Играе ли Ердоган двойна игра в НАТО
Турция сложи условия пред участието на Швеция и Финландия в НАТО. Те обаче към момента не са напълно ясни, или най-малко не обществено, написа Димитър Бечев. Каква е задачата на Анкара? И играе ли Ердоган двойна игра?
Първо Гърция наложи несъгласие на Северна Македония. После Словения на Хърватия. След нея пък България – още веднъж на Северна Македония. Сега пристигна ред на Ердоганова Турция, а пострадали се оказаха Финландия и Швеция.
Още преди двете скандинавски страни да подадат молба за участие в НАТО, турският президент заплаши, че ще наложи несъгласие. Ердоган упреква шведските управляващи, че поддържат сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК), а също тъй че са дали оръжие на така наречен Отряди за национална самозащита (YPG) – кюрдска милиция в Северна Сирия, обвързвана с ПКК.
Любим външнополитически способ на страните в нашите географски ширини
Блокирането на групови решения в границите на интернационалните организации се оказа обичан външнополитически способ на страните в нашите географски ширини. Турция го е изпитвала нееднократно на собствен тил. Например в края на 90-те, когато Гърция дълго време спираше отпущането на финансови средства, предоставени на Анкара от страна на Европейски Съюз по силата на съглашението за Митнически съюз.
Или пък ветото, наложено от Кипър на избрани глави в договарянията на Турция за присъединение към Европейски Съюз - на процедура замразени към днешна дата. А и турската страна е употребила правото си да блокира решения на НАТО, с цел да оказва напън на други страни. Например по линия на така наречен съдействие в областта на сигурността сред Атлантическия пакт и Европейски Съюз.
Какво желае Ердоган от Швеция и Финландия?
Историческият опит демонстрира, че от време на време сходна тактичност сработва. Друг път обаче резултатът е или никакъв, или даже негативен с оглед ползите на страната, прибягнала до несъгласие. Вече 16 години Кипър не е съумял да накара Турция да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети под кипърски байрак. В случая натискът от страна на Никозия е контрапродуктивен, макар че почива на правни причини и задължения, поети от Анкара.
Какво съответно желае турската страна от Швеция и Финландия към момента не е изцяло изяснено. Исканията не са прецизирани, най-малко не обществено. Сигурно е обаче, че Швеция няма да угоди на Ердоган току-тъй. Например наподобява, че турските управляващи желаят екстрадицията на кюрдски деятели, упрекнати по отношение на ПКК.
Подобно решение не е в пълномощието на шведското държавно управление, а на правосъдната система. В страни, в които върховенството на правото работи, просто няма по какъв начин да се заобиколят конституционните и законовите правила. В Швеция живее относително многочислена диаспора от кюрди по генезис от Турция, измежду които ПКК се радва на поддръжка. Но това не значи, че управляващите ще тръгнат да затварят техни землячески сдружения и организации без съответни доказателства за съпричасност.
Също по този начин напълно не е открито, че Швеция е въоръжавала сирийските кюрди (основен съдружник на терен на Съединени американски щати още от акцията против така наречен Ислямска страна през 2014-15 г.) и оттова ПКК. Пленените гранатомети, които в Турция минават за доказателство, може да са били препродадени или създадени от трети страни по лиценз на SAAB.
Пазарлък за отстъпки
Въпросът, който мнозина анализатори си задават, е дали Турция не преследва по-различна цел - да изтъргува ветото за отстъпки от различен порядък. Става дума най-много за оръжейните доставки от Запада.
Дали Турция не преследва по-различна цел - да изтъргува ветото за отстъпки от различен порядък
През 2019 година Швеция, както и някои други западни страни, постановиха ембарго на турската страна. Решението беше в отговор на така наречен Операция „ Извор на мира “, подхваната от Анкара против YPG. На 20 май Англия подвигна всички рестрикции за износ на оръжие към Турция. Дали Швеция няма да я последва?
