Турският външен министър Хакан Фидан и българския външен министър и

Турският външен министър Хакан Фидан и българския външен министър и вицепремиер Мария Габриел разискаха двустранните връзки, процеса на участие на Турция в Европейски Съюз, както и районни и интернационалните въпроси в Анкара, съобщи Анадолската организация.

Габриел съобщи, че България твърдо поддържа участието на Анкара в Европейски Съюз, съобщи Анадолската организация.

Тя акцентира, че като съседи и сътрудници в НАТО България и Турция носят отговорност за опазването и поддържането на сигурността и стабилността в Черноморския район. Габриел добави, че ще работи с турския си сътрудник за поддръжка на участието и че процесът би трябвало да бъде " по-прозрачен и забележим ".

Българският външен министър също по този начин предложения турския си сътрудник на посещаване в София.

Радвайки се на другарски и добросъседски връзки, Турция поддържа интеграцията на България в евроатлантическите институции, сподели от своя страна Фидан.

През идните месеци, откакто завърши лятната почивка на органите на Европейски Съюз, Турция и Европейският съюз евентуално ще създадат нов опит за пълноправно участие на първата страна в континенталната организация. За висшия посланик на Турция това е опция за присъединение към Европейски Съюз.

Фидан съобщи, че участието предлага " нови благоприятни условия както за Европейски Съюз, по този начин и за Турция ".

" Препоръчвам на водачите на Европейски Съюз да употребяват този прозорец ", сподели Фидан. Той акцентира, че участието на Турция ще ускори позицията на Европейски Съюз като световен фактор, само че е явно, че множеството държави-членки на блока не гледат на това по този метод или " избират да не го вършат ".

Турция има най-дългата история със Съюза и най-продължителния преговорен развой. През 1964 година страната подписва съглашение за асоцииране с предшественика на Европейски Съюз - Европейската икономическа общественост (ЕИО), което нормално се преглежда като първа стъпка към вероятно кандидатстване. Подала публично заявление за кандидатстване през 1987 година, Анкара трябваше да чака до 1999 година, с цел да получи статут на страна кандидатка.

За началото на договарянията обаче Турция трябваше да чака още шест години, до 2005 година, което е нетипично дълъг развой.

Преговорите за присъединение имат девет разнообразни глави, някои от които се допълват взаимно, в това число срещи за разговор на високо ниво, актуализации на митническия съюз, визова либерализация, старания за битка с тероризма, сигурност и защита, финансово съдействие и връзки.

Неотдавна външният министър Хакан Фидан съобщи, че е " стратегическа слепота " да се попречва процесът на участие на Турция в Европейски Съюз. " От значително значение е да имаме визионерски взор върху връзките сред Турция и Европейски Съюз в новата епоха и да съживим процеса с вероятността за пълноправно участие ", съобщи Фидан пред турските посланици на среща в столицата Анкара.

Тази " слепота " струваше на Турция повече от пет десетилетия, защото процесът се придържаше към курс, учреден на " потребността " един от различен, а не на взаимни стратегически цели, а доверието от дълго време е ниско.

Макар че Турция намерено декларира упоритостта си да се причисли към блока, тя явно се възползва от новата вълна на разширение на съюзите, ускорена на фона на руско-украинския спор.

Преди срещата на върха на НАТО президентът Реджеп Тайип Ердоган намерено съобщи, че Европейски Съюз би трябвало да проправи пътя на Анкара, тъкмо както Турция може да проправи пътя на Швеция за участие в НАТО на фона на опасенията за сигурността след спора.

Преди изказванията на Ердоган Брюксел към този момент беше изразил предпочитание за възобновяване на процеса, откакто водачът на ръководещата партия беше избран отново за петгодишен мандат на втория тур на изборите на 28 май. Преди работата да бъде спряна поради лятната почивка на органите на Европейски Съюз, високопоставени чиновници обявиха, че са отворени за спор по договарянията за Кипър - въпрос, който осуетява процеса.

Турция е корав съдружник на Севернокипърската турска република (СКТР), която не е приета от Европейски Съюз, макар че блокът включва като член кипърската гръцка част на разделения остров. На среща преди лятната почивка през юни чиновници на Европейски Съюз оповестиха, че Европейската комисия ще изготви отчет за положението на връзките сред Турция и Съюза.

Напредъкът по въпроса явно е бил поощрен от диалозите на Ердоган с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, извършени наскоро. След диалозите Мишел съобщи, че са разискали опциите за възкръсване на връзките. Фон дер Лайен е удостоверила същата подготвеност за активизиране на връзките.

На 20 юли министрите на външните работи на Европейски Съюз се събраха за първи път с Турция в дневния си ред от 2021 година насам като позитивен знак за смяна на връзките.

Турция чака съответни резултати от проточилия се развой, изключително за актуализация на митническия съюз и визовата либерализация. Тя се надява на нов визионерски метод към връзките с акцент върху пълноправното участие на Анкара. От своя страна Европейски Съюз изрази подготвеност за подсилване на връзките, до момента в който няколко членове към този момент поддържат топли връзки със страната. Европейски Съюз се стреми да изглади разликите по няколко въпроса и да реализира прогрес в политическите аспекти на " критериите от Копенхаген ", които Турция би трябвало да извърши за участие.

Кипърският въпрос

Междувременно на срещата Фидан упрекна мироопазващите сили на Организация на обединените нации в Кипър, че дейностите им са " несъвместими с основополагащия дух на Организация на обединените нации ".

„ Последните събития за жалост още веднъж демонстрираха по какъв начин някои практики на Организация на обединените нации на острова в действителност не са в сходство с основополагащия дух на Организация на обединените нации “, сподели външният министър на Турция на взаимната конференция с Габриел.

Тези забележки пристигнаха, откакто предходната седмица мироопазващите сили на Организация на обединените нации в Кипър (UNFICYP) се намесиха в работата по строителството на пътя, с цел да свържат кипърското турско село Пила в буферната зона с останалата част от окупираните територии.

Това уголемение е стратегически значимо за жителите съгласно турската страна, защото ще им даде повече благоприятни условия да стигнат до Пила, където живеят дружно турци и кипърски гърци.

Кипърската администрация и Организация на обединените нации са срещу плана.

БГНЕС напомня, че има предизвестия, че пътят Пила може да улесни придвижването на оръжия в обсега на удара на Никозия, както изясни някогашен боен специалист за кипърския " Катимерини ".

Жителите на Пиле ще могат да пътуват на по-къси дистанции и няма да се постанова да минават през английските бази, когато минават към турската страна, когато приключат 11,6-километровите строително-ремонтни действия.

Турция отбелязва, че гражданското и военното наличие на Организация на обединените нации на острова е в липса на съгласуваност вътре в себе си, сподели Фидан, добавяйки, че Анкара не приветства неочакваното струпване на транспортни средства на Организация на обединените нации в буферната зона.

„ Смятаме, че Организация на обединените нации е изгубила своя неутралитет по този въпрос “, изясни той.

Анкара ще продължи да поддържа окупираните територии на Северен Кипър във всяка област, в това число за признаването им от целия свят, акцентира Фидан. /БГНЕС