Вече не сте добре дошли
Турската приемливост към милионите сирийски бежанци стартира да се топи
© Reuters Проблемът към този момент се усеща от Гърция, където броят на идващите с лодки скачаЕС обаче не може да показа трайно решение на обстановката, което да помогне на Турция, само че и да не допусне неконтролиран имигрантски поток да избухне Някога президентът Реджеп Тайип Ердоган ги наричаше " братя по религия " и отвори вратите на Турция за милиони от тях. Сега настроенията в страната са много по-различни и сирийските бежанци се трансформират в политически проблем, който прелива и отвън Турция.
Обръщането на курса е очевидно - в последните месеци хиляди сирийци биват принуждавани да напущат огромните турски градове, а управляващите откарват мигранти до границата със Сирия с рейсове и полицейски коли. Същевременно президентът Ердоган ускорява офанзивата си за основаване на зона в Сирия, където да могат да бъдат изпращани бежанци. " Нашата цел е да заселим най-малко един милион от сирийските братя и сестри, които в този момент са в нашата страна в тази безвредна зона в Сирия ", съобщи той пред заседание на управлението на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (АКР) в Анкара предходната седмица.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проблемът е, че нито една от другите сили, въвлечени във войната в Сирия, не е напълно съгласна с концепцията. И Ердоган, изправен пред вероятността за нова вълна бежанци от Идлиб, където сирийският режим е в нахлуване против бунтовниците, заплашва Европа, че още веднъж ще бъде залята от мигранти, както през 2015 година " Ако не ни окажат нужната поддръжка в тази борба, няма да сме способни за спрем тези 3.6 млн. бежанци от Сирия (които са в Турция сега - бел. ред.) и спомагателните 2 млн. души, които ще минат нашата граница от Идлиб. Ще бъдем принудени да отворим вратите ", предизвести Ердоган през уикенда на протест в Източн а Анадола през уикенда.
Промяната на атмосферата в Турция към този момент се усеща от Гърция. Страната бе принудена да вземе изключителни ограничения, откакто за първи път от 2016 година (когато Европейски Съюз подписа съглашение с Турция за бежанците) в страната започнаха да идват с лодки от Турция по стотици мигранти дневно. Гръцкият министър председател Константинос Мицотакис остро предизвести Турция да не се пробва да заплашва Гърция и Европа за да си обезпечи повече запаси и помощ за проект за разселване на бежанци в Северна Сирия. Но както написа в собствен разбор за сп. Foreign Policy докторантът по политология в Brown University Селм Сазак, без значение дали ви харесват тактиките на Ердоган, " всеки би трябвало да си зададе въпроса какво се желае от Турция - да поеме задгранично население с размер на цяла една страна, да откри метод да заплати за това и да го направи без значение какво мислят личните й жители ".
Заради 3.6 милиона казуса
Нарастващата неприязън към сирийците стана забележима към локалните избори напролет, когато доста от опозиционните претенденти размахваха бежанската карта. Един от спечелилите кметове от Републиканската национална партия (CHP) отпразнува първия си ден на поста, като отряза помощите за локалните сирийци. Новоизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу (също от CHP) дава обещание нулева приемливост към незаконно работещите мигранти и скоро след встъпването си в служба разпореди бежанците, които не са регистрирани в града, да се върнат в провинциите, откъдето са пристигнали. Някои кметове са издали забрани сирийците да употребяват обществените плажове в техните градове, а други са заповядали събаряне на табелите на арабски език.
Всичко това е в звук с настроенията на турците. Проучване на Центъра по миграционни проучвания към Университета " Билги " демонстрира, че над 85% от турците утвърждават репатрирането на бежанци. Изострянето на настройките се вижда в данните на социологическата организация " Конда ", които демонстрират, че през февруари 2016 година 72% са казвали, че нямат проблем със сирийските бежанци в техния град. Сега едвам 40% от турците настояват по този начин.
" Тази смяна се дължи на публичната отмалялост от наличието на сирийците, утежняването на стопанската система и метода, по който опозиционните партии употребяват сирийския въпрос ", споделя пред " Капитал " Басам ал Куатли, сирийски политолог и ръководещ шеф на RMTeam, изследователска организация за изследвания в Сирия. При възходящата безработица сирийците, които работят незаконно, са все по-голям дразнител. През юни в Измир имаше произшествия с офанзиви против сирийци. " Всичко това докара до смяна в метода на ръководещата АКР, с цел да оцелее политически в тази нова среда ", показва Ал Куатли. Или както го формулира Селим Сазак, " известният със мощния си политически инстинкт и обсебеността си със социологическите изследвания Ердоган вижда надвисналата стихия: антиимигрантската вълна в Турция в този момент е придвижване в търсене на водач. И президентът би трябвало да работи, преди то да откри своя Матео Салвини. "
Без излаз
За момента депортациите са малко на фона на броя на сирийците в страната. Те обаче изпращат мощен сигнал - от една страна, към политическите съперници на Ердоган, че президентът работи по въпроса за намаляването на бежанците и, от друга, към Европа и Съединени американски щати, че би трябвало да оказват помощ на Турция да откри ново решение.
