С джапанки на Доломитите
Туристическата мода за рискови селфита трансформира Алпите в предизвикателство
Броят на избавителните акции скочи от 8000 на 12 000 случая годишно
Все повече търсят фотоси за обществените мрежи, а рискуват живота си
През последните години италианските Алпи, и по-специално Доломитите, се трансфораха в магнит за туристи от целия свят. Няма значение дали става дума за въодушевени планинари, фамилии с деца или младежи, пристигнали за някой различен кадър за обществените мрежи – всеки желае да види величествените върхове, кристалните езера и панорамните пътеки. Но дружно с възходящия поток от гости се появи и един нов, любопитен, само че и обезпокоителен феномен: всеобщото нанагорнище на високопланински направления с джапанки, сандали или изцяло неуместно градско облекло.
Местните избавителни служби от години предизвестяват, че част от туристите подценяват планината. Все по-често се случва хора да тръгнат към височини над 2000 метра без подобаващи обувки, без вода, без карти и даже без връхни облекла.
„ Мнозина идват с настройката, че ще създадат къса разходка до някое езеро за фотография, а в действителност ги чака сериозен преход “, изяснява представител на избавителните екипи в Южния Тирол.
Последиците не закъсняват: броят на избавителните акции в италианските Алпи е повишен от към 8 000 преди десетилетие до над 12 000 годишно през днешния ден. В голяма част от случаите не става дума за тежки произшествия, а за хора, които просто се оказват блокирани по сложен терен или получават леки контузии, само че не могат да слязат сами. Това, несъмнено, значи консумиране на забележителен запас – хеликоптери, екипи и часове работа – постоянно поради липса на обикновена подготовка.
Все по-често от планинските общности се чуват гласове, че обстановката е станала нетърпима. Спасителите стачкуват, че рискуват живота си поради хора, които не демонстрират отговорност. Хотелиери и фермери от района също недоволстват – въпреки че туристите носят доходи, всеобщото скупчване в планината основава голямо напрежение върху инфраструктурата, а и върху самата природа.
Затова в последните месеци се разискват редица ограничения: от въвеждане на санкции за неуместно облекло, до условие на наложителна туристическа застраховка за нанагорнище на избрани направления. Вече има и съответни стъпки – на някои известни пътеки като тези към езерото Брайес и върховете Трите кули на Лаваредо са инсталирани турникети за надзор на потока.
Интересното е, че феноменът е директно обвързван със обществените мрежи. Доломитите са едно от най-фотографираните места в Европа и попадат в безчет пътеводители в ТикТок и Инстаграм. Кратки видеа демонстрират зашеметяващи гледки, само че съвсем в никакъв случай не загатват, че зад фрагмента стои 3–4 часов преход по стръмни и каменисти терени. Така доста туристи идват с упованието за „ лесна разходка “, която се оказва изтощителна и даже рискова.
Местните управляващи към този момент започват акции, ориентирани точно към онлайн потребителите. Плакати и видеа с послания като „ Планувай преди да тръгнеш “ или „ Снимката не коства живота ти “ се популяризират интензивно в обществените мрежи.
Проблемът, несъмнено, не е единствено италиански. Подобни случаи се следят в Швейцария, Австрия и Франция, където управляващите също търсят способи да лимитират сходни случаи. Именно Италия се трансформира в самобитен знак на това събитие, тъй като Доломитите са измежду най-желаните местоположения за фотоси и селфита.
В последна сметка историята с „ джапанките в Доломитите “ е любопитен образец за конфликта сред актуалния всеобщ туризъм и суровата природа. От една страна, всеки има право да се наслаждения на хубостта на Алпите. От друга – планината изисква почитание и подготовка.
„ Никой не чака всички да бъдат професионални алпинисти “, споделят спасителите. „ Но е значимо да има здрав разсъдък – без него даже най-красивата разходка може да приключи зле. “
И до момента в който Италия търси баланс сред гостоприемството и сигурността, едно е ясно – в Доломитите няма място за туристи по джапанки.
И българските планинските спасители предизвестяват
Рила и Пирин също желаят съществени обувки
Счупването или изкълчване на глезена е една от най-честите контузии за планинските туристи.
“Да идеш на поход или разходка в планината през лятото, не е като да отидеш с кърпата и джапанките на морето. Иска се подготовка, от която на човек може и да зависи живота. Планината крие своите рискове и през лятото, само че има хора, които подценяват това ”, сподели преди месец пред „ Труд news ” спасителят Мартин Джокин, началник на Планинската избавителна работа в Дупница. Отрядът му е един от най-натоварените най-много поради огромния интерес на туристите към Седемте Рилски езера.
“Прави ни усещане, че хората подценяват разходката в планината, потеглят с градско облекло. Виждали сме какво ли не - обути с джапанки, сандали и даже публични обувки, имахме мъж качил се на езерата с костюм ”, добавя Джокин. Според него една от най-честите контузии в планината е строшаване или изкълчване на глезена. През лятото тези травми са най-разпространени, точно тъй като тогава хората вървят с ниски обувки, маратонки или гуменки и не си дават сметка за заплахата да се подхлъзнат.
Българските планински спасители поучават туристите да не подхващат никакви рискови преходи или катеренето до мъчно налични скали, с цел да си вършат селфи, или да предават картина онлайн в обществените мрежи. Освен това в планината е доста значимо да не се хаби за нелепости батерията на телефона, тъй като човек не знае дали няма да му се наложи да позвъни за помощ на тел.112. Една положителните вести е, че на доста малко места в българските планини няма обсег и над 90 % има покритие на телефона за незабавни повиквания.
