тунел ", съобщи той.
Вторият тур даде на Ердоган време да
прегрупира силите
си и да промени дебата. Но той към момента е притиснат от най-тежката икономическа рецесия в Турция от 90-те години насам. Мнозина към момента са преследвани и от контузията на неуверената реакция на държавното управление на земетресението през февруари, което лиши живота на повече от 50 000 души.
Появата на Кълъчдароглу и неговия опозиционен алианс от шест партии - видът необятна коалиция, която Ердоган умееше да основава през цялата си кариера - дава на задграничните съдружници и на турските гласоподаватели ясна опция.
Според анализатори вторият тур на надпредаварата ще се чака да бъде по-оспорван. Ако единствено 1% от гласоподавателите на Оган поддържат Ердоган, той ще завоюва, настояват част от тях. Но съгласно други тези, които не са дали своят вот на първия тур, са главно поддръжници на опозицията и в случай че в този момент отидат до урните, ще усилят % на Кълъчдароглу. Все отново съвсем всички статически организации предсказват победа за сегашния президент.
Ето акцентите в профилите на двамата противници
Реджеп Тайип Ердоган - 20-годишно ръководство на Турция
Реджеп Тайип Ердоган е 12-ият и сегашен президент на Турция от 2014 година насам. Той промени страната си повече от всеки различен водач след Мустафа Кемал Ататюрк.
Ердоган управлява 85-милионната страна през една от най-променящите се и разединяващи я столетия. Турция се трансформира във военна и геополитическа мощ, която играе роля в спорове от Сирия до Украйна. Влиянието на страната, член на НАТО, както в Европа, по този начин и в Близкия изток, прави резултата от изборите толкоз значим за Вашингтон и Брюксел, колкото и за Дамаск и Москва. Ердоган е възхваляван в консервативна Турция, която по време на неговото ръководство претърпя взрив в развиването си. По-религиозните гласоподаватели също са му признателни за решението да отстрани рестриктивните мерки от светската ера за забрадките и да открива повече ислямски учебни заведения.
Но първото десетилетие на Ердоган, което бе белязано от икономическо възкръсване и стопляне на връзките с Европа, бе последвано от второ, изпълнено със обществени и политически разтърсвания. В отговор на несполучливия опит за прелом през 2016 година той предприе огромни чистки, които раздрусаха турското общество и го трансфораха във все по-неудобен сътрудник за Запада.
Сега Ердоган е изправен пред едно от най-големите тествания в политическата си кариера, до момента в който Турция се задъхва от високата инфлация и най-опустошителното земетресение от 1999 година насам.
Първо като министър-председател от 2003 година, а по-късно като директно определен президент от 2014 година, Реджеп Тайип Ердоган разпростра " мускулите " на Турция като районна мощ, защитаваше мюсюлмански дела и бързо преодоляваше вътрешната съпротива.
Въпреки че е началник на страна от НАТО, той се нарежда като медиатор във войната на Русия в Украйна и накара Швеция да изчака в опита си да се причисли към западния защитителен съюз. Неговата " силова дипломация " разгневи съдружниците в Европа и отвън нея.
С корени от Ризе, Реджеп Тайип Ердоган е роден в Истанбул на 26 февруари 1954 година През 1965 година приключва главното учебно заведение Касъмпаша Пияле, а през 1973 година приключва междинното си обучение в истанбулското учебно заведение Имам Хатип (религиозна професионална гимназия). През 1981 година приключва висше обучение във Факултета по стопанска система и административни науки на Университета Мармара.
Ердоган взе участие интензивно в активността на " Партията на благоденствието " (ПБ), основана през 1983 година, и през 1984 година е определен за началник на окръг Бейоглу. През 1985 година е определен за регионален началник на " ПБ " в Истанбул и през същата година става член на Централния изпълнителен съвет на партията.
Този интервал му носи известност и на локалните избори през 1994 година, Ердоган е определен за кмет на Истанбул. Той изкарва извънредно сполучлив мандат. Многогодишни проблеми с водоснабдяването, боклука, замърсяването от природен газ, транспортната невъзможност и огромните задължения на града биват решени. По този метод Ердоган реализира пробив в историята на общината и печели доверието на хората.
Мандатът му е преустановен през декември 1997 година поради ефикасна присъда.
