Турция спъва ЕС да скъса газовата си зависимост от Москва. И България е в центъра на темата
Турция няма да поддържа проекта на Европейски Съюз да се откаже от вноса на съветски газ. Това заплашва напъните на Брюксел да отстрани оставащата взаимозависимост на блока от силата на Москва.
Намираща се на границата на Европейски Съюз, Турция от дълго време служи като канал за съветските енергийни източници, ориентирани към Европа. Но този канал сега се гледа под лупа, откакто съюзът наскоро реши да спре целия импорт на съветски газ до края на 2027 година За да извърши проекта си, Брюксел желае да наложи повече условия за мониторинг, с цел да може по-добре да реши по какъв начин и къде газът от Москва продължава да влиза в блока. Това допуска той да получава информация от основни директни страни като Турция. А Анкара не демонстрира интерес, написа POLITICO.
„ Въпреки че Европейски Съюз може да реши да забрани изцяло вноса на съветски газ, Турция е на мнение, че едностранните наказания рискуват да нарушат стопанските системи и да засилят опасенията за енергийната сигурност на всички “, показват от външното министерство на страната в изказване пред изданието. „ Турция ползва единствено глобите, признати от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации “.
Експертите предизвестяват, че това отвращение може да отвори малка врата, която да разреши на съветския газ да продължи да постъпва в блока неусетно, дълго след приключването на законния период. И това се случва в миг, когато връзките сред Брюксел и Анкара доближиха ново дъно на фона на огромните репресии на държавното управление против опозицията в страната.
„ Нежеланието на Турция да се съобрази с наредбите на Европейски Съюз за мониторинг може да сътвори провокации за ефикасното използване на препоръчаното контролиране, изключително поради възходящата ѝ роля като директен център за съветския газ “, споделя Виле Ниинисте, член на Европейския парламент от партията на Зелените и някогашен финландски министър на околната среда, който управлява работата на Европейския парламент по законопроекта.
Влизане през задната врата
Повече от три години откакто Русия стартира война против Украйна, Европейски Съюз към момента се пробва да се откаже изцяло от силата на Москва и да прекъсне основен източник на доходи за Кремъл. От 2022 година блокът постепенно прекрати всички морски доставки на съветски нефт и въглища, като в същото време понижи вноса на газ с към две трети. Но той продължава да купува обилни количества полутечен природен газ от Москва, наред с лимитираните доставки по газопроводи.
През юни Брюксел показа законодателно предложение за справяне с този продължаващ импорт посредством последователно налагане на цялостна възбрана, като се стартира с краткосрочните контракти през тази година и се стигне до дългосрочните през 2027 година За да реализира това, Европейската комисия желае да наблюдава по-добре вноса на сила, като изисква от фирмите, внасящи съветски газ, да дават „ цялата нужна информация “ за оценка на произхода на горивото, в това число договорите за доставка. Столиците от Европейски Съюз и Европейският парламент сега договарят по законодателството.
Проследяването на произхода на газовите потоци обаче е извънредно мъчно за Европейски Съюз, защото няма метод да се ревизира от кое място идват количествата. В същото време договорите за доставка са поверителни, а горивото постоянно минава през няколко медиатори, преди да доближи местоназначението си.
Предложените правила не биха наложили никакви правни отговорности на Турция - страната не е членка на Европейски Съюз. Но защото договорите не всеки път показват ясно произхода на горивото, фирмите от блока може да се наложи да изискат спомагателна информация от турските си сътрудници, в случай че желаят да продължат да внасят газ, изяснява пред POLITICO Аура Сабадуш, старши енергиен анализатор и специалист по пазара на газ в консултантската компания ICIS. Според нея това е изключително значимо за трансграничния търговски пункт Странджа-Малкочлар, свързващ Турция с България.
Експертът подчертава, че „ според комплицирано съглашение, подписано през 2023 година, българската енергийна компания „ Булгаргаз “ може да поръчва доставки на полутечен природен газ до турски терминали, които се предават на турската държавна компания „ Боташ “, преди да бъдат доставени на границата на Европейски Съюз ”.
Проблемът е, че „ не знаем дали този газ, доставян в България, е същият “ като този, който идва в турските терминали, прибавя Сабадуш, което значи, че Европейски Съюз не може да бъде сигурен, че той не е „ разбъркан “ с други доставки по пътя. И като се има поради относително ниската цена на газа от Москва, съществува „ висок риск “ огромна част от този газ да е точно съветски, твърди тя, добавяйки, че същият риск важи и за по-малката междусистемна връзка сред Гърция и Турция.
През последната година Европейски Съюз е внесъл 1,9 милиарда кубически метра газ през двете връзки, демонстрират данни от платформата ENTSO-G. Тази цифра може да се увеличи до 5,4 милиарда кубически метра, твърди Сабадуш.
Макар тази цифра да е незначителна спрямо 150-те милиарда кубически метра, които Русия в миналото изнасяше за Европейски Съюз, тя въпреки всичко съставлява една пета от общия импорт на блока от Москва през предходната година.
