Турчинът, който възроди 6 църкви и отля камбана
Tурхут Исмаил реставрира остарели християнски храмове и подкрепя с дарения Голямата базилика в Плиска
Във време, когато хората обикалят света виртуално, употребяват криптовалути и поддържат връзка посредством Facebook, един строител откри своята идея - да реставрира християнски храмове.
„ За мен е значимо всеки човек да откри своето благополучие. Без значение е дали ще реставрира църкви, или ще слага олимпийски върхове, в фамилната среда или посредством комплицирани интервенции в банковата сфера. Важното е да правиш нещата от сърце, това е философията на живота “, споделя строителният бизнесмен от турски генезис Турхут Исмаил.
Той е етнически мохамеданин, има четири прелестни дъщери - Самира, Тиара, Ясмин и Елис. Увлича се по философията и неотдавна приключи тази компетентност във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий`. Дипломирането му съответства с сполучливия край на една комплицирана рестраврация - от 5 години храмът „ Свети Николай “ в Жеравна стои под ключ. „ Скоро обаче църквата ще отвори порти, дава обещание Турхут. Чакаме единствено да минат инспекциите от Института по монументи на културата “.
Камбаната в църквата „ Св. Николай " в Жеравна не бие от високо. За нея няма камбанария. Вижда се още при входа, в двора на църквата. Поставена е върху земята и посреща вярващите с една любопитна история.
„ Беше спукана, когато започнах ремонта на църквата. Навремето в „ Свети Николай “ избухнал пожар. Хората се уплашили и хукнали да бягат. В суматохата някой се сетил за мандалото, само че не го намерили и блъснал с секира по камбаната, с цел да предизвести хората от селото. От удара камбаната се напукала “, споделя Турхут Исмаил.
Наскоро строителят, който е родом от карнобатското село Искра, приключи реставрацията на „ Св. Николай ". Построена в далечната 1834 година, църквата в Жеравна е изписана от зографите Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна.
Историята с камбаната обаче вълнува Турхут повече от предишното на храма. В годините на соца кметът на Жеравна решил да я претопи. Тръгнал да търси занаятчия да <210> направи отливка, с цел да може новата да стане съвсем като оригинала. Пристигнали с камбаната в столичното Илиенци. Каква била обаче изненадата им, когато леярят, щом я видял, им споделил: Аз тази камбана няма да я претопя. Друга ще ви направя, само че тази нe я докосвам. Всички го изгледали недоумяващо, но майсторът си имал причина: Вижте какво написа върху камбаната. Това е подписът на татко ми, посочил той на слисания кмет.
" Тази история доста ме развълнува ", признава Турхут.
Сега желае да се погрижи първо за сигурността на храма. В основата на плана му e да отбрани постройките от пожар, защото там всичко е от дърво. За задачата до оградата е вкопан в земята дъждоприемен контейнер. В него се съхраняват 30-35 кубика вода, нещо като минипожарна - с помпи и бързи маркучи, които са разполагаем когато и да е, с цел да могат хората бързо да реагират. С плана Турхут Исмаил първо укрепва свлачищата по целия терен и събира водата във водохранилище подземен.
Вечер храмът е осветлен, а каменните огради и градежи са консервирани по остаряла дюлгерска рецепта със специфичен пясък, докаран от Вятово. В църквата е инсталирана нова димоотвеждаща апаратура, която пази стенописите от дима на свещите. А покривът е предпазен от течове посредством френска система за реституция - това са специфични вълнообразни листове „ руфолин “, които се слагат под турските керемиди.
„ Остава да се ремонтира и метохът, който дружно с църквата и музея с икони образуват един приключен комплекс. Имаме план и се надяваме да притеглим средства за ремонта от Норвежкия фонд “, декларира Турхут.
Един от първите храмове, които той се захваща да ремонтира, е " Св. св. Кирил и Методий “ в родното му село Искра, до Карнобат.
„ По това време бях на 37 години. Обичам родното си място и ми е болно, като виждам по какъв начин наподобява в този момент. Искам то още веднъж да се възроди. Ремонтът на църквата ми лиши цяла година. Бързах да я завърша, с цел да я открием на празника, който се уважава в селото - 24 май.
Това е най-сложният ми обект.
