От създаването на Китайската народна република през 1949 г. телата

От основаването на Китайската национална република през 1949 година телата на дамите са обект на държавен надзор. През 50-те години трудът в държавните предприятия е проведен съгласно менструалните цикли на работничките, а по-късно политиката за едно дете дефинира живота на милиони фамилии.

В продължение на десетилетия китайските управляващи се пробват да лимитират раждаемостта посредством санкции, насилствени аборти и стерилизации. Днес страната е изправена пред противоположния проблем – рекордно ниска раждаемост – а държавното управление предизвиква дамите да имат повече деца. Все повече китайки обаче се опълчват на този напън, а наследството на политиката за едно дете продължава да въздейства върху визиите за семейство и майчинство.

„ Всички хора като мен, родени в края на 80-те години, са единствени деца “, споделя пред The Guardian 36-годишната режисьорка Гулиго Дзя от Пекин. Според нея днешните китайски дами имат повече надзор върху телата си, защото могат сами да вземат решения дали да имат деца.

Между 1980 и 2016 година множеството китайски фамилии нямат право да имат повече от едно дете. Макар политиката да е анулирана преди десетилетие, спомените за нея към момента са мъчителни за доста дами.

В окръг Шън в провинция Шандун следствията от този интервал не престават да бъдат част от груповата памет. Там през 1991 година, като част от държавната политика за едно дете, локалните управляващи постановат една от най-крайните ограничения, известна като „ 100 дни без деца “. Според нея в интервала от 1 май нататък не бивало да се раждат деца в продължение на 100 дни. Тъй като 1991 година е годината на овцата съгласно китайския зодиак, локалните поданици стартират да назовават акцията „ клането на агнетата “.

Жена с фамилия Ли, през днешния ден на към 60 години, споделя, че след раждането на детето си е била принудена да се подложи на дезинфекция – процедура, която дефинира като „ мъчителна “. Спомня си, че по време на бременността си е била арестувана от локални чиновници и отведена в болница за насилствен аборт. Преди лекарите да извършат процедурата обаче ражда прибързано момче.

„ Опитваха се да спрат ражданията, само че щом детето към този момент беше родено, не стигаха до такава степен да го убият “, показва тя. Впоследствие е принудена да заплати санкция от 6500 юана – сума, равняваща се на няколко години приходи за селско семейство по това време – и да се подложи на дезинфекция.

Ли твърди, че към нея доста бебета не са оживели след наложително провокирани раждания, което въпреки и да не е доказано публично, подхожда на свидетелствата на други китайки от същия интервал. 

Друга жена от окръг Шън, през днешния ден над 70-годишна, споделя, че е била в последния месец от бременността си, когато ѝ е сложена инжекция за предизвикателство на раждане, довела до гибелта на плода.

„ Ако откажеш инжекцията, можеха да разрушат дома ти, да те арестуват или да ти забранят да работиш. Толкова доста дами бяха отвеждани принудително “, твърди тя.

Макар че формалната цензура лимитира публичната информираност за тези събития, в района те остават добре известни. Местният чиновник, отговарящ за акцията, даже получава прозвището „ касапинът на агнетата “.

През 2013 година пенсионираният чиновник от Националната комисия за фамилно обмисляне Джан Ърли признава в документален филм на китайската държавна телевизия, че политиката е стигнала прекомерно надалеч.

„ Поглеждайки обратно, усещам, че в действителност предадохме дамите на Китай. Честно казано, изпитвам надълбоко възприятие за виновност “, разяснява той. По думите му китайските дами са създали „ голяма жертва “, за която страната би трябвало да им се отблагодари. По-късно филмът е отстранен от обществените платформи.

Днес Китай е изправен пред противоположния демографски проблем. През предходната година раждаемостта в страната спадна до рекордно ниските 5,63 раждания на 1000 души население.

Изследванията демонстрират, че десетилетията на политиката за едно дете са трансформирали визиите за идеалния размер на фамилията. Хората, израснали като единствени деца, са по-малко склонни да желаят многодетни фамилии.

Допълнителен фактор са високите разноски за развъждане на деца и възходящата конкуренция в китайското общество, които обезкуражават младежите да стават родители макар данъчните облекчения и дотациите, предлагани от държавното управление.

„ Не желая безусловно да имам деца. Първо би трябвало да бъда финансово самостоятелна “, споделя 26-годишната практикуваща обичайната китайска медицина Уан Исюен.

Според друго скорошно изследване близо половината от дамите на възраст сред 18 и 24 години не желаят да имат деца – внезапно нарастване по отношение на едвам 6% през 2012 година При мъжете делът също нараства, само че доближава към 20%.

„ Преди хората бяха глобявани, в случай че имаха второ дете “, показва Чън Ин, 40-годишна служителка в ресторант в окръг Шън. „ Днес просто не могат да си го разрешат. “

Според Юн Джоу, обществен демограф от Мичиганския университет, политиката за едно дете е основала „ общото чувство, че репродуктивните права в никакъв случай не са били неотменими “.

Последиците от този интервал могат да бъдат видени и през днешния ден. В окръг Шън Ли играе със своя двегодишен внук – едно от децата, от които Китай обезверено се нуждае. Неговият татко е детето, което оцелява по време на акцията „ 100 дни без деца “ през 1991 г.