На 14 август 2001 година Ердоган основава дружно с приятелите си " Партията на справедливостта и развиването " (ПСР) и е определен за ръководител на ПСР от Съвета на учредителите. Партията се радва на необятна социална поддръжка в страната и още през първата година от основаването си тя става единствената ръководеща партия с болшинство от две трети в края на парламентарните избори, извършени през 2002 година
Ердоган става министър-председател на 15 март 2003 година и подхваща редица промени, които връщат силата на турската лира. Осъществява редица публични планове за учебни заведения, язовири, лечебни заведения и така нататък Партията му печели поредно парламентарните избори през 2007 и 2011 година Избран е за 12-и президент на 10 август 2014 година, Реджеп Тайип Ердоган е и първият президент на Република Турция, определен с всеобщо гласоподаване.
След референдум през 2017 година за внасяне на промени в конституцията, на президентските избори през 2018 година печели 52,59% от гласовете и е избран отново за президент.
Реджеп Тайип Ердоган е женен и има 4 деца.
Кемал Кълъчдароглу - " турският Ганди "
Кемал Кълъчдароглу е считан за извънредно умел политик. Избран е за народен представител в Народното събрание от Народнорепубликанската партия (НРП) през 2002 година - същата година, когато ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган идва на власт. Преживял е поредност от насилствени набези и си е спечелил репутацията на един от най-атакуваните политици в Турция.
Роден през декември 1948 година, Кемал Кълъчдароглу е четвъртото от седем деца, отгледани от стопанка и държавен чиновник в източния град Тунджели. Произхожда от семейство на алевити - шиитска фракция и религиозно малцинство в най-вече сунитска Турция. Той е първенец в многото учебни заведения, които посещава, защото фамилията му следва работата на татко му из Турция.
Въпреки скромния си генезис, Кълъчдароглу приключва един от най-хубавите университети в Анкара със компетентност " Икономика " и по-късно заема високи постове в турската администрация, като през 90-те години на предишния век печели премията " Бюрократ на годината ". Докато Ердоган вижда в бюрокрацията спънка за ефикасното ръководство, Кълъчдароглу счита, че способните админи са от основно значение за решаването на многото неотложни проблеми на страната.
Избран е за член на Народното събрание през 2002 година - годината, в която ПСР на Ердоган идва на власт - и си печели славата, като преследва държавни фигури за корупционни и противозаконни, съгласно него, действия.
След седем години в Народното събрание е определен да се кандидатира за една от най-могъщите и влиятелни длъжности в Турция - кмет на Истанбул. Въпреки че губи конкуренцията, той получава похвали за акцията си и става доста благонадежден претендент за втори мандат на НРП с 37% от гласовете. В рамките на една година след този триумф водачът на НРП Дениз Байкал подава оставка след появяването на скришен видеозапис с спекулация - и Кълъчдароглу ненадейно се оказва главен претендент за поста. Първоначално отхвърля да се кандидатира за лидерския пост, защото не желае да се възползва от абсурда. Позицията му обаче се смекчава и той печели конкуренцията с огромна преднина.
За 13-те години отпред на партията Кълъчдароглу направи тиха гражданска война в нея. Опита се да се сдобри с ислямистите посредством жестове като посещаване на вечери ифтар за спиране на поста по време на Рамазана и заличи старите милитаристични кодекси на партията. С времето вкарва в партията религиозни дейци, кюрдски деятели и бранители на правата на дамите, с цел да потвърди на турското общество, че НРП се е трансформирала.
Кълъчдароглу става няколко пъти жертва на физическо посягане. През 2014 година той е ударен два пъти от клиент в Народното събрание, до момента в който се готви да произнесе тирада пред депутатите от партията си. През 2016 година конвоят му е нападнат с ракета от кюрдската формация ПКК, а на идната година заобикаля опит за бомбен атентат от страна на " Ислямска страна ". През 2019 година оцелява след опит за линчуване по време на заравяне на боец.
Но репутацията му излиза отвън рамките на Турция точно след опита за прелом през 2016 година Докато президентът Ердоган се разправя с инакомислещите, арестувайки и уволнявайки хиляди турци, считани за свързани с превратаджиите, опозиционният водач стартира " Марш за правдивост ", изминавайки 450 км от Анкара до Истанбул.