Църквата е издигната в 1882 година и беше цялостна руина, в окаяно положение. Вътре я бяха подпрели с железни пилони, с цел да не падне. Стенописите бяха заличени изцяло. Конструктивно беше доста зле, цялата постройка беше нацепена. Затова поех напълно разноските на проектантите, които изготвиха градивно мнение, архитектура. После майсторите ми работиха като миньори, укрепваха я метър по метър. Проектантите обаче сгрешиха, като допуснаха, че разцепването на храма е от поддадени основи. Тогава не знаехме, че тази черква е вдигната от Уста Генчо, а при него такова нещо не може да се случи “, споделя Турхут.
Досега той е възстановил шест църкви.
Надява се да направи още най-малко толкоз. Подпомага и с дарения най-голямата реликва по нашите земи - Голямата базилика в Плиска.
По стъпките на фамозния историк Турхут подвига три паметника на Божидар Димитров, единият - в Македония
Ванга споделила на професора, че България ще се оправи, когато се случат три неща
Турхут върви по стъпките на проф. Божидар Димитров. Приятелство го свързва с историка през последните години от живота му.
Днес в негова памет Турхут подвига три паметника, като самичък финансира отливките на бюстовете. Два от монументите, отлети по план на пловдивския ваятел Иван Тотев, към този момент са сложени в карнобатското село Искра и в Созопол, родното място на историка.
„ Приживе Божидар Димитров вярваше, че един ден ще има негов монумент в Македония. Скоро взех и третата отливка и мисля да я слага там, в Ново село, община Струмица, където професорът оказа помощ да се реставрира огромното ни войнишко гробище”, споделя Турхут.
Турхут среща Божидар Димитров, до момента в който работи по църквата в родното си село Искра, до Карнобат. На откриването <210> идват публицисти и питат историка: " Как преценихте, че Турхут Исмаил е подобаващият човек и ще свърши работата? ". Професорът се усмихнал и споделил: " Аз като остарял разузнавач незабавно го реших и разбрах, че той е индивидът ".
" Божидар Димитров беше същински национален будител. Само два дни преди да почине (на 1 юли 2018 г.) той ми описа един собствен спомен за диалог с пророчицата Ванга отпреди 30-40 години “, споделя Турхут. Петричката гадателка го извикала и му пророкувала, че България ще се оправи, когато се случат три неща. Казала му: " Ти, Божидаре, си в основата и на трите. Първо - би трябвало да се възвърне Боянската черква, второ - църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ в подножието на Царевец, в остарялата столица Велико Търново ". А последното изискване, което сложила Ванга, било да се възроди Голямата базилика в Плиска.
Тогава Божидар Димитров ми сподели: " Виж, първите две към този момент се случиха и България потегли напред, нещата малко по-малко се оправят. Строят се пътища и автомагистрали, разви се туризмът, културно-историческото ни завещание също излиза от прахта на предишното. Единствено Голямата Базилика в Плиска остана! ".
Тази своя задача историкът не съумя да довърши. Затова съм правил неведнъж дарения към Сдружение Плиска и Голямата базилика. Виждах какво време и сила влагаше Божидар Димитров в тази реституция. Жалко е, че след гибелта му работата по обекта затихна ", съжалява строителят.
Строителят: Не разделям хората на мюсюлмани и християни
Привлича ме оня скришен шрифт, който майсторите дюлгери са употребили преди време. Това е като шифърът на Леонардо!
- Защо един мохамеданин като вас строи и ремонтира църкви, а не джамии?
- Имам предпочитание да направя и джамия, и синагога. Но никой не ме е поканил към този момент. За мен Господ е един, не разделям хората на мюсюлмани и християни, на юдеи и католици. Деля ги на знаещи и незнаещи, можещи и неможещи, почтени и недостойни, честни и нечестни, работливи и мрънкащи.
А когато оказвам помощ да се възраждат тези монументи на културата, за мен е по-важно това, че по този начин се възражда България. Живял съм преди време в Испания, там от всеки камък вършат история. А ние, българите, толкоз капацитет имаме като страна, а не можем да го оползотворим и да привличаме туристи. Това е добра бизнес ниша и тя би задвижила цялата ни стопанска система.
- Много бизнесмени недолюбват постройките - монументи на културата. Как се справяте със комплицираните процедури по министерствата, когато одобрявате плановете?
- За мен компликациите са по-скоро провокации. Искам да ходя по стъпките на Божидар Димитров и да оказвам помощ това културно-историческо завещание на българите да се резервира.