Тази „ малка врата “ значи, че двете междусистемни връзки „ несъмнено би трябвало да бъдат включени “ в законодателното предложение като „ високорискови “ входни точки към Европейски Съюз, безапелационна е Сабадуш.
„ Ако Турция откаже да сътрудничи изцяло на условията за мониторинг или бистрота, управляващите в страните членки на Европейски Съюз няма да разполагат с нужните данни, с цел да дефинират произхода на газа, влизащ в блока от страната “, прибавя Ниинисте.
Игра на котка и мишка
Ключовите участници в превозването на газ през турската граница настояват, че потоците към този момент се управляват строго, макар че специалистите остават скептични.
Представител на „ Булгаргаз “ разяснява пред POLITICO, че според съглашението от 2023 година държавната компания дава единствено услуги за превозване на газ, а не прави продажби, като упорства, че следи от близко произхода на потоците.
„ Българгаз ” разполага с всички документи за доставките на полутечен природен газ до терминалите на Боташ “, споделят той, добавяйки, че „ в това отношение произходът на естествения газ може елементарно да бъде потвърден “.
Анкара също е безапелационна, че поддържа „ твърда и поредна позиция против всевъзможни опити да се употребява Турция за заобикаляне “ на разпоредбите на Европейски Съюз и че „ данните за вноса на газ от доставчиците се разгласяват от време на време “.
Проблемът е, че „ Турция няма огромен тласък да се съобрази “ със законопроекта, като се има поради, че връзките ѝ с Европейски Съюз сега са „ на най-ниското равнище “, съгласно Мехмет Огютчу, основен изпълнителен шеф на енергийната консултантска компания Global Resources Partnership и някогашен турски посланик.
Затова, по думите му, Брюксел ще би трябвало да обмисли „ подсладители “, като да вземем за пример възобновяване на замразените договаряния по енергийни въпроси, свързани със забавеното кандидатстване на Турция за участие в Европейски Съюз. Друга опция е отблокирането на средства от Европейската капиталова банка за зелени планове.
Турското външно министерство удостоверява пред POLITICO, че е „ готово да сътрудничи с Европейски Съюз по енергийни въпроси “ според от готовността на блока да се ангажира с Анкара, което съгласно него може да включва обновяване на договарянията на високо ниво с Брюксел по енергийни въпроси.
Според Сабадуш обаче има „ огромна възможност “ Анкара да манипулира наличието на митническите документи – както към този момент се подозира, че е направила с съветските доставки на нефт за блока.
„ Каква пълномощия има Европейски Съюз над Турция? “, пита тя. „ Те не могат да отидат и да ревизират в турските митници, не могат да ревизират в турското държавно управление – те нямат никаква пълномощия “.
Намираща се на границата на Европейски Съюз, Турция от дълго време служи като канал за съветските енергийни източници, ориентирани към Европа. Но този канал сега се гледа под лупа, откакто съюзът наскоро реши да спре целия импорт на съветски газ до края на 2027 година За да извърши проекта си, Брюксел желае да наложи повече условия за мониторинг, с цел да може по-добре да реши по какъв начин и къде газът от Москва продължава да влиза в блока. Това допуска той да получава информация от основни директни страни като Турция. А Анкара не демонстрира интерес, написа POLITICO.
„ Въпреки че Европейски Съюз може да реши да забрани изцяло вноса на съветски газ, Турция е на мнение, че едностранните наказания рискуват да нарушат стопанските системи и да засилят опасенията за енергийната сигурност на всички “, показват от външното министерство на страната в изказване пред изданието. „ Турция ползва единствено глобите, признати от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации “.
Експертите предизвестяват, че това отвращение може да отвори малка врата, която да разреши на съветския газ да продължи да постъпва в блока неусетно, дълго след приключването на законния период. И това се случва в миг, когато връзките сред Брюксел и Анкара доближиха ново дъно на фона на огромните репресии на държавното управление против опозицията в страната.
„ Нежеланието на Турция да се съобрази с наредбите на Европейски Съюз за мониторинг може да сътвори провокации за ефикасното използване на препоръчаното контролиране, изключително поради възходящата ѝ роля като директен център за съветския газ “, споделя Виле Ниинисте, член на Европейския парламент от партията на Зелените и някогашен финландски министър на околната среда, който управлява работата на Европейския парламент по законопроекта.
Влизане през задната врата
Повече от три години откакто Русия стартира война против Украйна, Европейски Съюз към момента се пробва да се откаже изцяло от силата на Москва и да прекъсне основен източник на доходи за Кремъл. От 2022 година блокът постепенно прекрати всички морски доставки на съветски нефт и въглища, като в същото време понижи вноса на газ с към две трети. Но той продължава да купува обилни количества полутечен природен газ от Москва, наред с лимитираните доставки по газопроводи.
През юни Брюксел показа законодателно предложение за справяне с този продължаващ импорт посредством последователно налагане на цялостна възбрана, като се стартира с краткосрочните контракти през тази година и се стигне до дългосрочните през 2027 година За да реализира това, Европейската комисия желае да наблюдава по-добре вноса на сила, като изисква от фирмите, внасящи съветски газ, да дават „ цялата нужна информация “ за оценка на произхода на горивото, в това число договорите за доставка. Столиците от Европейски Съюз и Европейският парламент сега договарят по законодателството.