Продължаването на актуалната политика наподобява невероятно. Ердоган твърди, че от 2011 година насам държавното управление му е похарчило над 37 милиарда $ за обезпечаване на заслон, здравни грижи и обучение за сирийските бежанци. Дори цифрата да е пресилено, отново е внушително, а обезпечените от Европейски Съюз 6 милиарда евро по договорката с Турция са помощ, само че незадоволителна. И със забавянето на турската стопанска система Анкара ще има потребност от повече поддръжка. Още повече че " гостите ", както биват наричани бежанците (които в действителност нямат бежански статут в Турция, а им е обезпечена " краткотрайна протекция ", която разрешава депортиране), няма изгледи да си тръгнат скоро.
" Връщането в Сирия не е алтернатива за множеството от тях поради неналичието на сигурност, непоклатимост и стопански благоприятни условия. Мнозинството биха предпочели да останат в Турция, само че в този момент премислят вариантите си и може да се опитат да стигнат до Европа ", споделя Басам ал Куатли.
Създаването на анклав в Северна Сирия би решило няколко казуса едновременно. Разселването на забележителен брой бежанци би свалило напрежението в Турция и политическия напън върху Ердоган. Освен това би подсигурило, че сирийците няма да се впуснат в рисково пътешестване към Европа или да бъдат изложени на заплаха при връщането си в Сирия. Миналия месец Съединени американски щати и Турция се договориха по принцип за основаването на взаимно охранявана зона за бежанци покрай турската граница, само че остават още доста неизяснени елементи и сложни за изглаждане несъгласия, в това число във връзка с кюрдите. " Всичко ще зависи от желанието на Съединени американски щати да удовлетворят турските си сътрудници за сметка на упоритостите на кюрдските си сътрудници ", споделя Басам ал Куатли. Въпреки честите срещи и демонстративната непосредственост сред Ердоган и съветския президент Владимир Путин, Москва е срещу основаването на безвредна зона под непознат надзор с аргумента, че това би компрометирало териториалната целокупност на Сирия.
И до момента в който решение продължава да не се задава, както написа Селим Сазак, " Турция е тласкана към точката си на изкривяване и стартира да се пропуква ". Парчетата от счупването ще се разлетят към Европа.
© Reuters Проблемът към този момент се усеща от Гърция, където броят на идващите с лодки скачаЕС обаче не може да показа трайно решение на обстановката, което да помогне на Турция, само че и да не допусне неконтролиран имигрантски поток да избухне Някога президентът Реджеп Тайип Ердоган ги наричаше " братя по религия " и отвори вратите на Турция за милиони от тях. Сега настроенията в страната са много по-различни и сирийските бежанци се трансформират в политически проблем, който прелива и отвън Турция.
Обръщането на курса е очевидно - в последните месеци хиляди сирийци биват принуждавани да напущат огромните турски градове, а управляващите откарват мигранти до границата със Сирия с рейсове и полицейски коли. Същевременно президентът Ердоган ускорява офанзивата си за основаване на зона в Сирия, където да могат да бъдат изпращани бежанци. " Нашата цел е да заселим най-малко един милион от сирийските братя и сестри, които в този момент са в нашата страна в тази безвредна зона в Сирия ", съобщи той пред заседание на управлението на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (АКР) в Анкара предходната седмица.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проблемът е, че нито една от другите сили, въвлечени във войната в Сирия, не е напълно съгласна с концепцията. И Ердоган, изправен пред вероятността за нова вълна бежанци от Идлиб, където сирийският режим е в нахлуване против бунтовниците, заплашва Европа, че още веднъж ще бъде залята от мигранти, както през 2015 година " Ако не ни окажат нужната поддръжка в тази борба, няма да сме способни за спрем тези 3.6 млн. бежанци от Сирия (които са в Турция сега - бел. ред.) и спомагателните 2 млн. души, които ще минат нашата граница от Идлиб. Ще бъдем принудени да отворим вратите ", предизвести Ердоган през уикенда на протест в Източн а Анадола през уикенда.
Промяната на атмосферата в Турция към този момент се усеща от Гърция. Страната бе принудена да вземе изключителни ограничения, откакто за първи път от 2016 година (когато Европейски Съюз подписа съглашение с Турция за бежанците) в страната започнаха да идват с лодки от Турция по стотици мигранти дневно. Гръцкият министър председател Константинос Мицотакис остро предизвести Турция да не се пробва да заплашва Гърция и Европа за да си обезпечи повече запаси и помощ за проект за разселване на бежанци в Северна Сирия. Но както написа в собствен разбор за сп. Foreign Policy докторантът по политология в Brown University Селм Сазак, без значение дали ви харесват тактиките на Ердоган, " всеки би трябвало да си зададе въпроса какво се желае от Турция - да поеме задгранично население с размер на цяла една страна, да откри метод да заплати за това и да го направи без значение какво мислят личните й жители ".