Някои наблюдаващи спекулират, че Ердоган се е прицелил в Съединени американски щати. Анкара чака от Вашингтон положително решение по отношение на модернизацията на изтребителите Ф-16, които са в сърцевината на нейните Военновъздушни сили. Но към днешна дата няма публично мнение, защото американският Конгрес не гледа на Турция с положително око.
Връзките на Ердоган с Владимир Путин си остават мощни, макар турските военни доставки за Украйна. Ердоган намерено декларира, че има подготвеност да внесе спомагателни установки земя-въздух С-400 от Русия, което е анатема за американците.
Покупката на тези ракетни системи през 2019 година докара до налагането на наказания против Турция, а също по този начин и изключването й от консорциума от страни, включени в плана за разработка и надлежно закупуване на изтребителите от ново потомство Ф-35, които към този момент видяхме и в българското въздушно пространство с помощта на Нидерландия. Предвид насъбраното взаимно съмнение сред Съединени американски щати и Турция политическа сделка-пакет по всички тези въпроси ще е труднопостижима.
Варианти за компромис има – при съществуването на благосклонност. Джейк Съливан , консултант на Джо Байдън по въпросите на сигурността, сподели, че несъгласията към шведското участие в НАТО могат да бъдат преодолени. Но Турция не трябва да надценява геополитическите си козове.
Швеция има разполагаем и други варианти с изключение на Алианса
Швеция има разполагаем и други варианти с изключение на Алианса. Те включват двустранни гаранции за нейната сигурност, предоставени от Съединени американски щати и други водещи западни сили. Стокхолм към този момент получи сходен ангажимент от страна на Англия за интервала до бъдещото си присъединение към НАТО. Не на последно място вероятността Русия да стартира война с Швеция не е прекомерно огромна по този начин или другояче.
Това не значи, че Ердоган персонално ще изгуби от демонстрацията на мощ. Напротив, външнополитическите му жестикулации ще печелят аплодисменти и бунят пристрастености в самата Турция. И то в миг, когато неговият рейтинг е рекордно невисок, а след година предстоят основни президентски и парламентарни избори. Войната в Украйна сближи Турция и Запада, само че разломът не е преодолян. Ердоган ще експлоатира национализма и недоверието по отношение на Америка и Европа в турското общество. Същевременно ще води дипломатически пазарлъци, както само той умее.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Първо Гърция наложи несъгласие на Северна Македония. После Словения на Хърватия. След нея пък България – още веднъж на Северна Македония. Сега пристигна ред на Ердоганова Турция, а пострадали се оказаха Финландия и Швеция.
Още преди двете скандинавски страни да подадат молба за участие в НАТО, турският президент заплаши, че ще наложи несъгласие. Ердоган упреква шведските управляващи, че поддържат сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК), а също тъй че са дали оръжие на така наречен Отряди за национална самозащита (YPG) – кюрдска милиция в Северна Сирия, обвързвана с ПКК.
Любим външнополитически способ на страните в нашите географски ширини
Блокирането на групови решения в границите на интернационалните организации се оказа обичан външнополитически способ на страните в нашите географски ширини. Турция го е изпитвала нееднократно на собствен тил. Например в края на 90-те, когато Гърция дълго време спираше отпущането на финансови средства, предоставени на Анкара от страна на Европейски Съюз по силата на съглашението за Митнически съюз.
Или пък ветото, наложено от Кипър на избрани глави в договарянията на Турция за присъединение към Европейски Съюз - на процедура замразени към днешна дата. А и турската страна е употребила правото си да блокира решения на НАТО, с цел да оказва напън на други страни. Например по линия на така наречен съдействие в областта на сигурността сред Атлантическия пакт и Европейски Съюз.
Какво желае Ердоган от Швеция и Финландия?
Историческият опит демонстрира, че от време на време сходна тактичност сработва. Друг път обаче резултатът е или никакъв, или даже негативен с оглед ползите на страната, прибягнала до несъгласие. Вече 16 години Кипър не е съумял да накара Турция да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети под кипърски байрак. В случая натискът от страна на Никозия е контрапродуктивен, макар че почива на правни причини и задължения, поети от Анкара.