Броят на избавителните акции скочи от 8000 на 12 000 случая годишно
Все повече търсят фотоси за обществените мрежи, а рискуват живота си
През последните години италианските Алпи, и по-специално Доломитите, се трансфораха в магнит за туристи от целия свят. Няма значение дали става дума за въодушевени планинари, фамилии с деца или младежи, пристигнали за някой различен кадър за обществените мрежи – всеки желае да види величествените върхове, кристалните езера и панорамните пътеки. Но дружно с възходящия поток от гости се появи и един нов, любопитен, само че и обезпокоителен феномен: всеобщото нанагорнище на високопланински направления с джапанки, сандали или изцяло неуместно градско облекло.
Местните избавителни служби от години предизвестяват, че част от туристите подценяват планината. Все по-често се случва хора да тръгнат към височини над 2000 метра без подобаващи обувки, без вода, без карти и даже без връхни облекла.
„ Мнозина идват с настройката, че ще създадат къса разходка до някое езеро за фотография, а в действителност ги чака сериозен преход “, изяснява представител на избавителните екипи в Южния Тирол.
Последиците не закъсняват: броят на избавителните акции в италианските Алпи е повишен от към 8 000 преди десетилетие до над 12 000 годишно през днешния ден. В голяма част от случаите не става дума за тежки произшествия, а за хора, които просто се оказват блокирани по сложен терен или получават леки контузии, само че не могат да слязат сами. Това, несъмнено, значи консумиране на забележителен запас – хеликоптери, екипи и часове работа – постоянно поради липса на обикновена подготовка.
Все по-често от планинските общности се чуват гласове, че обстановката е станала нетърпима. Спасителите стачкуват, че рискуват живота си поради хора, които не демонстрират отговорност. Хотелиери и фермери от района също недоволстват – въпреки че туристите носят доходи, всеобщото скупчване в планината основава голямо напрежение върху инфраструктурата, а и върху самата природа.
Затова в последните месеци се разискват редица ограничения: от въвеждане на санкции за неуместно облекло, до условие на наложителна туристическа застраховка за нанагорнище на избрани направления. Вече има и съответни стъпки – на някои известни пътеки като тези към езерото Брайес и върховете Трите кули на Лаваредо са инсталирани турникети за надзор на потока.
Интересното е, че феноменът е директно обвързван със обществените мрежи. Доломитите са едно от най-фотографираните места в Европа и попадат в безчет пътеводители в ТикТок и Инстаграм. Кратки видеа демонстрират зашеметяващи гледки, само че съвсем в никакъв случай не загатват, че зад фрагмента стои 3–4 часов преход по стръмни и каменисти терени. Така доста туристи идват с упованието за „ лесна разходка “, която се оказва изтощителна и даже рискова.
Местните управляващи към този момент започват акции, ориентирани точно към онлайн потребителите. Плакати и видеа с послания като „ Планувай преди да тръгнеш “ или „ Снимката не коства живота ти “ се популяризират интензивно в обществените мрежи.
Проблемът, несъмнено, не е единствено италиански. Подобни случаи се следят в Швейцария, Австрия и Франция, където управляващите също търсят способи да лимитират сходни случаи. Именно Италия се трансформира в самобитен знак на това събитие, тъй като Доломитите са измежду най-желаните местоположения за фотоси и селфита.
В последна сметка историята с „ джапанките в Доломитите “ е любопитен образец за конфликта сред актуалния всеобщ туризъм и суровата природа. От една страна, всеки има право да се наслаждения на хубостта на Алпите. От друга – планината изисква почитание и подготовка.
„ Никой не чака всички да бъдат професионални алпинисти “, споделят спасителите. „ Но е значимо да има здрав разсъдък – без него даже най-красивата разходка може да приключи зле. “
И до момента в който Италия търси баланс сред гостоприемството и сигурността, едно е ясно – в Доломитите няма място за туристи по джапанки.
И българските планинските спасители предизвестяват
Рила и Пирин също желаят съществени обувки
Счупването или изкълчване на глезена е една от най-честите контузии за планинските туристи.
“Да идеш на поход или разходка в планината през лятото, не е като да отидеш с кърпата и джапанките на морето. Иска се подготовка, от която на човек може и да зависи живота. Планината крие своите рискове и през лятото, само че има хора, които подценяват това ”, сподели преди месец пред „ Труд news ” спасителят Мартин Джокин, началник на Планинската избавителна работа в Дупница. Отрядът му е един от най-натоварените най-много поради огромния интерес на туристите към Седемте Рилски езера.
“Прави ни усещане, че хората подценяват разходката в планината, потеглят с градско облекло. Виждали сме какво ли не - обути с джапанки, сандали и даже публични обувки, имахме мъж качил се на езерата с костюм ”, добавя Джокин. Според него една от най-честите контузии в планината е строшаване или изкълчване на глезена. През лятото тези травми са най-разпространени, точно тъй като тогава хората вървят с ниски обувки, маратонки или гуменки и не си дават сметка за заплахата да се подхлъзнат.
Българските планински спасители поучават туристите да не подхващат никакви рискови преходи или катеренето до мъчно налични скали, с цел да си вършат селфи, или да предават картина онлайн в обществените мрежи. Освен това в планината е доста значимо да не се хаби за нелепости батерията на телефона, тъй като човек не знае дали няма да му се наложи да позвъни за помощ на тел.112. Една положителните вести е, че на доста малко места в българските планини няма обсег и над 90 % има покритие на телефона за незабавни повиквания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