Кълъчдароглу съумя да сплоти зад себе си шест опозиционни партии, които издигнаха кандидатурата му за поста президент на идните избори.
В предизборната си акция даде обещание да се върне към ортодоксалните стопански политики и да оглави връщането на парламентарната народна власт. Той даде обещание също да възвърне независимостта на правосъдната власт, като се откаже от потреблението на правосъдната система за кавга с инакомислещите. /БГНЕС
На първия тур на президентските и парламентарни избори, извършен на 14 май, за сегашния президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган - на власт от 2003 година и непобеден допълнително от дузина национални гласувания - гласоподаваха 49,52% от имащите право на глас 64 190 651 турски жители. Основният му конкурент Кемал Кълъчдароглу получи 44,88% от гласовете на гласоподавателите. На трето място е претендентът на Алианса АТА Синан Оган, който печели 5,17%.
Съобщената изборна интензивност доближи 90% в това, което се трансформира в референдум за най-дългогодишния водач на Турция и неговата партия с ислямски корени.
Тъй като нито един от претендентите не си обезпечи нужното болшинство на президентските избори, на 28 май на балотаж един против различен ще се изправят двамата съществени
съперници Ердоган и Кълъчдароглу
Синан Оган, ултранационалистът от партията Алианс АТА, който приключи на трето място на изборите в Турция, поддържа президента Реджеп Тайип Ердоган преди историческия втори тур на изборите този уикенд.
Докато Кемал Кълъчдароглу се срещаше с ръководителя на Партията на успеха Юмит Йозджаг, президентът Реджеп Тайип Ердоган, който направи неочакван ход няколко часа след тази среща, се срещна с Оган в офиса си в Долмабахче. Оган, който се кандидатира като самостоятелен, се радва на новопридобита популярност поради евентуалното пренасочване на гласоподавателите си към някой от двамата любимци на балотажа. На идния втори тур на изборите на 28 май битката ще бъде извънредно сред Ердоган и Кълъчдароглу, а поддръжката на третата партия може да промени хода на конкуренцията.
Турските жители, живеещи в чужбина, започнаха да гласоподават преди дни. Те можеха да упражнят правото си на избор до 24 май. След тази дата искащите да гласоподават на граничните пунктове ще могат да пуснат бюлетини до късния следобяд на 28 май. Турция е основала изборни секции в дипломатическите си задачи в 73 страни и на граничните пунктове за към 3,4 млн. гласоподаватели с право на глас. Според информацията на Министерството на външните работи за втория тур са сложени общо 3461 урни. На изборите на 14 май в чужбина гласоподаваха над 1,8 млн. турски гласоподаватели.
Двамата кандидати приканиха своите поддръжници както в страната, по този начин и в чужбина, да гласоподават, като всеки насочи своите апели в духа на предизборните си пропаганди.
„ Турция ще преодолее всички проблеми и дружно ще забележим още по-добри дни “, съобщи в Туитър президентът Реджеп Тайип Ердоган, който се обърна към младежите в навечерието на решаващите президентски избори на 28 май. Ердоган похвали турската юноша за това, че " отстоява волята си, свободно отразява своя избор в урните и поема отговорност за нашата народна власт ".
Той също по този начин съобщи, че неговата ислямска ръководеща партия и нейните ултранационалистически съдружници са завоювали ясно болшинство в Народното събрание.
Неговият противник Кълъчдароглу също насочи сходен апел към турските младежи, като по-рано в понеделник в поредност от туитове даде уверения, че ще " облекчи паниките им ".
" Докато ние спорим, те към този момент са се обединили против вас. Сега дано да забележим какво имаме в ръцете си в края на деня. Бездънна мрачевина... Имаме 12 дни, с цел да се измъкнем от този тунел ", съобщи той.
Вторият тур даде на Ердоган време да
прегрупира силите
си и да промени дебата. Но той към момента е притиснат от най-тежката икономическа рецесия в Турция от 90-те години насам. Мнозина към момента са преследвани и от контузията на неуверената реакция на държавното управление на земетресението през февруари, което лиши живота на повече от 50 000 души.