Какво съответно желае турската страна от Швеция и Финландия към момента не е изцяло изяснено. Исканията не са прецизирани, най-малко не обществено. Сигурно е обаче, че Швеция няма да угоди на Ердоган току-тъй. Например наподобява, че турските управляващи желаят екстрадицията на кюрдски деятели, упрекнати по отношение на ПКК.
Подобно решение не е в пълномощието на шведското държавно управление, а на правосъдната система. В страни, в които върховенството на правото работи, просто няма по какъв начин да се заобиколят конституционните и законовите правила. В Швеция живее относително многочислена диаспора от кюрди по генезис от Турция, измежду които ПКК се радва на поддръжка. Но това не значи, че управляващите ще тръгнат да затварят техни землячески сдружения и организации без съответни доказателства за съпричасност.
Също по този начин напълно не е открито, че Швеция е въоръжавала сирийските кюрди (основен съдружник на терен на Съединени американски щати още от акцията против така наречен Ислямска страна през 2014-15 г.) и оттова ПКК. Пленените гранатомети, които в Турция минават за доказателство, може да са били препродадени или създадени от трети страни по лиценз на SAAB.
Пазарлък за отстъпки
Въпросът, който мнозина анализатори си задават, е дали Турция не преследва по-различна цел - да изтъргува ветото за отстъпки от различен порядък. Става дума най-много за оръжейните доставки от Запада.
Дали Турция не преследва по-различна цел - да изтъргува ветото за отстъпки от различен порядък
През 2019 година Швеция, както и някои други западни страни, постановиха ембарго на турската страна. Решението беше в отговор на така наречен Операция „ Извор на мира “, подхваната от Анкара против YPG. На 20 май Англия подвигна всички рестрикции за износ на оръжие към Турция. Дали Швеция няма да я последва?
Някои наблюдаващи спекулират, че Ердоган се е прицелил в Съединени американски щати. Анкара чака от Вашингтон положително решение по отношение на модернизацията на изтребителите Ф-16, които са в сърцевината на нейните Военновъздушни сили. Но към днешна дата няма публично мнение, защото американският Конгрес не гледа на Турция с положително око.
Връзките на Ердоган с Владимир Путин си остават мощни, макар турските военни доставки за Украйна. Ердоган намерено декларира, че има подготвеност да внесе спомагателни установки земя-въздух С-400 от Русия, което е анатема за американците.
Покупката на тези ракетни системи през 2019 година докара до налагането на наказания против Турция, а също по този начин и изключването й от консорциума от страни, включени в плана за разработка и надлежно закупуване на изтребителите от ново потомство Ф-35, които към този момент видяхме и в българското въздушно пространство с помощта на Нидерландия. Предвид насъбраното взаимно съмнение сред Съединени американски щати и Турция политическа сделка-пакет по всички тези въпроси ще е труднопостижима.
Варианти за компромис има – при съществуването на благосклонност. Джейк Съливан , консултант на Джо Байдън по въпросите на сигурността, сподели, че несъгласията към шведското участие в НАТО могат да бъдат преодолени. Но Турция не трябва да надценява геополитическите си козове.
Швеция има разполагаем и други варианти с изключение на Алианса
Швеция има разполагаем и други варианти с изключение на Алианса. Те включват двустранни гаранции за нейната сигурност, предоставени от Съединени американски щати и други водещи западни сили. Стокхолм към този момент получи сходен ангажимент от страна на Англия за интервала до бъдещото си присъединение към НАТО. Не на последно място вероятността Русия да стартира война с Швеция не е прекомерно огромна по този начин или другояче.
Това не значи, че Ердоган персонално ще изгуби от демонстрацията на мощ. Напротив, външнополитическите му жестикулации ще печелят аплодисменти и бунят пристрастености в самата Турция. И то в миг, когато неговият рейтинг е рекордно невисок, а след година предстоят основни президентски и парламентарни избори. Войната в Украйна сближи Турция и Запада, само че разломът не е преодолян. Ердоган ще експлоатира национализма и недоверието по отношение на Америка и Европа в турското общество. Същевременно ще води дипломатически пазарлъци, както само той умее.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