Аз съм и строител, и реставратор, само че да подвигам жилищни здания от вида кооперации си е скучна работа. Докато всеки монумент на културата е друг от другия. Всяка черква, в която влизам, има своята легенда, история. Привлича ме оня скришен шрифт, който майсторите дюлгери са употребили преди време. Това са били хора от разнообразни земи: албанци, сърби, българи, мизийци, само че единствено те са го владеели. Нещо като шифърът на Леонардо! Занаятът на строителя е съхранен в секрети знаци, на специфична хартия и малко хора са движимости и могат да го разчетат.
Ето тези секрети се откриват пред мен, всякога когато реституирам постройка - монумент на културата.
- Дарявате средства за Голямата базилика в Плиска. Защо за нея не се потърсят европари?
- Този план беше в сърцето на проф. Божидар Димитров. Преди години и аз го попитах същото. Отговорът му ме потресе: Срамота е да чакаме пари от европейците! Не може преди 1100 години българинът да е построил една от най-големите базилики в средновековна Европа, а през днешния ден с парите на Ханс и Гюнтер да възвръщаме наша реликва.
Този храм би трябвало да бъде възобновен с парите на българския народ. Кога ще стане това, без значение - дали за една или за 10 години. Това искаше Божидар Димитров и това беше неговото последно обръщение преди гибелта му.
Невероятната история на Уста Генчо - първия наш проектант
Градежите не са единствената уязвимост на Турхут Исмаил. Той е занаятчия на историите и обича да ги споделя пред другари. Една от тях е за първия проектант по нашите земи.
„ Това е Уста Генчо Кънев. Навремето майсторът владеел архитектурното изкуство до съвършенство. Бавно и с самообладание минал своя път от чирак до издирван строител от българи, турци и евреи. И надълбоко в себе си знаел, че единствено съграденото остава след индивида. Чертал е на хартия плановете си.
Научих за него около църквата в родното ми село Искра.
Уста Генчо е построил още фамозната Априловска гимназия в Габрово и доста други здания. Потресе ме фактът, че умира рано и гибелта му е много нелепа. Уста Генчо преди малко бил приключил следващата си черква в Созопол - там имало единствено гръцка черква и българите събирали пари за храма „ Св. св. Кирил и Методий “. И по този начин, Уста Генчо получил парите си и отплавал за Поморие, но в морето го нападнали бандити. Взели му парите, умъртвили го и го изхвърлили в Бургаския залив. Погребан е в Сарафово, където и до през днешния ден се намират костите му “, споделя Турхут Исмаил.
Във време, когато хората обикалят света виртуално, употребяват криптовалути и поддържат връзка посредством Facebook, един строител откри своята идея - да реставрира християнски храмове.
„ За мен е значимо всеки човек да откри своето благополучие. Без значение е дали ще реставрира църкви, или ще слага олимпийски върхове, в фамилната среда или посредством комплицирани интервенции в банковата сфера. Важното е да правиш нещата от сърце, това е философията на живота “, споделя строителният бизнесмен от турски генезис Турхут Исмаил.
Той е етнически мохамеданин, има четири прелестни дъщери - Самира, Тиара, Ясмин и Елис. Увлича се по философията и неотдавна приключи тази компетентност във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий`. Дипломирането му съответства с сполучливия край на една комплицирана рестраврация - от 5 години храмът „ Свети Николай “ в Жеравна стои под ключ. „ Скоро обаче църквата ще отвори порти, дава обещание Турхут. Чакаме единствено да минат инспекциите от Института по монументи на културата “.
Камбаната в църквата „ Св. Николай " в Жеравна не бие от високо. За нея няма камбанария. Вижда се още при входа, в двора на църквата. Поставена е върху земята и посреща вярващите с една любопитна история.
„ Беше спукана, когато започнах ремонта на църквата. Навремето в „ Свети Николай “ избухнал пожар. Хората се уплашили и хукнали да бягат. В суматохата някой се сетил за мандалото, само че не го намерили и блъснал с секира по камбаната, с цел да предизвести хората от селото. От удара камбаната се напукала “, споделя Турхут Исмаил.
Наскоро строителят, който е родом от карнобатското село Искра, приключи реставрацията на „ Св. Николай ". Построена в далечната 1834 година, църквата в Жеравна е изписана от зографите Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна.
Историята с камбаната обаче вълнува Турхут повече от предишното на храма. В годините на соца кметът на Жеравна решил да я претопи. Тръгнал да търси занаятчия да <210> направи отливка, с цел да може новата да стане съвсем като оригинала. Пристигнали с камбаната в столичното Илиенци. Каква била обаче изненадата им, когато леярят, щом я видял, им споделил: Аз тази камбана няма да я претопя. Друга ще ви направя, само че тази нe я докосвам. Всички го изгледали недоумяващо, но майсторът си имал причина: Вижте какво написа върху камбаната. Това е подписът на татко ми, посочил той на слисания кмет.
