Турският психиатър проф. д-р Невзат Тархан изгражда своята терапия върху

Турският психиатър проф. доктор Невзат Тархан построява своята терапия върху притчите на почитания персийски стихотворец и влъхва Руми. Така словото на Мевляна възкръсва за нов живот и лекува по завладяващ метод, предавайки скъпата си мъдрост през поколенията. 

...

♥ Притча от РУМИ 

Онези, които ядат дребни слончета 

Един умен човек сподели на приятелите си, които се готвеха за път: 

– В гората, която ще преминем, има доста рискове. Когато огладнеете, внимавайте да не ловувате дребни слончета, като се подлъжете, че са беззащитни и тлъстички. Майките им дебнат скрити и се трансформират в безсърдечен зложелател в мига, когато дребните им пострадат! Ако спазите съвета ми, ще сполучите. 

Приятелите му благодариха и всички дружно се насочиха на път. Преходът им през гората беше доста непреодолим. След известно време започнаха да огладняват, а устните им да пресъхват от жаждата. Точно тогава съгледаха едно отлично малко слонче, което обикаляше напълно единствено. Забравиха за съвета и настървено се нахвърлиха върху животното. Събориха го на земята, разрязаха го и сготвиха месото му на кебап... Скоро потънаха в бездънен сън. А гладният, само че интелигентен мъж, който даже не докосна слонското месо, остана безсънен като пастир, който пази стадото си. 

Привечер се появи една ядосана слоница. Три пъти се завъртя около будния и гладен мъж, който я гледаше изплашено, и три пъти подуши устата му. Като не усети миризмата на дребното си по него, се насочи да подуши спящите. Когато разбра кои са нарязали и изяли дребното й, слоницата един по един ги повдигна във въздуха, а след това ги удари мощно в земята и ги умъртви. Остана единствено умният и безсънен човек, който не беше ял от месото на слончето. Майката не го докосна, а се изгуби в гъстите гори. 

Миризмата на надменност, лакомия и непреодолимо предпочитание се усеща постоянно, както и миризмата от устата на тези, изяли дребното слонче. По тази причина молитвите не биват признати, а хората се срещат с хиляди бели... 

Истинската победа е онази, която личността реализира над себе си 

Мъдрият човек предизвестява мъжете, които ще тръгнат на път, че в гората, през която ще минат, има рискове. Хората не се интересуват от ненужното, само че когато огладнеят, слабостите им излизат на напред във времето. При това състояние умният човек, който употребява логическото си мислене, е предизвестил приятелите си за заплахите и се е надявал те да спазят съвета му, откакто проучват кое е от изгода и кое от щета. Всъщност виждаме, че той им е споделил: „ Не се доверявайте на възприятията си, а действайте съгласно гласа на съвестта си “. Умът и възприятията излизат на напред във времето тук, само че най-важното е човек да има „ правила “. Макар да е гладен, умният човек не нарушава правилото си и не яде от дребното слонче. Защото той има висока просветеност на съвестта. И най-после остава жив. Останалите, които ядат от месото на слончето, въплъщават неверния модел на мислене: „ Ако ми е прелестно обещано деяние, то би трябвало да го направя незабавно “. Това е мислене от вида: „ Онова, което ми харесва, е положително, а това, което не ми харесва, е неприятно “. В същото време то съдържа в себе си и неверното схващане: „ Ако се постанова, може да престъпя разпоредбите, може да излъжа. “

Удоволствието залага клопки за индивида

При евентуално неверно държание логиката на индивида му споделя „ недей “, а възприятията го предизвикват „ давай “. Ако съвестта предизвестява да не вършим нещо, то би трябвало да я послушаме. Тук се опитваме да разбираем, че човек не трябва да се държи както му се желае, а както знае, че е вярно. А тези, които хранят усеща като лакомия и непреодолимо предпочитание, е допустимо да бъдат застигнати от печален край, както и мъжете, изяли слончето. Чувствата, заради които човек позволява най-вече неточности, са лакомия, надменност и непреодолимо предпочитание. Стремежът към удовлетворяването им залага клопки за индивида. 

Високомерният има прекомерно високо самочувствие заради горделивостта си и подхваща рисковани дейности. Алчният не вижда заплахите, тъй като е кьорав за действителността. А оня, който таи непреодолимо предпочитание, е податлив да работи, без да обмисли резултата. Всички тези особености като лакомия, надменност и непреодолимо предпочитание се отразяват в езика на тялото на тези, които ги имат, и един ден тези хора биват принудени да дадат сметка за дейностите си. Важно е човек да не попада в тези клопки. Можем да създадем прилика с историята и да кажем: „ Действията ви няма да ви донесат нищо положително. Ако деянията самообладание и постъпите като мъдрия човек, който не е хапнал от слончето, ще спечелите “.

Ако погледнем откъм страната на мъжа, който се е въздържал, ще забележим, че гладният не се е подвел по душeвността на масата, останал е гладен и е страдал. Останалите са гледали на него като на „ простак “, тъй като не се е нахранил. И слоницата е забавна с това, че не погубва всички, а като долавя миризмата на дребното си, разграничава тези, които са яли от месото му, от почтения човек.

Най-великата победа е успеха на индивида над личната му персона. Да успее да надделее над пагубните, подлудяващи импулси, е най-голямата победа за един човек. И когато се реализира подобен триумф, това значи, че е взет главният изпит. По тази причина контролът на индивида над импулсите му заема значимо място във възпитанието на характера. Човек би трябвало да се усеща свободен във връзка с подтиците и желанията си, би трябвало да е кадърен да ги ръководи. 

Възпитанието на характера наподобява на опитомяване на кон. Целта е да се реализира надзор над животното. И конят, и стопанинът му мислят, че командват ситуацията, и в случай че стопанинът успее да надделее, може да накара коня да върви в желаната от него посока. Ако обаче не успее, тогава животното ще го води където то изиска. Ако човек работи в точния момент, ще вземе контрола в свои ръце и това превъзходство ще му носи сила за живот. В противоположен случай клопки като лакомия, пари и мощност ще го привлекат на своя страна. А това е дива сила, също като тази на коня, и би трябвало да се опитоми. И по този начин във възпитанието на характера е доста значимо тези сили да бъдат сложени под надзор. Разликата при Мевляна в образованието на характера е тази, че той употребява интелигентността на съвестта. Успява да прибегне до нея в най-критичния миг и до момента в който споделя какво е да си добър, кара човек да почувства дълбокото вътрешно успокоение, до което води интелигентността на съвестта. Първата компенсация на индивида е вътрешното удовлетворение, обвързвано с действието, което прави. И това се дава в този свят, а не остава за света след гибелта. Тоест душевното успокоение и удовлетворение, резултат от положителни каузи, са задоволителни, с цел да бъде човек благополучен. И по тази причина даже няма потребност от аплодисменти за добрината.

Из: „ Словото на Руми като терапия “, Невзат Тархан, изд. Прозорец 
Снимка: Nevzat Tarhan, en.wikipedia.org