Появата на Кълъчдароглу и неговия опозиционен алианс от шест партии - видът необятна коалиция, която Ердоган умееше да основава през цялата си кариера - дава на задграничните съдружници и на турските гласоподаватели ясна опция.
Според анализатори вторият тур на надпредаварата ще се чака да бъде по-оспорван. Ако единствено 1% от гласоподавателите на Оган поддържат Ердоган, той ще завоюва, настояват част от тях. Но съгласно други тези, които не са дали своят вот на първия тур, са главно поддръжници на опозицията и в случай че в този момент отидат до урните, ще усилят % на Кълъчдароглу. Все отново съвсем всички статически организации предсказват победа за сегашния президент.
Ето акцентите в профилите на двамата противници
Реджеп Тайип Ердоган - 20-годишно ръководство на Турция
Реджеп Тайип Ердоган е 12-ият и сегашен президент на Турция от 2014 година насам. Той промени страната си повече от всеки различен водач след Мустафа Кемал Ататюрк.
Ердоган управлява 85-милионната страна през една от най-променящите се и разединяващи я столетия. Турция се трансформира във военна и геополитическа мощ, която играе роля в спорове от Сирия до Украйна. Влиянието на страната, член на НАТО, както в Европа, по този начин и в Близкия изток, прави резултата от изборите толкоз значим за Вашингтон и Брюксел, колкото и за Дамаск и Москва. Ердоган е възхваляван в консервативна Турция, която по време на неговото ръководство претърпя взрив в развиването си. По-религиозните гласоподаватели също са му признателни за решението да отстрани рестриктивните мерки от светската ера за забрадките и да открива повече ислямски учебни заведения.
Но първото десетилетие на Ердоган, което бе белязано от икономическо възкръсване и стопляне на връзките с Европа, бе последвано от второ, изпълнено със обществени и политически разтърсвания. В отговор на несполучливия опит за прелом през 2016 година той предприе огромни чистки, които раздрусаха турското общество и го трансфораха във все по-неудобен сътрудник за Запада.
Сега Ердоган е изправен пред едно от най-големите тествания в политическата си кариера, до момента в който Турция се задъхва от високата инфлация и най-опустошителното земетресение от 1999 година насам.
Първо като министър-председател от 2003 година, а по-късно като директно определен президент от 2014 година, Реджеп Тайип Ердоган разпростра " мускулите " на Турция като районна мощ, защитаваше мюсюлмански дела и бързо преодоляваше вътрешната съпротива.
Въпреки че е началник на страна от НАТО, той се нарежда като медиатор във войната на Русия в Украйна и накара Швеция да изчака в опита си да се причисли към западния защитителен съюз. Неговата " силова дипломация " разгневи съдружниците в Европа и отвън нея.
С корени от Ризе, Реджеп Тайип Ердоган е роден в Истанбул на 26 февруари 1954 година През 1965 година приключва главното учебно заведение Касъмпаша Пияле, а през 1973 година приключва междинното си обучение в истанбулското учебно заведение Имам Хатип (религиозна професионална гимназия). През 1981 година приключва висше обучение във Факултета по стопанска система и административни науки на Университета Мармара.
Ердоган взе участие интензивно в активността на " Партията на благоденствието " (ПБ), основана през 1983 година, и през 1984 година е определен за началник на окръг Бейоглу. През 1985 година е определен за регионален началник на " ПБ " в Истанбул и през същата година става член на Централния изпълнителен съвет на партията.
Този интервал му носи известност и на локалните избори през 1994 година, Ердоган е определен за кмет на Истанбул. Той изкарва извънредно сполучлив мандат. Многогодишни проблеми с водоснабдяването, боклука, замърсяването от природен газ, транспортната невъзможност и огромните задължения на града биват решени. По този метод Ердоган реализира пробив в историята на общината и печели доверието на хората.
Мандатът му е преустановен през декември 1997 година поради ефикасна присъда.
На 14 август 2001 година Ердоган основава дружно с приятелите си " Партията на справедливостта и развиването " (ПСР) и е определен за ръководител на ПСР от Съвета на учредителите. Партията се радва на необятна социална поддръжка в страната и още през първата година от основаването си тя става единствената ръководеща партия с болшинство от две трети в края на парламентарните избори, извършени през 2002 година
Ердоган става министър-председател на 15 март 2003 година и подхваща редица промени, които връщат силата на турската лира. Осъществява редица публични планове за учебни заведения, язовири, лечебни заведения и така нататък Партията му печели поредно парламентарните избори през 2007 и 2011 година Избран е за 12-и президент на 10 август 2014 година, Реджеп Тайип Ердоган е и първият президент на Република Турция, определен с всеобщо гласоподаване.