" Тази история доста ме развълнува ", признава Турхут.
Сега желае да се погрижи първо за сигурността на храма. В основата на плана му e да отбрани постройките от пожар, защото там всичко е от дърво. За задачата до оградата е вкопан в земята дъждоприемен контейнер. В него се съхраняват 30-35 кубика вода, нещо като минипожарна - с помпи и бързи маркучи, които са разполагаем когато и да е, с цел да могат хората бързо да реагират. С плана Турхут Исмаил първо укрепва свлачищата по целия терен и събира водата във водохранилище подземен.
Вечер храмът е осветлен, а каменните огради и градежи са консервирани по остаряла дюлгерска рецепта със специфичен пясък, докаран от Вятово. В църквата е инсталирана нова димоотвеждаща апаратура, която пази стенописите от дима на свещите. А покривът е предпазен от течове посредством френска система за реституция - това са специфични вълнообразни листове „ руфолин “, които се слагат под турските керемиди.
„ Остава да се ремонтира и метохът, който дружно с църквата и музея с икони образуват един приключен комплекс. Имаме план и се надяваме да притеглим средства за ремонта от Норвежкия фонд “, декларира Турхут.
Един от първите храмове, които той се захваща да ремонтира, е " Св. св. Кирил и Методий “ в родното му село Искра, до Карнобат.
„ По това време бях на 37 години. Обичам родното си място и ми е болно, като виждам по какъв начин наподобява в този момент. Искам то още веднъж да се възроди. Ремонтът на църквата ми лиши цяла година. Бързах да я завърша, с цел да я открием на празника, който се уважава в селото - 24 май.
Това е най-сложният ми обект.
Църквата е издигната в 1882 година и беше цялостна руина, в окаяно положение. Вътре я бяха подпрели с железни пилони, с цел да не падне. Стенописите бяха заличени изцяло. Конструктивно беше доста зле, цялата постройка беше нацепена. Затова поех напълно разноските на проектантите, които изготвиха градивно мнение, архитектура. После майсторите ми работиха като миньори, укрепваха я метър по метър. Проектантите обаче сгрешиха, като допуснаха, че разцепването на храма е от поддадени основи. Тогава не знаехме, че тази черква е вдигната от Уста Генчо, а при него такова нещо не може да се случи “, споделя Турхут.
Досега той е възстановил шест църкви.
Надява се да направи още най-малко толкоз. Подпомага и с дарения най-голямата реликва по нашите земи - Голямата базилика в Плиска.
По стъпките на фамозния историк Турхут подвига три паметника на Божидар Димитров, единият - в Македония
Ванга споделила на професора, че България ще се оправи, когато се случат три неща
Турхут върви по стъпките на проф. Божидар Димитров. Приятелство го свързва с историка през последните години от живота му.
Днес в негова памет Турхут подвига три паметника, като самичък финансира отливките на бюстовете. Два от монументите, отлети по план на пловдивския ваятел Иван Тотев, към този момент са сложени в карнобатското село Искра и в Созопол, родното място на историка.
„ Приживе Божидар Димитров вярваше, че един ден ще има негов монумент в Македония. Скоро взех и третата отливка и мисля да я слага там, в Ново село, община Струмица, където професорът оказа помощ да се реставрира огромното ни войнишко гробище”, споделя Турхут.
Турхут среща Божидар Димитров, до момента в който работи по църквата в родното си село Искра, до Карнобат. На откриването <210> идват публицисти и питат историка: " Как преценихте, че Турхут Исмаил е подобаващият човек и ще свърши работата? ". Професорът се усмихнал и споделил: " Аз като остарял разузнавач незабавно го реших и разбрах, че той е индивидът ".
" Божидар Димитров беше същински национален будител. Само два дни преди да почине (на 1 юли 2018 г.) той ми описа един собствен спомен за диалог с пророчицата Ванга отпреди 30-40 години “, споделя Турхут. Петричката гадателка го извикала и му пророкувала, че България ще се оправи, когато се случат три неща. Казала му: " Ти, Божидаре, си в основата и на трите. Първо - би трябвало да се възвърне Боянската черква, второ - църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ в подножието на Царевец, в остарялата столица Велико Търново ". А последното изискване, което сложила Ванга, било да се възроди Голямата базилика в Плиска.
