Хърватският туризъм е заплашен от криза поради ръста на цените
Туристическата промишленост на Хърватия е под напън, защото растящите цени заплашват нейната конкурентоспособност по отношение на средиземноморските съперници, беше изтъкнато на среща на Съвета по туризъм в Загреб, съобщи хърватската организация ХИНА.
Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич акцентира, че инфлацията се дължи основно на възходящите разноски за услуги, само че цените в туристическия бранш в Хърватия са скочили с 50% през последните години, спрямо 15-20% в конкурентни дестинации като Испания и Гърция.
Това направи Хърватия по-скъпа от някои средиземноморски съперници, накара задграничните туристи да са по сдържани и докара до понижаване на действителните разноски на посетителите.
В дълготраен проект сходна обстановка е неустойчива и може да има отрицателни последствия за икономическия напредък, беше казано на срещата.
Министърът на туризма и спорта Тончи Главина заяви за спад на идващите туристи и на нощувките от основни пазари като Германия, Австрия, Чехия и Италия. Той означи, че приходите от задгранични туристи през третото тримесечие на 2024 година са намалели с 0,7% на годишна база, което демонстрира застоялост. Бързото нарастване на цените на настаняването и заведенията за хранене също е стеснило ценовата разлика сред Хърватия и обичайно по-скъпите дестинации като Франция и Италия.
Хърватският народен туристически съвет (HTZ), управителен от Кристиян Станичич, предизвести, че Хърватия рискува да бъде възприемана като надценена, и уточни, че разноските за настаняване в този момент са по-високи в сравнение с в Гърция и наедно с разноските в Италия и Испания.
Министърът на финансите Марко Приморац отхвърли изказванията, че високите ставки на Данък добавена стойност или разноските за сила са виновни за покачващите се цени, като уточни, че Данък добавена стойност върху туристическите услуги е понижен до 13%, което води до загуба на данъчни доходи в размер на 1 милиард евро.
Той разкритикува ценообразуването в туристическата промишленост, като предизвести, че актуалните трендове са неустойчиви и могат да навредят на икономическия напредък.
" Впечатлението ми е, че цените са излезли отвън надзор “, сподели Приморац, добавяйки, че не е целесъобразно офертата на Хърватия да е по-скъпа в сравнение с Гърция, Испания или Португалия.
Представителите на туристическата промишленост показаха нерегистрираната туристическа активност, високите комисионни на платформите за резервации и административната тежест като основни провокации. Барбара Маркович от Асоциацията за фамилно настаняване предложи национална платформа за резервации, с цел да се понижи зависимостта от международните услуги. Президентът на Асоциацията на хотелиерския бранш Йелена Табак прикани за понижаване на Данък добавена стойност върху напитките, с цел да се ограничи по-нататъшния скок на цените.
Въпреки тези опасения шефът на Хърватската туристическа асоциация (HUT) Велко Остоич съобщи, че хотелиерите не печелят, защото възходящите настоящи разноски, изключително заплатите, са повлияли доста на рентабилността.
Тъй като делът на туристическия пазар на Хърватия стагнира, чиновници и ръководители в бранша са съгласни, че подобряването на ценовата конкурентоспособност е от решаващо значение. Ако не бъде овладяна, актуалният тренд може да подкопае дълготрайния напредък и да тласне туристите към по-достъпни други възможности. Сега хърватското държавно управление и туристическата промишленост би трябвало да си сътрудничат, с цел да възстановят съотношението качество – цена и да запазят привлекателността на Хърватия като водеща средиземноморска дестинация.
Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич акцентира, че инфлацията се дължи основно на възходящите разноски за услуги, само че цените в туристическия бранш в Хърватия са скочили с 50% през последните години, спрямо 15-20% в конкурентни дестинации като Испания и Гърция.
Това направи Хърватия по-скъпа от някои средиземноморски съперници, накара задграничните туристи да са по сдържани и докара до понижаване на действителните разноски на посетителите.
В дълготраен проект сходна обстановка е неустойчива и може да има отрицателни последствия за икономическия напредък, беше казано на срещата.
Министърът на туризма и спорта Тончи Главина заяви за спад на идващите туристи и на нощувките от основни пазари като Германия, Австрия, Чехия и Италия. Той означи, че приходите от задгранични туристи през третото тримесечие на 2024 година са намалели с 0,7% на годишна база, което демонстрира застоялост. Бързото нарастване на цените на настаняването и заведенията за хранене също е стеснило ценовата разлика сред Хърватия и обичайно по-скъпите дестинации като Франция и Италия.
Хърватският народен туристически съвет (HTZ), управителен от Кристиян Станичич, предизвести, че Хърватия рискува да бъде възприемана като надценена, и уточни, че разноските за настаняване в този момент са по-високи в сравнение с в Гърция и наедно с разноските в Италия и Испания.
Министърът на финансите Марко Приморац отхвърли изказванията, че високите ставки на Данък добавена стойност или разноските за сила са виновни за покачващите се цени, като уточни, че Данък добавена стойност върху туристическите услуги е понижен до 13%, което води до загуба на данъчни доходи в размер на 1 милиард евро.
Той разкритикува ценообразуването в туристическата промишленост, като предизвести, че актуалните трендове са неустойчиви и могат да навредят на икономическия напредък.
" Впечатлението ми е, че цените са излезли отвън надзор “, сподели Приморац, добавяйки, че не е целесъобразно офертата на Хърватия да е по-скъпа в сравнение с Гърция, Испания или Португалия.
Представителите на туристическата промишленост показаха нерегистрираната туристическа активност, високите комисионни на платформите за резервации и административната тежест като основни провокации. Барбара Маркович от Асоциацията за фамилно настаняване предложи национална платформа за резервации, с цел да се понижи зависимостта от международните услуги. Президентът на Асоциацията на хотелиерския бранш Йелена Табак прикани за понижаване на Данък добавена стойност върху напитките, с цел да се ограничи по-нататъшния скок на цените.
Въпреки тези опасения шефът на Хърватската туристическа асоциация (HUT) Велко Остоич съобщи, че хотелиерите не печелят, защото възходящите настоящи разноски, изключително заплатите, са повлияли доста на рентабилността.
Тъй като делът на туристическия пазар на Хърватия стагнира, чиновници и ръководители в бранша са съгласни, че подобряването на ценовата конкурентоспособност е от решаващо значение. Ако не бъде овладяна, актуалният тренд може да подкопае дълготрайния напредък и да тласне туристите към по-достъпни други възможности. Сега хърватското държавно управление и туристическата промишленост би трябвало да си сътрудничат, с цел да възстановят съотношението качество – цена и да запазят привлекателността на Хърватия като водеща средиземноморска дестинация.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