След референдум през 2017 година за внасяне на промени в конституцията, на президентските избори през 2018 година печели 52,59% от гласовете и е избран отново за президент.
Реджеп Тайип Ердоган е женен и има 4 деца.
Кемал Кълъчдароглу - " турският Ганди "
Кемал Кълъчдароглу е считан за извънредно умел политик. Избран е за народен представител в Народното събрание от Народнорепубликанската партия (НРП) през 2002 година - същата година, когато ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган идва на власт. Преживял е поредност от насилствени набези и си е спечелил репутацията на един от най-атакуваните политици в Турция.
Роден през декември 1948 година, Кемал Кълъчдароглу е четвъртото от седем деца, отгледани от стопанка и държавен чиновник в източния град Тунджели. Произхожда от семейство на алевити - шиитска фракция и религиозно малцинство в най-вече сунитска Турция. Той е първенец в многото учебни заведения, които посещава, защото фамилията му следва работата на татко му из Турция.
Въпреки скромния си генезис, Кълъчдароглу приключва един от най-хубавите университети в Анкара със компетентност " Икономика " и по-късно заема високи постове в турската администрация, като през 90-те години на предишния век печели премията " Бюрократ на годината ". Докато Ердоган вижда в бюрокрацията спънка за ефикасното ръководство, Кълъчдароглу счита, че способните админи са от основно значение за решаването на многото неотложни проблеми на страната.
Избран е за член на Народното събрание през 2002 година - годината, в която ПСР на Ердоган идва на власт - и си печели славата, като преследва държавни фигури за корупционни и противозаконни, съгласно него, действия.
След седем години в Народното събрание е определен да се кандидатира за една от най-могъщите и влиятелни длъжности в Турция - кмет на Истанбул. Въпреки че губи конкуренцията, той получава похвали за акцията си и става доста благонадежден претендент за втори мандат на НРП с 37% от гласовете. В рамките на една година след този триумф водачът на НРП Дениз Байкал подава оставка след появяването на скришен видеозапис с спекулация - и Кълъчдароглу ненадейно се оказва главен претендент за поста. Първоначално отхвърля да се кандидатира за лидерския пост, защото не желае да се възползва от абсурда. Позицията му обаче се смекчава и той печели конкуренцията с огромна преднина.
За 13-те години отпред на партията Кълъчдароглу направи тиха гражданска война в нея. Опита се да се сдобри с ислямистите посредством жестове като посещаване на вечери ифтар за спиране на поста по време на Рамазана и заличи старите милитаристични кодекси на партията. С времето вкарва в партията религиозни дейци, кюрдски деятели и бранители на правата на дамите, с цел да потвърди на турското общество, че НРП се е трансформирала.
Кълъчдароглу става няколко пъти жертва на физическо посягане. През 2014 година той е ударен два пъти от клиент в Народното събрание, до момента в който се готви да произнесе тирада пред депутатите от партията си. През 2016 година конвоят му е нападнат с ракета от кюрдската формация ПКК, а на идната година заобикаля опит за бомбен атентат от страна на " Ислямска страна ". През 2019 година оцелява след опит за линчуване по време на заравяне на боец.
Но репутацията му излиза отвън рамките на Турция точно след опита за прелом през 2016 година Докато президентът Ердоган се разправя с инакомислещите, арестувайки и уволнявайки хиляди турци, считани за свързани с превратаджиите, опозиционният водач стартира " Марш за правдивост ", изминавайки 450 км от Анкара до Истанбул.
Кълъчдароглу съумя да сплоти зад себе си шест опозиционни партии, които издигнаха кандидатурата му за поста президент на идните избори.
В предизборната си акция даде обещание да се върне към ортодоксалните стопански политики и да оглави връщането на парламентарната народна власт. Той даде обещание също да възвърне независимостта на правосъдната власт, като се откаже от потреблението на правосъдната система за кавга с инакомислещите. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