Турция настоява за конкретни стъпки преди да подкрепи Финландия и Швеция за НАТО
Турция няма да се съгласи Финландия и Швеция да се причислят към НАТО, в случай че не бъдат подхванати съответни стъпки за справяне с възраженията на Анкара. Това сподели представителят на турския президент Ибрахим Калин след диалози с представители на шведската и финландската делегации, заяви " Асошиейтед прес ".
„ Ние казахме доста ясно, че в случай че опасенията за сигурността на Турция не бъдат посрещнати с съответни стъпки в избран период, процесът няма да напредне “, сподели Калин на конференция след диалозите в Анкара, които продължиха към пет часа.
Швеция и Финландия подадоха молбите си за присъединение към НАТО предходната седмица, което досега е една от най-големите геополитически последствия от съветската война в Украйна.
Турция обаче съобщи, че ще се опълчи на участието на скандинавските страни в западния боен алианс, базирайки се на недоволството си от Швеция, и в по-малка степен на Финландия, по повод за поддръжката на Кюрдската работническа партия (ПКК) и други субекти, които Турция смята за опасност за сигурността.
ПКК е оповестена за терористична организация от няколко от съдружниците на Турция и от десетилетия провежда протести против Турция - спор, който коства живота на десетки хиляди хора.
Турското държавно управление също по този начин упреква Финландия и Швеция, че са наложили ограничавания за експорт на оръжие против Турция и са отказали да екстрадират обвинени „ терористи “.
Възраженията на Турция помрачиха очакванията на Стокхолм и Хелзинки за бързо присъединение към НАТО на фона на съветската инвазия в Украйна и сложиха на карта доверието в трансатлантическия алианс. Всички 30 членки на НАТО би трябвало да се спогодят за приемането на нови членове.
Шведската и финландската делегации се срещнаха с Калин и турския заместник-министър на външните работи Седат Онал. Говорителят на турския президент сподели, че предлагането на Турция за унищожаване на рестриктивните мерки за експорт на оръжие е било признато с „ позитивно отношение “ от шведската и финландската делегации. Той добави, че договарянията ще продължат, откакто скандинавските държавни управления отговорят на настояванията на Турция.
Турция също по този начин чака изгонването на 28 лица от Швеция и 12 от Финландия, обвинени в „ тероризъм, сподели Калин. Той уточни, че няма „ няма правно или правосъдно съображение “ да не ги екстрадира.
Шведският министър председател Магдалена Андерсон сподели след среща с ръководителя на Европейския съвет Чарлз Мишел в Стокхолм, че страната ѝ желае да „ обясни “ изказванията, които се носят по време на полемиките с Анкара.
„ Ние не изпращаме пари или оръжия на терористични организации “, сподели Андерсън.
Тя сподели, че Швеция е в „ градивен разговор “ с Турция и че Стокхолм е „ припрян да позволи проблемите, недоразуменията и въпросите “.
Тази седмица Турция изброи пет „ съответни гаранции “, които изисква от Швеция, в това число „ преустановяване на политическата поддръжка за тероризма “, „ елиминиране на източника на финансиране на тероризма “ и „ преустановяване на поддръжката за оръжия “ за неразрешената в Турция ПКК и свързаната с нея формация на сирийските кюрди.
„ Ние казахме доста ясно, че в случай че опасенията за сигурността на Турция не бъдат посрещнати с съответни стъпки в избран период, процесът няма да напредне “, сподели Калин на конференция след диалозите в Анкара, които продължиха към пет часа.
Швеция и Финландия подадоха молбите си за присъединение към НАТО предходната седмица, което досега е една от най-големите геополитически последствия от съветската война в Украйна.
Турция обаче съобщи, че ще се опълчи на участието на скандинавските страни в западния боен алианс, базирайки се на недоволството си от Швеция, и в по-малка степен на Финландия, по повод за поддръжката на Кюрдската работническа партия (ПКК) и други субекти, които Турция смята за опасност за сигурността.
ПКК е оповестена за терористична организация от няколко от съдружниците на Турция и от десетилетия провежда протести против Турция - спор, който коства живота на десетки хиляди хора.
Турското държавно управление също по този начин упреква Финландия и Швеция, че са наложили ограничавания за експорт на оръжие против Турция и са отказали да екстрадират обвинени „ терористи “.
Възраженията на Турция помрачиха очакванията на Стокхолм и Хелзинки за бързо присъединение към НАТО на фона на съветската инвазия в Украйна и сложиха на карта доверието в трансатлантическия алианс. Всички 30 членки на НАТО би трябвало да се спогодят за приемането на нови членове.
Шведската и финландската делегации се срещнаха с Калин и турския заместник-министър на външните работи Седат Онал. Говорителят на турския президент сподели, че предлагането на Турция за унищожаване на рестриктивните мерки за експорт на оръжие е било признато с „ позитивно отношение “ от шведската и финландската делегации. Той добави, че договарянията ще продължат, откакто скандинавските държавни управления отговорят на настояванията на Турция.
Турция също по този начин чака изгонването на 28 лица от Швеция и 12 от Финландия, обвинени в „ тероризъм, сподели Калин. Той уточни, че няма „ няма правно или правосъдно съображение “ да не ги екстрадира.
Шведският министър председател Магдалена Андерсон сподели след среща с ръководителя на Европейския съвет Чарлз Мишел в Стокхолм, че страната ѝ желае да „ обясни “ изказванията, които се носят по време на полемиките с Анкара.
„ Ние не изпращаме пари или оръжия на терористични организации “, сподели Андерсън.
Тя сподели, че Швеция е в „ градивен разговор “ с Турция и че Стокхолм е „ припрян да позволи проблемите, недоразуменията и въпросите “.
Тази седмица Турция изброи пет „ съответни гаранции “, които изисква от Швеция, в това число „ преустановяване на политическата поддръжка за тероризма “, „ елиминиране на източника на финансиране на тероризма “ и „ преустановяване на поддръжката за оръжия “ за неразрешената в Турция ПКК и свързаната с нея формация на сирийските кюрди.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