Тогава Божидар Димитров ми сподели: " Виж, първите две към този момент се случиха и България потегли напред, нещата малко по-малко се оправят. Строят се пътища и автомагистрали, разви се туризмът, културно-историческото ни завещание също излиза от прахта на предишното. Единствено Голямата Базилика в Плиска остана! ".
Тази своя задача историкът не съумя да довърши. Затова съм правил неведнъж дарения към Сдружение Плиска и Голямата базилика. Виждах какво време и сила влагаше Божидар Димитров в тази реституция. Жалко е, че след гибелта му работата по обекта затихна ", съжалява строителят.
Строителят: Не разделям хората на мюсюлмани и християни
Привлича ме оня скришен шрифт, който майсторите дюлгери са употребили преди време. Това е като шифърът на Леонардо!
- Защо един мохамеданин като вас строи и ремонтира църкви, а не джамии?
- Имам предпочитание да направя и джамия, и синагога. Но никой не ме е поканил към този момент. За мен Господ е един, не разделям хората на мюсюлмани и християни, на юдеи и католици. Деля ги на знаещи и незнаещи, можещи и неможещи, почтени и недостойни, честни и нечестни, работливи и мрънкащи.
А когато оказвам помощ да се възраждат тези монументи на културата, за мен е по-важно това, че по този начин се възражда България. Живял съм преди време в Испания, там от всеки камък вършат история. А ние, българите, толкоз капацитет имаме като страна, а не можем да го оползотворим и да привличаме туристи. Това е добра бизнес ниша и тя би задвижила цялата ни стопанска система.
- Много бизнесмени недолюбват постройките - монументи на културата. Как се справяте със комплицираните процедури по министерствата, когато одобрявате плановете?
- За мен компликациите са по-скоро провокации. Искам да ходя по стъпките на Божидар Димитров и да оказвам помощ това културно-историческо завещание на българите да се резервира.
Аз съм и строител, и реставратор, само че да подвигам жилищни здания от вида кооперации си е скучна работа. Докато всеки монумент на културата е друг от другия. Всяка черква, в която влизам, има своята легенда, история. Привлича ме оня скришен шрифт, който майсторите дюлгери са употребили преди време. Това са били хора от разнообразни земи: албанци, сърби, българи, мизийци, само че единствено те са го владеели. Нещо като шифърът на Леонардо! Занаятът на строителя е съхранен в секрети знаци, на специфична хартия и малко хора са движимости и могат да го разчетат.
Ето тези секрети се откриват пред мен, всякога когато реституирам постройка - монумент на културата.
- Дарявате средства за Голямата базилика в Плиска. Защо за нея не се потърсят европари?
- Този план беше в сърцето на проф. Божидар Димитров. Преди години и аз го попитах същото. Отговорът му ме потресе: Срамота е да чакаме пари от европейците! Не може преди 1100 години българинът да е построил една от най-големите базилики в средновековна Европа, а през днешния ден с парите на Ханс и Гюнтер да възвръщаме наша реликва.
Този храм би трябвало да бъде възобновен с парите на българския народ. Кога ще стане това, без значение - дали за една или за 10 години. Това искаше Божидар Димитров и това беше неговото последно обръщение преди гибелта му.
Невероятната история на Уста Генчо - първия наш проектант
Градежите не са единствената уязвимост на Турхут Исмаил. Той е занаятчия на историите и обича да ги споделя пред другари. Една от тях е за първия проектант по нашите земи.
„ Това е Уста Генчо Кънев. Навремето майсторът владеел архитектурното изкуство до съвършенство. Бавно и с самообладание минал своя път от чирак до издирван строител от българи, турци и евреи. И надълбоко в себе си знаел, че единствено съграденото остава след индивида. Чертал е на хартия плановете си.
Научих за него около църквата в родното ми село Искра.
Уста Генчо е построил още фамозната Априловска гимназия в Габрово и доста други здания. Потресе ме фактът, че умира рано и гибелта му е много нелепа. Уста Генчо преди малко бил приключил следващата си черква в Созопол - там имало единствено гръцка черква и българите събирали пари за храма „ Св. св. Кирил и Методий “. И по този начин, Уста Генчо получил парите си и отплавал за Поморие, но в морето го нападнали бандити. Взели му парите, умъртвили го и го изхвърлили в Бургаския залив. Погребан е в Сарафово, където и до през днешния ден се намират костите му “, споделя Турхут Исмаил.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