Проследяването на произхода на газовите потоци обаче е извънредно мъчно за Европейски Съюз, защото няма метод да се ревизира от кое място идват количествата. В същото време договорите за доставка са поверителни, а горивото постоянно минава през няколко медиатори, преди да доближи местоназначението си.
Предложените правила не биха наложили никакви правни отговорности на Турция - страната не е членка на Европейски Съюз. Но защото договорите не всеки път показват ясно произхода на горивото, фирмите от блока може да се наложи да изискат спомагателна информация от турските си сътрудници, в случай че желаят да продължат да внасят газ, изяснява пред POLITICO Аура Сабадуш, старши енергиен анализатор и специалист по пазара на газ в консултантската компания ICIS. Според нея това е изключително значимо за трансграничния търговски пункт Странджа-Малкочлар, свързващ Турция с България.
Експертът подчертава, че „ според комплицирано съглашение, подписано през 2023 година, българската енергийна компания „ Булгаргаз “ може да поръчва доставки на полутечен природен газ до турски терминали, които се предават на турската държавна компания „ Боташ “, преди да бъдат доставени на границата на Европейски Съюз ”.
Проблемът е, че „ не знаем дали този газ, доставян в България, е същият “ като този, който идва в турските терминали, прибавя Сабадуш, което значи, че Европейски Съюз не може да бъде сигурен, че той не е „ разбъркан “ с други доставки по пътя. И като се има поради относително ниската цена на газа от Москва, съществува „ висок риск “ огромна част от този газ да е точно съветски, твърди тя, добавяйки, че същият риск важи и за по-малката междусистемна връзка сред Гърция и Турция.
През последната година Европейски Съюз е внесъл 1,9 милиарда кубически метра газ през двете връзки, демонстрират данни от платформата ENTSO-G. Тази цифра може да се увеличи до 5,4 милиарда кубически метра, твърди Сабадуш.
Макар тази цифра да е незначителна спрямо 150-те милиарда кубически метра, които Русия в миналото изнасяше за Европейски Съюз, тя въпреки всичко съставлява една пета от общия импорт на блока от Москва през предходната година.
Тази „ малка врата “ значи, че двете междусистемни връзки „ несъмнено би трябвало да бъдат включени “ в законодателното предложение като „ високорискови “ входни точки към Европейски Съюз, безапелационна е Сабадуш.
„ Ако Турция откаже да сътрудничи изцяло на условията за мониторинг или бистрота, управляващите в страните членки на Европейски Съюз няма да разполагат с нужните данни, с цел да дефинират произхода на газа, влизащ в блока от страната “, прибавя Ниинисте.
Игра на котка и мишка
Ключовите участници в превозването на газ през турската граница настояват, че потоците към този момент се управляват строго, макар че специалистите остават скептични.
Представител на „ Булгаргаз “ разяснява пред POLITICO, че според съглашението от 2023 година държавната компания дава единствено услуги за превозване на газ, а не прави продажби, като упорства, че следи от близко произхода на потоците.
„ Българгаз ” разполага с всички документи за доставките на полутечен природен газ до терминалите на Боташ “, споделят той, добавяйки, че „ в това отношение произходът на естествения газ може елементарно да бъде потвърден “.
Анкара също е безапелационна, че поддържа „ твърда и поредна позиция против всевъзможни опити да се употребява Турция за заобикаляне “ на разпоредбите на Европейски Съюз и че „ данните за вноса на газ от доставчиците се разгласяват от време на време “.
Проблемът е, че „ Турция няма огромен тласък да се съобрази “ със законопроекта, като се има поради, че връзките ѝ с Европейски Съюз сега са „ на най-ниското равнище “, съгласно Мехмет Огютчу, основен изпълнителен шеф на енергийната консултантска компания Global Resources Partnership и някогашен турски посланик.
Затова, по думите му, Брюксел ще би трябвало да обмисли „ подсладители “, като да вземем за пример възобновяване на замразените договаряния по енергийни въпроси, свързани със забавеното кандидатстване на Турция за участие в Европейски Съюз. Друга опция е отблокирането на средства от Европейската капиталова банка за зелени планове.
Турското външно министерство удостоверява пред POLITICO, че е „ готово да сътрудничи с Европейски Съюз по енергийни въпроси “ според от готовността на блока да се ангажира с Анкара, което съгласно него може да включва обновяване на договарянията на високо ниво с Брюксел по енергийни въпроси.
Според Сабадуш обаче има „ огромна възможност “ Анкара да манипулира наличието на митническите документи – както към този момент се подозира, че е направила с съветските доставки на нефт за блока.
„ Каква пълномощия има Европейски Съюз над Турция? “, пита тя. „ Те не могат да отидат и да ревизират в турските митници, не могат да ревизират в турското държавно управление – те нямат никаква пълномощия “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