Заради 3.6 милиона казуса
Нарастващата неприязън към сирийците стана забележима към локалните избори напролет, когато доста от опозиционните претенденти размахваха бежанската карта. Един от спечелилите кметове от Републиканската национална партия (CHP) отпразнува първия си ден на поста, като отряза помощите за локалните сирийци. Новоизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу (също от CHP) дава обещание нулева приемливост към незаконно работещите мигранти и скоро след встъпването си в служба разпореди бежанците, които не са регистрирани в града, да се върнат в провинциите, откъдето са пристигнали. Някои кметове са издали забрани сирийците да употребяват обществените плажове в техните градове, а други са заповядали събаряне на табелите на арабски език.
Всичко това е в звук с настроенията на турците. Проучване на Центъра по миграционни проучвания към Университета " Билги " демонстрира, че над 85% от турците утвърждават репатрирането на бежанци. Изострянето на настройките се вижда в данните на социологическата организация " Конда ", които демонстрират, че през февруари 2016 година 72% са казвали, че нямат проблем със сирийските бежанци в техния град. Сега едвам 40% от турците настояват по този начин.
" Тази смяна се дължи на публичната отмалялост от наличието на сирийците, утежняването на стопанската система и метода, по който опозиционните партии употребяват сирийския въпрос ", споделя пред " Капитал " Басам ал Куатли, сирийски политолог и ръководещ шеф на RMTeam, изследователска организация за изследвания в Сирия. При възходящата безработица сирийците, които работят незаконно, са все по-голям дразнител. През юни в Измир имаше произшествия с офанзиви против сирийци. " Всичко това докара до смяна в метода на ръководещата АКР, с цел да оцелее политически в тази нова среда ", показва Ал Куатли. Или както го формулира Селим Сазак, " известният със мощния си политически инстинкт и обсебеността си със социологическите изследвания Ердоган вижда надвисналата стихия: антиимигрантската вълна в Турция в този момент е придвижване в търсене на водач. И президентът би трябвало да работи, преди то да откри своя Матео Салвини. "
Без излаз
За момента депортациите са малко на фона на броя на сирийците в страната. Те обаче изпращат мощен сигнал - от една страна, към политическите съперници на Ердоган, че президентът работи по въпроса за намаляването на бежанците и, от друга, към Европа и Съединени американски щати, че би трябвало да оказват помощ на Турция да откри ново решение.
Продължаването на актуалната политика наподобява невероятно. Ердоган твърди, че от 2011 година насам държавното управление му е похарчило над 37 милиарда $ за обезпечаване на заслон, здравни грижи и обучение за сирийските бежанци. Дори цифрата да е пресилено, отново е внушително, а обезпечените от Европейски Съюз 6 милиарда евро по договорката с Турция са помощ, само че незадоволителна. И със забавянето на турската стопанска система Анкара ще има потребност от повече поддръжка. Още повече че " гостите ", както биват наричани бежанците (които в действителност нямат бежански статут в Турция, а им е обезпечена " краткотрайна протекция ", която разрешава депортиране), няма изгледи да си тръгнат скоро.
" Връщането в Сирия не е алтернатива за множеството от тях поради неналичието на сигурност, непоклатимост и стопански благоприятни условия. Мнозинството биха предпочели да останат в Турция, само че в този момент премислят вариантите си и може да се опитат да стигнат до Европа ", споделя Басам ал Куатли.
Създаването на анклав в Северна Сирия би решило няколко казуса едновременно. Разселването на забележителен брой бежанци би свалило напрежението в Турция и политическия напън върху Ердоган. Освен това би подсигурило, че сирийците няма да се впуснат в рисково пътешестване към Европа или да бъдат изложени на заплаха при връщането си в Сирия. Миналия месец Съединени американски щати и Турция се договориха по принцип за основаването на взаимно охранявана зона за бежанци покрай турската граница, само че остават още доста неизяснени елементи и сложни за изглаждане несъгласия, в това число във връзка с кюрдите. " Всичко ще зависи от желанието на Съединени американски щати да удовлетворят турските си сътрудници за сметка на упоритостите на кюрдските си сътрудници ", споделя Басам ал Куатли. Въпреки честите срещи и демонстративната непосредственост сред Ердоган и съветския президент Владимир Путин, Москва е срещу основаването на безвредна зона под непознат надзор с аргумента, че това би компрометирало териториалната целокупност на Сирия.
И до момента в който решение продължава да не се задава, както написа Селим Сазак, " Турция е тласкана към точката си на изкривяване и стартира да се пропуква ". Парчетата от счупването ще се разлетят към Европа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